Съдебен спор:
Човек или маймуна е автор на снимка?
Фотографът възнамерява да предяви иск за авторско право върху кадър, направен от животното пред британски съд
Човек или маймуна е автор на снимка?

Снимка: David J Slater - DJS Photography

David Slater е фотографът, който придоби световна известност със снимка на маймуна, направена в индонезийската джунгла. Кадърът обаче е запечатан не от него, а от самата маймуна, като селфи. От гледна точка на авторското право, това е изключително интересен казус.

През 2011 г. Slater пътува до Индонезия. В продължение на няколко дни следва група маймуни, опитвайки се да заснеме няколко уникални фотографии. Slater твърди, че е искал да заснеме много близък кадър, използвайки широкоъгълен обектив, но маймуните не му позволявали да се приближи достатъчно. Той прави няколко снимки, но нито една не му харесва. Затова решава да постави фотоапарата на статив и установява, че маймуните са привлечени от отражението на обектива. Една от тях натиска копчето сама докато се взира в обектива и прави няколко снимки. Slater решава, че една от снимките е достойна за корицата на National Geographic и я изпраща, заедно с няколко други, на агента си. В крайна сметка британският вестник "Daily Mail" харесва фотографията и я публикува. Останалото е история.

От правна гледна точка, възникват два интересни юридически факта. Първо, Wikipedia публикува снимката като произведение, което е обществено достояние, тъй като маймуните не могат да бъдат носители на авторско право. Второ, американската организация "Хора за етично третиране на животните" (People for the Ethical Treatment of Animals - PETA) завежда дело в САЩ от името на маймуната, наричайки я Naruto, за нарушени авторски права. От PETA твърдят, че маймуната има авторско право върху изображенията, защото тя е натиснала бутона на фотоапарата.

През 2016 г. съд в Сан Франциско постанови, че законът за авторското право не обхваща животните, а организацията обжалва. В крайна сметка съдебната битка приключи с извънсъдебно споразумение, с което Slater се съгласява да дари 25% от бъдещите си приходи, дошли от снимките, направени от животното, на организации, борещите се за защитата на този вид макаци.

Наскоро обаче Slater заяви, че възнамерява да съди Wikipedia заради нарушено авторско право. Вероятно той ще предяви иск в Обединеното кралство. От тази гледна точка са интересни две дела, свързани с авторското право върху фотографии.

Първото е случаят Painer v Standard Verlags GmbH (Дело C 145/10). Австрийската фотографка Eva-Maria Painer предявява иск срещу няколко немскоезични вестника. Painer прави портретна снимка на тийнейджърката Natascha Kampusch, която по-късно е отвлечена и държана в мазето в продължение на 8 години, преди да избяга от похитителя си. По време на отвличането си, единствената снимка на Natascha Kampusch е тази, от Painer. Няколко вестника използват изображението, за да илюстрират своите материали по темата. Painer ги съди за нарушаване на авторските права. Ответниците твърдят, че портретът не е закрилян от авторското право, тъй като не е достатъчно оригинален и представлява просто реалистична картина.

Въпросът беше отнесен до Съда на ЕС, който, позовавайки се на съдебната практика, постанови, че снимките са оригинални творби, защитени от авторското право, ако са интелектуална творба, отразяваща личността на автора. Съдът обаче продължава по-нататък и пояснява, че оригиналната снимка получава защита:

88 Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89 Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C403/08 и C429/08, точка 98).

90 Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91 На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92 Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя "индивидуален отпечатък" върху създаденото произведение.

93 Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94 С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

Съдът ясно изброява различните предпоставки, които гарантират оригиналност, включително избор на ъгъл, лещи и дори проявяване на фотографията. Също така е важно да се отбележи, че никъде в това решение, а всъщност никъде в европейската съдебна практика или законодателство, не се поставя изискването бутонът да бъде натиснат от фотографа. Действията, предхождащи и следващи заснемането са по-важни при установяването дали фотографията е собственото интелектуално творение на автора.

На това място, в подкрепа на това, че Slater може да претендира за собственост върху изображението, е и дело, разгледано от съда на Обединеното кралство (Temple Island Collections Ltd v New English Teas). Предмет на спора са правата върху изображение на червен автобус, преминаващ пред черно-бялата сграда на парламента. Снимката е собственост на компанията Tample Island, която произвежда и продава сувенири в Лондон; и която отдава лиценз на други компании, за да я използват.

Обвиняем по делото е компания за чай, която иска да използва изображението върху кутиите на продуктите си. Когато преговорите за получаване на лиценз за използването на изображението се провалят, компанията за чай създава различна версия на снимката – променен ъгъла на заснемане, но запазва черно-белия фон и червения автобус. Основният спор е дали значителна част от изображението на Temple Island е била копирана.

Ответниците твърдят, че копираната картина не е обект на закрила, защото не е оригинална творба. Предвид делото Painer и други дела на Съда на ЕС относно наличието на авторско право върху изображение, може да се обобщи, че снимка на природен обект или сграда, която въпреки че не е естествено образувание, е нещо, открито от създателя на изображението, а не създадено от него. Може да има и характера на художествено произведение, ако при създаването му е налице възможност за проява на творчество (осветление, ъгъл, перспектива и т.н).

Да се върнем към един бъдещ иск, предявен от Slater срещу Wikipedia. Според Британския Закон за авторското право, дизайните и патентите от 1988 г., авторското право в подобен случай, принадлежи на фотографа, защото той е въвел настройките на камерата, тоест е проявил творчество.

Според Serena Tierney, лондонски адвокат, щом Slater "е избрал ъгъла на заснемане, настроил оборудването, за да заснеме изображение, със специфични светлинни и цветови ефекти, настроил експозицията и използваните филтри или е направил други специални настройки. А всичко, с което е добринесла маймуната за заснемането на изображението, е натискане на бутона. Тогава изглежда, че искът на Slater за установяване на авторско право върху снимката, предявен в Обединеното кралство, е основателен".

Освен това, Andres Guadamuz, преподавател по Право на интелектуалната собственост в университета в Съсекс, пише, че съществуващата европейска съдебна практика, по-специално дело C-5/08 (Infopaq International A/S v Danske Dagblades Forening), показва, че и само подборът на фотографии е достатъчна предпоставка за наличие на оригиналност, ако процесът по подбор отразява личността на фотографа.

Дори ако фотография, направена от маймуна не може да бъде обект на закрила, защото маймуната не може да е носител на авторско право, не би следвало това да изключва авторското право на човека, който умишлено е поставил камерите по начин и на място, където животно би могло да заснеме кадър.

По-рано говорител на Службата по интелектуална собственост на Обединеното кралство беше казал, че "според законодателството на Обединеното кралство животните не могат да бъдат носител на авторско право. Въпросът обаче дали фотографът притежава авторското право е по-сложен, зависи от това дали фотографът е допринесъл творчески за творбата и това е решение, което трябва да бъде взето от съда."

Предстои да видим какви действия ще предприеме Slater.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
........
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 12:26
2
0
Tova e nqkakakv fotoshop ! Maymuna ne moje da ima takiva zabi ...!!!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно