Съдия Белазелков с идея за "мъничка несъстоятелност" на физическите лица
Съдии се обявиха против предложението съобщението за заповед за изпълнение, залепено на вратата, да води до исков процес
Съдия Белазелков с идея за

Снимка: Народно събрание

Една много мъничка несъстоятелност на физически лица. Така сам описа идеята си за доразвиване на разпоредбата на чл. 448 ГПК съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков пред участниците в Научно-практическата конференция "Правни проблеми по прилагането на ГПК. Възможните решения".

Той я изложи като алтернатива на предложенията за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност за принудително събиране на вземанията между физически лица и на създаването на закон за частния фалит.

"Целта да бъде турен край на състоянието "вечен длъжник" може да бъде постигната чрез доразвиване на разпоредбата на чл. 448 ГПК "Задължение за деклариране на имуществото и доходите". По действащото право тази разпоредба има предназначението да защити длъжника от несъразмерна принуда, като наложи прекратяване на изпълнителното производство срещу неплатежоспособния длъжник. Действащата уредба може да бъде развита, като позволи на длъжника, декларирал цялото си имущество и доходи, да декларира и всички свои задължения и предостави определената от съда секвестируема част от имуществото и доходите си за общо удовлетворение на кредиторите, като тази част от вземанията, която не може да бъде погасена от наличното имущество и доходите на длъжника срещу труд през следващите 10 години се счита погасена, след изтичането на срока. За да се защитят по-добре правата на кредиторите, наред с наказателната отговорност за невярно деклариране, длъжникът може да бъде лишен от правото да се позове на несеквестируемост за недекларираното имущество. Може да бъде уредено и последващо задължение длъжникът да декларира периодично имуществото и доходите си", каза съдия Белазелков.

По думите му човек, декларирал имуществото и доходите си по чл. 448, може да се вписва в регистър на защитените длъжници. Той ще бъде задължен да е пазач на имуществото си и да съдейства на принудителното изпълнение.

Той разкритикува идеята за абсолютна давност на задълженията между физически лица и обясни, че такава може да има само за тези на държавата, която разполага с огромни инструменти, за да си събере парите, за разлика от обикновения човек. "Иначе може да се окаже дори, че, ако давността изтече преди да приключи делото на кредитора и то бъде погасен поради възражение за изтекла давност от страна на длъжника, накрая този, който има да взема пари, да бъде осъден да плати разноските на ответника", обясни съдия Белазелков.

Проф. Валентина Попова също заяви, че има големи резерви към идеята за 10-годишната абсолютна давност и я определи като крайно неприемлива, особено, ако измененията в Закона за задълженията и договорите бъдат направени чрез ГПК. "Длъжникът бездейства, а ние му слагаме давност", заяви тя.

Адвокат Йосиф Герон пък критикува идеята на съдия Белазелков. "Така ще имаме десетки хиляди професионални защитени длъжници", каза той. И той, и други участници в конференцията поставиха на обсъждане това, че държавата е присъединен взискател към всяко изпълнително дело. "Никой взискател не може да гадае фирмата "Рога и копита" какви задължения има към държавата", каза Герон и предложи привилегията на държавата да важи само за дела вече образувани при публичен изпълнител.

При дискусията, посветена на изпълнителното производство, председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев отправи призив към измененията в ГПК да се подхожда балансирано, прецизно и с разум. Той припомни как при действието на стария ГПК на практика нямаше принудително изпълнение. "Махалото беше залитнало в едната посока - тази на длъжника", каза Дичев. И допълни, че сега то като че ли е по в другата посока - на кредитора. Според Дичев е време махалото да спре по средата и правата и интересите и на длъжника, и на кредитора да са еднакво защитени.

Той разказа на участниците в конференцията, че в резултат от говоренето срещу ЧСИ през последните години положението в канторите е нетърпимо, защото длъжници масово отказват да плащат с обяснението, че гилдията скоро ще бъде ликвидирана, отправят обиди и заплахи. "И се питам защо правната общност мълчи и гледа безучастно как се съсипва една работеща система", заяви шефът на камарата. Той изтъкна, че ако някои предложения за таксите на ЧСИ бъдат приети, професията наистина ще бъде ликвидирана, по-чисто икономически причини, дори и да бъдат приети разумни норми в ГПК. Дичев подчерта, че също толкова безпринципно е и предложението за намаляване на адвокатските възнаграждения, защото се прави без икономически анализ и обосновка. 

Промените в заповедното производство

Приетата от правната комисия в парламента промяна в ГПК, че, ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия и длъжникът не се е явил да я получи, съдът ще указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането, също стана център на една от дискусиите по време конференцията.

Първа темата повдигна съдията от Софийския градски съд Албена Ботева. Тя направи изложение за заповедното производство. Съдия Ботева първо даде статистика - през 2016 г. са образувани 169 948 заповедни производства, като 48146 от тях в СРС, а за една година по възражение за нередовно връчване от длъжника (по чл. 423 ГПК) са образувани едва 479 дела. "Това е под 1% заповедните производства, а и не всички тези възражения са били уважени", посочи тя. И изложи тезата си, че ако залепването на уведомлението води до исков процес, това само ще натовари длъжника с нови разноски. "Длъжникът отново няма да разбере, че срещу него се води дело, ще му бъде назначен особен представител и накрая по всяка вероятност ще трябва да плаща и всички разноски от исковия процес - по-голямата държавна такса, експертизи, възнаграждение на особения представител", посочи тя.

Председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов я подкрепи. "Така ще се натоварят допълнително районните съдилища и това ще доведе до нарушаване на правото на страните за разглеждане на делото им в разумен срок. Но по-важно е друго - какъв ще е ефектът от тази промяна и че тя ще доведе до натоварване на длъжника с разноските за проведения исков процес. Проблемът е в това, че по традиция хората не регистрират актуалните си адреси и трябва да бъдат мотивирани да го правят", посочи той.

Доц. Боряна Мусева също поде темата с постоянния и настоящия адрес и заяви: "Основните проблеми с връчването идват от постоянния адрес, той трябва да се премахне. Единственият адрес, който има значение, е този, на който човекът живее, т.е. какво е действителното положение, а не една фикция, каквато е постоянният адрес". По думите ѝ липсата на настоящ адрес у нас трябва да е пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов посочи, че дебатът по промяна е бил много дълъг. "Водили сме се от това, че, ако длъжникът не е бил уведомен, ако съобщението не е достигнало до него, това е индикация за бъдещ спор и ще доведе до исков процес", каза той. И посочи, че проблемите с адаптацията на регистърната система на населението към новите времена и свободното движение на хора, водят и до такива с призоваването. "Тук въпросът е и на дисциплина. Ако имаме отговорността да си афишираме адреса за съобщения в една регистърна система, това в значителна степен би облекчило упражняването на правата", обясни Кирилов. "Решението е сертифицирана електронна пощенска кутия и работи много добре в Естония", каза съдия Ботева.

Адвокат Валя Гигова напомни, че България е заплашена от наказателна процедура заради това връчване при условията на фикция. И изрази позицията, че не може с ГПК да се решават организационни въпроси на съдилищата. "Не може на 1.5 млн. души в София да има един районен съд", заяви тя.

На конференцията бяха припомнени и две отдавнашни идеи - Издаването на заповедите за изпълнение да бъде възложено на държавните съдебни изпълнители, както и заповедните производства да се разпределят централизирано между всички районни съдилища.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов заяви, че се очаква до края на октомври парламентът да приеме на второ четене измененията в ГПК.

"Голяма част от обсъжданите в Народното събрание изменения в ГПК срещнаха подкрепа от участниците в дискусията, а по останалите бяха изразени обосновани становища, които ще бъдат взети под внимание при обсъждането на измененията на второ четене в комисията, както и в пленарна зала", каза Кирилов. Той подчерта, че организирането на конференцията е една от първите стъпки, която 44-тото Народно събрание прави в посока на разширяване на правния диалог не само в областта на публичното обсъждане, но и на специалните научно-практически изследвания. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
37
Едни от Враца,
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 16:11
0
-4
I.Чрез държавна принуда бяхме ограбени със сумата от 19 хиляди лева в полза на окръжните съдилища Враца ,Видин и Монтана заради отхвърлени наши искове по ЗОДОВ/ЗОДВПГ/ срещу тях ?!
1.Грабежа е осъществен при липса на образувани ИД№№21938/02,26436/02 АДВ-Видин,ИРМ Враца ,а видно от писмо на Ос Враца №586/98 от 17.4.2002г., длъжностното лице се е възползвало от правната неграмотност на изпадналото ни в безизходица семейство.
2.Твърдението за образуването на ИД, по ИЛ №586/98г.на Ос Враца в АДВ ИРМ Враца са измама, тъй като , писмото на окръжен съд Враца до АДВ Враца ,и разписката на АДВ ,до Ос Враца ,Е ПОПЪЛНЕНА С ПОЧЕРКА НА ЕДНО И СЪЩО длъжностно лице.,което няма как да е работило едновременно и в Ос Враца и в АДВ-Видин,-ИРМ Враца.
3. Няма отбелязани в разписката на АДВ Враца ,до Ос Враца номера на изпълнителните дела ,както и годината на образуването им .
4.. липса резолюция от 2002г.на ПИ , “Образува изп. дело”?! , не сведено до знанието ни 2002г. ,а едва 2006г
5.Липсва 2002г.първото действие . - протокол за посещение по издирване на адреса. , което е извършено едва , 2006г. .Липсата му доказва ,че няма образувани ИД ,а действията на ПИ през 2006г. е извън уреденото в закона.
4. Няма 2002г. , ПДИ и СДИ по чл.221 от ДОПК., връчени едва 2006г,доказващо дезинт. на взискателите съдилищата Враца ,Видин и Монтана.
II.ПС,не заличавайте написаното ,то е истина!

36
фройд
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 13:10
7
-9
.............човек, декларирал имуществото и доходите си по чл. 448, може да се вписва в регистър на защитените длъжници. Той ще бъде задължен да е пазач на имуществото си и да съдейства на принудителното изпълнение."????????????
Този човек- Белата зелка, трябва незабвно да напусне съда. Скаран е със всичко, което образува същността на не само на процеса, а правото и живота избощо...
35
БЕЗПРАВЕН СВЯТ
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 10:42
3
-3
До коментар [#27] от "Сборище ":
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Престанете да триете коментари и да налагате цензура! Това и по соца не беше.
34
адвокат–сак
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 00:40
6
-3
До 29 “.... Вечен длъжник - и какво от това, като си лош длъжник, ще си вечен - това е и така трябва да е. ...“ На някого дали му хрумва да погледне по-дълбоко относно генезиса на фигурата “лош длъжник“? Дали някой се е замислял защо в България работодателите масово не желаят да наемат на заплатени позиции лица с точната професионална квалификация и трудов стаж , изискуеми за съответната позиция, директно квалифицират такива лица като “свръхквалифицирани“ и с месеци масово работодателите отказват да наемат такива служители на обявените позиции? Според вас- как живее един такъв служител по времето, докато си търси работа и с какви доходи се издържа?
Какво се случва с физическо лице- служител в търговско предприятие, чиито законни доходи са от порядъка на 3.5 К лева месечно, през това време лицето е изтеглило кредит, и преди да бъде 100% изплатен кредита, служителят получава предизвестие за напускане от работодателят си? Защо се предпоставя, че “лошият длъжник“ е такъв, просто защото , видите ли, “не желаел“ да обслужва вноските си по задължението си, той винаги е лице, което действа с умисъл да не плаща задълженията си и е някакъв си лумпен, който просто се опитва да живее, без да си плаща дълговете? Мисля , че е време не просто да се изследва този въпрос, а да установят ОБЕКТИВНИТЕ причини, които превръщат един добросъвестен и коректен длъжник в “лош длъжник“. Не е нужно всички “лоши“ длъжници да бъдат поставени под един знаменател, защото лицето с месечни доходи от 3.5 лева нето месечно, с връчено предизвестие от работодателят си, до 5 месеца би могло да си намери позиция с 4 К лева нето месечно трудово възнаграждение и да започне доброволно да си обслужва кредита, докато за лицата - лоши длъжници, които умишлено се крият от призовкарите, работят в сивия сектор и имат чувството, че така са прецакали системата и за това са големи “гяволета“, няма никаква надежда, че след връчване на предизвестие от работодателят им, биха си намерили по-добре заплатена работа, и биха започнали доброволно да си плащат просрочените вноски от кредита... Поради горописаното , съм категорично против поставянето на всички “лоши“ длъжници под общ знаменател. Време е и законът да го направи.
33
съдия
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 22:19
28
-5
За наивниците-промените в заповедното ще облагоделстват само и единствено адвокатите, които ще водят процес до дупка. И после кой ще плати??? Длъжникът. Ана докато не стане няма да ни повярват. Ето това е тъжното. А до.предложителите въпрос-и за тия, дето се укриват ли ще следва исково. Укриват се, затова лепя пише на призовката. Не отварят вратата. Хора, които не са издали една заповед през живота си. С
32
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 19:38
16
-3
До коментар [#24] от "Практикуващ ":
1. Уреждането на т.нар. "личен фалит" е задължение на РБългария по Регламент /ЕС/ 2015/848 на Европейския парламент. Не е известно към момента да има открита наказателна процедура срещу нашата, хм, държава за неизпълнението му.
2. Макар да смесвам нещата, не сме изпълнили и задължението си за транспониране на ДИРЕКТИВА 2014/104/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА (относно реда за обезщетение на потребителите при установени картелни споразумения), защото Да Се Свети Името Му подаде оставка и "народните" избраници не успяха да гласуват законопроекта на второ четене. Ама кой ти следи тия малки пропуски? И тук не е известно да има открита процедура срещу РБългария.
3. Когато един проблем трябва да бъде решен - той бива решен, особено, когато се касае за някакви писмени (тук отварям скоба - законовите промени в РБългария отдавна са само писмени, рядко подчинени на предварителна фактическа подготовка, аз ги наричам "сеирни") промени в Закона, бързо и без дъвчене на лексикално-ментални обструкции от усти, притежатели на изкуствени ченета поради биологични причини. Подобни конференции и дебати се организират за N-ти път, а фактът, че Д. Кирилов е основното лице, от което зависят промените...no comment.
4. "Ненамиране на адрес"... Няма такова животно в нито една що-годе цивилизована, а и в недотам цивилизована държава. Но какво да се очаква, след като в РБългария властите не са наясно дори с наличното население, годно за мобилизация при военновременно положение. Всяко лице, което се е регистрирало (да, всеки доброволно се регистрира и заявява даден адрес) с конкретен адрес, е длъжно да поддържа пощенска кутия и връчването става чрез Български пощи, с удостоверяване (да, има и удостоверяване чрез електронна система) за доставяне на адреса. Който няма пощенска кутия - удостоверява се пак и се счита за връчено. Точка.
5. Георги Дичев от над 10 години управлява КЧСИ, като лично в мое присъствие чрез описи и други изпълнителни действия се е обогатявал с десетки хиляди лева от такси в рамките на половин-един час. Загрижеността му за съдбата на ЧСИ е висша наглост. Аргументите, относно таксите и премахване на някои възможности за злоупотреби обаче, са друга тема. И тук няма кой-знае каква драма, ако Държавата си влезе във функциите и се намеси пряко в контрола над ЧСИ, както е при нотариусите, например. Те също страдат от доста фактически обстоятелства на Пазара, но финансовото им поведение се контролира и не си позволяват начисляване на такси извън тарифата, поне не толкова често, колкото който и да било ЧСИ.

Практикуващите злобно скотовъдство не е добре да коментират правни въпроси!
31
6% стигат
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 18:50
5
-1
Време е и Законната лихва да се намали, всички лихви паднаха.
30
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 17:30
12
0
В много случаи длъжникът знае за делото, получил е уведомлението, знае, че няма смисъл да възразява и затова въобще не се разкарва до съда да си получава заповедта.

Може би най-разумното решение, което четох, за незнаещите длъжници (които сами са си виновни, че не са си актуализирали адреса) е да се добави възможност за безсрочно възразяване при уведомяване по чл. 47. Т.е. в чл. 423 ГПК да се добави като основание не само порочното връчване, но и всяко връчване по чл. 47. Впрочем може и направо районният съд да дава указания за иск в този случай, защото не е нужно да се извършва никакъв контрол и преценка. Може да има и някакъв краен срок, напр. 5 год.

Този вариант е по-добър, защото дава възможност на длъжника за преценка дали дължи и дали си струва да води процес. Не се фингира, че е съгласен със заповедта. Не се фингира и че не е съгласен и не бива набутван с много разноски в исковото производство. Не се и назначава особен представител, който няма какво да направи, освен да възрази, а длъжникът да бъде натоварен и с възнаграждение на особения представител.
29
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 16:57
12
-1
Идеята да се доразвие чл. 448 ГПК с ефект на личен фалит е доста необмислена. Единственото добро попадение е да отпада несеквестируемостта на укритото имущество, което много лесно може да се докаже. Длъжникът, който в 90% от случаите прехвърля имущество на трети лица още преди подаване на иска или преди да възникне договорното задължение, не придобива нищо на свое име, ако има 1 единствено жилище не скл. брак, децата му не придобиват нищо на тяхно име, наследственото имущество е разпределено предварително на братя и сестри или е продадено фиктивно на близки лица, само и само да е гол като пушка, който не работи официално или работи на мин. заплата/несеквестируема/, има пост.- и наст. адрес, на който отдавна го няма защотно там е бил под наем, живее 11 от 12месаца в чужбина, и прочее и прочее начини за укриване на доходи и вещи от кредитора, вместо да се чудим как да го накараме да плаща, как да се направи така, че да работи легално, да не получава скрито пари от работодателя, да се предполага умисъл по 135 от ЗЗД винаги щом прехвърлянето е след възникване на задължението, законодателят му измисля 10 годишна давност, завеждане в спец. регистър за бедни длъжници, в който ще се разписва , че продължава да е беден, т.е. гражданска пробация, и за награда - погасяване на задълженията, при което отново може да стане същото, така до 70год. възраст, значи около 6 пъти може да фалираш без проблеми. Но кой плаща тези лоши заеми, кредити, взети стоки на изплащане и неплатени, задължения по ПТП и прочее - другите длъжници - баламите, на които всичко е явно и си плащат данъците, кредите, които не си купуват стоки на кредит и затягат колана за да си плащат дълговете - банките и монополистетите ще калкулират загубата от личния фалит в цената на услугите и така ще я прехвърлят на читавите. Т.е. да прехвърлим проблема от болната на здравата глава още повече, отколкото е сега. Необмислена е идеята без правен, финансов и социалено-икономически анализ за последиците. Вечен длъжник - и какво от това, като си лош длъжник, ще си вечен - това е и така трябва да е. Наследявало се задължението - отказ от наследство, който трябва да е към АВ и наследниците са чисти. Какво му е лошото на сегашното положение не виждам. Поне има преследване с години на лошия длъжник, който и сега е ок, защото кредитора го дебни перемция и погасителна давност дори и по време на изпълнителния процес. Има защита на единственото жилище, на минимален доход до МРЗ, на зем. земи , дрехи, телефон, ако ще да е скъп, важното да е един, има възможност да посочи друго имущество , с което да погаси вземането, но не го прави, има възможност да плаща разсрочено задължението, има право и да обжалва разноските , да води искове за вреди и т.н. Та аз не виждам какво благо за обществото ще даде личния фалит освен да създаде контингент от професионални андрешковци, мошеници и измамници, които и сега ги има, само дето ще се водят на регистър - т.е. от тайни сега, ще станат явни. Сигурно регистъра ще издава справки на бъдещи кредитори дали контрагента им е в списъка, или бързите кредити и продажбата на стоки срещу бърз кредит /на вратата на големите вериги/ ще имат онлайн достъп в реално време до регистъра и няма да дават кредит на лицата от регистъра. По-ефективно би било, който има задължение и е здрав и не е в пенсия, но не иска да работи щото няма работа за неговата квалификация, да полага обществено полезен труд към общината или към държавни и частни предприятия, и с част от заработеното да си плаща част от дълговете. В рамките на шегата , но това ще доведе поне до облагородяване на междублоковите пространства. Аз не съм съгласен ДА СЕ СТИМУЛИРА ЛОШИЯ ДЛЪЖНИК чрез погасяване на всичките му задължения само защото той е хитър и си е укрил имуществото и не придобива ново, изключил се е от гражданския оборот временно и само чака да минат 10 години , за да си завърти някоя и друга далавера, а ние баламите да седим и да лапаме мухите отстрани и да викаме "Спасихме длъжника" на гърба на цялото общество. Друг е въпросът при фирлите и тяхната несъстоятелност. Как може законът - депутатите да търпят и допускат масово задлъжнели фирми към работници и техните близки, особено при трудова злополука, да изоставят предприятията си източени и изпразнени от имущество, като същият собственик на капитала си работи с нова фирма със същото предварително прехвърлено имущество, на чисто но вече не е длъжник, длъжник е изоставената фирма - който иска да я съди, да я обявяват в несъстоятелност и прочее. Къде е наказателната отговорност за тези собственици и управители, къде е отговорността за умишлен банкрут и прочее, защо същите лица могат да регистрират фирми въобще?
В чл. 47 от ГПК защо не отпадне прилагането като редовно към делото. Да остане само като констатира редовността на залепването съда назначава винаги особен представител, така длъжника ще е защитен поне откъм процесуална страна - служебният адвокат не може да представи доказателства , че дълга е платен, но може да възрази, че е изтекла давността или , че разноските са прекомерни и др. Сега масово съобщението се прилага като редовно но не се пристъпва към особен представител. Съда щял да му назначи в исковото производство - ами защо не му назначи още в заповедното производство, тогава делата няма защо да ходят до съда.
Читавият длъжник,а всеки от нас е длъжник и без да го съзнава понякога, е важно да бъде защитен, чрез гаранции, че наистина е търсен на регистърния си адрес посочен пред общината в рамките на месец вкл. и чрез залепване на уведомление, важното е да не се издава изпълнителен лист преди кредитора да му посочи актуалната си банкова сметка за да може да плати преди да се натовари с разноските на съдебното изпълнение, да има срок, преди издаване на листа да плати, а ако не може но иска, защото работи - да се дава възможност да иска от съда да разсрочва задължението според неговите доходи и възможности, а не само 20 или 30 на сто първоначално и другото по милост на кредитора, да се спазва съразмерност не в обезпеченията - запори и възбрани, а в описите и в продажбите на имуществото, да има последователност на изпълнението от малкото към голямото. Държавата да не е привилегирована преди вредите от непозволено увреждане /ПТП и др./
28
Дани де Киро
|
нерегистриран
08 октомври 2017, 16:15
13
-1
Последна дума има корифеят Огнян Стамболиев! Циркаджии!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно