Обновена  28 сеп 07:30
Ново от ценоразписа на морето: 2225 евро за ритник на камериерка
Дали наказателната филантропия в случая с шведа щеше да действа, ако той беше ритнал депутат, съдия или прокурор?

Черноморието предлага нова екстра за летовниците. Към нощния живот, дискотеките, пиенето, яденето и наркотиците в ценоразписа вече може да се добави услугата "ритник по камериерка". Цена: 2000-2500 евро

В такъв размер беше глобен 53-годишният шведски турист Ралф Георг Сундберг, който на 3 юни брутално, преднамерено и без никаква причина изрита в главата камериерка в хотел в Слънчев бряг. Инцидентът беше записан на охранителни камери, като от записите се виждаше, че агресията на шведа е непровокирана от потърпевшата Диана Петкова. Той веднага се призна за виновен и дори настояваше да плати обезщетение на пострадалата. Шведът изкара съвсем малко време в ареста, защото беше освободен под домашен арест, който изкара в апартхотел. През цялото време неговото поведение предизвикваше силно отрицание и гняв. И как иначе?

Същите са чувствата и след деня на възмездието и на "справедливото" наказание. То се оказа само глоба.

Прокуратурата и съдът освободиха шведа от наказателна отговорност,

като приложиха прословутия чл. 78 "а" от Наказателния кодекс и му наложиха глоба от 4500 лв. с оправданието: Такъв е законът.

Извършителят се разкая пред съда: "Съжалявам за това, което съм направил. Чувствам се много засрамен. Никога преди това не съм удрял човек". И в общи линии обеща повече да не удря.

Съдът и прокуратурата очевидно съзнаваха каква ще е обществената реакция на решението и опитаха да бягат преди вятъра. Например съдът обяви, че поставя под съмнение разкаянието на шведа, защото действията му показвали "абсолютна липса на човешко отношение", а освен това е опитал да прикрие извършеното от него зад алкохолното опияние, в което е бил по време на случката. Прокуратурата пък настояваше съдът да наложи максималната глоба от 5000 лв. и пропагандираше, че "лицата, които идват на почивка в България, трябва да спазват определени норми и правила".

Защитата се бореше за минималната глоба от 1000 лв. Накрая съдът реши: глоба от 4500 лв. плюс 600 лв. разноски. Човекът си плаща 5100 лв и си тръгва по живо, по здраво.

Евентуалното обезщетение за мъките на жената остава за бъдещето

Цялата работа няма нищо общо с обективността и справедливостта. Истина е, че въпросната разпоредба от НК дава възможност всякакви престъпници да се отървават с административно наказание - нещо, което дори и в свидетелството им за съдимост не се отразява. Плащат си глоба от 1000 до 5000 лв. и остават с чисто съдебно минало.

Години наред този текст показваше пълното държавно безхаберие и една много странна наказателна филантропия. С глоби се разминаваха лекари, след чиито грешки умираха пациенти; полицаи, които убиваха поради немарливо боравене с оръжие невинни хора; учители, заради чието безхаберие умираха деца по екскурзии; строителни предприемачи, заради чиято небрежност имаше загинали по строежи; охранители и собственици на заведения, пред които умираха деца заради неспазени правила. Списъкът може да бъде продължен дълго. Всички те бяха защитени от въпросния текст в НК.

През 2006 г. дори станаха още по-защитени след неочаквана промяна чрез новия тогава НПК, с която беше дадена възможност да бъдат освобождавани от наказателна отговорност с налагане на глоба от 500 до 1000 лв. още хиляди, престъпили закона. Защото до април 2006 г. този текст можеше да се прилага за случаи, в които се предвижда затвор до 2 г. за умишлени и до 3 г. за непредпазливи деяния. С промяната те бяха вдигнати съответно на 3 и 5 г. и така повече от половината Наказателен кодекс можеше да мине през разпоредбата на чл. 78 "а". Или иначе казано, буквално се обезсмисляше самият кодекс и неговата функция.

После дойде 2010 г., когато след много обществен гняв и много критики,

законодателят се позасрами малко

и направи няколко поправки в тази скандална разпоредба. Първо вдигна глобата от 1000 до 5000 лв. И второ, обяви, че тази норма не се прилага, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

Но за останалите случаи разпоредбата продължава да действа. И така, ако за престъплението се предвижда затвор до три години, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, когато е непредпазливо, ако деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност и ако причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, то няма наказателна отговорност.

Няма спор, че според процедурата, ако са налице всички тези основания, прокурорът задължително прави предложение до съда за освобождаването от наказателната отговорност. Съдът от своя страна също само проверява дали са налице изискванията и направо освобождава виновния от наказателна отговорност и заменя предвиденото наказание лишаване от свобода с административното наказание глоба. В общи линии и прокурорът, и съдът нямат право на много-много мърдане.

Прави впечатление, че повдигнатото срещу шведа обвинение е за лека телесна повреда по хулигански подбуди. И за него се предвижда до 3 години затвор.

А можеше например да е за едро хулиганство

Защото, ако някой се изкъпе гол в шадраван или покаже среден пръст на някой властимащ, със сигурност ще има обвинение за хулиганство с изключителен цинизъм или дързост и наказанието би било лишаване от свобода до пет години. А за едро хулиганство не се прилага чл. 78 "а" от НК. Но ако някой ритне камериерка без никаква причина, по собствените му признания и пиян, това е лека телесна повреда по хулигански причини и извършителят минава по тъча.

Показателно е, че в самия НК пише, че освобождаването от наказателна отговорност не трябва да се прилага, ако деецът е в пияно състояние. Шведът сам признава, че е бил пиян. Само че се оказва, че има тълкувателно решение на Върховния касационен съд, според което въпросното пияно състояние трябва да е част от състава на престъпление. Тоест трябва да има специален текст за "причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди в пияно състояние". Иначе не се брои. Колко удобно!

Какво точно показва България с наказателната филантропия срещу шведа бияч? Защо в Германия българският гастарбайтер Светослав Стойков, който на 26 октомври 2016 г. също изрита без никаква причина брутално в гърба 26-годишна студентка

в берлинското метро, получи близо три години затвор?

Защо българският закон е толкова нежен към такива като шведа, който абсолютно безцеремонно удря напълно беззащитна жена? Защо всеки тълкува както си иска пияното състояние? Не трябва ли да се плати солидно обезщетение на жената от страна на извършителя, преди да може да се възползва от тази законова екстра? Защо изобщо съществува чл. 78 "а" за умишлени престъпления?

Все въпроси, на които може да отговори основно законодателят. И да свърши своето, за да има наистина справедливо правосъдие. Останалото е криворазбрана наказателна филантропия, която поощрява следващите престъпления. Само си помислете обаче - какво би станало, ако шведът беше ритнал депутат, съдия или прокурор? Само с глоба ли щеше да се размине?

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно