Проф. д-р Анелия Мингова за промените в ГПК:
Безконечното изменение на закона не е панацея пред недобросъвестното му прилагане
"Изтичане на определен период от време не може да бъде юридическият факт за погасяване на едно валидно породено, действително съществуващо и изискуемо задължение", коментира ръководителят на Катедра "Гражданскоправни науки" в СУ "Св. Климент Охридски"
Безконечното изменение на закона не е панацея пред недобросъвестното му прилагане

Анелия Мингова е професор по граждански процес, ръководител на Катедра “Гражданскоправни науки” в СУ “Св. Климент Охридски“. Народен представител от парламентарната група на НДСВ в 39-то и 40-то Народно събрание от 2001 г. до 2007 г., когато по средата на втория мандат бе избрана за член на Висшия съдебен съвет и става негов представляващ. Председател на правната комисия в 39-то НС. Член на Консултативния съвет по законодателство към 44-то НС. 

Проф. Мингова, какво се променя с последните поправки на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)? Страховете са, че след ограничаване на правата на частните съдебни изпълнители, хората ще спрат да си плащат дълговете, както има и друга хипотеза – поправките са козметични и няма да доведат до съществени изменения.

Предприетите изменения надхвърлят първоначалния замисъл, те инкорпорират и други законодателни идеи. Бих казала, че първоначалните предложения, провокирани от проблеми в принудителното изпълнение и водещи до неправомерно засягане интересите на длъжниците, всъщност, произтичаха от самата досегашна регламентация в ГПК. Именно тя позволяваше на частните съдебни изпълнители, прилагайки "буквално" процесуалните разпоредби, понякога да постигат резултати, които в крайна сметка откровено и тежко да засегнат интересите на длъжниците в изпълнителния процес. Тази постепенно констатирана през последните години неравнопоставеност между страните в изпълнителното производство, всъщност, беше  изначално заложена още при приемането на ГПК през 2007 г. Разбира се, тогава тенденцията за приоритет на интересите на взискателя, който при действието на ГПК /отм./ беше образно казано "потърпевшата" страна в изпълнителното производство, бе ясно изразена и напълно съзнателно прокарана в новата законова регламентация. 

Приетият през 2007 г. модел недвусмислено беше насочен към ограничаване на процесуалните възможности на длъжника за въздействие върху хода на изпълнителното производство, включително и по отношение неговото образуване и приключване, силно бяха стеснени хипотезите и възможностите му да атакува незаконосъобразните, според него, действия и откази на съдебния изпълнител. Като прибавим и новата тогава уредба, засилваща фикциите за надлежно връчване на книжа и призовки, включително и в изпълнителния процес, става ясно защо недобросъвестни лица, призвани да прилагат смисъла и духа на закона, лесно намериха вратичка за изкористяване на иначе добре обоснованите от законодателя цели на изпълнителния процес. Именно тази злоупотреба от някои частни съдебни изпълнители с процесуалните им правомощия взриви обществото и предизвика лавината от негативни реакции срещу самата процесуална уредба. Затова ми е трудно да предскажа накъде ще "тръгне" дейността по прилагането на новата уредба – дали тя ще оправдае вложената цел да балансира интересите на взискателя и длъжника, дали ще ограничи възможностите за превратно тълкуване при прилагането на отделните разпоредби.

Опасявам се, че ниската правна култура и изобщо упадъкът на ценности във всички области на обществения живот, няма да предотврати възможните девиации при прилагането на уредбата в посока, която е далеч от замисъла на законодателя. Например, дали махалото отново няма силно да се наклони в посока на прекомерна защита интересите на длъжника?! 

Къде, всъщност, е реалният пробив с промените в ГПК?

Промените засягат основно правата на длъжника – да не бъде "обект" на произволна държавна принуда, а да е реален субект на процесуални права и задължения. За целта се започва още от уведомяването на длъжника за предприетите действия по принудително изпълнение чрез усъвършенстване режима на надлежно връчване и служебния почин за проверка на адресната регистрация /чл.47/. Предвижда се специална възможност той да възрази срещу заповедта за изпълнение, когато в срока за доброволно изпълнение изпълни задължението си /нов чл.414а/. Само това ще бъде достатъчно отново да се "прехвърли топката" в полето на взискателя, защото ако последният пропусне да вземе становище по това възражение, съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение, респ. при издадена заповед за незабавно изпълнение ще бъде обезсилен и издаденият изпълнителен лист, а взискателят ще бъде принуден да води исков процес за вземането си. По-големи гаранции за  предотвратяване на евентуално неправомерно разместване на ценности се предоставят и чрез усъвършенстване механизма на спиране на принудителното изпълнение /чл.420, ал.2/, както и чрез предвиждане на възможност обратен изпълнителен лист да се издава и за таксите, и за разноските, направени от длъжника /чл.245,ал.3/. 

Значително се разширяват възможностите на длъжника за защита в хода на вече образувано изпълнително производство чрез увеличаване на хипотезите и актовете на съдебния изпълнител, които може да обжалва /чл.435, ал.2, т.4-6/: отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка на вещта /т.4/; определянето на трето лице за пазач при посочените в закона условия и в определените случаи /т.5/; всички откази на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение /т.6/. Самото обособяване на хипотезата по "приключване" на принудителното изпълнение, когато задължението е изпълнение и разноските по изпълнението са събрани, за което съдебният изпълнител е длъжен да издаде отделно разпореждане, е гаранция за засилената защита на правата на длъжника / чл.433, чл.434, ал.1/.

Особено положително оценявам изменението в частта, която се отнася до въвеждане на изискването за съразмерност между стойността на дълга и стойността на обекта, върху който се налага обезпечителна мярка /чл.442а; чл.507а, ал.1/, като се предвижда, че е незаконосъобразно това принудително изпълнение, при което съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението, заедно с отговорността му за вреди /чл.441, ал.2; чл.507а, ал.2/. 

Несеквестируемата част от всяко възнаграждение за труд и пенсията на длъжника се определя по нов начин и се изчислява върху основата на средната работна заплата /чл.446, ал.1/, като отделно се регламентира несеквестируемостта на такива доходи, когато са получени по сметка в банка, ведно със специалните задължения на съответната банката по запорирането и превеждането на съответните суми /чл.446а/. С това ще се преодолее порочната практика банката автоматично да се удовлетворява от постъпленията по сметката за свои вземания към титуляра й, независимо, че те представляват несеквестируеми доходи. Промените засягат и уредбата за налагането на електронен запор върху вземания по сметки в банка, като се предвижда, че всички изисквания към унифицираната среда за обмен на електронни запори ще се определят на подзаконово ниво - в специална Наредба, издавана от министъра на правосъдието /чл.450а, ал.3/

Реална защита на имуществената сфера на длъжника се предоставя и чрез завишаване на началната цена на движимите и недвижимите вещи, от която да започне наддаването при осъществяването на съответната продан /чл.468, ал.1; чл.485, ал.4/. Вместо коментираното обжалване на оценката, се усъвършенства режимът за нейното определяне, като се предвиждат процесуални средства и за двете страни да предизвикат нова оценка на вещта /чл.468, ал.3-6; чл.485, ал.1-3/. 

Облекчава се и режимът на отговорността за такси и разноски на длъжника по изпълнението чрез регламентиране на максимален размер на дължимите от него такси при дълг до определен размер, вкл. и чрез освобождаването му от такива, когато той не е предизвикал с поведението си принудителното изпълнение /чл.73а/. 

Промените в ГПК бяха ориентирани не само към защита правата на длъжника в изпълнителното производство. Дори в изпълнителното производство бяха направени изменения, които целят да приведат в по-плътно съответствие цялостната ефективност на принудителното изпълнение, като например създаването на: нов Раздел ІІ в Глава 43 /чл.501а-501ж/, посветен на електронните публични търгове, промените, уреждащи провеждането на електронни публични търгове; нов чл.507а за изпълнението върху обособена част от предприятие; нова Глава 45 а /чл.518а/ относно изпълнението върху права върху обекти на индустриална собственост на длъжника. Тук следва да се посочи и новата ал.3 на чл.498, включващ изрично в кръга на лицата, срещу които се извършва въвод във владение на купувача на недвижимия имот тези, които са вписали договори за наем и аренда след първата ипотека, както и други споразумения за предоставяне ползването и управлението на имота.

Промените засегнаха и други институти на процеса. Такива са, например, измененията в местната подсъдност по някои дела; намаляване на фискалната тежест в исковата защита при регламентацията на дължимите такси при обективно и субективно съединяване на искове, както и увеличаване на делата, по които се събира такса в по-нисък размер; промените и разширяването на хипотезите при основанията за достъп до касационно обжалване и др. Трябва да се има предвид и че промените в режима на връчване на книжа и призовки, което вече беше споменато, се отнасят до всички форми на процесуална защита-санкция. 

До каква степен промените "ограничават" правата на ЧСИ и те ли са потърпевшите от волята на законодателя?

Не бих казала, че с промените в изпълнителното производство правомощията на частните съдебни изпълнители се ограничават. Техните правомощия не са самоцелни, те са фиксирани от законодателя, за да постигнат целта на принудителното изпълнение и за защита не на техни интереси, а на интересите на взискателя. Т.нар. "права" на  ЧСИ всъщност са правомощия на орган на принудителното изпълнение, оторизиран от закона с властнически функции. Кръгът на тези правомощия трябва да обслужва интересите и на двете страни в изпълнителния процес, т.е. – законът се опитва да подобри баланса между процесуалните права на взискателя и длъжника, така че защитата на взискателя да не се постига чрез незаконосъобразно или прекомерно засягане на правната сфера на длъжника. Целта е да се предотврати чрез средствата на закона да се постигат неправомерни резултати. Промените, всъщност, не са "ограничения" за ЧСИ, а за взискателя, защото процесуалните средства за защитата на неговото право ще бъде постигната чрез спазването на новите допълнителни гаранции за защита на интересите и на длъжника. 

Колкото до прекъсването на някои неправомерни /да не кажа престъпни/ схеми с участието на ЧСИ, използвайки "вратички" в досегашната уредба, то такива ЧСИ действително биха били "ограничени" от промените. Още повече, че в преходните и заключителните разпоредби на ЗИДГПК бяха направени и промени в ЗЧСИ, които наистина въвеждат по-стриктни изисквания към дейността на ЧСИ, вкл. чрез засилване на дисциплинарните санкции и въвеждането на дисциплинарно наказание – "лишаване от правоспособност завинаги".

Проф. Мингова, не защитават ли промените, всъщност, "големия" длъжник, а "малкият" остава в ръцете на нерегламентирани събирачи? 

Не мисля. Например, ограничаване на сбора от таксите по изпълнението, които длъжникът поема до посочения в новия чл.73а, ал.1 размер, облагодетелства "малките" длъжници, вкл. и чрез правилото на ал.2, според което при достигнат максимален размер на тези такси, всички следващи такси са за сметка на взискателя. Какво би се получило, обаче, ако се води изпълнителен процес срещу голям брой такива "малки" длъжници – тяхната засилена защита в рамките на едно изпълнително производство би натоварила пък прекомерно взискателя. 

Омбудсманът Мая Манолова заяви, че ако се окаже, че и след промяната в закона частните съдебни изпълнители го заобикалят, ще внесе нови промени. Какви възможности създават тези промени за заобикаляне на закона?

Безконечното изменение на закона не е панацея пред недобросъвестното му прилагане. Винаги може да бъде "заобиколен" и най-добрият закон. Далеч съм от мисълта, че приетите изменения са единствените, окончателните или пък че са съвършени. Но всеки закон трябва да има достатъчно време да "започне да диша", за да се види неговият полезен ефект. Нека и на тоя дадем шанс да заработи. Другото внася безпокойство и несигурност при правоприложението както за страните, така и за органите, които прилагат закона. Казаното особено важи за процесуалното законодателство, където най-ярко са изразени противоречивите интереси на насрещните субекти, тъй като са провокирани от конфликт при упражняване на материалните им права.

Защо, според вас, депутатите не приеха 10-годишната абсолютна погасителна давност и не позволиха да се премахне т.нар. "вечен длъжник"? Чуха се тези, че това са популистки промени и правилно депутатите не са стигнали до крайност? 

Аз съм противник на подобна промяна в института на погасителната давност. Изтичането на давностния срок води до пораждането на насрещно право за длъжника чрез възражение да се противопостави на принудителното изпълнение, което носителят на вземането може да предприеме в случай на липсващо доброволно изпълнение. Простото изтичане на определен период от време не може да бъде юридическият факт за погасяване на едно валидно породено, действително съществуващо и изискуемо задължение. В противоречие с всички правни принципи е чрез правно средство да се постигане правен резултат, който, всъщност, е санкция за изправната страна в облигационното правоотношение. А кредиторът е изправна страна не само защото е направил валидно волеизявление при пораждане на задължението, а защото във времето е бил активен и е полагал дължимата грижа да търси от своя длъжник доброволно изпълнение.

Неблагоприятните последици от давността могат да настъпят само, когато кредиторът бездейства и не предприема стъпки, за да стимулира доброволното или пък да получи принудителното изпълнение на дълга. Тогава липсата на активност в определения от закона срок може да породи насрещното право на длъжника да се освободи от действието на държавната принуда. Но въпреки последиците от възражението за изтекъл давностен срок, правното задължение остава  - то се превръща в естествено право и длъжникът винаги може да предприеме доброволното му изпълнение. Т.е. – кредиторът не може да иска принудително изпълнение, но може да очаква доброволно изпълнение от длъжника. Т.нар. "абсолютна "давност" недопустимо размества правните ценности – като дава приоритет на неизправната страна в правоотношението и санкционира изправната. Няма значение какъв срок се предлага – изначално е сбъркана концепцията на подобно предложение. Погасителната давност е реакция за бездействието на кредитора, тя не е бонус за неизправния длъжник.

Ако бяхте на мястото на колегите си в парламента, каква би била Вашата позиция по въпроса за привилегиите, с които и занапред банките ще разполагат? Каква е следващата крачка в ГПК за в бъдеще? Ще се приравнят ли правата на банките с тези на всички останали търговци?

Банките са особен вид търговци. Не напразно регламентацията на тяхната дейност се осъществява чрез отделен закон. Не е случайно и че несъстоятелността на банките се регламентира в отделен закон. Те са едновременно кредитори и длъжници в неограничен кръг правни отношения. Такава е тяхната функция. Ако ограничим възможностите им да искат заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, с това бихме ги изравнили с останалите субекти на частното право, които са търговци. Това, на пръв поглед, възстановява накърненото равенство спрямо останалите частноправни субекти, когато те имат правното положение на взискатели. Но ако преценим, че в същото време банките са длъжници спрямо огромен кръг лица техни вложители, везните се накланят в тяхна полза. Защото банките сключват активните банкови сделки най-вече под формата на кредити с парите на вложителите, макар и формално банката да е техен собственик. Ако лишим банката от привилегирования ред за събиране на вземанията им, индиректно нарушаваме правата на вложителите. Т.е. – медалът има две страни. И според мен, т.нар. "привилегия" на банките трябва да се запази, защото алхимията на банковата дейност е да кредитира дългосрочно, а да заема парите от вложителите краткосрочно, тъй като е длъжна във всеки един момент, при поискване, да ги върне. Отнемането на привилегията й ще я постави в затруднение да изпълни задължението си на длъжник на вложителите. Разбира се, специалистите в тази област могат да намерят други правни механизми за защита на правата на банковите длъжници.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
32
********
|
нерегистриран
10 ноември 2017, 19:33
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
31
Ана Петрова
|
нерегистриран
04 ноември 2017, 22:18
1
-3
И аз ще подкрепя генерал Бонев, че Минговата е като Манговите - лайнарка, нагла и гадна. aДа си смени физиономията, ама не можИ!
30
q
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 19:10
1
-1
Ами то магистратите го прилагат този закон, а вие казвате - недобросъвестно? Нима твърдите, че моралът е в упадък в тези среди? Вие да сте видели последното десетилетие някой магистрат да се позовава на морала? А според българското законодателство съдебните актове не се ли произнасят според "Закона и морала"? Когато човек чете съдебни актове остава с впечатление, че са писани част от тях "според човека", единтични казуси- противоположни решения.
29
q
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 19:10
4
0
Ами то магистратите го прилагат този закон, а вие казвате - недобросъвестно? Нима твърдите, че моралът е в упадък в тези среди? Вие да сте видели последното десетилетие някой магистрат да се позовава на морала? А според българското законодателство съдебните актове не се ли произнасят според "Закона и морала"? Когато човек чете съдебни актове остава с впечатление, че са писани част от тях "според човека", единтични казуси- противоположни решения.
28
q
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 19:10
1
0
Ами то магистратите го прилагат този закон, а вие казвате - недобросъвестно? Нима твърдите, че моралът е в упадък в тези среди? Вие да сте видели последното десетилетие някой магистрат да се позовава на морала? А според българското законодателство съдебните актове не се ли произнасят според "Закона и морала"? Когато човек чете съдебни актове остава с впечатление, че са писани част от тях "според човека", единтични казуси- противоположни решения.
27
q
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 19:10
1
0
Ами то магистратите го прилагат този закон, а вие казвате - недобросъвестно? Нима твърдите, че моралът е в упадък в тези среди? Вие да сте видели последното десетилетие някой магистрат да се позовава на морала? А според българското законодателство съдебните актове не се ли произнасят според "Закона и морала"? Когато човек чете съдебни актове остава с впечатление, че са писани част от тях "според човека", единтични казуси- противоположни решения.
26
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 19:09
1
0
Ами то магистратите го прилагат този закон, а вие казвате - недобросъвестно? Нима твърдите, че моралът е в упадък в тези среди? Вие да сте видели последното десетилетие някой магистрат да се позовава на морала? А според българското законодателство съдебните актове не се ли произнасят според "Закона и морала"? Когато човек чете съдебни актове остава с впечатление, че са писани част от тях "според човека", единтични казуси- противоположни решения.
25
адвокат
|
нерегистриран
29 октомври 2017, 01:19
9
0
Не се радвайте за промените в касацията.До сега окръжните капацитети поне малко от малко се съобразяваха с практиката на ВКС.С отмяната на чл.291 ГПК и регламентираната по закон незадължителност на решенията по чл.290 ГПК НАСТАВА СВОБОДИЯ в правоприлагането.Другата глупост е редакцията на чл.280 ал.1,т2 ог ГПК.Колко от практикуващите адвокати и съдии даже познават практиката на съда на ЕС,че упешно да я прилагат?
24
генерал Бонев
|
нерегистриран
28 октомври 2017, 15:35
3
-9
Мингова що си толку тъпа ма. И толку гадна. Той затуй те изхвърли Мингов на боклукя. Ретку лАйно си ти Мингова, рЕтку
23
***************************************************
|
нерегистриран
28 октомври 2017, 12:00
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно