Главният прокурор иска тълкуване от ВКС
Как се доказват прекият умисъл и специалната цел на престъплението по служба
Как се доказват прекият умисъл и специалната цел на престъплението по служба

Какви са пределите на доказване на прекия умисъл и специалната цел като елементи на субективната страна на престъпните състави по чл.282 от Наказателния кодекс. Този въпрос поставя главният прокурор Сотир Цацаров в искане за приемане на тълкувателно решение до Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Основният състав на чл. 282 НК предвижда, че "длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация".

Главният прокурор е цитирал серия от разнопосочни решения, включително и на самите върховни съдии, за това как се доказва наличието на тази специална цел, която изисква законът, за да е налице престъпление по служба.

"Усложненията от фактическо и правно естество, които съпътстват прилагането на съставите на общите длъжностни престъпления по чл. 282 НК, са естествена проекция от затрудненията при правното регулиране на използваните наказателноправни средства. Защитата на обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавните органи, обхваща многообразие от области и сфери на дейност, които се отличават със специфика не само в задачите и функциите на изпълнение, но и в механизмите на действие и структурите на тези органи", сочи Цацаров в искането си до ВКС.

В него той изтъква, че използваните от законодателя оценъчни критерии при определянето на съществените признаци на съставите на престъпленията по служба предполагат, че трябва да бъдат изяснени не само фактическите обстоятелства във всеки конкретен случай, но и съответното им оценъчно съдържание, вложено в правната норма. "Повишената потребност от ефективни средства за противодействие на нарушенията и неизпълненията на служебните задължения от длъжностни лица, както и на случаите на превишаване на властнически правомощия, обуславя необходимост от преодоляване на нееднаквото тълкуване и прилагане на закона при определяне на пределите на доказване за установяване на елементите от субективната страна на общите длъжностни престъпления", заявява главният прокурор.

Той сочи, че вложеният от законодателя допълнителен разграничителен критерий между престъплението по чл. 282 НК и административните и дисциплинарните нарушения - специалната цел, преследвана от длъжностното лице, предпоставя не само обективно съществуване на причинна връзка между конкретно действие или бездействие и престъпния резултат, но и съзнание за застрашаването или увреждането на защитените обществени отношения.

От искането му става ясно, че част от съдиите застъпват тезата, че за да се обосноват изводите за субективните представи на извършителя на престъпление по чл. 282 НК, е достатъчно да са събрани обективни фактически данни за поведението му и механизма на извършване на деянието. Според тях самите действия или бездействия по служба позволяват да се изведе действително преследваната цел.

Други съдии обаче приемат, че доказването на специалната цел изисква не само достатъчно доказателства за противоправно поведение по служба на конкретно длъжностно лице, но такива, които установяват взаимоотношенията му с потенциално облагодетелстваният или увреден от него. Тези магистрати изискват  преки доказателства, че допуснатите нарушения не са случайни и изолирани или резултат на просто стечение на обстоятелствата.

"Отсъствието на такива доказателства всякога се приема като основание за несъставомерност. Тезата, поддържана в съдебните решения е, че за умисъла и специалната цел по чл. 282 НК не може да се съди само от конкретните нарушения на длъжностното лице, независимо от характера им и от механизма на извършването им, и изводите, които следват относно субективната страна", сочи главният прокурор.

И заявява, че ВКС трябва да е уеднакви практиката, за да се гарантира ефикасна защита на публичния интерес при противоправните деяния по служба. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
11 септември 2017, 14:06
15
-4
Е, това вече ме уби! Сега ли се сещате да искате тълкуване на проблем, който стои от десетилетия? Ами отговорът е ясен - у нас не се доказва винаги, когато става въпрос за знакови дела и/или поръчкови дела и интереси.
2
Грухчо
|
нерегистриран
11 септември 2017, 15:21
10
-2
Ако в наказателните дела у татковината трябва да се доказва всичко нямаше оправдателните присъди да са 2,35% от всички подсъдими.
За сравнение - при делата гледани от Народния съд оправданите са 13,75%, напълно оправданите ... и да от оня същия Народен съд.

п.п. Данните са от официалната статистика и не са опровергавани досега.
3
|
нерегистриран
11 септември 2017, 15:35
15
0
Да, ама по знаковите дела за престъпление по служба съзнанието за специалната цел няма доказване, защо ли?! Иди докажи, че министърът е съзнавал специалната си цел да забърше няколко милиона публични средства. Не става и не става...
4
разбит
|
нерегистриран
11 септември 2017, 17:26
12
-5
Наказателното правораздаване в Б-я е мракобесно.Начело на това мракобесно правораздаване е Пловдивския районен и окръжен съд.Пълна злоупотреба с права от страна на прокуратура и съд.Съдии и прокурори са едно цяло.Не се крият,че си решават делата по кабинетите .Един прокурорски началник е семеен приятел със съдебен началник.Заедно ходят по екскурзии,заедно са по излети,екскурзии и пр.И какво искате.Съдебно мракобесие цари в Пловдив.Ненормална ситуация.Сега някои ще питат за имена.Целия Пловдив ги знае.Тежко корумпиран прокурорски началник,за който и децата знаят.
5
До разбит
|
нерегистриран
11 септември 2017, 17:50
3
-8
Ти си пълен тъпанар и е жалко ако си магистрат. Постановените актове на съдилищата в Пловдив полежат на инстанционен контрол и повечето от тях са потвърдени. За какво мракобесие говориш.
6
до "до разбит"
|
нерегистриран
11 септември 2017, 18:05
11
-1
Скъпи колега/ирония/,ще те видя каква песен ще запееш,ако милите колеги от прокуратурата образуват дело срещу твой близък.Тогава ще видиш в пълния блясък.И моля те,бъди на ниво/вероятно думата тъпанар ти е много близка/,не формализирай истината.
7
Потрес
|
нерегистриран
11 септември 2017, 20:46
7
0
Като си спомниш хибаво собствената си сделка за "Караджови трънки",лъжата ,делото,ондурмите със съда в Кърджали и не на последно място подмяната на документите за една нощ ,много бързо и ясно ще си отговориш сам на тъпите си въпроси . Ако пак пулиш и въртиш очички спомни си какво направи с делото на Мирослава Тодпрова и сделките с панаира и Герговите софри.
8
До Разбит
|
нерегистриран
11 септември 2017, 20:48
4
0
Нямаш идея колко си прав !!!
9
**********************************************************************************************************************************************************
|
нерегистриран
11 септември 2017, 22:44
16
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
случаен читател
|
нерегистриран
12 септември 2017, 11:11
8
-1
Първо, разграничителният критерий между престъплението по служба по чл 282 НК и административното нарушение е преди всички степента на обществена опасност на нарушението. Освен това ал. 1 на чл. 282 НК предвижда престъпление на поставяне в опасност, а ал. 2 на чл. 282 НК предвижда резултатно престъпление. Второ, що се отнася до субективната страна на престъплението, то не е правилно да се каже, че користната цел трябва да се съзнава от дееца. Тя не е елемент от вината, защото не е фактическо обстоятелство, а субективен елемент. Користната цел просто е елемент на субективната страна в случая, наред и заедно с умисъла. Трето, всички елементи на състава на престъплението трябва да се докажат в процеса.Ако има незаконосъобразна практика, съгласно която користната цел не се доказва, то едва ли е нужно тълкувателно решение на ВС. Тълкуване се налага, когато съдилищата прилагат една и съща норма към сходни факти по различен начин, което води до различни правни последици. И причината за това е различното разбиране на съдиите за съдържанието на правната норма, а не незаконната практика, според която някои елементи на състава не следвало да се доказват. Поради това искането за тълкуване не е удачно и при желание върховните съдии може да приемат, че е недопустимо.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно