Според определение на ВАС
Изпълнението на решението за избора на Георги Ушев за шеф на АСНС може да влоши положението му
След жалба на Румяна Илиева, върховните съдии спряха встъпването му в длъжност
Изпълнението на решението за избора на Георги Ушев за шеф на АСНС може да влоши положението му

Предварителното изпълнение на решението на Съдийската колегия на ВСС за избора на Георги Ушев за шеф на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) ще му създаде значителни вреди и би могла да влоши положението му. Това става ясно от определение на тричленен състав на Върховния административен, с което е спряно изпълнението на решението за избора на Ушев.

Делото е образувано по жалба на другия участник в надпреварата - Румяна Илиева, съдия в АСНС.

На 18 юли т.г. с 8 на 5 гласа Съдийската колегия избра шефа на Специализирания наказателен съд Георги Ушев за председател на въззивния такъв. Това стана независимо от разпоредбата на чл. 169, ал.1 от ЗСВ, според която само по изключение може да бъде избран за административен ръководител съдия от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.

Другият кандидат Румяна Илиева се обърна към ВАС като, освен че атакува избора, поиска и спиране на изпълнението на решението. Същото искане отправи и Георги Ушев.

ВАС приема за основателни аргументите на Ушев, че влизането в сила на решението би могло да му причини "значителни вреди от гледна точка на служебния му статут, който се определя от изпълняваната в момента длъжност "административен ръководител - председател" на Специализиран наказателен съд".

"Същият основателно отчита, че възможната отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет би могла да влоши положението му и да доведе до неблагоприятни за него правни последици, касаещи статута му на административен ръководител", казва още ВАС.

В определението си съдът отново се спира на противоречието в две разпоредби от Закона за съдебната власт, който наскоро бе променен, но не и в спорните му части.

Става дума за текстовете на чл. 167, ал.3 и чл. 187 от ЗСВ, които се отнасят до сроковете за обжалване на решения на Висшия съдебен съвет, както и за това, че в единия случай е предвидено жалбата да спира изпълнението, а в другия - не.

"Този пропуск на законодателя, макар и многократно обсъждан в мотивите на съдебните актове на Върховния административен съд и до настоящия момент не е отстранен. Той поддържа съществуващата неяснота във връзка с визирания от чл. 187 вр. с чл. 194б, ал.5 от ЗСВ суспензивен ефект на жалбата срещу оспорения акт с паралелно изразената възможност във връзка чл. 167, ал.3 от ЗСВ и чл. 166, ал.2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. Тази нормативна колизия изключва, изискуемото от законодателя изясняване всички възможни хипотези за необходимостта от предварително изпълнение на акта", коментира ВАС.

Определението, с което е спряно изпълнението на решението, може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС. Делото е насрочено по същество за 4 декември. Произнасянето на съда ще е важно с оглед различното тълкуване на чл. 169, ал. 1 от ЗСВ в частта що е то "по изключение".

Жалба с подобен предмет бе депозирана в началото на годината от Ивайло Иванов от Административен съд-Перник, който не бе избран за председател, вместо него мнозинството в СК на ВСС предпочете Десислава Ахладова, по онова време шеф на РС-Перник. Но тя стана заместник-министър на правосъдието, Иванов оттегли жалбата си и сега е единствен кандидат за поста ръководител на АдмС-Перник. Така ВАС не се произнесе по спорния текст от ЗСВ.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
15
#КОЙ е тарикатът и $КОЙ ще лапа мухи като Будалите? Блестящ анализ.
|
нерегистриран
08 август 2017, 22:01
1
0
Светът узна за новите „пътища на коприната” пред 2013 година. Китайското министерство на търговията лансира идея, която се превърна в естествено продължение на кампанията от 1999 година: „Да се върви на Запад”, чиято цел бе развитието на западната китайска провинция Синдзян. Днес можем с увереност да говорим, че гигантският китайски проект се превърна в „Глобализация версия 2.0”. Това е единственият широкомащабен, многостранен проект за развитие, който има света пред себе си от началото на XXI век. В самото начало трансазиатската търговска магистрала бе наречена „Един пояс, Един път”. Днес вече се говори за глобалната „Инициатива на Пояса и Пътя”.

Във втората половина на 2013 година, още от самото начало кабинетът „Орешарски” имаше ясна стратегия по отношение на „Инициативата на пояса и пътя”. Вице-премиерът Даниела Бобева координираше работата на всички отраслеви министри, които имаха двустранни контакти с китайските им колеги. Тя привлече за работа в своя екип експерти, завършили в Китай и владеещи отлично китайски език. В МС бе създадена работна група на ниво директори от основните отраслеви министерства с цел оперативно координиране на работата с Китай. На заседанията редовно присъстваше и съответният регионален директор на МВнР. След традиционното първо посещение на премиера Пламен Орешарски в Брюксел, първото негово посещение извън ЕС, още същата година бе в Китай на Световния икономическия форум в град Далиян, на който присъстваха шестима европейски министър-председатели. На китайските партньори бе даден символичен знак, че София планира да развива своите двустранни отношения с Пекин в приоритетен план. В Далиян от китайска страна бе организирана специална работна среща между Пламен Орешарски и неговия китайски колега Ли Къциян. По време на преговорите се установиха много добри лични отношения между двамата премиери. Срещата завърши с думите на Ли Къциян отправени към Пламен Орешарски: „Ние с Вас двамата можем да направим много за нашите две страни”. По същото време голямо число български национални медии се гавреха с премиера, че „само в далечен Китай го били приемали” и се стараеха с всякакви саркастични подмятания да омаловажат изключителния успех, който бе постигнат от българската делегация в град Далиян. И който бе солидна основа България да се превърне в един от основните икономически партньори на Поднебесната в Югоизточна Европа. В началото на пролетта на 2014 година, след поддържането на динамичен диалог с Пекин нашата столица кандидатства и бе на път да стане домакин на станалата вече традиционна среща „Китай+16” (Китай+16-те страни от Централна и Източна Европа). Но правителството бе свалено към края на лятото на 2014 година от платеното „гражданско общество”. И на власт се завърна кабинета „Борисов-2”. Китайският вектор като стратегическо направление в българската външна политика бе изхвърлен от приоритетите на новото правителство, а в някои от отраслевите министерства можеха да се чуят приказки на най-високо ниво от типа „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунисти”. И всички изградени с професионализъм и методичен труд близо една година предпоставки за развитие на икономическите българо-китайски отношения бяха изхвърлени на буклука. Големият „балкански лидер и геополитик” Бойко Борисов престана даже да удостоява със своето присъствие форумите „Китай+16”. На път за срещата на високо равнище в Белград през декември 2014 година той се върна от „стълбицата” на правителствения самолет в София, пред която го чакаше да го изпрати китайския посланик в София, и натовари 10 минути преди да излети самолета вицепремиера Румяна Бачварова да води българската делегация в сръбската столица. В същото време през последните години премиерите на всички страни от Централна и Източна Европа се надпреварваха да развиват своите отношения с Пекин. Те имаха ясна дългосрочна стратегия и съзнание, че усилията им ще донесат китайски инвестиции и откриване на нови работни места в техните страни.

Какво пропусна България в резултат на безпросветната и невежа външна политика на последните два кабинета „Борисов-1,2”? Към 2020 година Пекин планира да увеличи своя стокооборот със страните от ЕС два пъти и той да достигне до 1 трилион долара. За тази цел Китай от 2013 година предложи на страните от Централна и Източна Европа (бившите социалистически страни) инвестиционни инфраструктурни проекти за създаване на транспортни магистрали, пристанища и логистични центрове. Централна и Източна Европа се превърнаха за Пекин инвестиционни приемници. Изброените по-горе гигантски инициативи се извършват в рамките на стратегическите проекти „Икономически пояс на Пътя на коприната” и „Морския Път на коприната”, като общата формула се нарича „Китай+16” или „16+1”.

На четвъртата среща на високо равнище „Китай+16” в град Суджоу (Китай) през 2015 година, китайският премиер Ли Къциян обяви планове за двукратно увеличаване на китайските инвестиции в 16-те европейски страни и увеличаване на стокооборота от 45 милиарда долара до 90 милиарда долара. На форума в Суджоу Бойко Борисов бе съпровождан от огромна българска делегация, в която имаше шест министри. Очевидно българският премиер се опита да заглади своето ярко и злополучно отсъствие предишната година на срещата „Китай+16” в Белград. Дори това усилие на „балканския лидер и геополитик” Бойко Борисов обаче беше скромно на фона на други делегации, като например чешката, която пристигна с два държавни самолета и остана цяла седмица в Китай. Очевидно е, че благодарение на непрофесионалната и малоумна външна политика по отношение на Пекин на кабинетите „Борисов-2” и „Борисов-3” България се оказа в ситуация „късно е либе за китка”. И всички китайски инфраструктурни проекти започнаха да ни заобикалят. За инвестиции в производството да не говорим. В Унгария отдавна работи завод на китайския телекомуникационе гигант Huawei.

В китайската стратегия Централна и Източна Европа е един от най-важните плацдарми на суперпроекта „Един пояс, Един път” в посока Западна Европа, която е главният търговски партньор на Китай с потребителски пазар от 500 милиона жители. Подписани са десетки инвестиционни проекти за развитие на инфраструктурата в сферата на транспорта, търговията, възобновяемите енергийни източници, селското стопанство, туризма, науката и техниката. България не може да се похвали с нищо сериозно в този план? А иначе даже Великобритания подписа с Китай няколко сериозни инвестиционни проекти. С цел създаване на „сухопътен и морски експрес” между Европа и Азия китайците реализират огромно количество инфраструктурни транспортни проекти за строителство на пътища, мостове, електростанции в Полша, Унгария, Румъния, Хърватия и други. Пекин инвестира в скоростната жп линия Атина-Скопие-Белград-Будапеща. София е напълно изпаднала от трасето в резултат на „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунисти”. Китай модернизира голямото незамръзващо балтийско пристанище Клайпеда (Латвия).

Пекин инвестира в хидроенергийния сектор на Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина. Китайски пари се влагат във ветроенергетиката на Македония, Сърбия и Хърватия. През 2014 година Китай подписа с Румъния съглашение за строителство на голяма ТЕЦ на въглища с обем на инвестицията около 1 милиард долара. Китайската корпорация CGN има намерения да инвестира в единствената румънска АЕЦ „Черна вода”. Страните в Централна и Източна Европа, особено балканските страни са голям потенциален пазар за китайската промишленост. Китай планира да открие заводи за производство на оборудване и материали за реализиране на своите инфраструктурни проекти.

Проблемът с продоволствената сигурност е изключително актуален за Пекин. Почвите на Великата китайска равнина са силно изтощени. Китай предлага сериозни инвестиции с цел да закупува богатата аграрна продукция на страните от формулата „Китай+16”. Особено внимание в този план се обръща на страните от Балканите. Целта на Китай е да съкрати своя продоволствен дефицит.

Опорни точки на Китай в страните от Централна и Източна Европа са Чехия, Гърция, Румъния и Албания. Банката на Китай откри в Чехия свои отделения. Лидер на чешко-китайското сътрудничество стана китайската корпорация CEFC. Нейният ръководител е съветник на чешкия президент по икономическите въпроси. Корпорацията закупи чешки завод за бира, притежва акции в Travel Service и в чешките авиолинии, в компаниите Empresa Media и Media Group. Открита е пряка самолетна линия Пекин-Прага. Числото на китайските туристи в Чехия достигна 300 000 човека. Прага се счита за един от основните центрове на европейското китаезнание.

Гръцкото пристанище „Пирея” се нарича в Китай „перлата” на „Морския Път на коприната” на XXI век. Перспективите за развитие са отлични. През 2016 година Гърция утвърди сделка за продажба на 67% от пристанището на Пирея на логистичния китайски гигант COSCO. В рамките на пет години след приватизацията портът ще привлече инвестиции в обем 500 милиона долара и в резултат на това ще бъдат открити до 2025 година множество работни места.

Има спорове относно точната цена на китайските проекти, които вече са подписани по протежение на „Сухопътния и Морски път на коприната”, но озвучените цифри се приближават към 300 милиарда долара. Повечето проекти ще се реализират през следващите десет години. Рейтинговата агенция Fitch посочва стойности от 900 милиарда долара за запланирани или вече реализирани проекти. До 2030 година само в Азия китайските инфраструктурни проекти ще надхвърлят 26 трилиона долара.

Срещите във формат „Китай+16” показаха, че страните от Централна и Източна Европа имат намерения да реализират китайски инвестиционни проекти без участието на Евросъюза. И ги реализират методично и последователно. Китайският капитал и стоки заедно с европейските технологии ще способстват за взаимноизгодното сътрудничество. Тези, които са страхливи и слушат „началниците” очевидно ще „лапат мухи”. Тези дето не „искат да си губят времето с китайските комунисти” също ще „лапат мухи”. А всички тези, дето са ги избрали да ги управляват, също ще... „лапат мухи!”.
14
Честит ви парламент на каишка към частните и чужди банки - Златната болонка
|
нерегистриран
08 август 2017, 14:25
3
0
Депутатите от 44-то Народно събрание дължат близо 100 млн. лева на банки и лизингови компании. Сумата изчислиха от "Отворен парламент" на база декларациите, които народните представители са длъжни да подадат в Сметната палата.

Точната сума е 99 745 592 лв., макар че вероятно тя е непълна - не всички са подали декларациите си. Това са направили 228 от 240-те. В общия дълг най-много натежава Веселин Марешки. Варненският бизнесмен дължи солидарно със съпругата си 90 355 122.

Задълженията на заместник-председателя на Народното събрание и Светлана Александровна Марешка са обслужвани по 48 кредита. Тя е титуляр по по-голямата част от тях и съдлъжник по останалата. Самият Веселин Марешки е декларирал наличието на една кредитна карта с лимит от 10 хил.лв. От посочените задължения, 22 са към банки, а останалите – към различни физически и юридически лица, които не са разписани конкретно.

Освен точната обща сума остава неясно още нещо - колко от тези пари са дължими към фалираната КТБ и колко - към действащи банки. Иначе длъжниците на КТБ са около 200 фирми и 100 физически лица, а общият им дълг е за над 6 милиарда лева.

Според декларациите 110 депутати дължат над 5 000 лв. Част от тях не са посочили конкретния кредитор, а само дали е юридическо или физическо лице.



След абсолютния рекордьор по дългове Марешки се нарежда Борис Кърчев (ГЕРБ) с 418 409 лева. Дилян Димитров от ГЕРБ е трети с 367 800 лева. Иван Иванов от БСП дължи 324 426 лева, а Джейхан Ибрямов има да връща 303 000. При депутатките с най-солиден дълг е Полина Христова от Воля - 295 500 лв., следвана от Нели Петрова (ГЕРБ) с 284 000 лева и Боряна Георгиева от Воля - 251 273 лева.

Ако обобщим данните по партии, първа е Воля с 91 346 302 лева. На второ място е ГЕРБ с 4 212 621, а след нея е БСП - 2 671 541. ДПС са трети с 1 059 753 лева, а последни - Обединени патриоти (455 374 лв.).

13
Dread Knight
|
нерегистриран
08 август 2017, 12:17
2
-1
12
Dread Knight
|
нерегистриран
08 август 2017, 12:15
2
-1
До коментар [#7] от "Адвокат":
Абе някой знае ли как е в утвърдените демокрации?Там кой и как става адм.ръководител,има и изобщо такъв и т.н.

Инфо тук:
http://www.parliament.bg/students/index.php?action=displays&id=225
http://www.parliament.bg/students/index.php?action=displays&id=225
11
No pasaran
|
нерегистриран
08 август 2017, 11:52
8
-2
Хи хи хи ... ВАС на Г.Колев е избацал уникален съдебен акт в слугинажа си към "силните на деня" и в частност към ония които избраха Ушев. Ушев беше изключително приближен на В.Марковска и от БСА. Информацията е публична! И понеже сега така се оплетоха в собствените си "умнотии" и сос като патее в калчища и уважиха едно абсолютно недопустимо искане поради липса на правен интерес и станаха за смях пред цялата юридическа общност.

Искаме си външното финансиране. Искаме Америка ... за България.

Подпис: Юда; Печат на Синедриона.

10
Прокурор
|
нерегистриран
08 август 2017, 11:47
3
-2
До коментар [#8] от "Адвокат":
В допълнени екъм предишното:Знае ли някой:
1.Има ли инспекторат?
2.Има ли ВСС и с какво се занимава той ако го има?
3.Как се назначават съдиите и прокурорите?ИМА ЛИ КОНКУРС ИЛИ НЕ!!!
Питам,щот изглежда прогресивно-консурс!!!Ама е кой носи отговорността за резултата от конкурса?!!?
В развитите демокрации има различни системи и структури на съдебната система! Отделно от това, примерно в Италия и Испания има мирови съдилища. И хората си избират пряко съдниците, нещо като арбитраж и има логика, а не да им спускат разни парашутисти и наказани затова че не си изписали делата в срок! Демокрация.
9
Ха ха ха
|
нерегистриран
08 август 2017, 11:44
8
-1
До коментар [#6] от "Нима":
Търси вреди от собствените си действия и желание да се издигне!
Извинете,че ме избрахте,но ако встъпя може да се прецакам.И други са жалили избори,но е нямало спиране,а избрания е встъпвал в срок.Защо сега е така?
Представяте ли си до какви парадокси ни докараха "умните и красиви" гербери в НС и още по-умните и красиви върховни съдии. По повод специализираните съдии.

Ушев какъв интерес има да обжалва? Да не се беше кандидатирал тогава, а?!?!?!
8
Адвокат
|
нерегистриран
08 август 2017, 11:38
5
0
В допълнени екъм предишното:Знае ли някой:
1.Има ли инспекторат?
2.Има ли ВСС и с какво се занимава той ако го има?
3.Как се назначават съдиите и прокурорите?ИМА ЛИ КОНКУРС ИЛИ НЕ!!!
Питам,щот изглежда прогресивно-консурс!!!Ама е кой носи отговорността за резултата от конкурса?!!?
7
Адвокат
|
нерегистриран
08 август 2017, 11:35
2
-4
Абе някой знае ли как е в утвърдените демокрации?Там кой и как става адм.ръководител,има и изобщо такъв и т.н.
6
Нима
|
нерегистриран
08 август 2017, 00:00
14
-1
Търси вреди от собствените си действия и желание да се издигне!
Извинете,че ме избрахте,но ако встъпя може да се прецакам.И други са жалили избори,но е нямало спиране,а избрания е встъпвал в срок.Защо сега е така?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно