Коментар
Водопадът и неговият директор
Избутването в ъгъла на една част от магистратурата, какъвто е случаят със следователите, действа деморализиращо за цялата система
Водопадът и неговият директор

Национална следствена служба, снимка: nsls.justice.bg

След важните за съдебната власт избори през годината –за нов състав на Висшия съдебен съвет и за председател на Върховния административен съд (ВАС), предстои прокурорската колегия на ВСС да определи директор на Националната следствена служба (НСл.С), с което да приключи изборната съдебна година. Замислената като конкурс процедура предстои да се проведе при участието на един единствен кандидат, а именно един от настоящите заместници на главния прокурор - Борислав Сарафов.

Директорът на Следствието се избира от прокурорската колегия на ВСС. Има петгодишен мандат и правомощие да предлага лица за завеждащи отдели на НСлС, както и да осъществява организационно, административно и методическо ръководство над всички следователи (един вид главен следовател с тази разлика, че над него е главният прокурор, а над главният прокурор на практика няма никой, т.е. няма механизъм за проверка и отчетност). Макар и да звучат гръмко правомощията на директора на НСл.С, те са повече от скромни на фона на останалите високи ръководни длъжности в съдебната власт. С изключение на една важна подробност – с встъпването си в длъжност ръководителят на НСл.С заема позицията и на заместник главен прокурор по разследването с мандат от 5 години. При изтичащия мандат на Цацаров в края на 2019 г., избирането на Сарафов е един вид продължение на курса "Цацаров" поне на ниво заместник главен прокурор до 2022 г. А може и по-далеч да се стигне.Предвид наличието на единствен кандидат, изборът е предизвестен.

Следствието в застинала реформа

С измененията на Конституцията през 2006 г. и приемането на действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) от компетентността на следователите бяха иззети правомощията им да извършват разследване по множество видове престъпления. Тяхната "роля" бе заета от разследващите полицаи, което и до днес се оценява като спорна промяна предвид липсата на добре подготвени кадри в МВР. Така с ликвидирането на централизирания модел на следствието може да се каже, че до голяма степен се ликвидира и самото следствие. Но останаха следователите.

Поради статута им на магистрати те не могат да бъдат освободени от позицията, която заемат, тъй като са придобили съществената за магистратурата несменяемост. С редица законодателни решения от 2006 г. насам на една част от следователите се обезпечи постъпване в прокуратурата като редови прокурори, а останалите бяха реорганизирани в следствени отдели към окръжните звена на прокуратурата. Постепенно отново се разшири кръгът от престъпления, подлежащи на разследване от следователите, но в недостатъчен обем. В резултат на това в България съществува цялостна структура, с необходимата кадрова експертиза по разследването на широк кръг от дела, но не се използва по най-подходящия начин. Паралелно със съществуването на НСл.С в София бяха създадени Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура, упражняващи също функция по разследване. Функции, близки до разследването, изпълняват и обособените дирекции в страната на Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество. И тогава идва въпросът доколко замисълът на конституционната реформа от 2006 г. бе осъществен при положение, че бяха създадени множество допълнителни звена в прокуратурата и отделни агенции на национално ниво. При това бяха направени значителни разходи за изграждане на изцяло нови администрации и за съпътстващите ги обучения на служители.

Избутването в ъгъла на една част от магистратурата, какъвто е случаят със следователите, действа деморализиращо за цялата система. А отслабената магистратура неизбежно води до слаба съдебна власт.

*Коментарът е препечатан от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. "Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
|
нерегистриран
31 октомври 2017, 00:21
2
-1
Всички знаят, че за да е ефективно разследването, неговото място е там , където се извършват ОИМ.Господар във фаза ДП е прокурора и от него зависи ефективността на разследването.Следователите са скъпо платени шампиони по забатачване на дела и нищо повече.Аз лично като расл. п-й съм доказвал успешно дела от бивша и настояща компетентност на изследователите.
8
НИКОЛЕТА
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 10:41
2
-1
Навремето Филчев с искането си до конституционния съд от 2003 г. успя да запази следствието. След това меката китка Б. Велчев го ликвидира.
7
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 09:34
2
-4
Троловете пак засипват с лъжи. Лесно може да се провери като се отвори КСО, че следователите нямат право на ранно пенсиониране - за разлика от кадровиците в МВР и пиарките от Министерство на отбраната.
А колко наивен е българският читател красноречиво показва простичкия факт, че по новините постоянно се говори за дела, по които работят следователи, но въпреки това се твърди, че следствието е било в летаргия. Понякога в един и същи брой се говори за това, че следователите не работели и за няколко дела разследвани от следователи. Това, че в момента следователите като бройка са колкото едно неголямо село е едно. Но пък като се съпоставят новините, то остава открит въпроса с какво се занимават 50 000 души в МВР. Отделно както в статията правилно се отбеляза в опит следствието да бъде заместено от друго освен силно раздутия щат на МВР се наплодиха куп органи с неясни функции и нулева ефективност.
6
И при цялото това немане
|
нерегистриран
30 октомври 2017, 09:20
2
-1
на работа се правят конкурси за младши следователи, назначават се помощници. Питам се: като няма достатъчно натовареност на наличните, какво ли ще работят новите? Може би ще сменят памперси!
5
До 3
|
нерегистриран
29 октомври 2017, 16:43
7
-2
Лека корекция - не "работещи" пенсионери, а неработещи пенсионери. Само в НСлС те са 60 човека - не работили над 20 години с около 7000лв. месечен доход. Работят не повече от 200 следователи от общо около 430 души и то това са предимно тези от отделите на СП и на СГП,може и някой друг в провинцията да има.Вярно е, че самите следователи обаче не са виновни за ситуацията-между тях има много, които са петимни за работа.
4
Следовател
|
нерегистриран
29 октомври 2017, 01:12
9
0
Съгласен съм с автора, но донякъде. До това положение на изключително скъпо платени машинописки се доведохме сами и никакви нови директори не могат да нарушат комфорта ни- нпк и конституцията ни пазят. Повечето колеги, за съжаление, мислят вече само как да добутат до пенсия, а нови не постъпват.
3
анонимен
|
нерегистриран
28 октомври 2017, 19:36
15
-3
ЗА СВЕДЕНИЕ НА АУДИТОРИЯТА ВЪВ ВСИЧКИ СЛЕДСТВЕНИ ОТДЕЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЦЯЛАТА СТРАНА ИМА РАБОТЕЩИ ПЕНСИОНЕРИ - КАКТО ВЪВ ВКП И ВЪВ ВКС.
2
Диков
|
нерегистриран
28 октомври 2017, 15:55
15
-1
Директор на водопад
1
|
нерегистриран
28 октомври 2017, 15:48
19
-5
За статистиката само- колко от тях са работещи пенсионери и вземат едновременно огромна заплата + огромна пенсия?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно