Окръжният съд в Шумен го прекрати окончателно
Дело за обида срещу Борислав Сарафов изобщо не е трябвало да бъде образувано
Дело за обида срещу Борислав Сарафов изобщо не е трябвало да бъде образувано

Окръжният съд в Шумен прекрати окончателно делото за обида, което следователят Страхил Каменички заведе срещу заместник-главния прокурор Борислав Сарафов.

То беше заради среща на Сарафов със следователи в кабинета на окръжния прокурор на Шумен Маргарита Георгиева по време на разследването на инцидента с дерайлиралия влак в Хитрино на 10 декември м.г. Според Каменички зам.-главният прокурор обиждал присъстващите на срещата следователи, като им казал, че цяла България знае, че са безделници, деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго. Сарафов се обърнал и лично към Каменички и му казал, че има заешко сърце, тъй като не бил повдигнал обвинение на "двама убийци", визирайки двамата машинисти на дерайлиралия влак.

Още през април Районният съд в Шумен прекрати делото заради функционалния имунитет на Сарафов, а в окончателното си решение от 14 юли, Окръжният съд казва, че делото изобщо не е трябвало да бъде образувано.

"Функционалният имунитет на заместника на главния прокурор Борислав Сарафов означава, че срещу него не може да бъде образувано въобще наказателно производство във връзка с изпълнението на служебните му функции, освен ако не става въпрос за умишлено престъпление от общ характер", посочват в мотивите си окръжните съдии Мариана Георгиева-председател, Румяна Райкова-докладчик и Светлин Стефанов. Според съда Сарафов е бил в кабинета на окръжния прокурор на Шумен единствено в качеството си на заместник на главния прокурор във връзка с извършването на служебните си действия.

"Принципно неговото работно място е в гр.София и няма никаква друга причина на посочената в самата тъжба дата и час той да се намира на работното съвещание на представителите на прокуратурата и на НСлС в кабинета на окръжния прокурор на гр.Шумен, освен изпълнението на служебните си функции и без да има това качество той не би могъл да присъства на тази работна среща", се казва още в решението. Длъжностното качество на Сарафов се посочвало и в тъжбата на Каменички, а доводите му за поведението на зам.-главния прокурор, съдът намира за неотносими към наказателно производство. Според магистратите за евентуални нарушения на принципите на вежливост и толерантност по време на изпълнение на служебните си задължения, Сарафов може да носи само дисциплинарна отговорност.

Следователят Каменички беше завел дело срещу Сарафов и за непозволено увреждане във връзка със същата среща в Шумен, но и то беше прекратено, като три инстанции бяха категорични, че заместник-главният прокурор се ползва с функционален имунитет, защото действията му са били по служба.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
Мрухчо
|
нерегистриран
19 юли 2017, 11:43
0
0
До коментар [#10] от "Грухчо":
Човече, просто смени ответника. От физическото лице Б.С. на Главна Прокуратура на РБ...
На ЮЛ, нали?
13
Камен Страхливски
|
нерегистриран
19 юли 2017, 11:38
1
0
До коментар [#11] от "нерегистриран":
Заинтересувайте се този "следовател" колко дела има за годината и каква заплата получава заедно с всички надбавки и бонуси.Следователите от НСлС са най-скъпо платените безделници в съдвбната сисъема
Е да де, ама не за това плащат по грантовете!

12
георги георгиев
|
shumkar
18 юли 2017, 09:30
5
0
шуменските следователи са най кадърните и смели(не всички,само някои от тях)-предотвратиха влакова катастрофа и спасиха стотици животи,в Хитрино през м.декември.По тази причина Цацаров и Сарафов ги наградиха с "нагръден нож" и "похвала" за проявен професионализъм,героизъм и смелост-справка-сайта на Прокуратурата)
11
нерегистриран
|
нерегистриран
18 юли 2017, 08:35
9
-5
Заинтересувайте се този "следовател" колко дела има за годината и каква заплата получава заедно с всички надбавки и бонуси.Следователите от НСлС са най-скъпо платените безделници в съдвбната сисъема
10
Грухчо
|
нерегистриран
17 юли 2017, 19:42
6
-7
Човече, просто смени ответника. От физическото лице Б.С. на Главна Прокуратура на РБ...
9
|
нерегистриран
17 юли 2017, 19:32
6
0
Р Е Ш Е Н И Е





№ ....57........ 14.07.2016г. гр.Шумен



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: М.Г.

Членове: 1. Св.Стефанов

2. Р.Райкова

Секретар Геновева Стоева

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

ВЧНД № 183 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:



Производство по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпила е частна жалба от С.Г.К. чрез повереника му адв. П.П. от ШАК срещу протоколно определение № 277 от 20.04.2017г. по НЧХД № 421/2017г. по описа на ШРС за прекратяване на наказателното производство по делото. В жалбата се сочат основания за незаконосъобразност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато нарушение по приложението на материалния закон и обстоятелството, че съдът не бил обсъдил представената съдебна практика. Сочи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото е обсъждан документ – командировъчна заповед, който не е приет за доказателство по делото по предвидения в НПК ред, а освен това бил представен като заверено от адвоката копие, без да е налице оригинала и без да е налице надлежно попълване на реквизитите й. Смята, че е допуснато нарушение по приложението на материалния закон, защото съдът бил приложил неправилно понятието „за техните служебни действия“, тъй като длъжностното качество на заместник-главен прокурор в кабинета на наблюдаващия прокурор по време на работна среща в работно време, не покривало изискванията на конституцията. Освен това тежестта на доказването на „служебните действия“ било в тежест на страната, която се позовава на тях, а съда можел да направи преценка едва след събирането на доказателствата по НПК. Твърдят, че действията на Б.С. на 20.12.2016г. не са процесуална дейност, защото не е упражняване на правомощие по чл.150 от ЗСВ, не е дейност по „осъществяване на надзор и методическа помощ”, а посочените в тъжбата думи не покриват изискванията на процесуална дейност по чл.196 и чл.197 от НПК, не покриват критериите на чл.203 ал.2 от НПК и не представлява „указания“ по разследването. Смята, че не може да се черпи такава информация и от тъжбата, само от твърдението в нея, че е нанесена обида „от длъжностно лице“ на „длъжностно лице”, защото макар и в това качество не били извършвали процесуална дейност. Не споделя тълкуването на чл.132 от КРБ направено от РС в атакуваното определение. Излага и факта, че съдът не бил обсъдил представената съдебна практика, която касаела актове на магистрати или техни бездействия, докато в случая такава нямало. По подробно развитите от него съображения моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото на районния съд за даване ход по внесената частна тъжба.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпило писмено възражение от адв. И. В. от САК, като защитник на Б.С.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба, тъй като не е налице претендираната незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че основанията за приложение на чл.132 от КРБ са пряко изводими от съдържанието на самата частна тъжба и не е необходимо да се аргументира със съдържанието на командировъчната заповед. Отделно смята, че не е налице процесуално нарушение в начина, по който е приета и обсъдена представената по делото командировъчна заповед, защото е приложена към възраженията срещу тъжбата, което както и правото да сочи доказателства е законно право на предадения на съд С.. Излага че въпросът с функционалния имунитет се явява преюдициален за спора по образуваното НЧХД и няма пречка всички доказателства, касаещи длъжностното качество да бъдат преюдициално обсъдени, защото имунитета запретява не просто осъждането, а самото съдене. Смята за лишено от правна логика твърдението, че адвокатската заверка за истинност на съдържанието на представения документ не била надеждна, при положение, че това право произтича от закон. Същото становище заема и по отношение на твърдението в частната жалба, че чл.132 от КРБ е приложен неправилно в обжалваното определение. Излага становище, че обсъдената в определението съдебна практика е приложима, а отделно от това се позовава на решенията на гражданския съд по отношение на гражданските претенции на тъжителя срещу Б.С.. С оглед на това, моли да не бъде уважавана частната жалба и изцяло да бъде потвърдено определението на ШРС за прекратяване на делото.

В съдебно заседание частният тъжител и неговият повереник поддържат въззивната частна жалба по изложените в нея мотиви. Подробно ги развиват в хода на въззивното производство. Тъжителят К. акцентира на липсата на реквизити в представеното копие от командировъчна заповед и заявява, че за десетте минути, за които се е развил казуса Б.С. не е дал никакви методически указания относно разследването. Сочи, че по същия случай има образувани проверки в Етичната комисия на ВКП и в Инспектората на ВСС. Тъжителя моли съда да отмени определението на РС и да се върне делото, да се даде ход и да се съберат достатъчно доказателства, от които ще се вижда, че Б.С. се е държал непристойно, което не му позволява като зам.главен прокурор.

Защитникът адв. В. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено определението на първостепенния съд. Поддържа представеното писмено възражение. Акцентира, че имунитета е пречка не срещу осъждането, а срещу съденето и че основанията за прекратяване на наказателното производство са преди всичко в съдържанието на тъжбата.

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

ШОС за да се произнесе по правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение взе предвид следното:

На 23.02.2017г. в Районен съд – Шумен е внесена частна тъжба от С.Г.К. срещу Б.Б.С. с твърдение за извършено от последния престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 148 ал.1 т.3 предл.1 и т.4 предл.1 вр. чл.146 предл.1 вр. чл.93 т.1 б.”а” от НК.

На стр.3 и 4 от тъжбата /л.4 и 5 от делото/ е посочено „....разследващият екип се събра на оперативка при наблюдаващия производството прокурор Г. в ОП – Шумен, която ни информира, че около 13:00 часа предстои среща със заместник-главния прокурор Б.С., който ще пристигне за целта в гр.Шумен.” На стр.4 от тъжбата /л.5 от делото/ е посочено „Срещата с г-н С. се осъществи около 13:00 часа в кабинета на окръжния прокурор на ОП – Шумен, като на нея присъствахме всички следователи от разследващия екип, наблюдаващия прокурор М.Г. и двамата експерти У. и Н..” На стр. 7 от тъжбата /л.8 от първоинстанционното дело/ е посочено „...., тъй като тези обидни реплики бяха отправени към мен по време на проведена работна среща между представители на прокуратурата и служители на НСлС, същите са отправени от длъжностно лице, каквото качество има зам.главния прокурор Б.С. по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК”.

На първата страница от тъжбата с ръкописен текст е материализирано разпореждането на заместника на административния ръководител на ШРС от 23.02.2017г. за образуване на НЧХД и докладване за разпределение. На 23.02.2017г. по системата за случаен избор, измежду всички съдии разглеждащи наказателни дела в ШРС, бил определен съдия-докладчик по делото, който с разпореждане от 24.02.2017г. предал на съд лицето Б.Б.С. и насрочил открито съдебно заседание. В съдебно заседание на 20.04.2017г. след изслушване становището на страните, първоинстанционният съд постановил проверяваното по настоящото дело определение №277/20.04.2017г, като приел, че претенциите на тъжителя са за ангажиране на наказателна отговорност на С. в качеството му на длъжностно лице, а чл.132 ал.1 от КРБ предвижда функционален имунитет на магистратите за техните служебни действия. Позовал се допълнително и на приложеното към писмена молба копие от заповед за командировка от 19.12.2016г., по силата на която С. се е намирал в гр.Шумен на 20.12.2016г. във връзка със заеманата от него длъжност със задача „осъществяване на надзор и методическа помощ” и именно в това си качество е участвал в проведената работна среща в кабинета на Окръжния прокурор на гр.Шумен. Затова ШРС приел, че наказателна отговорност на магистрат за служебни действия в служебно качество не може да се търси по дела от частен характер.

Предвид гореизложеното Шуменският Окръжен съд съобрази следното: Според чл.132 ал.1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт прокурорите не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер и съобразно чл.5 ал.2 нейните разпоредби имат непосредствено действие. Затова наличието на имунитет срещу наказателно преследване е пречка за предприемане на наказателно преследване по изричното и пряко действие на Конституцията на Република България. Безспорно е че към датата на деянието 20.12.2016г. Б.Б.С. е заемал длъжността заместник на главния прокурор на РБ и поради това при изпълнение на неговите служебни действия той има функционален имунитет – той е наказателно неотговорен, освен ако извършеното не представлява умишлено престъпление от общ характер. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от магистрата за действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което се определя като функционален имунитет. /по отношение на функционалния имунитет - Определение № 76 от 10.10.2008 г. на ВКС по ч. н. д. № 202/2008 г., II н. о., Решение № 450 от 22.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1578/2012 г., III н. о., Решение № 664 от 10.10.2007 г. на ВКС по н. д. № 122/2007 г., III н. о., Решение № 293 от 22.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 270/2015 г., III н. о./ Няма спор по делото, че квалифицираното с тъжбата престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 предл.1 и т.4 предл.1 вр. чл.146 предл.1 вр. чл.93 т.1 б.”а” от НК е от частен характер. В тъжбата нееднократно /на стр.3, 4 и 7/ се посочва именно длъжностното качество на Б.С. присъствайки на работната среща в кабинета на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр.Шумен. Затова на основание чл.247 ал.2 от НПК е следвало да бъде отказано образуването на производството по ал.1 т.1 на процесното НЧХД. Функционалният имунитет на заместника на главния прокурор Б.С., означава, че срещу него не може да бъде образувано въобще наказателно производство във връзка с изпълнението на служебните му функции, освен ако не става въпрос за умишлено престъпление от общ характер. Настоящия състав приема, че на 20.12.2016г. Б.С. е бил в гр. Шумен в кабинета на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр.Шумен единствено в качеството си на заместник на главния прокурор във връзка с извършването на служебните си действия. Принципно неговото работно място е в гр.София и няма никаква друга причина на посочената в самата тъжба дата и час той да се намира на работното съвещание на представителите на прокуратурата и на НСлС в кабинета на окръжния прокурор на гр.Шумен, освен изпълнението на служебните си функции и без да има това качество той не би могъл да присъства на тази работна среща. Именно длъжностното му качество се посочва и в тъжбата във връзка с квалификацията. Доводите на повереника и на частния тъжител, че бидейки в това си качество той е демонстрирал поведение, което не се следва на длъжността му и затова е допустимо да се развива наказателното производство, не се възприемат от настоящия състав. Начина по който заместника на главния прокурор С. осъществява служебните си функции не може да бъде преценяван в наказателно производство от частен характер. За евентуални нарушения на принципите на вежливост и толерантност по време на изпълнение на служебните си задължения, магистратите носят съответната дисциплинарна отговорност. По изложените съображения ШОС не възприема доводите на жалбоподателя К. и адв. П., че РС е допуснал нарушение по приложението на материалния закон, защото приложил неправилно понятието „за техните служебни действия“.

Доводите на жалбоподателя и на повереника му за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предвид обсъждането от страна на РС на командировъчна заповед, която не е приета за доказателство по делото по предвидения в НПК ред и била заверено от адвоката копие на оригинал, несъдържащ всички реквизити, не се приемат от настоящия състав, защото както и защитата сочи основанията за приложение на чл.132 от КРБ са пряко изводими от съдържанието на самата частна тъжба и не е необходимо да се аргументира със съдържанието на командировъчната заповед. Оформянето на командировъчната заповед може да е причина да не бъде оправдано отсъствието на служител от обичайното му работното място или да не му се изплатят следващите се дневни или пътни пари. След като в самата тъжба се твърди, че заместника на главния прокурор на 20.12.2016г. е бил в гр.Шумен в кабинета на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Шумен и по въпроса не се спори, оформянето на командировъчната заповед не е от значение за преценката на длъжностното качество на заместника на главния прокурор присъствайки на посоченото работно съвещание. РС е приложил правилно и законосъобразно чл.132 от КРБ в обжалваното определение. Липсата на детайлно обсъждане на приложената по първоинстанционното дело съдебна практика, не прави определението необосновано, след като тя е приложена адекватно и в съответствие с Конституцията на РБ.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу бъде оставена без уважение.

Поради това и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, Шуменският Окръжен съд



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 277 от 20.04.2017г. по НЧХД № 421/2017г. по описа на Шуменския районен съд за прекратяване на наказателното производство по делото.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.





Председател: Членове: 1.


8
*************************
|
нерегистриран
17 юли 2017, 18:23
13
-4
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
sdiata.....sederast
|
нерегистриран
17 юли 2017, 18:18
9
-5
Ma sha va zamola ,kak, toi ne nad zakona i etikata !
6
E да де
|
нерегистриран
17 юли 2017, 17:59
7
-3
До коментар [#3] от "Дисциплинарка?":
Кога?

- Никога!
Ти не гледай Сарафов, ами другиЯт Камик!

Въобще кому е нужно следствието и #КОЙ го търпи?

Това е решил българскиЯт съд.

И правилно.
5
RRR
|
нерегистриран
17 юли 2017, 17:07
8
-5
Аааа, не съм съгласен, зама определено е по- зле във всяко отношение.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно