Обществено обсъждане на проект за Наредба за поставяне на нови идентификационни номера на отнето в полза на държавата МПС
Старите ППС-та на бюджетните организации с нови VIN-ове
Из лабиринта на регистрацията на автомобили "втора ръка" с (частично) заличени идентификационни номера
Старите ППС-та на бюджетните организации с нови VIN-ове

Идентификационен номер на превозното средство (Vehicle identification number - VIN) е уникален код на всяко моторно превозно средство, който се състои от 17 символа. В кода е представена информация за производителя, годината на производство и характеристиките на превозното средство. Идентификационните номера се нанасят върху неразглобяеми части от каросерията или шасито, както и на специално направени табелки.

На Портала за обществени консултации е публикуван Проект на Наредба за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство.

Приемането на наредбата се налага във връзка с промените в Закона за движението по пътищата, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), обн. ДВ, бр. 101 от 2016 г. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не може да се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация пътно превозно средство, за което може да бъде поставен нов идентификационен номер. Във връзка с промените в чл. 143, ал. 3 от ЗДвП е необходимо да бъде разработена наредба, с която да се уредят дейностите по възстановяване на съществуващ оригинален (автентичен) идентификационен номер и поставяне на нов (служебен) такъв на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация.

Въпреки че поправките в ЗДвП влязоха в сила на 21.02.2017 г., досега наредбата, към която препраща чл. 143, ал. 3 ЗДвП, не съществуваше. С новия подзаконов нормативен акт ще се създаде ред за извършване на взаимосвързаните дейности по възстановяване на съществуващ оригинален идентификационен номер или поставянето на нов такъв.

Като пропуск, обаче, може да се отбележи, че от Министерството на вътрешните работи (МВР) не посочват дали наредбата ще действа заедно с Инструкция № І-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС или инструкцията ще бъде отменена, тъй като част от новата наредба урежда материя, вече засегната в инструкцията. Много от членовете на новата наредба са дословно заимствани от инструкцията.

Освен това, новата наредба урежда само един частен случай на регистрация или възстановяване на прекратена такава. Следователно, по-разумно би било текстовете да се обособят като допълнителна глава към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По този начин ще се подобри нормативната структура и ще се избегне разпръснатостта на норми, уреждащи сходни обществени отношения в различни нормативни актове. Още повече, че в новата наредба се съдържа препращане към Наредба № I-45. Единствената заключителна разпоредба на новата наредба може да допълни § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № I-45.

И все пак новите текстове ще засягат само превозните средства, изоставени, конфискувани или отнети и предоставени за нуждите на бюджетна организация.

Гражданите из лабиринта по регистрация на "втора ръка" ППС

Ще започнем с това, че разпоредбата на чл. 143 ал. 3 от ЗДвП не въвежда абсолютна забрана за регистрация на ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Тази регистрация е възможна, ако автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, бъде установен. В допълнение, нормите на чл. 140 ал. 5 ЗДвП вр. с чл. 12а ал. 1 т. 3 на Наредба № I-45 и чл. 5 § 2 на Директива 1999/37/ЕО императивно задължават компетентните органи при пререгистрация на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, да изискват част I от предишното свидетелство.

Напълно естествено е, когато един автомобил е втора ръка и внос от друга държава-членка на ЕС, шасито на този автомобил да е корозирало. При някои ППС, главно тежкотоварни, част от VIN е заличен. Тогава възниква проблемът с идентификацията.

Често служителите в пунктовете за регистрация при областните дирекции на МВР не са запознати с Наредба № I-45. Не са прозрачни и процедурите, които въпросните служители следват.

Основните етапи при регистрацията на ППС в България са:

·       установяване идентичността на ППС

·       проверка дали въпросното ППС не се издирва

·       регистрация

Проблемът с VIN

Чл. 5, ал. 4 от Наредба I-45 за регистрация ясно очертава възможностите за идентификация на ППС: При извършване на проверките се използват национални и международни информационни фондове, технически методи и средства.

Инспекторите и механиците не са запознати с възможностите и задълженията си по тази алинея. Не са рядкост случаите, в които те дават немотивиран отказ, в резултат на което собственикът на нерегистрираното ППС се изправя пред поредица бюрократични затруднения.

За съжаление, инспекторите и механиците често не познават Регламент № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011който регулира изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета. Съгласно Част Б от този регламент, "Идентификационен номер на превозното средство (VIN)" е съставен от три елемента:

1.     WMI (World Manufacturer's Identification) – световен индекс на производителя

WMI се състои от 3 знака и еднозначно идентифицира производителя на превозното средство. Първият символ характеризира географската зона, вторият – страната в тази зона, третият – конкретния производител на автомобила (понякога последният символ на WMI означава типа на превозното средство). Ако производителят прави по-малко от 500 транспортни средства за година, то третият символ от VIN се отбелязва с цифрата 9, а самият производител на превозното средство се определя от 12-ти до 14-ти символ на VIN.

2.     VDS (Vehicle Description Section) – описателна част

VDS се състои от шест знака и описва характеристиките на автомобила. Последователността на символите и заложените в тях характеристики се определят от производителя. Обикновено тук е включена информация за модела на автомобила, типа каросерия, комплектацията, двигателя и т.н. В 9-тата позиция на VIN (6-тата позиция на VDS) може да се посочва т.нар. "контролен знак" (той може да е или цифра от 0 до 9, или буквата "Х"), който в случай на несанкционирано изменение в съдържанието на маркировката няма да потвърди нейната истинност при съответна проверка. Това ще е пряко доказателство, че в идентификационната маркировка са изменени един, няколко знака или въобще е нанесена по "самоделен" начин и след това е вградена в каросерията на автомобила, който е "реципиент".

3.     VIS (Vehicle Identification Section) – отличителна (идентификационна) част

VIS се състои от осем знака и с тях завършва VIN. Последните 4 символа задължително трябва да са цифри. Обикновено първият символ на VIS (10-ият символ на VIN) носи в себе си информация за т. нар. "година на модела" (Model year) на автомобила. Вторият символ VIS (11-ият символ от VIN) най-често съдържа информация за завода производител на даденото превозно средство.

Най-важната част, която индивидуализира конкретното ППС, са последните осем символа на VIN, а именно VIS. Първите две части представляват идентификатор на завода производител и общите характеристики на ППС (модел, мощност и т.н.). Тоест, при положение, че съществуват метални табелки, описващи производителя, както и мощност, модел и т.н. и при при положение, че последните 8 символа от VIN, щампован на шасито на ППС се виждат ясно, механикът/инспекторът по регистрация не би следвало да се затрудни да идентифицира конкретното ППС.

Въпреки това, служителите в пунктовете за регистрация упорито отказват да прилагат чл. 5 ал. 4 от Наредба I-45, а именно да използват всички методи и технически средства за идентифициране на ППС.

Универсалното решение "Техническа комисия"

След като инспекторът реши, че не може да идентифицира конкретното ППС, следва сложната процедура по назначаване и свикване на техническа комисия, която да даде експертно заключение. Редът за свикване и работа на тази комисия се урежда от вътрешна заповед, издадена от всеки един директор на ОД на МВР за конкретната област, където се регистрира ППС. В случай, че и тази комисия не може да го идентифицира, ППС ще стане обект на прокурорска преписка и ще бъде задържано, докато прокурорът реши дали има престъпление (заличаване или подправяне на идентификационен номер на МПС) и какви са последствията от това.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
123
|
нерегистриран
09 ноември 2017, 21:47
3
-1
Отнемането на МПС в полза на държавата може да породи още един проблем, произтичащ от чл.140, ал. 5 от ЗДвП - Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Но отнетите в полза на държавата МПС може и да нямат такъв документ в оригинал. Държавата не регистрира първа собствеността си, въз основа на акта за отнемане. МПС се продава по реда на ДОПК. По силата на постановление за възлагане при публичната продан, купувачът става собственик, но не може да представи оригиналът от СРМПС. Неговото заявление за регистрация се оказва първо в националния ни регистър. Така се оказва, че си е купил музеен експонат. Дори страната по предходна регистрация да няма нищо против, пак не може да се вземе предвид нейното становище, тъй като нормата в ЗДвП си е императивна и за да се приложат диспозитивните правила на европейските директиви, трябва да има изрично такава възможност в националното ни право. Правораздаването е на ход.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно