Голите доноси не борят корупцията
Новият закон трябва да гарантира ефективност и контрол

Идеята за антикорупционен закон е по-стара, но предлаганият от Министерството на правосъдието законопроект е нов и различен от проекта "Кунева", който предизвика множество основателни възражения в предходния парламент. Освен това има и втори законопроект - този на БСП. Очевидно, в крайна сметка в парламента ще бъдат обсъдени паралелно и двата. Целият въпрос е тези законопроекти да не се обсъждат през партийна оптика, а с воля и компетентност за намиране на работещи решения в интерес на държавността. И не защото Европа го искала, а защото е важно за самите нас като общество и държава да подобрим институционалните възможности за превенция и борба с корупцията.

И двата законопроекта имат своите достойнства. От гледище на концепция и правно-технически аспекти по-цялостен изглежда проектът на министерството на правосъдието. В голяма степен е преодолян механичният подход на сливане на съществуващи институции, който беше емблематичен за проекта "Кунева". Неслучайно тогава го оприличих на онези безсмислени реорганизации, които се правеха в годините на зрелия социализъм ибяха станали символ на преливането от пусто в празно.

В новия проект е налице по-ясно функционално съчетаване дейности по осигуряване на прозрачност и интегритет на висшата администрация, както и отнемането на придобитото по незаконен начин. Но има два основни дефицита, които трябва да бъдат преодолени в хода на предстоящите обсъждания. И това са ефективност и контрол. Според мен новият антикорупционен орган не трябва да има разследващи функции, а ясен механизъм и ефективно практическо взаимодействие с прокуратурата. По отношение на сигналите - добре е, че изрично са забранени анонимките. Заедно с това обаче следва да се помисли за още по-ясно дефиниране на минимално изискуемото съдържание на сигналите, така че още на ниво постъпване на сигнала да има ясно отграничение от набеждаването и голите доноси. Защото като си знаем обществените нрави, нали си представяте каква активна писмовна дейност може да се разгърне сред народонаселението, мотивирана от политически, лични или бизнес интереси. И без това едва ли не всеки на улицата използва понятието "конфликт на интереси" по начин, който няма нищо общо с правните норми. Наскоро чух поредния абсурд - подаден сигнал, че било имало конфликт на интереси, защото сестрата на един чиновник в компютърния отдел на една община била продавачка на сергия на общинския пазар. Нали разбирате за какво невежество става дума, но пък това невежество, независимо от мотивите му - добросъвестни или не - създава притеснения на почтени хора, които по никакъв начин не нарушават закона, но понеже всеки може да си пише каквото му хрумне, се задвижва административният механизъм, а това в крайна сметка е и излишен разход на публичен ресурс.

Най-съществен е въпросът за контрола върху антикорупционния орган, зада не се изроди в инструмент за неправомерен натискразправа или разчистване на сметки с политически и бизнес конкуренти. Двата законопроекта предвиждат различен модел на назначаване на антикорупционния орган. Всеки от тях има своите недостатъци. Моето становище е, че трябва да има силен парламентарен контрол върху антикорупционния орган. За да не бъде партиен контрол, а именно парламентарен, то следва да се осъществява от специализирана парламентарна комисия, съставена на паритетен принцип, по равен брой членове от мнозинството и опозицията, като председателят на тази комисия следва да бъде излъчван от опозицията. Добре е също, самият избор на членове на антикорупционния орган от Народното събрание да бъде с квалифицирано мнозинство. Друг вариант е членовете да се избират с обикновено мнозинство, но по отношение на председателя да се търси споделена компетентност по модела, който дълги години успешно се прилага в МВР за назначаване на главния секретар - предложение от Министерския съвет и указ на президента. Така се запазва възможността за парламентарен контрол, чийто обект е правителството, но заедно с това се изисква и степен на съгласуваност и съгласие между институциите. Но това са дискусионни въпроси, които тепърва трябва да се разгледат в една, надявам се, спокойна, експертно-политическа и надпартийна дискусия.(Пред Агенция Фокус)

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
препатили
|
нерегистриран
31 август 2017, 19:48
1
0
ТОЧНО! МНОГО ТОЧНО!
1
|
нерегистриран
31 август 2017, 12:58
2
0
Добре би било вестникът да проверява "облечените доноси", когато ги публикува. Облечен донос по смисъла на обичайното право в последните години е този, който има автор, авторът цели да постигне своя цел като изнуди или принуди лице, чрез уронване на доброто му име, с публикация в пресата. По причини, които вестникът рано или късно трява да обясни, където трябва, публикацията се подписва от "екип", с което се прикрива "облеклото" на автора.
И тъй като много вестници, много страници, и просто трябва материал, си трябва Закон за печата и крачим натам, благодарение на търговския нюх, заменил морала...

ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно