Между редовете на Европейския доклад
Прав е Лозан Панов! Наистина всичко е в нашите ръце
Оказва се, че председателят на ВКС, Христо Иванов и принадлежащите към тяхното идейно течение вече си служат със силно евроскептични послания
Прав е Лозан Панов! Наистина всичко е в нашите ръце

"...Лъжа е, че европейските ни партньори казват кой знае какво в ежегодните си мониторингови доклади. Докладите са политически инструмент, а не юридически. Използват се за натиск, за прокарване на определени политики и интереси. Погледнете казаното в тях. От 2006-та до 2016-та изреченията са едни и същи. Не, че нямаме проблеми, разбира се, имаме. Но тези проблеми няма да се решат с размахване на доклади. Няма да се решат и от доклади, превърнати в знаме на група, участваща дори в написването им. Нека е ясно – Европа няма да изчисти Авгиевите обори, ние сами трябва да сторим това. Европа не казва кой да управлява изпълнителната и законодателната власт. Пресен пример е актуалната властова коалиция. Няма да каже кой да управлява и съдебната..."

Този пасаж е част от 13-те мита за съдебната реформа, които вече описах подробно. Един от митовете, разбира се, е свързан с прословутите доклади за напредъка по механизма за сътрудничество и проверка, които в България чакаме като армия освободител. А знаем от историята, че ние сме посрещали радушно, който е пожелал – и армията на Царска Русия, и маршалите на немския Кайзер, и есесовците на Хитлер, и красноармейците на Сталин. Обичаме някой друг да се занимава с проблемите ни. Ако може да ги решава вместо нас. А щом въпросният някой стряска само с името си – Берлин, Москва, Брюксел, то ние сме готови да слушаме и изпълняваме до последната запетайка висшестоящите разпоредби. Но това е тема за анализ на родните бит, душевност, народопсихология. Нека погледнем как всъщност нашите поведенчески рефлекси се отнасят към темата на миналата седмица.

Към докладите, не само към мониторинговия, се отнасяме като към чуждия бащица. Авторът им държи и хляба, и ножа, той кара влака, а ние тук само ще се мъчим да постигнем по-голяма близост с него. Така е било по отношение на германци, руснаци, така е и през последните десетина години, що се касае до раболепието ни към брюкселските чиновници. Определени лобита с интереси в съдебната система инвестираха милиони под формата на финансови средства и кански мисловни усилия в опит да получат лостове за влияние върху мнението на ЕС по отношение на България. За да успеят.

Дълги години евродокладите се използваха по до болка познат начин. А именно – съчиняваме "опорните точки" в България, изпращаме ги в европейските сгради, оттам ни ги връщат под формата на институционален документ, който впоследствие служи за важен аргумент във вътрешнополитическия и обществен дебат. Оказа се, обаче, че последният доклад е значително по-различен. В него не срещнахме нито една от широко прокламираните у нас тези на определени организации, които в предишни години успяваха да "изнесат" темите си на европейски терен. Това им позволяваше да мултиплицират ефекта на водените от тях "битки", всъщност, по-точно казано - "активни мероприятия". Ехото от Брюксел достигаше до България под формата на цунами, заливащо вълна след вълна третата власт.

Този път номерът не мина. В доклада не видяхме три от основните клишета, с които се обяснява липсата на напредък, поне що се отнася до борбата с корупцията. В 17-тия доклад на Европейската комисия не присъства:

1. Дългоочакваното потвърждение от Брюксел, че прокуратурата ни е сталинистка, безконтролна и безотчетна.

2. Не видяхме дори и буква за гръмките призиви на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Помним добре, че този апел бе поет от медии, юристи и част от аудиторията, следяща процесите в съдебната система.

3. Не видяхме персонална критика към прокуратурата за малкото резултати в битката с корупцията по високите нива.

Истината е една-едничка. Докладът е просто окуражаващ. Дори бих го нарекъл - междинен. И нищо повече. Той е изготвен на база по-малко от половин годишно наблюдение върху действията предимно на политиците на тема съдебна система и съдебна реформа. Малко са конкретните забележки в евротекста, засягащи дейността на правораздавателните институции в Републиката. И все пак, имаше и такива.

Като например вметката, че понякога Висшият съдебен съвет упражнява недопустима намеса и, респективно, влияние върху работата на съдиите. Честно казано, тази критика почива върху определени примери. И то от последния месец. Те избождат очите, няма защо да си крием главата в пясъка. Става дума за атаката от председателя на ВКС (той ръководи заседанията на Съдийската колегия към ВСС, която, знаем, назначава, освобождава, а и наказва административни ръководители на българските съдилища) към ръководителя на Софийския апелативен съд (САС) относно прословутото "дело за 102 милиона". Явно Брюксел счита, че Лозан Панов е сгрешил с действията си след изцяло медийния скандал между съдията от САС Милен Василев и неговия административен ръководител – съдия Даниела Дончева. Особено след като нападките на съдия Василев останаха в полето на компромата и недоказаните обвинения. А от друга страна, все още никой не е отговорил на въпросите, които съдия Дончева зададе в писмото, с което си даде отвод (включително и на целия съдебен състав) по обсъжданото дело. Пак ще припомня това, което се казваше в писмото, макар и не така директно: "Има ли задкулисни кръгове с възможности да отстрелят всеки неудобен за тях магистрат? Особено ако от него зависи решение за милиони в полза на техния икономически интерес."

Ето това са проблемите на съдебната система днес. От нас самите зависи дали и кога ще се справим с тях. А не от евродокладите. Те не решават нищо.

Това именно казвам в цитата, с който започнах коментара. Съзнавам, че думите звучат евроскептично, антиевропейско, антиреформаторско дори. Във внушаването на това бях лично обвинен от радетелите "за чиста и свята" съдебна система. Според част от тях, всяка критика към Брюксел е израз на национални комплекси, интелектуален провинциализъм, служба на Москва или слугинаж на "мафията". Днешните самодостатъчни апологети на ЕС в много отношения приличат на самодостатъчните апологети на Съветския съюз отпреди 30 години.(Всъщност и за това има обяснение. Доста често едните са децата на другите, а както знаем, крушата не пада...)

Дълги години господстващата у нас теза бе следната: "Лошите в България се страхуват най-много от Евросъюза и неговите безмилостни критики, на които не могат да влияят. След което въпросните критики се използваха за разчистване на наши си махленски сметки и крамоли. Но не съм споменал друг изключително интересен елемент от коментарите на доклада. Стана ясно, че най-големите фенове на евродокладите и мониторинга днес ги отричат като форма за наставления и контрол върху България. Оказва се, че Лозан Панов, Христо Иванов и принадлежащите към тяхното идейно течение вече си служат със силно евроскептични послания. Вече не приемат, че Брюксел е панацея за лечение на всички болести. Днес Панов казва, че трябва да вземем нещата в свои ръце. Същото твърдя и аз. Според мен преувеличеното значение на тези доклади е част от устойчивите митове в дебата за съдебната система. Време е и трябва той да бъде разрушен.

Прави са Лозан Панов и Христо Иванов. Проблемите се решават тук, на наша територия. За съжаление, още не сме видели конкретни стъпки и предложения от тях. Освен дивашката война с прокуратурата, с която Иванов дори се гордее. (Държа да отбележа, че категорично не споделям внушенията по негов адрес, казващи, че той бие по държавното обвинение в унисон с позицията на няколко олигарси с повдигнати обвинения. Вярвам, че наистина опитва да промени системата. По-скоро е приел грешен подход. Или се е плъзнал по елементарния популизъм тип "хората мразят репресивните органи, дай да удряме тях, носи рейтинг").

В този ред на мисли, съвсем наскоро правосъдният министър от кабинета "Борисов 2" дори се похвали, че депутат от парламента го посочил като враг номер 1 на държавното обвинение. Това признание прозвуча откровено нелепо по две причини. Първо – изключително странно е лидер на партия да твърди, че негова мисия в политиката е да "удря" независима институция от третата власт. Второ – признанието, на практика, доказва една от критиките към Христо Иванов – за него няма проблем в съда, има само в прокуратурата. А проблеми има и в съда. Категорично не мисля, че е некомпетентен, за да не ги вижда. Навярно има друга причина за това. Каква ли е тя?

Не е вярно, че над прокурорите е само Господ. Но е вярно, например, че репресията, която Общото събрание на Софийския градски съд (СГС) упражни срещу съдия Мария Кузманова, отказвайки да я върне на старото й работно място след приключил мандат във ВСС (само защото в това си качество гласувала проверки на ексшефа на СГС), е наистина безконтролна. ВСС е с вързани ръце. Мисля, че самият Христо Иванов има общо със законовите поправки, довели до описания абсурд. Или греша?

Ето ги част от проблемите в системата. Уви, това не е отбелязано в правосъдния евродоклад. Ние трябва сами да си пишем домашното. И да викаме неволята – полза никаква. За решаването на драмите няма да ни помогне нито Брюксел, нито скандалите между съдии и прокурори, нито ежедневното наливане на масло в огъня от служещи на олигархични лобита медии и НПО-та. Това, очевидно, са разбрали членовете на Висшия съдебен съвет, които всяка седмица демонстрират нагледен урок за прагматизъм, разумен диалог и конструктивни решения в полза на подобряване дейността на правораздавателните ни органи. Видимо новият състав на ВСС показва ниво, меко казано, различно от непрестанните драми и скандали, с които бяхме свикнали, че техните предшественици ненужно занимават обществото.

Нещо много важно – да виждате разлика между работата на избрани от професионалната квота, от една страна, и колегите им от квотата на парламента? Отговор – разликата беше само в "опорните точки" на споменатите лобита, опитващи се съзнателно да прокарат разделителна линия между тях. А такава няма, но фалшиви новини по темата – колкото щеш. Като устойчивото клише, че нямало дебат относно избора на ВСС от Народното събрание. Как да е нямало, след като кандидатите бяха известни 2 месеца преди гласуването? Никой не е виновен, че уж ангажираните с темата през това време са били на море или са се занимавали с"важната" за обществото тема, свързана със спасяването на грантовете за една съсловна магистратска организация.

Към днешна дата Висшият съдебен съвет наистина даде знак, че има светлина в тунела на разкъсваната от противоречия съдебна система. И тя не е от идващия насрещен влак. ВСС преподаде открит урок на съдии, прокурори, политици и други участници в дискурсите в какъв тон следва да се решават проблемите.

Искрено се надявам за три неща:

1. Примерът да бъде последван.

2. Наистина да разберем, че проблемите в системата могат да се решат единствено на родна територия. Нека спрем, най-накрая, с използването на чужди ръце да ни вадят кестените от огъня. Време е това да сторим ние.

3. Да посочим проблемите, решенията и първите стъпки към тях.

Ето това ни каза Брюксел с последния си доклад. Еврочиновниците, на практика, си послужиха с най-разпространения български съвет – "Ти си знаеш". Е, наистина ние си знаем. А дали е така?

Предстои да разберем съвсем скоро.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
28
Поздрави за модераторите
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 20:01
1
-1
Нека модераторите да изследват/според възможностите си/ посланията на снимката към тази статия по същите критерии/вулгарност и т.н./по които трият коментарите на обективните и бепристрастни читатели.Хубаво е да се разбере ,че читателите на този сайт не са хора ,които могат да бъдат манипулирани в груба форма.Ако това не бъде осъзнато, имам опасенията ,че сайтът просто ще остане ... без читатели.
27
******************
|
нерегистриран
23 ноември 2017, 21:10
0
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
26
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 16:26
1
-2
Всъщност няма промяна в поведението на Правен свят - всички смислени критики срещу Лозан се трият. Или новите са си досущ като старите, или има хора за смяна!
25
Камен Колев
|
нерегистриран
21 ноември 2017, 11:06
5
-2
Бог да го прости Правен свят!
За умрелите или добро, или нищо, така че повече няма да коментирам.
24
|
нерегистриран
21 ноември 2017, 08:22
3
0
До коментар [#12] от "хохохо":
Бай Лизан е обикновен измамникЪ, а Ицо Брадата е неговият пророк - в лъжите и демагогията...

И останалите блюдолизци покрай тях не струват - придворните Костовисти, присъдружните "граждански" кръжоци и течения и най-вече - вечният Радан Пудел!
22
До 20
|
нерегистриран
20 ноември 2017, 23:16
5
-4
Ами той боко дава заданията на съдиите, какво очакваш да стане ,-)
21
Eto go :-))))
|
нерегистриран
20 ноември 2017, 22:50
0
0
20
|
нерегистриран
20 ноември 2017, 22:47
2
-7
Олигархията е завладяла Б-ия. Още лт времето на Костов. Само Бойко и Герб може да ни спасят. Съдиите също са се разпасли. Вместо да са слуги на народа, слугуват на дявола. Само пари искат и пишат едни и същи глупости в решенията.
19
#18
|
нерегистриран
20 ноември 2017, 21:25
3
-2
Време е да идва да поработи, китайски наказателен взвод . Друг няма да може да се справи с българското гнило! Европата и Америка вдигнаха ръце от бг капушките..
18
До 15!
|
нерегистриран
20 ноември 2017, 21:13
2
0
Няма да има, властват капушките другите са снишени,-)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно