Бившият конституционен съдия Пламен Киров:
Президентът раздели ВСС на два лагера с връщането на указа за председател на ВАС*
Президентът раздели ВСС на два лагера с връщането на указа за председател на ВАС*

Погази ли парламентът волята на народния представител Делян Добрев да се откаже от депутатството? Не изпадна ли така Народното събрание в странна ситуация? Какво беляза началото на мандата на новия Висш съдебен съвет и ще имаме ли скоро председател на Върховния административен съд. За тези и други юридически и не само юридически казуси, разговаряме с известния конституционалист проф. Пламен Киров.

Г-н Киров, вие сте известен и уважаван конституционалист. Тези дни парламентът отхвърли чрез гласуване депозираната оставка като депутат на Делян Добрев от ГЕРБ. Смятате ли, че беше необходимо такова гласуване?

На първо място трябва да внесем няколко уточнения. Парламентът не отхвърли чрез гласуване депозираната оставка, а отказа да прекрати предсрочно пълномощията на народния представител на основание подадената от него оставка. Чл.72, ал.1 от Конституцията изрично посочва основанията за прекратяване мандата на депутатите и на първо място сред тях е подаване на оставка пред Народното събрание. Оставката е изразяване на воля за напускане на парламента и този личен акт не подлежи на обсъждане. Народният представител може да изложи причините, поради които желае да прекрати мандата си, но не е задължен да стори това. Конкретните причини могат да са от всякакво естество, но тук е важна единствено изразената воля, а не мотивите. По силата на чл.72, ал.2 от основния закон парламентът е длъжен да вземе решение за прекратяване пълномощията на народния представител. Това е изрично посочено в конституционната норма и НС следва да гласува формално съответното решение. Дебати по проекта за решение не би следвало да се провеждат, защото те биха се отнасяли до мотивите за подадената оставка, а това е ирелевантно по отношение на правните последици на оставката. Решението на парламента констатира единствено, че е налице оставка, че тя е подадена от лицето, което я е подписало, т.е. това е действителната воля на депутата, след което с гласуване Народното събрание прекратява пълномощията на народния представител. Решението на Народното събрание има като последица овакантяването на мандат и необходимостта този мандат да бъде попълнен. Мястото не може да остане вакантно. Председателят на парламента изпраща решението на ЦИК, която обявява следващия в листата на същата партия от съответния избирателен район кандидат за избран.

Не беше ли така потъпкана личната воля на народния представител. В малко по-широк контекст – не стана ли той заложник на някакви партийни противоборства и не е ли това закононарушение?

Да, в крайна сметка това се получи – личната воля на народния представител не беше зачетена. Наблюдава се странна ситуация, при която е подадена оставка (и доколкото знам тя не е оттеглена до този момент), а парламентът не е приел решение за прекратяване на мандата. На практика парламентът отказа да приеме оставката, игнорира я, все едно, че никога не е била подавана и този факт не съществува в правния мир. Добре известна е от предходни казуси възможността народният представител да оттегли оставката си до гласуването на съответното решение за прекратяване на мандата. Нещо повече, излиза, че е възможно народен представител многократно да подава и да оттегля оставката си, а парламентът упорито да отказва да се произнесе с решение. Така общата воля на парламента, и по-точно на мнозинството, се поставя над личната воля на депутата. Да си припомним, че крепостното право е премахнато в Русия от Царя Освободител през 1861 година, но очевидно то се прилага още в политическата практика у нас. Казусът има и друг аспект. При положение, че Делян Добрев не е оттеглил оставката си и при отказа на парламента да приеме решение за прекратяване на мандата му, народни представители от опозицията, разбира се, могат всеки ден да внасят в деловодството нови проекти за решение за предсрочно прекратяване на пълномощията. Това е така, защото изразената воля за напускане на парламента си остава актуална, а по чл.71, ал.1 от основния закон тя е основание за гласуване на решение от Народното събрание.

Естествено е да ви попитам, как оценявате правната култура на народните представители. Все пак между тях има доста юристи, а в случая с Делян Добрев, те не се обадиха, не се намесиха…

Не бих искал да давам оценки за правната култура на народните представители, но в рамките на шегата може да се каже, че в България всички разбират от футбол и Конституционно право. Да, в парламента има юристи – народни представители, но във всяка следваща легислатура те стават все по-малко. Дори се стигна до там, че в Комисията по правни въпроси не всички членове са юристи. Тези дни стана ясно, че председателят на Народното събрание ще формира консултативен съвет по законодателството, в който ще работят представители на правната наука. Това в някаква степен доказва едно мълчаливо признание на народните представители на 44-тото Народно събрание за неспособността им да приемат добро законодателство без външна помощ.

Имаме избран нов Висш съдебен съвет. Началото на мандата му обаче започна с отказ на президента Румен Радев да издаде указ за назначаването на нов председател на ВАС. Става дума за Георги Чолаков. Моля ви за коментар по казуса.

Да, новият състав на ВСС встъпи в своя мандат и още на следващия ден президентът Радев, упражнявайки конституционното си правомощие по чл.129, ал.2 от Конституцията, върна предложението на предходния ВСС за назначаване на председател на ВАС. Това е в правомощията на президента, така че драматизъм в ситуацията едва ли може да се търси. Не станаха ясни обаче, мотивите на президента при издаване на въпросния указ. Наистина, няма конституционно изискване за мотивиране на президентските укази, извън случаите на указите за налагане на отлагателно вето по приет от парламента закон. Струва ми се, че в случая президентът дължи на обществото и държавните институции изясняване на причините, поради които е отклонил назначаването на съдия Георги Чолаков за нов председател на ВАС. Несериозно е, според мен, да се иска от новия ВСС да препотвърждава избора на предишния с оглед на придаване на допълнителна легитимност на процедурата. Подобни мотиви са формални и най-вероятно прикриват истинските. В случай, че президентът има претенции относно законосъобразността на процедурата или се съмнява в компетентността и сериозността на персоналния състав на стария ВСС, президентът би трябвало да го обяви на висок глас. При условие, че президентът има персонални възражения относно кандидата за председател на ВАС, те също следваше да бъдат изложени. Не намирам правна логика в твърдението на президента, което най-вероятно му е внушено от неговите съветници, че в края на мандата старият ВСС не би трябвало да прави предложения за председател на ВАС и, че е налице необходимост новият състав на този орган задължително да се произнесе по направеното предложение. Новият ВСС не може да откаже да разгледа указа на президента за връщане на кандидатурата на съдия Георги Чолаков и следва да гласува решение, с което или да потвърди тази кандидатура и предложи отново същото лице на президента, или да откаже да направи повторно предложение.

Може ли да се стигне до импийчмънт на президента. Каква е правната процедура?

До импийчмънт на президента може да се стигне само при нарушаване на Конституцията или на извършване на държавна измяна. Това са двете основания за предсрочно прекратяване на мандата на държавния глава, а процедурата е уредена в чл.103 от Конституцията и Закона за Конституционния съд. Очевидно връщането на предложението за назначаване на председател на ВАС не е основание за реализиране на политическа отговорност от президента. Може да имаме някакви претенции относно обявяването на указа за връщане от ВИП-а на Софийското летище и необявяването на мотивите на президента за извършване на това действие, но очевидно това не е нарушение на Конституцията и за никаква отговорност не може да става и дума. Държавният глава е осъществил едно свое правомощие по основния закон и претенциите към него могат да бъдат само от политическо естество, но в същото време действията му са юридически издържани.

Какво произтича оттук-нататък. Забавянето на указа ще попречи ли на нормалното функциониране на Върховния административен съд?

Забавянето на процедурата по назначаване на новия председател на ВАС не е приятно, но не бих казал, че е фатално. Бегъл преглед на ситуацията в страната показва, че има доста държавни институции с изтекъл мандат, но ние като че ли свикнахме с тази ситуация. Да припомним – Апелативният съд в София в продължение на повече от две години действаше без титулярен председател. В конкретния случай някой от заместник-председателите на ВАС временно ще изпълнява задълженията на председател на съда. В случай, че се стигне до отказ на ВСС за повторно предложение на кандидатурата на съдия Георги Чолаков за председател на ВАС, ще се пристъпи към нова процедура по избор. Тя може да се проточи във времето, доколкото за този избор се изисква вземане на решение с мнозинство от 17 гласа на членовете на ВСС. Такова мнозинство трудно се постига при издигане на повече относително равностойни кандидатури и горе-долу равномерно разпределение на гласовете по тях. Ситуацията се усложнява и от това, че още от самото начало на мандата на ВСС, президентът Радев със своя указ за връщане на предложението за председател на ВАС, като че ли раздели ВСС на противостоящи се лагери.

Европейският съюз продължава да следи внимателно реформите в България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Не смятате ли, че в Брюксел малко се престарават. Дори някои страни опитват да обвържат членството ни в Шенген с точно тези проблеми. Вашият коментар?

Причините все още да не сме в Шенгенското пространство мисля са напълно ясни. От една страна България покрива всички технически критерии, и то по мнението на европейските ни партньори. От друга – към държавата ни се предявяват политически претенции и критики. Отделни европейски страни методично спират влизането ни в Шенген. Поставят се най-вече въпроси за съдебна реформа, борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. По реформирането на съдебната власт извършихме не малко работа – за пореден път в края на 2015 година изменихме Конституцията си все в частта й за правораздаването. Внесоха се съществени подобрения в Закона за съдебната власт и по нова процедура бе избран настоящият състав на ВСС. В сферата на борбата с корупцията и организираната престъпност се създаде цяла нова система от държавни органи, като се започне с БОРКОР и се стигне до Специализирания наказателен съд и прокуратура. Може би до края на годината ще бъде приет Закон за нова институция (Комисия или Агенция) за борба с корупцията по високите етажи на властта. Независимо от тези усилия не съм оптимист за влизането ни в Шенген. Във всеки пореден мониторингов доклад ще се възпроизвежда и в бъдеще една и съща формула – липса на достатъчно видими резултати. А кога тези резултати ще бъдат достатъчни, не преценяваме ние.

Като юрист, смятате ли, че политиците, депутатите имат право да се месят в работата на журналистите, на т. нар. Четвърта власт? Въпросът ми е по повод атаките на депутата Антон Тодоров към колегата Виктор Николаев от Нова тв.

Стореното от народния представител Антон Тодоров от екрана на Нова телевизия е недопустимо в една демократична и правова държава. За съжаление подобно поведение не е изолирано явление през последните десетина години. Не случайно от 2009 година насам падаме в класацията по медийна свобода от 68-мо на 109-то място. Все по-често констатираме бруталност и наглост в поведението на политиците, които се подхранват от чувството за всесилност и недосегаемост. В същото време отделни медии, журналисти и телевизионни водещи се държат угоднически към силните на деня. Когато някой сам се поставя в положение на слуга, не бива да се изненадва, че отношението към него е такова. Иначе мястото на хора като Антон Тодоров не е в българския парламент. И това всички го знаят. В същото време Антон Тодоров присъства в медийното пространство в последния месец много по-осезаемо в сравнение с министър-председателя, президента, министрите, председателя на Народното събрание и т.н. Той е ухажван и канен от медиите, защото задоволява желанието им да покажат политиката в България като реалити или шоу.

Нашият гост

Проф. д-р Пламен Киров е бивш конституционен съдия и ръководител на катедрата по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" Преподава от 1986 година насам в Софийския и във Великотърновския университет. В периода 1995-2006 година е бил член и заместник-председател на няколко Централни избирателни комисии. Бил е юридически секретар и председател на Правния съвет към президента на Република България.

Интервюто е препечатано от в. "Труд". Заглавието е на "Правен свят"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
Киров е прав
|
нерегистриран
10 октомври 2017, 10:29
1
0
Президентът си прави политика и разединението във ВСС е добре дошло за другите две власти. Особено за медиите.
5
|
нерегистриран
10 октомври 2017, 09:34
1
0
Този път работата не стане пак като на Костов и Петър Стоянов - върнаха указа за Богомил Бонев, сложиха Татарчев и ... още не са спрели да реват от въпросния Татарчев!
4
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 20:53
3
-5
Браво, Киров. Добър си и те поздравявам искрено. Естествено, че ще си напише някой тук нещо, за да оправдае пред себе си невежеството си...
3
Кукиша
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 20:44
7
-1
Дъра-дъра!

Общи проказки за съществени неща.
Ако презодентът пусне това назначение има огромен риск за цялата дейност на дуржавата и нейните институции...
Осъаналото го определям на бла-бла ярина...
2
***
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 15:02
5
-4
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
?
|
нерегистриран
09 октомври 2017, 13:05
11
-15
Един "известен и уважаван" конституционалист дали би могъл конституционно издържано да дава персонално становище кой трябва да е в Парламента и кой не трябва да е в Парламента? Нужни ли са тогава избори? Вместо народа не е ли по-правилно "известни и уважавани" конституционалисти да ни казват кой да бъде депутат? Защо ли този "известен и уважаван" конституционалист вменява задължения на Президента на страната, при положение, че Конституцията не налага такива задължения на Президента? "Конституционно" относимите въпроси към един "известен и уважаван" конституционалист могат да бъдат още много, но такива конституционалисти ще ги забележат ли от висотата на своето самомнение?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно