Коментар
Специализиран съд не означава специален
Общото впечатление е за изобилие от органи и множественост на законодателството при нисък капацитет в правоприлагането и отчайваща резултатност
Специализиран съд не означава специален

Сградата на Специализирания наказателен съд в София, снимка: архив

От 2011 г. насам в българското правосъдие функционират особен вид съдилища и звена на прокуратурата, наречени "специализирани". Целта бе те да разглеждат специфични дела,  както и да послужат за добро обещание за справяне с организираната престъпност и корупцията - хем обществото да види, че нещо се прави, хем пред Европейската комисия да се спечели време и отчете дейност. Така се нароиха и редица други специални антикорупционни структури – БОРКОР, Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси при вече съществуващата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Общото впечатление е за изобилие от органи и множественост на законодателството при нисък капацитет в правоприлагането и отчайваща резултатност.

След създаването на "специалните" съдилища сега дойде ред и за специалното им третиране – Народното събрание гласува промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат бонуси до шест заплати за "специализираните" съдии и прокурори. А председателят на Специализирания наказателен съд (СНС) е поискал на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 2-ри ноември т.г. увеличаване на щата с 15 съдии , защото на съда ще са подсъдни делата срещу лица от високите етажи на властта, гледани до този момент от Софийски градски съд (СГС). Справка на СГС показва, че за периода 2015-2017 г. са образувани 26 дела. При съществуващ щат от 18 съдии в СНС към момента като прибавим и поисканите 15-те места ще получим общо 33 съдии – повече отколкото е съставът на Окръжен съд – Стара Загора и почти колкото щата на Окръжен съд – Бургас, които съдилища гледат широк спектър дела. Получава се така, че за по-малко от 30 дела за 2 години са необходими 15 съдии. Неизвестният въпрос е на какво основание председателят на съда е преценил необходимостта от увеличение. Вторият въпрос е защо действалият до октомври месец тази година състав на ВСС не е предвидил необходимите средства в бюджета на съдебната власт. А това ще лиши съдилищата със значителна дългогодишна натовареност от откриването на нови съдийски работни места.

През годините натовареността е била сериозен проблем в районните съдилища в икономическите центрове в страната и основен проблем в Софийския районен съд (СРС). При заплата от 2748 лв. за съдия в Специализирания наказателен съд и при предвидено допълнително възнаграждение до 6 заплати на година това прави общо разходи за над 740 000 лв. на годишна база. С тези пари при заплата от 2214 лв. за съдия в СРС има възможност да бъдат разкрити още 27 щата в Районен съд – София.  При пропорционално разпределение на средствата между натоварените съдилища в страната като Районен съд -Несебър, Софийски градски съд и др. биха се решили проблеми както на съдиите, така и по-бързият и качествен достъп до правосъдие за гражданите.

От действащия само от месец състав на ВСС зависи дали ще реши многогодишни проблеми или невъзникнали още и непредполагаеми такива. 

*Коментарът е препечатан от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. "Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
|
нерегистриран
05 ноември 2017, 06:57
2
0
Който разкри тази безсмислица, да си плаща.
4
МОЖЕ БИ
|
нерегистриран
04 ноември 2017, 17:14
6
-6
До коментар [#3] от "АД":
Странно ми е, защо тогава магистрати от СГП и СГС не желаят да ходят в СпП и СпС?

Защото не искат да са "частни"магистрати.
3
АД
|
нерегистриран
04 ноември 2017, 16:58
6
-3
Странно ми е, защо тогава магистрати от СГП и СГС не желаят да ходят в СпП и СпС?
2
|
нерегистриран
03 ноември 2017, 23:02
9
-5
Авторът е абсолютен дилетант!
1
123
|
нерегистриран
03 ноември 2017, 18:17
5
-3
Колко от лицата са от компетентност на СГС, до сега?
СГС, да поемат само лицата на буква ."к", ще луднат.
В чл. 411а, ал. 1 се създава т. 4:
„4. член 201 – 205, 212, 212а, 219, 220, 224, 225б, 226, 250, 251, 253 – 253б, 254а, 254б, 256, 282 – 283а, 285, 287 – 289, 294, 295, 299, 301 – 307, 310, 311 и 313 от Наказателния кодекс, извършени от:
а) народни представители;
б) членове на Министерския съвет и заместник-министри;
в) председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, и техните заместници;
г) управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите;
д) директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове;
е) членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства;
ж) областни управители и заместник областни управители;
з) съдии, прокурори и следователи;
и) членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет;
к) кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.“
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно