До доказване на противното
Кои са добрите и кои са лошите в правосъдието и… в живота?
Как две решения на СГС показаха, че е дошло време разумът да се върне сред магистратите и в институциите на третата власт
Кои са добрите и кои са лошите в правосъдието и… в живота?

Миналата седмица станахме свидетели на два казуса, потвърдили част от вече изложените тук аргументи в големия дебат за съдебната система и нейното реформиране. И заедно с това зададоха нови въпроси, предизвикаха алтернативни гледни точки, стартираха дискусия, в която се сблъскаха мнения и становища.

Става дума за две решения на Софийския градски съд. И двете взети в един и същи ден – 27 октомври, петък. И двете предизвикали вниманието на аудиторията. И то дебело подчертавам – далеч не само на тясно юридическата публика. Дори напротив – отново широк кръг от активното общество коментира случилото се. А това е добре за институциите, за системата, за всички нас като граждани.

Да припомним отново казусите:

1. Софийският градски съд прекрати делото за замърсения въздух срещу Столичната община, което бе заведено от няколко млади юристи и група неправителствени организации. Според съда, внеслите иска "нямат доказан опит, знания и финансов ресурс, с които да защитят увредения интерес на обществото". Ищците вече казаха, че не са съгласни със СГС и ще обжалват пред Апелативния съд. Тепърва предстои да видим какво ще каже по-горната инстанция.

2. Софийският градски съд върна на прокуратурата обвинителния акт срещу бизнесмена Иво Прокопиев и министрите от кабинета "Борисов-1" Симеон Дянков и Трайчо Трайков за приватизацията на 33% от държавния дял в едно от електроразпределителните дружества. Като свой основен мотив магистратите посочват, че "по делото са допуснати съществени нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите."

На мен лично аргументите на съда по темата "Прокопиев, Дянков и Трайков" ми изглеждат също толкова нелепи, колкото и мотивите да се прекрати делото срещу Столичната община в лицето на кмета Йорданка Фандъкова за мръсния въздух в София. И в двата случая потърпевши се оказват гражданите. В единия - чрез отхвърлянето на обвинителния акт на прокуратурата, която действа в защита на обществения интерес за опазване на държавното имущество и интерес, а в другия - чрез отхвърлянето и прекратяването на иска на група млади активисти, безвъзмездно подкрепящи обществения интерес за по-добра околна среда.

В крайна сметка се оказва, че случайно или не съвсем, съдът показва, че не желае "клиенти" на Темида да са бивши министри, действащи кметове, влиятелни медийни собственици и т.н.

И тук стигаме до три въпроса:

1. Защо българинът усеща крещящ дефицит на справедливост и то от години?

Защото липсват присъди по знакови дела, защото няма резултати в битката срещу корупцията по високите етажи на властта. Подобно изречение присъства в годишните мониторингови доклади на Еврокомисията в областта правосъдие и вътрешен ред, ще го прочетем и след десетина дни. Не че трябва да ни го каже някой анонимен чиновник от Брюксел, за да си заслужи солидната месечна заплата, списвайки два реда за България. Проблемът е, че ние сами знаем прекрасно това. А още по-големият е, че не правим нищо по въпроса. Вече казахме няколко пъти – евродокладите не са панацея за болестите на съдебната система.

Дори еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова да си премести офиса в България, няма как изведнъж обществото да почувства, че има доверие в съдебната система. Особено с оглед на нивата на одобрение, на които се "радват" съд и прокуратура. Те са някъде около точката на замръзване. И донякъде с право. Само че, не е възможно някой фокусник от чужбина магически да излекува болното ни правосъдие. Не е възможно като в "Матрицата" да глътнем чудотворното хапче. Просто защото спасението на давещите се, е в самите давещи се. Нали пробвахме в политиката с месиите отвън и не се получи. Едва ли ще се получи и в съдебната система.

2. Кой е виновен за дефицита на справедливост в обществото?

Виновни са всички страни в правораздавателния процес. Виновен е съдът, виновна е прокуратурата, а може би са виновни, донякъде, и правните факултети, обучаващи кадрите за системата. Виновни са и лъскавите адвокатски кантори, част от които са в нерегламентирани контакти със съдийските началници. Казва го професор по Конституционно право, бил и служебен министър-председател, а като такъв - ползвал се и с най-високото ниво на достъп до секретната информация на специалните служби. Виновни сме и всички ние като общество, които дълги години проспивахме случващото се в съдебната система. А тя не е частна, не е собственост и на някаква каста с привилегии по рождение. Темида е държавна, обществена, наша. Ние имаме ангажимент към нея и тя има ангажимент към нас. Нейните успехи и провали са и наши. Затова днес следва да поемем гражданската си отговорност. За съжаление, не го правим.

3. Как реагира обществото?

По-голямата част от него изобщо не се интересува. А тази, която го прави, вероятно защото е и пряко засегната, реагира двузначно на връщането на обвинителния акт по делото "Прокопиев, Дянков, Трайков". Традиционно вината, както за повечето драми по света и у нас, бе насочена към обичайния заподозрян – прокуратурата. Според други  – съдът отново се е договорил с богатите обвиняеми.

И при спирането на иска за чистия въздух коментарите отново се разделиха на две – едните обвиниха съда в защита на интересите на властимащите, а другите бяха искрено изумени, че "черните тоги" са влезли в ролята на "лошите". Дори в една Фейсбук дискусия виден участник в протестите срещу "червените тоги" попита свой съратник: "Ама нали тези са "добрите". Какво се случи?"

Нагледен пример за двоен аршин и двойнствен морал, за прекрачване на принципи, ако въобще е имало такива. Когато решението е в интерес на една определена група – съдът е венцеславен, когато обаче същият кръг губи – този съдия не е от "добрите", той е от "лошите". Хибридно разделение, пълно с ГМО-съдържание.

И точно тук е най-големият проблем. Голяма част от българския народ изобщо не се интересува от случващото се в съдебната система. Масовият българин е конструирал своя устойчива негативна преценка към правосъдието. Нищо и никой не може да го отклони от категорично отрицателната му оценка за процесите в третата власт. Причините за лошото отношение са много. А и, честно казано, те нарастват лавинообразно от седмица на седмица. Разгледаните вече решения за СГС са точен и конкретен пример.

Малка обществена група се вълнува живо от проблемите на съдебната система и неуредиците в правораздаването. За съжаление, интересът е конюнктурен, частен, с амбиция за овладяване на системата. За тази цел в битката са впрегнати магистрати, политици, неправителствени организации, медии и други структури с ресурси за влияние върху общественото мнение. В последните години основна задача на тази група е да обвини българската прокуратура за всички проблеми в съдебната система. Държавните обвинители бяха "слуги на мафията","роби на задкулисието" и т.н. - все в този дух. Заедно с това, обаче, изкуствено, изкусно и добре акуширано, се изграждаше образът на съдиите - целите представени в бяло: те са добрите, честните, почтените и достойните, тотален антипод на "лошите" обвинители, обрисувани като "орди на злото". И всичко това с една цел – нагнетяване на напрежение между доскорошни колеги от студентските банки, станали после прокурори и съдии.

Този разказ е фалшив, грешен и водещ до задънена улица. От битка между магистратите полза имат бандитите. Точно и заради това, част от тях дори умишлено и съзнателно я раздухват. Имат полза да наливат масло в огъня, защото знаем, че "риба се лови най-лесно в мътна вода".

Впрочем, неотдавна (полу)демонизираният главен прокурор направи показно на своите колеги. По време на лекция в Софийския университет чужденци го питаха има ли война вътре в системата. Той каза твърдо не – работим добре, всеки си знае мястото. На този фон, негови колеги седмици наред тиражираха манипулацията, че Еврокомисията искала оставката му. Разликата е видима, нали?

Днес правораздавателната система повече от всякога има нужда от спокойствие. За щастие, новият Висш съдебен съвет (ВСС) сякаш разбира това и дава пример, работейки в условията на конструктивен и умерен диалог. Дано пример вземат съдии, прокурори, а и политиците дори.

Време е разумът да се върне сред магистратите и в институциите на третата власт. Защото изгубването му доведе до всички простотии (без извинение), на които се нагледахме през последните години. Първото изпитание дали магистратите са се хванали в ръце ще дойде съвсем скоро с публикуването на прословутия Евродоклад. Дано прагматизмът не напусне и политиците. И дано най-накрая обществото също започне да мисли, спирайки опитите на мародери и търгаши да претендират за извор на чистата и неповторима истина. Дано осъзнаем, че глупавото разделение на "наши" и "ваши" върши работа 90 минути на стадиона, но е пагубно в реалния живот. Освен пагубно е и смешно. Защото все някога идва моментът, в който питаш:

"Абе, съдиите като са наши, защо взеха такива глупави решения? Какво правим от утре? И от утре – кои са нашите?"

Впрочем, чертането на груби разделителни линии припомня спомените от преди малко повече от 70 години. Тогава в обръщение бяха въведени термините "фашист" (термин, защото нямаше нищо общо с оригиналния италиански източник) и "враг на народа". "Фашист" бе удобно понятие, защото служеше за заклеймяване на разнородни групи – политически (социалдемократи, земеделци, анархисти и др.), религиозни, групи по интереси и т.н. Общото между тях бе само едно – неблагонадеждни са от гледна точка на официалната власт. Което автоматично ги правеше врагове на народа. Днес наследници на комунистите (в пряк и в преносен смисъл) отново се сетиха за изпитания вече метод – "ако не си с нас, то ти си против нас". Народната милиция, по модерно казано - моралната полиция, ти лепи етикета и ходи после се оправяй цял живот с клеймото на челото "ти си от лошите".

Този принцип бе натрапен и в дискусиите за съдебната система. В резултат на което се стигна и до комичната ситуация, в която морализаторите се питат един-друг: кои сега са добрите и кои са лошите. И в крайна сметка, грешката е вярна. Всички сме добри и всички сме лоши. До доказване на противното.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
24
|
нерегистриран
10 ноември 2017, 16:43
1
-1
Интересното е, че никой не вижда проблем в чл. 380 ал. 3 ГПК. Искът е едно твърдяно право, но според този текст ищците трябва да доказват, че имат квалификация. Така погледнато съдия-докладчика не би ли трябвало да докаже, че има необходимата квалификация, за да може да преценява какви точно познания трябва да имат ищците. Защото както се вижда от решението той е преценил на база на дипломата си по право, каквато са имали и някои от ищците, но не са ползвани вещи лица, които да кажат, дали квалификацията на на останалите не позволява да защитят колективния интерес. След като дипломата по право не е достатъчна според съда за ищеца, как се е оказала достатъчна за съдията, та без вещи лица е правил преценка колко са квалифицирани ищците?
23
Петров - за разсилен не ставаш камо ли за анализатор
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 19:45
12
-2
Според логиката на автора е важна "темата" на исковата молба , а не какво съдържа и дали е написана компетентно . Напр.щом е за мръсен въздух исковата молба е непременно допустима и основателна .

Петров , сам се опровергаваш с тези "усещания". Точно защото правото е специализирана наука понякога народът може да крещи "Разпни го " , но да не е прав . Толкова за "усещанията" , че правосъдните органи не работят правилно и така. Помисли добре и друг път не пиши такива глупости.
22
А вие
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 17:37
13
-2
А вие, правен свят, сте определено от лошите, както и новите ви чорбаджии
21
Анонимен
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 16:36
7
-2
"Правен свят е готов да публикува и други мнения по темата"- Нека не.
20
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 14:16
12
-1
До коментар [#18] от "dfjhie":
Хайде всеки да си знае професиите - аз няма да давам претендиращи за професионални коментари по политически въпроси , а авторът няма да пише по въпроси , които не разбира .....общи приказки и плюнки .
Както се казва в приказката за еврейна: Той се е разбрал с банката тя да не продава банички, а той да не дава кредити
19
малко съм закъсал с парите
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 14:01
29
-3
Искам да попитам автора колко се плаща на статия? Щото имам нужда и аз да изкарам някой лев.
18
dfjhie
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 13:37
21
-4
Хайде всеки да си знае професиите - аз няма да давам претендиращи за професионални коментари по политически въпроси , а авторът няма да пише по въпроси , които не разбира .....общи приказки и плюнки .
17
Изглежда автора
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 13:32
26
-4
се опитва да докаже, че в България освен от футбол, всеки разбира и от право.
16
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 12:31
28
-4
Още заглавието крещи за определяне на материала като нескопосан неграмотен пасквил - "добрите и лошите" - като в треторазряден американски екшън, от какъвто единствено разбират поръчалите калта, т.к. интелектът и нивото на обща култура не им позволява възприемане и разбиране на по-сложно изкуство и на по-сложни отношения от абсолютната категоризация на такива полюси.
Елементарно, та чак издиша!
15
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 12:30
0
-12
Видно от ОА №183/97г.на РП Враца, и присъда № 245/9.7.99т.по нох.д. №522/98г.РС Враца , не съм осъждан , а й липсва друго престъпление в съвкупност, което да изключва приложението на 78а,.Било е задължително прилагането спрямо мен на чл. 78а от НК.,а не осъждане на ЛС с присъда № 245 от 9.7.99г. по нох.д. №522/98г.РС Враца ,за престъпление по чл.148 ал.2 НК обида и клевета с преписване на подкуп на н-к ГРАО при общ Враца потвърдени с внох.д. №358/99г.ОС Враца и решение № 166/10.5.2000г.по н.д. №50/2000г.ВКс, 1 н.о. Гл. прокурор 2008 г.внася искане № 1377/08г. за възобновяване на нох.д. №522/98г.РС Враца на осн. чл.78 а НК, Следва криминално подмяна на първата страница от искането ,оставено без разглеждане,поради вече касационна проверка на присъда ЛС.
Ясно 1че за определена категория лица ,като мен “съда” прилага двойни стандарти ,,,,защото не съм се откупил.Присъдата е изпълнена ,без правораздаването Враца да знае ,и да е наясно кога е влязла в сила. ,на 01.2.2000г.,на 10.3.2000г. ,или на 10.5. 2000г.,но е сложена точка –осъден на ЛС,вписано в бюлетина за съдимост гр.Оряхово.
Видно от пост на Правен Свят ,ще преповторя- Сега схващате ли, що в Грузия уволниха ВСИЧКИ съдии(вклч и честните-ЗАЩОТО СИ МЪЛЧАХА ПРЕД БЕЗОБРАЗИЯТА ), и назначиха нови, а част от съдиите отведоха в затвора за съдии до Тбилиси?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно