Тълкувателно решение на ВКС:
Всеки акт на ЧСИ за разноските подлежи на обжалване
Върховните съдии отговориха на пет въпроса за принудителното изпълнение и приеха, че съобщенията за запор до банка, в която длъжникът няма сметка, не се плащат от него, а от взискателя
Всеки акт на ЧСИ за разноските подлежи на обжалване

Всеки акт на съдебния изпълнител за разноските подлежи на обжалване. Изпращането на запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма сметка, е изпълнително действие, но не се плаща от него, а от взискателя. Това са отговорите на два от поставените общо пет въпроса пред Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, които бяха дадени днес в тълкувателно решение.

Двете колегии единодушно приеха, че не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Според тълкувателното решение, ако такъв все пак бъде извършен, то може да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, т.е. да обжалва въвода. "За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота", пише ВКС. И посочва, че ако третото лице изтърве срока за жалба, може да заведе владелчески иск (по чл. 75 или чл. 76 от Закона за собствеността) срещу взискателя.

Според върховните съдии в този случай владелецът няма как да се ползва от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК. Т.е. съдебният изпълнител не може да отложи въвода за три дни, в които третото лице да поиска спиране на изпълнението. Тази възможност е дадена само на трето лице, придобило владението на имота след завеждане на делото, чието решение се изпълнява чрез въвода. "В случай, че третото лице е придобило владението преди завеждането на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице", обясняват върховните съдии.

В отговор на второто питане по тълкувателното дело върховните съдии постановиха, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

ВКС обяснява, че за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. "Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство", пише в решението. В него се сочи, че е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, а това става с надлежен акт на органа по изпълнението. Този акт представлява пряко изпълнително основание, обясняват върховните съдии.

С решението се слага край на спора и за това как се изпълнява определеният от съда режим на лични отношения между родител и дете. ВКС заявява, че изпълнителният способ е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. Разпоредбата предвижда, че ако длъжникът не предаде детето доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета го отнема принудително и го предава на взискателя. "В този случай глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението", постановиха върховните съдии.

"По този ред (чл. 528, ал. 5 ГПК) се изпълняват всички задължения за предаване на дете, включително и това за предаването на детето от упражняващия родителските права родител на другия такъв за осъществяване на правото му на лични отношения с детето. Да се приеме, че това задължение не може да бъде реализирано по реда на чл. 528 ГПК, а само по реда на чл. 527 ГПК, означава да се постави родителят, който не упражнява родителските права в по-неблагоприятно положение от другия родител, тъй като той не би могъл да осъществи реално правото си на лични отношения с детето, което произтича от съществуващите му, но ограничени откъм обем на упражняване родителски права. Същевременно другият родител би могъл винаги да иска предаването на детето по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК, позовавайки се на съдебното решение, с което му е предоставено упражняването на родителските права", пише в тълкувателното решение.

В него ВКС прие, че искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването ѝ, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК и жалбата е била уважена.

Петият въпрос, на който отговориха върховните съдии, е свързан с това дали изпращането на запорно съобщение до банка, от която съдебният изпълнител е получил отговор, че длъжникът няма сметка там, представлява действие по налагане на запор. ВКС прие, че това е действие по налагане на запор. И изрично посочи, че длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

"По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи", пише в решението.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
ПОТЪРПЕВШ,СЪДЕН ЗА ПЛАТЕНИ СМЕТКИ
|
нерегистриран
19 юли 2017, 12:12
1
-4
ТОПЛОФИКАЦИЯ,КАТО НАЕМА ЧСИ ,ДА И СВЪРШАТ РАБОТАТА,ТРЯБВА ТЯ ДА ЗАПЛАТИ ХОНОРАРИТЕ НА ЧСИ.ОТКЪДЕ-НАКЪДЕ ,НЕЗНАЕЩИЯ,НЕПОТЪРСЕН ОТ ТОПЛОФИКАЦИЯ-ОСЪДЕН ЩЕ ПЛАЩА НА ЧСИ.МНОГО СБЪРКАНИ НЕЩА!!!!!!!!!!!!!!!ония -чсиш,бързат да направят банков запор,на нищо неподозиращ човек- и така ,не е ли това пладнешки обир,рекет,тормоз,най-вече психически.отнемат ти прлавото да си купуваш лекарства,храна Е КАК МИСЛИТЕ -ПЛАНИРАНО ИЛИ НЕДОМИСЛЕНО.НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДАЛИ СА С РОЗОВИ ОЧИЛА ИЛИ НЕ ГИ ЕНЯ.
10
сите сте балами
|
нерегистриран
17 юли 2017, 00:05
3
-4
Проблемите са много и нещата не се оправят, а се влошават.
Разгледайте архива в мрежата - вече 10 години мине се не мине месец-два и ви пускат бомбастични заглавия по продажните медии, в които ви убеждават, че се приемат страхотни облекчения за длъжниците и в същото време се ограничават правата на чси. Постоянно се намират и политически лешояди, които да паразитират върху тази тема, имитирайки дейност. А резултата какъв е ? Все по-зле става.
От ЕС признават, че има проблем, но предпочитат да се задоволяват с фалшиви обещания от родните боляри и с имитацията им на дейност, която споменах по-горе. Накрая ще се окаже, че ЕС не е против ограбването на остатъчното българско население.
Да, този грабителски антиправен регламент датира точно от 2007-а , същата година, когато влязохме в ЕС, и си мислихме, че вече ще живеем в европейска среда....
Замисляли ли сте се, например, защо им е на общините да хвърлят собствените си граждани на ЧСИ, вместо да ползват държавни събирачи? Ами защото чси-то ще одере в пъти по-голяма сума от дължимата.
После защо нямало доверие към тази или онази институция... Да не би да са заслужили доверие?
9
Питанка
|
нерегистриран
15 юли 2017, 21:18
0
0
Това Тълк. Решение е от 10-07-2017. От кога влиза в сила и задължително ли е за Съдия-изпълнителите или трябва да се заведе ново съдебно дело, което да приложи това Тълк. Реш.?
8
Докога?!
|
нерегистриран
12 юли 2017, 13:23
2
-3
Не случайно Б-ия е още по-надолу изпаднала сред "утайките" в класацията за защита на ЗАКОННАТА собственост! По наследство от комунистическия Закон за собствеността на гражданите в Б-ия много лесно и бързо бюрократ или властимеющ партиец може да ти наруши ушким конституционното "неприкосновено" право на ЗАКОННА собственост, а собственикът след това трябва да мине през 10-те кръга на "правораздавателния" ад за да защити собствеността си от попълзновенията на правозаобикалящия и правонарушаващия башибозук!
7
НЯМА СРОК ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
|
нерегистриран
12 юли 2017, 07:30
10
-5
цитат от решението на ВКС: "Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. "

НАПЪЛНО НЕВЯРНО! Няма срок за доброволно изпълнение, след влизане на решението в сила. Трябва да платиш аласекунд, в милионната част от секундата, като излезе решението. Трябва да дежуриш в съда, защото не знаеш, кога негова чест ще благоволи да постанови решение, и да платиш незабавн, ако ис загубил спора.
Елементарен казус-и то доста масов-спориш с мобилен оператор,, за малко сума-те твърдят,че им дължиш пари ,ти си убеден,че не дължиш и не плащаш. Съдите се. Губиш делото. Само,че на последна инстанция никой не те уведомява,че има постановено влязло в сила решение, и нямаш срок да платиш доброволно, при абсолютна забрана за отпочване на изпълнителен процес. Естествено,че особено при малки суми ще платиш доброволно. Никой не плаща , докато тече съдебен спор-нали се съдите за да видите кой прав ,кой крив.
ПРЕДЛАГАМ- в ГПК да се запише срок за доброволно изпълнение от 2 седчмици-след влизане решението в сила, при пълна забрана за отпочване на изпълнителен процес. Това ще е срока загубилата страна, ако прецени, да плат и доброволно.
6
адвокат–сак
|
нерегистриран
11 юли 2017, 23:17
4
0
До коментар [#1] от "льольо":
Някой може ли да ми потвърди - отговорът на въпрос 5 в контекста на предишното ТР с въпроси по изпълнително производство означава ли, че изпращането на запорно съобщение до банка е всякога действие по принудително изпълнение, което спира 2-годишния срок за перемиране без значение дали длъжникът има сметка в конкретната банка?
Според мен, отговорът на Вашият въпрос е - ДА- изпращането на запорно съобщение до банка е всякога действие по принудително изпълнение, което прекъсва протичането на 2-годишния срок за перемиране без значение дали длъжникът има сметка в конкретната банка. Наскоро имах подобен казус.
5
Сийка
|
нерегистриран
11 юли 2017, 20:28
3
0
а как трябва да се постъпи, когато банката е удържала такса за изпълняване на запора засметка на длъжника
4
Да се отмени тарифата на ЧСИ
|
нерегистриран
11 юли 2017, 19:50
8
-5
Да се отмени цялата тарифа на ЧСИ , само това е начина .Защото Колевия съд постанови че въпреки че МС я е приел , няма право да я променя .За справка таксата при изпълнение на парично вземане в срока за доброволно изпълнение!
3
ЧСИ да си плаща, ако надписва разноските си!
|
нерегистриран
11 юли 2017, 17:47
10
-3
Да обжалваш акт на ЧСИ-досежно разноските по изпълнението, е свързано с нови разноски-минимум 48 с ДДС лв за ЧСИ, и 25 лв за съда, плюс две такси по поне 7 лева за задължителната-банка паразит. Това са към 100 лв, и то ако си без адвокат.
Няма ли най-накрая в ГПК да се предвиди, или ВКС да изтълкува,че ако със съдебен акт се докаже,че ЧСИ-то е "надписал" тези разноски(а ако погледнете многото казуси в окръжните съдилища обикновено длъжникът постига някакво намаление, тоест надписване е имало), то ЧСИ-то да връща разноските по това оспорване, и то по силата на самия акт на съда, а не както е сега-длъжикът да се налага да води ново дело. Става дума за поне 100 лв, а ако си с адвокат-плюс още 300 лв-400 лв-които разноски длъжникът прави, и ако се окаже прав, никой не му връща. Дори и доказано ЧСИ-то да си е надписал таксите, пак длъжникът следва да води ново дело за тези 48 плюс 25 плюс 2 по 7 плюс поне 300, а видно от съдебната практика-длъжниците не завеждат дела за тези разноски(достатъчно притиснати са финансово, за да могат да водят ново дело) .
2
запор
|
нерегистриран
11 юли 2017, 17:43
8
-8
В т.5 решението е уникално!Когато няма трето задължено лице как ще се наложи запор, за да има трето задължено лице е нужно да е налице вземане към него!? чл.450 изисква в запорното съобщение да се опише точно вземането към третото задължено лице, а като няма вземане как ще го опишеш точно!? Как се придобива качеството на трето задължено лице като не познаваш длъжника? Мила родна картинка - било запор!!!!!Белазелковщина! Поне не са възложили разноските на длъжника!Всичко това е направено за де се оправдаят приходите на ЧСИ!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно