Коментар
13-те мита за съдебната система
Третата власт е на гражданите и за гражданите
13-те мита за съдебната система

снимка: Council of Europe

През последните години в държавата все повече се говори за съдебната ни система. И респективно за реформите в нея. Това е съвсем нормално с оглед изпълнението на основната национална цел, която през 90-те бе поставена пред България и българското общество – членството в НАТО и Европейския съюз. За постигането й налице бе впечатляващ обществен консенсус – политици, граждани, емиграцията – всички бяхме единодушни, че сме направили цивилизационния си избор.

След изпълнението на каузата дойдоха следващите важни теми – как да настигнем партньорите ни от така наречените развити страни. За тази цел казахме, че е необходимо да изпълним серия от задачи във всички сфери на държавното управление. Наричаме ги с общото наименование "реформи". Считаме, че реформата е панацея за болестите на ускорения растеж, така необходим на нашата страна. Тоест – сключили сме помежду си своеобразен обществен договор (но не по Русо), в който е ясно записано – ако искаме да живеем добре, трябва да искаме реформи.

И това е вярно. Извършени бяха и действия в тази посока.

Предприети бяха серия от мерки за подобряване на начина, по който се упражнява властта, по който държавата общува с икономическите субекти на свободния пазар, по който гражданите налагат своето мнение в процеса на взимане на решения. Естествено, че нещата не вървят винаги в точното русло и с динамиката, която ни се иска на всички. Има резултати, но има и още много какво да се желае. Особено в съдебната система – една от основните власти на държавата. Без Темида няма икономика, няма качествени услуги в социалните сфери, няма български и чужди инвеститори. Работата на третата власт касае всички. Само че преди това нека признаем, че в последно време честният разговор по тези въпроси бе отровен от съзнателни и несъзнателни клишета, от токсични внушения и възприятия, направили невъзможна обективната и разумна дискусия.

В серия от коментари ще опитам да провокирам инициирането на такава. Но преди това е редно да споменем кои са лъжите и манипулациите, пречещи от доста време на почтения и разумен сблъсък на мнения. Да – нужна е полемика, дори и спор. В него се ражда истината. Но спор, който почива на факти и аргументи. Не такъв, акуширан от заинтересовани кръгове, впрегнали огромен ресурс в неистов опит за овладяване на съдебната система – за лична употреба, с лични цели и лични намерения.

1. Дискусията за съдебната реформа не е запазена територия на магистратската каста, на завършилите "Право" в един от многобройните родни юридически факултети. Не е и казус единствено за (често писаните от българи) прословутите мониторингови доклади. Реформа искаме всички, добро правосъдие и правораздаване – също. И всички трябва да говорим по темата. Можем и сме длъжни да сторим това.

2. Съдебната система не е някакво отвлечено и далечно поле, в което трябва да царува посоченият от собственика на медиите, които предпочитаме да четем. Напротив – посоченият е придобил това право на глас, благодарение на въпросния медиен началник, поръчал на придворния си журналист да хули под диктовка един магистрат и венцехвали друг. Всичко според интереса на поръчалия музиката спонсор. Да, ама не! Съдебната система е на гражданите, тя трябва да работи за гражданите. Под силен граждански и обществен контрол. Защото Темида не е частна. Тя е толкова част от държавата, колкото са правителството и парламента. Както изискваме от министри и депутати, така имаме право да изискваме от съдии и прокурори. Но повтарям дебело – от всички. Без двойни стандарти и изкуствени разделения.

3. Лъжа е, че посочен от група медии съдия или прокурор носи гумен печат за единствената и неповторима истина. Не е вярно, че всяко негово отхвърлено предложение е знак за наличие на "чугунени мнозинства", "олигархичен натиск", "партийни мижитурки", "статукво" и така нататък. Може пък идеята да е просто грешна или дори отвъд закона. Такъв пример видяхме преди две седмици, когато Висшият съдебен съвет отхвърли със смазващо мнозинство от 22 гласа процедура, която щеше да влезе в явна колизия с установения ред и съществуващите към момента нормативни правила.

4. Лъжа е, че съдия или прокурор не може да коментира обществените процеси в страната. Магистратите дори са длъжни да заемат страна в казуси като осуетеното освобождаване на "Наглите". Или като опасността от намеса на чужда държава в изборния процес у нас. Могат да съветват законодателя по юридически теми и казуси. Но не могат да заемат страна в политически спорове и дебати. Не им е това работата. Съдиите и прокурорите трябва да ни говорят със своите актове и присъди. С действията на ръководените от тях институции. Българските магистрати не могат да служат за основен рупор и креслив мегафон на групи за натиск върху системата. Те трябва да бранят системата от външни влияния, а не да прокарват вътре такива.

5. Лъжа е, че има добър съд и лоша прокуратура. Усещането за дефицит на справедливост е обхванало българското общество на всички нива през годините на Прехода. За гражданите всички в системата са еднакво виновни. Но разбира се – не всички в системата са еднакво виновни. Има добри съдии и добри прокурори, има лоши съдии и лоши прокурори. Има почтени и честни магистрати, има и необяснимо забогатели. И това се вижда от всички. Обикновеният човек се пита – как този съдия/прокурор с държавната заплата (повтарям, че става дума за служители на държавата, те не са някакви частни прависти) е успял да вдигне онзи палат? Тези въпроси се задават във всички региони на страната. Макар и звучащо опростенчески – всички чакаме отговорите. И все някога трябва да ги получим.

6. Грешат всички – и съдии, а и прокурори (грешат много и дознателите в МВР, което често помага на бандитите да се измъкнат). Не бива да сочим с пръст и да заклеймяваме. Кои в България са свръхпрофесионалисти, че очакваме магистратите да са? Просто защото държавата ни е такава, университетите са ни такива, журналистите и лекарите са такива, магистратите също. Като в думата "такива" съвсем не влагам негативна конотация. Очевиден днес е стремежът да се показват грешките единствено на прокуратурата. И това е свързано с предишната точка. Очевидно някой е заинтересован да противопостави черните и червените тоги. Да обрисува едните в силно негативни и мрачни краски, а другите пък – целите в бяло. Нито едното, нито е другото е валидно схващане и легитимно допускане. Това е ясно и се доказва от прости примери. Като например съдията от СГС, който две години писа мотиви по осъдителната присъда на ексвицепремиера Александър Томов (вече окончателно оправдан). Не коментирам решението, но задавам въпроса – кой допусна по знаково дело години наред да липсват мотиви?

7. Лъжа е, че съдът няма мнение и роля в постановената присъда. Той просто прилагал каквото пише в обвинителния акт. Ако е добър текстът на прокурора, то обвиненият ще е осъден. Ако пък адвокатите на подсъдимия оборят държавното обвинение следователно ще последва оправдателна присъда. Ами да махнем съдиите тогава. Нека сложим на входа на Съдебната палата машина, която да приема в писмен вид материалите на защитата и обвинението, след което да пусне присъдата под формата на касова бележка.

8. Над 2/3 от делата в българските съдилища са за търговски спорове. В тях няма прокурор, няма го държавното обвинение. Лъжа е, че чуждите инвеститори искали промяна на работата на прокуратурата (каквато декларация чухме скоро). Защото те НЯМАТ работа с нея. Работата им е със съда. Лъжа е, че в България нямало чужди инвестиции заради липсата на реформа в прокуратурата. Кражбите на фирми не се случват с помощта на прокурор, а на съдия. Обвинителите не участват в делата на тема междуфирмена задлъжнялост, в процедурите по несъстоятелност. Това е ясно за враговете на държавното обвинение, но е премълчано. Защо?

9. Лъжа е, че европейските ни партньори казват кой знае какво в ежегодните си мониторингови доклади. Докладите са политически инструмент, а не юридически. Използват се за натиск, за прокарване на определени политики и интереси. Погледнете казаното в тях. От 2006-та до 2016-та изреченията са едни и същи. Не, че нямаме проблеми, разбира се, имаме. Но тези проблеми няма да се решат с размахване на доклади. Няма да се решат и от доклади, превърнати в знаме на група, участваща дори в написването им. Нека е ясно – Европа няма да изчисти Авгиевите обори, ние сами трябва да сторим това. Европа не казва кой да управлява изпълнителната и законодателната власт. Пресен пример е актуалната властова коалиция. Няма да каже кой да управлява и съдебната.

10. Лъжа е, че българската прокуратура е от "Сталинистки тип". В Съветския съюз Сталин назначава Вишински, за да екзекутира политическите му врагове. Българският главен прокурор не е назначен от лидера на държавата или от парламента, не се занимава с политически репресии, не е част от изпълнителната власт. Обратното твърдение е меко казано невярно.

11. Лъжа е, че мястото на българската прокуратура не трябва да е в съдебната власт. Защото другите два варианта са безкрайно по-лоши. Нека ги повторим. Вариант 1 – прокуратурата е под шапката на изпълнителната власт. В такъв случай дошлият на власт (хипотетично) с пълно мнозинство премиер Виденов/Костов/Сакскобургготски/Борисов назначава свой главен прокурор, плюс свои прокурори в столицата и областите на страната. По-добре ли звучи? Или пък Вариант 2 – прокуратурата съществува под формата на някаква самостоятелна агенция. Тук стигаме до казуса СЕМ от лятото. Тогава доста хора поискаха оставката на един от участниците в медийния регулатор. Но на практика се оказа, че няма институция, която (при желание) да отстрани някой от членовете му. Такива правомощия няма номиниралият го за позицията (в случая президентът). Но предложилият главен прокурор може да го махне. Две трети от Висшия съдебен съвет избира обвинител номер 1, същото квалифицирано мнозинство има право на гласуване да го освободи. В съдебната система има Инспекторат. Той пък упражнява контрол. Кой ще упражнява контрол върху прокуратурата, ако тя излезе от съдебната система и се превърне в орган като СЕМ? Кой ще може да махне самозабравилия се (ако това се случи) главен прокурор?

12. Лъжа е, че бил лош моделът, в който главният прокурор е пряк ръководител на всички прокурори. Не – напълно нормално е. Прокуратурата, също като полицията, е репресивен орган на държавната власт. Тя упражнява функциите по легитимното държавно физическо насилие (по Вебер). Главният секретар на МВР е ръководител на областните полицейски началници, така и главният прокурор има право на указания в на работата на държавни обвинители. Как си представяте работата на окръжния/районния прокурор (да речем) в Пловдив или Варна в случай, че той няма ръководител над себе си. Нали ще се превърне в местен феодал, в шериф, разправящ се, с когото и когато си поиска по свое усмотрение и усещане. Днес контролът е двоен. Контролира го главният прокурор. Който прави това, защото носи отговорност. И защото утре ще застане пред медии да се обяснява за всеки един прегрешил обвинител. В противен случай – каквото стане в Пловдив/Варна, то ще остане в Пловдив/Варна.

13. Лъжа е, че политическата квота във Висшия съдебен съвет е нещо лошо. Нали ние сме избрали партиите в парламента, можем да попитаме нашите депутати защо са издигнали дадената кандидатура за Висшия съдебен съвет (ВСС). Но не може да попитаме защо съдиите или прокурорите са избрали техните представители във ВСС. Отново ще подчертая – съдебната система и ВСС са на всички граждани, а не на едни"повече" граждани. Съдиите и прокурорите също са на всички, ние данъкоплатците плащаме техните заплати. Да, не можем да задаваме въпроси относно избора им за ВСС, но можем да контролираме избора на политиците за ВСС. Защото политическата квота е нашата квота. Тя носи гражданския контрол в делата на правителството на съдебната власт. Власт, която повтарям – не е частна, не е забранена територия, отредена единствено за привилегирована каста. Власт, която е на всички граждани на Републиката. А и да не забравяме –"власт власт възпира".

Третата власт е на гражданите и за гражданите. Не съществува богоизбрана прослойка, притежаваща гумен печат за единствената истина. Това е истината, макар да не е особено модерна и престижна за казване на глас. Но пък все още има свободно слово, нали?

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
41
|
нерегистриран
31 октомври 2017, 17:04
0
0
Браво на автора! Много точен анализ. Макар и политолог, съвсем ясно е показал несъстоятелността в твръденията и тезите на една от концепциите за съдебна реформа, при това от юридическата им страна.
40
ssssss...
|
нерегистриран
27 октомври 2017, 12:55
0
0
До коментар [#39] от "нерегистриран":
"Министърът на правосъдието, който и да е той подлежи на контрол и може да бъде атакуван за всяко действие на всеки прокурор, ако прокуратурата е част от изпълнителната власт. Главният прокурор - не може, защото поради мястото на прокуратурата в съдебната власт не подлежи на парламентарен контрол. Прокурорите - също."

Това е писано без да се чете Конституцията. Едно чедо на ЦК на БКП заедно с едно унуче на офицер от съветската армия и брат на доносничка направиха реформа, при която вкараха в сегашната конституция две разпоредби от Живковата. След частичната реставрация на социализма главния прокурор се отчита пред парламента.
А въпросът беше кой точно ще разследва правосъдния министър и неговия шеф премиера каква част от държавните блага отделят за народа и каква за себе си и за партията. Някой подчинен на премиера и правосъдния министър обективно ще разследва шефовете? 240 депутата ще почнат всеки ден да ходят на работа за да разследват премиера?

До коментар [#39] от "нерегистриран":
"Министърът на правосъдието, който и да е той подлежи на контрол и може да бъде атакуван за всяко действие на всеки прокурор, ако прокуратурата е част от изпълнителната власт. Главният прокурор - не може, защото поради мястото на прокуратурата в съдебната власт не подлежи на парламентарен контрол. Прокурорите - също."

Това е писано без да се чете Конституцията. Едно чедо на ЦК на БКП заедно с едно унуче на офицер от съветската армия и брат на доносничка направиха реформа, при която вкараха в сегашната конституция две разпоредби от Живковата. След частичната реставрация на социализма главния прокурор се отчита пред парламента.
А въпросът беше кой точно ще разследва правосъдния министър и неговия шеф премиера каква част от държавните блага отделят за народа и каква за себе си и за партията. Някой подчинен на премиера и правосъдния министър обективно ще разследва шефовете? 240 депутата ще почнат всеки ден да ходят на работа за да разследват премиера?

Отворко, добре съм чел Конституцията. Това чел ли си го:
"В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение."
Разпоредбата, посочена тук, добре въвеждаше нещо подобно на класически импийчмънт, но е обявена за противоконституционна още през 2006 г. което означава че главният прокурор не подлежи на контрол. Изслушване пред НС не значи контрол, нито пък чл.130а от КРБ дава големи очаквания, че ВСС, при това пленум на ВСС изобщо ще направи подобно обосновано предложение, което освен че не посочва в какви случаи се прави, дали поради невъзможност за изпълнение на функциите, дали несъвместимост или по други причини,дали по чл.129 КРБ (спорно)или не, и може да бъде отклонено от президента. Това не е контрол, а извънредна възможност за неясно определени случаи, и определено не е парламентарен контрол.
Парламентарен контрол над министъра на правосъдието обаче има, и това е така, понеже пак според Конституцията, говорим за република с парламентарно управление.
Изслушването на доклади, при това внесени от ВСС, не е парламентарен контрол, и към този момент въпреки нововъведенията в КРБ - няма процедура след едно изслушване да се пристъпи към процедура по импийчмънт на съдия или прокурор. Такава процедура между другото има във всяко щатско събрание на всеки царевичарски щат в US за съдии, прокурори - без значение дали са избрани или назначени.
Контролът означава да има процедура, по която един прокурор, или съдия, независимо от ранга, да бъде отстранен от поста, при това не единовластно и тайно, а в открита процедура от народни представители на съответната легислатура, съответно на ранга на прокурора или съдията. В случая при унитарна парламентарна държава има само един орган на държавната власт, който може да извърши подобен контрол и той според Конституцията на Република България се нарича Народно събрание. При това подобно отстраняване не изисква влязла в сила присъда,както пише в чл.129 КРБ, понеже ако има присъда, се обезмисля всякаква процедура по импийчмънт. Отстраняване поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление не е контрол.
А правителствата в България за разлика от прокурори и съдии отговарят пред парламента и естествено падат, когато нямат мнозинство в парламента, така е във всички парламентарни държави от Британия до Нова Зеландия. Това е контрол и който не го разбира, значи няма как да му се обясни по-ясно. И в Соломоновите острови министрите и кабинетите не падат с хвърляне на домати по сградата на парламента.
Всички останали "разсъждения" и упражнения по стил - ех, ама дали щели депутатите да ходят на работа, са си приказки от селски седянки и жълтурски стенвестници.
Няма лошо да се разсъждава и за тошовци, унуки, уукита, зомбита и тъй нататък, но все пак това е уж е форум на правно списание, а не хунвейбински стенвестник.
39
|
нерегистриран
26 октомври 2017, 16:53
2
0
"Министърът на правосъдието, който и да е той подлежи на контрол и може да бъде атакуван за всяко действие на всеки прокурор, ако прокуратурата е част от изпълнителната власт. Главният прокурор - не може, защото поради мястото на прокуратурата в съдебната власт не подлежи на парламентарен контрол. Прокурорите - също."

Това е писано без да се чете Конституцията. Едно чедо на ЦК на БКП заедно с едно унуче на офицер от съветската армия и брат на доносничка направиха реформа, при която вкараха в сегашната конституция две разпоредби от Живковата. След частичната реставрация на социализма главния прокурор се отчита пред парламента.
А въпросът беше кой точно ще разследва правосъдния министър и неговия шеф премиера каква част от държавните блага отделят за народа и каква за себе си и за партията. Някой подчинен на премиера и правосъдния министър обективно ще разследва шефовете? 240 депутата ще почнат всеки ден да ходят на работа за да разследват премиера?
38
за вишински и митовете
|
нерегистриран
26 октомври 2017, 12:10
3
-1
РЕФОРМА в българската прокуратура е необходима. Истинска реформа, не козметики и рекламни кампании.
Лъжа ` 10 `11 `12 от статията - всъщност не са никакви митове, ами грозната истина. Няма дори нужда от главен прокурор, след като прокуратурата излезе от аурата на "съдебна власт", и министърът на правосъдието бъде ръководител на прокуратурата в системата на изпълнителната власт, както и приляга, след като говорим за държавно обвинение.
Министърът на правосъдието, който и да е той подлежи на контрол и може да бъде атакуван за всяко действие на всеки прокурор, ако прокуратурата е част от изпълнителната власт. Главният прокурор - не може, защото поради мястото на прокуратурата в съдебната власт не подлежи на парламентарен контрол. Прокурорите - също. Мислите си, че е много лесно за главния прокурор да озапти самостоятелно един самозабравил се окръжен или апелативен прокурор? Нищо подобно. Ако не вярвате, припомнете си колко подобни примери има в миналото и сега.
Мит е също и "всесилието" на главния прокурор, особено по отношение на дисциплинирането на окръжни прокурори и по-нагоре от това равнище.
Важна е не "независимостта" на прокуратурата, а независимостта на съдиите от всякакъв натиск, политически или корпоративен. Прокурорите следва да бъдат не "независими магистрати", а кадърни адвокати на държавното обвинение, които се състезават в съда наравно със защитата. И нищо повече.
Вишински също така е бил квалифициран и добре образован юрист от старата школа,и също формално не е бил назначен за генерален прокурор лично от Сталин, а формално е избран, но стриктно е изпълнявал задачите, които държавната власт му е поставяла - държавното обвинение има същите цели, и в правовата, и в неправовата държава.
И Вишински се е справял добре и в защитните, не само в обвинителните речи, защото не винаги е бил само прокурор. Какви обаче са били съдиите по негово време, които са стъкмявали присъди по явно скалъпени обвинения, и защо трябва да бъде обвиняван Вишински за резултатите в една такава система, след като не той е писал присъди и мотиви?
Защото така беше удобно в края на съветската и в постсъветската система, да се избегне темата за политическият натиск над съда и назначенията на зависими магистрати. И проблемът остана във всички постсъветски страни от структурата до манталитета.
И сега чичо и леля от село решават да занимават прокурора с битовите си кавги, вместо да си намерят адвокат, и да си защитят правата в съда. Защото те искрено вярват, че това е независим магистрат, равен на съдия, че и по авторитетен. И всеки клевентник безнаказано се упражнява да пише публични доноси до прокуратурата, защото предвидените в закона санкции за подобно поведение не работят. А прокуратурите вместо да си гледат наказателното преследване са принудени да се занимамат с глупотевини и измислици, заради които не могат да си гледат истинските дела.
Някой може ли да обясни - какво прави прокурор по административни дела за обжалване на глоби, наложени на някакви магазинери - какво е важното на прокурорското становище относно законосъобразност на административна санкция от 500 лв. и дали ще бъде потвърдена или отменена на касационна инстанция? Но за това изгубено време се плаща от бюджета, както и за явяване по наказателни дела за присвояване на милиони.
Накрая се оказва, че сегашното положение при нас е по-зле и от сталинистката система, защото манталитетът остава непроменен по градове и паланки, а контролът над прокуратурата го няма, защото прокуратурата е заложена като "независима" и "съдебна" власт.
37
|
нерегистриран
25 октомври 2017, 15:38
1
-2
човешкият фактор в правосъдието следва да се изключи.Има емоции. Само компютърна система ще раздава истниско правосъдие.това е бъдещето.и ще има напредък.
36
|
нерегистриран
25 октомври 2017, 15:34
1
-1
в правосъдието човешкият фактор следва да се изключи.Само компютърната система не влага емоции и ще съди безпристрастно. Това е бъдещето,другото е фалш.
35
Живко Йорданов
|
нерегистриран
25 октомври 2017, 13:48
2
0
По повод дискусията за обединението на няколко дени формации написах следното: "Никой изглежда не разбира, че целта на всяка политическа структура трябва да бъде съдебната реформа! От липсата й идват всички злини за държавата. Заради това никой не инвестира в тази държава. Няма ли работеща прокуратура която да намали корупцията никой няма да си вложи парите тук - нито чужденец нито българин и всички ще бягат в чужбина. Левите говорят за повишаване на доходите останалите говорят за това колко била лоша и корумпирана сегашната влас. За корупцията цвят няма. След бай Тошо (него не го коментираме) всички управления бяха корумпирани, както и сегашното. А никой не създава някаква инициатива за промяна на съдебната система, Конституцията, на избирателния закон - това са важните неща! Оттам може да започне всичко, не и преди това. Прокуратурата извън съдебната власт, конституционната жалба за всички български граждани, избирателен закон който да селекционира правилните хора в Парламента - мажоритарно пропорционален модел като германския това са важните неща всичко друго за което всички говорят МОГАТ ДА БЪДАТ САМО ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТЕЗИ РЕФОРМИ ЗА КОИТО ГОВОРЯ . Единна десница която да ги направи и си ги постави за цел - не да говорим за това което може да се случи но само когато се случат тези реформи. Не можем да слагаме каруцата пред коня!" А господина след като не е юрист да остави на нас юристите да преценим къде трябва да е прокуратурата - в или извън съд. власт. Защо във всички цивилизовани държави - ПРОКУРАТУРАТА Е ИЗВЪН СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - тоест тя е независима институция която е в отношения с изпълнителната власт или останалите власти -"...Преобладаващият брой юристи и голям брой държавници обаче считат, че тя е независима институция, която не може да се причисли като съставна част към нито една от трите власти, макар и да се намира в постоянни взаимоотношения с всяка от тях. Сътрудничеството с органите на съдебната власт се осъществява най-активно в рамките на наказателното производство. " - http://www.parliament.bg/students/index.php?action=displays&id=225. Така че прокуратурата за да работи ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗВЪН СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ДА СЕ ОТЧИТА ПРЕД ДРУГИТЕ ВЛАСТИ. ДОПЪЛВАМ - разследването да е в изпълнителната власт - справка пак на този линк по горе.
34
|
нерегистриран
25 октомври 2017, 10:26
4
-1
До коментар [#31] от "нерегистриран":

Доколкото научаваме, че авторът е политолог, интересно е и дали политолозите учат достатъчно за разделението на властите, за тяхната отчетност пред обществото и принципите на взаимното им възпиране?


Определено разбира повече от възпитаниците на ПУЦ-Матер и от едноличните собственици на реформаторски НПО-та паразитиращи върху бюджета с призиви за неспирни реформи за да цоцат милиони от хазната без да вършат никаква работа.

При разделението на властите идеята е, че това са три независими една от друга структури от държавни органи. Изпълнителната власт бърка в кацата с меда, Законодателната създава правила, та при туй бъркане облизването на пръстите да не премине в излапване на всичкия мед, а съдебната контролира дали тези правила се спазват.
Та как точно съдебната власт ще контролира премиера, вътрешния и правосъдния министър (и неговата вицепремиер-попечителка), ако баш шеф на разследващите е вътрешния министър, а на прокурорите - правосъдния? Всеки знае, че ако някой започне да проверява шефа, то трудовия му стаж винаги приключва преди да е свършил с проверката?
Та човека е наясно с разделението на властите. Не са наясно реформаторите, дето майките им са завършили школото в руското посолство, защото там преподават, че в държава като България може да има само една власт - тази на руския посланик!
33
Янев
|
нерегистриран
24 октомври 2017, 20:05
5
0
Характерен зубрашки почерк. Това от някой учебник по "Държава и право" ли е преписано? Само лозунги и клишета. "Авторът" на "статията" сигурно е студент второкурсник..

Правен свят, абе, пичове, що се излагате с такива аматьорски истории, земете поканете за дописник някой що-годе читав юрист. Като мен примерно..
32
Темида
|
нерегистриран
24 октомври 2017, 16:11
4
0
До коментар [#23] от "Гоги":
Много точна статия, браво ! Но никоя от хилядите гнили ябълки в България няма да е прочете, пък да се промени е абсурдно,-)

Суджук, що си не гледаш тиквите.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно