Правната комисия регламентира в ГПК
Сроковете по делата няма да текат по време на ваканцията и официалните празници
Уведомлението ще се лепи на вратата, само след три посещения на призовкаря, едното - в неприсъствен ден, решиха депутатите
Сроковете по делата няма да текат по време на ваканцията и официалните празници

Кога спират да текат срокове по делата

 

- От 15 юли до 1 септември, когато съдилищата са във ваканция

- По време на официалните празници:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

Сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници. Този промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие правната комисия в парламента.

Тя обсъжда на второ четене няколко законопроекта за изменения в кодекса - на ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и "Воля", свързани предимно с изпълнителното производство.

Мораториумът върху сроковете беше една от малкото разпоредби, които бяха приети на продължилото до късно снощи 7-часово заседание на комисията.

Той беше регламентиран в нова ал. 2 на чл. 61 от ГПК. Разпоредбата предвижда: "Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на дела по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт". (Кои са тези дни - виж в карето, б.а.)

Депутатите подчертаха, че мораториумът важи само за страните, а не и за съда. Христиан Митев от Обединени патриоти заяви, че целта е да се гарантира в максимална степен правото на защита и подчерта, че подобни разрешения има в немалко страни от ЕС. Съдия Валентин Бойкинов от Софийския градски съд изрази някои принципни резерви към промяната, като посочи, че тя може да доведе до нарушаване на правото за разглеждане на делата в разумен срок. "Освен това спирането ще важи за всички срокове, например за размяната книжата и така страна, която е получила препис от исковата молба в началото на съдебната ваканция, ще получи бонус от два месеца и половина, за да изготви отговора си, т.е. тя ще е в по-благоприятно положение", посочи той. Митев обаче изтъкна друг аргумент: "Ако получа исковата молба, а адвокатът ми е заминал на почивка, каква ще ми е адекватната защита?".

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова подкрепи промяната и заяви: "Целта е всички български граждани да си починат от съда. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им дойде съобщението". По нейно настояване беше записано, че мораториумът няма да важи за осемте групи дела, чието разглеждане ЗСВ регламентира, че продължава и през ваканцията, като тези за издръжка, за обезпечаване на искове и доказателства, за защита от домашно насилие, бързи производства и несъстоятелност.

Залепване на уведомление - само след три посещения на адреса

Друга голяма промяна, която правната комисия прие в ГПК, е свързана с призоваването и възможността уведомленията по делото да бъдат залепвани на входната врата, ако ответникът не може да бъде намерен на адреса.

Според приетото от народните представители снощи ал. 1 на чл. 47 от ГПК придоби следната редакция: "Когато ответникът не може да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението."

Спорове предизвика последното изречение, тъй като Крум Зарков от БСП изрази опасения, че установяването на факта, че ответникът не живее на адреса ще забави производството. Председателят на комисията Данаил Кирилов обясни идеята: "Търсихме как в максимална степен да се удостовери добросъвестността на призовкаря при тези три посещения, както и че лицето наистина не живее на адреса. Как можем да сме сигурни, че призовкарят не е търсил кой да е съсед, а е положил достатъчно усилия и информацията му е от източник, който може да му даде достоверни данни". И посочи, че в етажната собственост такъв източник може да е домоуправителят, а в малките населени места, където всички се познават - кметът.

"Там, където няма седалище на съд, кметът е връчителят. Той направо ще удостовери, че лицето е напуснало населеното място и ще върне книжата в съда", обясни зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов. Имаше и кратка дискусия какво е неприсъствен ден, като Христиан Митев даде пример с деня на будителите, който е работен, но неприсъствен за училищата.   

В чл. 47, ал. 3 от ГПК беше направено и друго изменение - съдът беше задължен служебно да проверява адресната регистрация на ответника, както и "местоработата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност" и да разпорежда връчването на книжата на тези адреси.

Предвиди се още, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния в тарифата на адвокатите, но не по-малко от една втора от него.

"Целта е хората да не бъдат съдени без да знаят", заяви омбудманът Мая Манолова, чийто екип е автор на идеята за трите посещения на призовкаря на адреса. По време на дисусията Манолова непрекъснато настояваше да се бърза с измененията и за да не бъде прекратено заседанието в края на работния ден дори купи солети за гостите на правната комисия.

Най-голяма дискусия очаквано се разрази, когато започна обсъждането на текстовете, свързани с таксите в изпълнителния процес. Въпреки приканванията на председателя Данаил Кирилов за систематично обсъждане на текстовете, то скачаше от норма на норма. Така на финала правната комисия постигна консенсус само за следния текст в чл. 73, ал. 4 от ГПК: "Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя в едно изпълнително производство за задължения от над 20 000 лева не може да надвишава една двадесета от задължението, освен когато техният размер в тарифата надвишава този размер".

Оправихме големите дългове, а с малките какво правим, попита Манолова. Данаил Кирилов ѝ обясни, че за тях са предвидени други текстове. В чл. 79 от ГПК например, независимо един от друг Георги Свиленски от БСП и Йорданка Фикирлийска от ГЕРБ предлагат да се запише, че сборът от таксите по изпълнението, събирани от частния съдебен изпълнител за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева. Двамата депутати предлагат и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева.

Това предизвика остра реакция от страна на Висшия адвокатски съвет, чийто председател Ралица Негенцова и член Валя Гигова подробно разясниха какви проблеми ще доведе подобна промяна. "Ако един човек е осъдил съседа си, който е причинил вреди в имота му с наводнение и го е принудил да направи разноски за ремонт, които не му е платил доброволно, като го е мотал години наред, няма да може да си събере направените разноски за адвокат, които са в минимален размер от 200 лв. до 350 лв., защото отговорността на неизправния и недобросъвестен съсед ще е ограничена до 150 лв.", илюстрира с пример адвокат Гигова. Тя подчерта, че това е несправедливо и ще увреди хората, които имат малки вземания, а същевременно ще стимулира длъжниците да не плащат. Адвокат Гигова изтъкна, че нормата не е проблем на адвокатите, които ще си получават хонорара от клиента си – взискател, а в ущърб на гражданите.

По предложение на съдия Борислав Белазелков от ВКС, който предупреди, че подобен текст в ГПК ще противоречи на Конституцията, представителите на адвокатурата и омбудсмана решиха да обмислят други варианти, с които да се намалят разноските в изпълнителното производство.

На финала на заседанието председателят на комисия Данаил Кирилов възложи на всички да се явят на следващото ѝ заседание с готови предложения и изчисления за по-диференцирани такси на съдебните изпълнители, така че да бъдат облекчени хората с малки дългове. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Предложение от студент
|
нерегистриран
21 септември 2017, 10:45
21
-1
Сроковете за обществено обсъждане по законопроект за изменение и допълнение на основни нормативни актове, например Проект за Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), да не текат по време на ваканцията и официалните празници.
2
льольо
|
нерегистриран
21 септември 2017, 10:46
16
-1
Странно .. не виждам да се коментира, че чрез ГПК се променя ЗЗД и се въвежда абсолютната 10 г. давност за задължения на ФЛ?
3
*****************************
|
нерегистриран
21 септември 2017, 10:59
6
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
|
нерегистриран
21 септември 2017, 11:38
20
0
Какво обидно имаше в коментар № 3 в който с правни аргументи подкрепих Бойкинов и опровергах тезата на Гигова? Сравняването и с голяма бяла птица ли ви подразни? След като никога не ви дразни обидна квалификация за който и да е магистрат?
5
Комп
|
нерегистриран
21 септември 2017, 11:40
45
-2
Като гледам връчването по чл.47 ГПК ще бъде доста ограничено и ще са необходими месеци наред и много служебни справки и действия на съда , за да стане. А в 99 процента от случаите лицата просто се крият и не желаят да получат . Има случаи даже пускат молби по делото , но не пишат адрес . Отказват да се уведомят и при деловодителя.

За сравнение , в много държави не съществуват призовкари . Връчва се по пощата . У нас криеницата е стара народна игра .
6
Запознат
|
нерегистриран
21 септември 2017, 13:24
9
-6
Гледам от СГС представител е бил съдия Бойкинов.Из СГС се говори,че официално съдът не бил канен на обсъждане на промените в ГПК.Значи съдия Бойкинов е канен в лично качество в Правната комисия.Като се има предвид,че Бойкинов е близък до ГЕРБ /и участието в Правна комисия показва/ дали няма да е бутан за следващия председател на СГС. Или поне за и.ф. Всички помнним,че беше сред приближените на кръга около Светлин Михайлов,друг злополучен съдебен герой.
7
Вальо Гигов
|
нерегистриран
21 септември 2017, 13:49
41
-3
Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова подкрепи промяната и заяви: "Целта е всички български граждани ДА СИ ПОЧИНАТ ОТ СЪДА. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им дойде съобщението".
От това изказване оставам с впечатлението, че съдът е някакъв досаден орган, който си няма друга работа, а в нарушение на правото на гражданите /страни по делата/ на почивка през лятото връчва книжа, уведомява страните, правораздава...и въобще ги тормози.
Ако това са правните корифеи, готвели промените, нищо добро не чака както гражданите, така и магистратите.
8
Марко
|
нерегистриран
21 септември 2017, 13:51
42
-1
"Сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници. Този промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие правната комисия в парламента."

Чета и се смея ,а ми се плаче...

Правното невежество е достигнало такива висоти ,че е крайно време да се забрани с изричен закон на хора без познания,практически и теоретичен опит да предлагат и внасят каквито и да било законопроекти ,тъй като последиците от това ще са катастрофални.

Никъде в световната правна теория няма такава възможност да не тече срок по време на официални празници или през съдебна ваканция, не защото онези хора са глупави ,а защото никой не може да спре времето да минава включително и чрез закона. Именно поради това никога и на никого не му е и хрумвало да прави подобни "чудатости"...
9
Shadow of the eagle
|
нерегистриран
21 септември 2017, 13:53
28
-1
Време е поне в правната комисия на НС да влязат юристи.
10
Марко
|
нерегистриран
21 септември 2017, 13:59
14
0
До коментар [#9] от "Shadow of the eagle ":
Време е поне в правната комисия на НС да влязат юристи.


То и по принцип такива са останали 10-15 човека,които имат не само образование ,а и опит,практика и теоретични познания ,та няма да е никак сложно да ги съберат да свършат нещо както трябва.

Себе си също изключвам от това число.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно