Димитър Марков, старши анализатор в ЦИД:
Докладът на ЕК е достатъчно обективен към прокуратурата
Неравномерното натоварване на магистратите е проблем, за който няма воля да бъде решен
Докладът на ЕК е достатъчно обективен към прокуратурата

Димитър Марков е старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

Г-н Марков, изненадахте ли се от необичайно позитивния тон на Мониторинговия доклад? Защото ние като общество, не можем да усетим някаква промяна, но тази година Докладът е значително по-добър от тези, които сме свикнали да получаваме.

Не съм изненадан, но не мисля, че тонът на Мониторинговия доклад е особено по-различен тази година. Смятам, че той се придържа към един и същи стил, който вече толкова години следва. Той е доста балансиран, избягват се острите критики, на места се набляга, по един своеобразно окуражителен начин, на осъществения напредък.

В крайна сметка, важни са самите констатации, а не толкова тонът, който пак казвам, че намирам, че е в съзвучие с всички останали доклади.

Да, но в последния Доклад нямаше нови препоръки, за разлика от предходните.

Нямаше нито една нова препоръка и това може да се тълкува като позитивен тон, но в същото време не бива да се забравя, че на практика нямаме нито една препоръка, която да е на 100% призната за изпълнена и отпадаща от Мониторинга. Може би липсата на допълнителни препоръки може да се счита за положителен аспект, но въпреки всичко, ако искаме да извлечем полза от тези доклади, трябва да се съсредоточим основно върху нещата, които не сме изпълнили.

Да не би този позитивен тон да се дължи на умора в експертите на Европейската комисия (EК), които изготвят докладите, да не са се примирили с реалностите?

Не бих се съгласил с тезата, че има известна умора в експертите, по-скоро бих се съгласил с тезата, че Мониторингът губи своя приоритетен характер вътре в самата Европейска комисия, тъй като, до известна степен, е изместен фокусът от по-сериозни и належащи проблеми, което, до някаква степен, е тенденция от години насам. Като част от тези проблеми може да се посочи и мигрантската криза, и Брекзит, кризата в Гърция, последвалите кризи в някои страни от Източна Европа, като Унгария, след това Полша.

Има своеобразно изместване на приоритетите, но не бих казал, че това се дължи на умора. По-скоро други неща станаха по-актуални и по-спешни.

Оптимист ли сте, че в края на 2018-та или началото на 2019-та отпадането на Мониторинговия механизъм ще е факт? Като той, обаче, бъде заменен с друг, отнасящ се за всички страни-членки. Какви са очакванията Ви за новия механизъм за ърховенство на правото" в ЕС?

Не бих казал, че това е оптимистична прогноза, тъй като това, че други държави ще бъдат евентуално добавени към групата на държавите, които ще бъдат предмет на мониторинг, било то и всички държави-членки, не измества тежестта на Мониторинга от нашата страна. Също така, лично аз, четейки доклада, не видях никъде такъв ангажимент, по-скоро има очакване както по отношение на българското правителство, така и известна амбиция в ЕК да доведе процеса до успешен край. Но това е обвързано при всички случаи с изпълнение на препоръките.

Докладът ясно казва, че надеждата на Комисията е, че той ще бъде преустановен, защото препоръките ще бъдат изпълнени, а не защото ще бъде заменен с нещо друго или защото се е изчерпал, или защото има други неща, които са по-важни. 

Като експерт, който от години следи мониторинговия механизъм, къде ЕК не е достатъчно критична?

ЕК не е достатъчно критична по отношение на резултатите. Този Механизъм се задържа десет години и тенденцията е да прехвърли този период, защото в доста продължително време взаимно българското правителство и ЕК успяваха да се самозалъгват с някакви реформи, които са на хартия.

Приемаха се стратегии, приемаха се програми, приемаше се ново законодателство в изключително огромен мащаб и ускорени темпове. Всичко това се възприемаше като положителна стъпка, даваше се толеранс във времето това нещо да проработи, толерансът се изчерпваше и то не проработи и се преминаваше към нова порция приемане на документи, стратегии, политики, закони. Комисията не успя да формулира ясно и категорично критиките си, че тези реформи, всъщност, не водят до практически резултати.

Не са ли прекалено високи очакванията на ЕК към Висшия съдебен съвет (ВСС)?

Очакванията на ЕК към Висшия съдебен съвет са изключително високи. Мисля, че това е рефлексия от разочарованието от предходния, а може би и от предходните няколко състава на ВСС. Невъзможността на Съвета да се справи с проблемите на съдебната власт, генерирането на допълнителни проблеми вътре в него, които не бяха един или два в продължение на целия му мандат, политическите заигравки, неспособността да се реагира на изключително сериозни случаи на нарушения в съдебната система, доведоха до това разочарование, което по своеобразен начин много завиши очакванията към новия ВСС, особено след факта, че имаме частично нови процедури по избор и се очаква той да компенсира всички онези недостатъци, които предходният състав на Съвета не можа да преодолее.

Изключително сериозно внимание е отделено на проблемите с неравномерното разпределение на делата и натовареността при едни магистрати за сметка на други. Кога този въпрос ще намери решение, защото зад него стоят и много интереси?

Този проблем стои от много време насам, дори от по-отдавна, отколкото ЕК започна да сигнализира за него. За него се изхарчиха и доста пари, работи се много през последните години и за съдебната карта, и за натовареността, направиха се редица експертни оценки. В основата на този проблем стои фактът, че твърде много хора вътре в самата система са заинтересовани от запазване на статуквото. Грубо казано – малцинство са съдиите, които работят в съдилища, които действително са претоварени.

Това е проблем, който е изключително належащ, той дори не е непосредствено свързан с проблемите с корупцията, които ЕК изтъква. Той е чист проблем на оперативна ефективност, който докато не бъде решен, не можем да очакваме, че съдебната власт ще заработи така, както би трябвало да работи. Свързан е действително с болезнени реформи. Бих ги съпоставил с реформите в здравеопазването и образованието, където, за да се постигне нужната оптимизация, това означава някои хора да загубят работата си. Това очевидно са реформи, които са непопулярни и никой няма волята да направи тази сериозна стъпка. 

Комисията отбелязва, че прокуратурата си е свършила работата по отношение на необходимостта от окрупняване на 28-те районни прокуратури, докато това не е сторено със съдилищата. Как ще коментирате тази констатация?

Намирам тази констатация по-скоро за вярна. Тя се дължи на това, че поради начина, по който е устроена българската прокуратура и нейните рамки, реформите биха протекли по-гладко, тъй като тя е силно централизирана система и там подобни промени биха били по-лесни, тъй като ще са наложени отгоре, което е нормално за системата на прокуратурата.

При съдилищата нещата стоят по различен начин. Там всички на практика са равнопоставени и подобни реформи действително са много трудни за прокарване. Макар че вече има много анализи, натрупана е много информация, включително и нашата организация (Център за изследване на демокрацията – бел.ред.) участва в провеждането на един анализ относно това как социално-икономическите характеристики на регионите в България могат да бъдат използвани, за да се планира необходимостта от кадрови ресурс в съдебната власт.

Нещо, което при наличието на политическа воля, лесно може да бъде превърнато в реалност, така че да има реално съвпадение между необходимия брой съдилища и реално съществуващия в съответния район. Тъй като в момента на практика се използват методи, чието предназначение не е да коригира натовареността, като командироването например, трябва да има ясна система, по която да се определя какъв ресурс е необходим в един конкретен район и действителната натовареност от съдебни дела в същия район. 

Докладът достатъчно критичен ли е към прокуратурата? Сякаш дори за нея докладът не е критичен - нещо, което изглежда ще разочарова мнозина, но пък ще даде кураж на други.

Според мен докладът е достатъчно обективен и по отношение на прокуратурата. Специално държа да отбележа, че не бива прокуратурата да се слага под един общ знаменател и да бъде критикувана на практика за всичко и по всяко време.

Факт е, че прокуратурата в някаква степен върши своята работа. Проблемът на държавното обвинение идва от две основни направления. Първото е, че не виждаме адекватна реакция на някои от станалите обществено известни случаи на злоупотреби, корупция, конфликти на интереси по висшите етажи на властта. Второто нещо, в което прокуратурата все още не може да убеди обществото е, че работи безпристрастно и няма вътрешен натиск от заемащите по-висока позиция в системата, спрямо тези на по-ниско ниво.

Това са двата проблема на прокуратурата. Иначе, съдейки по годишните доклади, има сфери, в които прокуратурата безспорно върши своята работа и това не бива да бъде омаловажавано за сметка на критиките. 

Доста критичен е неправителственият сектор у нас към бъдещия антикорупционен орган, докато ЕК гледа оптимистично и позитивно в тази посока. Какво е мнението Ви?

Времето ще покаже дали този орган ще работи. Но това, което мога да кажа на този етап е, че от една страна, ЕК е морално задължена да подкрепи създаването на този орган, тъй като тя е един от сериозните привърженици на създаването на подобен тип институции. Този мотив се прокрадва в поредица доклади, така че когато той кристализира в някакво конкретно предложение за реформа, няма как ЕК да направи крачка назад и да каже, че вече не подкрепя подобен вариант.

Но на второ място имаме румънският опит, който многократно е изтъкван като един вид положителна практика, от която България следва да се възползва. При всички критики към този модел, които аз също до голяма степен споделям и не смятам, че той е универсалното лекарство за борба с корупцията, но все пак залага определени очаквания.

Въпросът е обаче, че отново влизаме в ситуацията, в която като че ли правителството си купува време за реализиране на реформите, тъй като този закон, когато влезе в сила, ще даде на правителството поне една година време, в което ще може легитимно да вмени на комисията, че е нужно технологично време, за да имаме резултати. На този етап не бих се ангажирал със сериозна прогнозна. Мога да кажа само, че това не е румънският модел, което ние предприемаме и че крие сериозни рискове, тъй като много правомощия се концентрират в един новосъздаден орган, но пък практиката сочи, че и преди сме създавали органи със сериозни правомощия, отново сме дебатирали върху рисковете от злоупотреби, а всъщност крайният резултат е, че сме получили един неефективен орган. 

Поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които са свързани със засилване ролята на специализираните наказателни съдилища и прокуратури, Брюксел посреща с известни резерви, но също се забелязва кредитиране на доверие. На какво се дължи това, според Вас?

Отново бих казал, че ако има кредит на доверие в тази посока, той се дължи само и единствено на това, че Брюксел вижда реформа, вижда, че нещо се променя и че нещо няма да е същото от този доклад нататък. Но по отношение на промените в ЗСВ и в НПК съм абсолютно категоричен, че това не са конструктивни промени и в никакъв случай не отговарят на препоръките на ЕК и особено притеснява начинът, по който те бяха изготвени и приети. Липсата на обсъждане, както сред експертите в съдебната власт, така и сред по-широко експертно и гражданско обсъждане, тъй като виждам повече рискове, отколкото позитиви. Да не говорим, че липсваше какъвто и да било предварителен анализ, който да изрежда промените и да обосновава, че точно те биха се справили с тези проблеми. Оттук и впечатлението, че има повече политическа заигравка, отколкото експертни промени.

Не бива да забравяме, че за работата на Специализирания наказателен съд наскоро бе публикувана една оценка и тя не беше особено ласкава. Трудно е да се допусне, че неефективността на една институция може да бъде компенсирана с възлагането на повече работа. Не е това вариантът и крие рискове.

Любопитен съм да разбера какво би било мнението на Конституционния съд, тъй като съм склонен да се съглася с някои становища, които вече излязоха в публичното пространство, че част от промените са на ръба на конституционосъобразността. 

След като ВКС атакува поправките в НПК и в ЗСВ, може ли да се стигне до парадокса докато ЕК очаква резултати от практическото прилагане на новите разпоредби, всъщност Конституционният съд да ги обяви за противоконституционни?

Бих казал, че ЕК при всички случаи е една доста балансирана институция и тя в никакъв случай не би подкрепила категорично и безпротиворечиво промени, по които КС се е произнесъл, че са разминават с правилата, възложени в българската Конституция.

ЕК многократно е отбелязвала, че върховенството на закона е ценност и в Европейския съюз, и в държавите-членки, с която не бива да има компромиси, независимо от целта и средствата. Не смятам, че би имало някаква връзка между решение на КС и евентуална оценка на ЕК относно тези промени. Напротив – смятам, че ЕК очаква България да намери верния път на реформите, който едновременно да постигне очаквания резултат, без да накърнява правовия ред и най-вече Конституцията на страната.

Приемането на нов Наказателен кодекс (НК), този нюанс отново присъства в доклада. Ще се случи ли и защо, всъщност, няма политическа воля за това? Нима голяма част от проблемите на борбата с корупцията и престъпността не са свързани и с остарялото ни законодателство в тази област?

Новият НК е много деликатна тема в рамките на реформата в наказателното правосъдие, а аз лично съм участвал и в работата по един от предходните проекти, който министър Златанова внесе, броени седмици преди да излезе тогава поредният доклад на ЕК. Той обаче не беше придвижен. Споделям категоричното мнение, че България няма нужда от нов НК. При всички случаи няма нужда от такъв, по отношение на неговата обща част. Това е, като че ли, преобладаващото мнение и сред магистратите. Смятам, че подобна стъпка ще създаде ненужен хаос в системата, тъй като много лесно ще бъде зачеркната съдебна практика, трупана с години, по текстове, по които няма нито в теорията, нито в практиката спор, че по някакъв начин пречат на ефективното правораздаване.

Не така стои въпросът с особената част на НК, благодарение на това, че тя е, грубо казано, кърпена в продължение на десетки години вече. Тя е вътрешно противоречива, непоследователна, терминологично има изключително много проблеми. Сходни по тежест престъпления са с изключително разминаващи се по тежест наказания, така че особената част се нуждае от цялостна ревизия. Не мисля, че това налага, обаче, приемането на изцяло нов НК, но при всички случаи смятам, че когато се дебатира тази тема, би трябвало ясно да се разграничи общата от особената част и фокусът да бъде върху втората, тъй като първата, всъщност, е основата на Наказателното право и всяка намеса там води до изключително големи рискове.

Ремонт е необходим, но първо той се нуждае от изключително задълбочена оценка на съдебната практика по текстовете от общата част, каквато до момента не е правена, за да се види къде са проблемите и след това съсредоточена работа за отстраняването им, за да имаме ясна и последователна система от правила в особената част.

Димитър Марков е магистър по право, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Работи в областите права на човека, наказателно право и съдебна реформа от близо две десетилетия. Занимава се с проучване на възможностите за въвеждане на информационните технологии за управление на делата в съдебната система и с подготовката на индикатори за измерване на общественото доверие в наказателното правосъдие. Занимава се още с анализ на правната рамка на компютърните престъпления, защитата на пострадалите от престъпления и противодействие на организираната престъпност и корупцията. Координатор е и на работата на Центъра по създаването и прилагането на Индекс за мониторинг на условията в затворите – система от индикатори за оценка на условията в местата за лишаване от свобода.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
Dr
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 19:56
2
0
Ами от такива демократи , които не правят "връзки" между очевидното сме стигнали ...до такава демокрация . Правораздаването е основа на държавата и на демокрацията . Претоварен съд - това е бавен съд , както и некачествено правораздаващ съд. Това вреди на икономиката и подравя демокрацията .

Нищо лошо няма да се реши въпроса и за претоварването в детските градини , също и на лекарите в София и пр. Добрият професионалист трябва да е отпочинал , ведър и с ясна мисъл , независимо в каква професия .
5
Демократ
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 15:31
4
-1
Връзката между демокрацията и натоварването на магистратите/доколкото авторът е старши анализатор в Център за изследване на демокрацията/ и натоварването на магистратите е НЕЧОВЕШКИ ЛИПСВАЩА.Ако се беше изказал за натоварването в дневните програми на детските градини и яслите,то там може да се търси повече асоциация с демокрацията на едно по-високо лексико-терминологично ниво.Директорите на детските градини и ясли в столицата са невероятно натоварени,дори само защото опашките за записване на малчугани там се извиват още от полунощ.Нито е демократично ,нито е допустимо в една страна-членка на ЕС.Предлагам на ЦИД и на старши анализатора да погледне "под лупа" тази зверска натовареност и да свърже това явление с накърнените демократични принципи при отглеждането на децата в предучилищна възраст.
4
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 15:04
5
-1
Поредната тъпня на поредния старши НПО анализатор. Що за банален текст сте ни натресли?!
3
БРАВО!
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 11:27
5
-6
Браво на моя състудент г-н Марков! Винаги съм се гордял с него! Анализът му е супер /както винаги/! Девета група е желязна! Тя даде на Майка България, освен г-н Марков, още и видни градски съдии /колегата Ботева/, видни апелативни такива /колегата Василев/, както и видни служители на европейските институции, дърпащи конците зад кадър /колегата Иванов/. Единствено момченцето от Варна, от което отдавна пропищя цяла Благоевградска област, срами славната ни 9-та група от ЮФ на СУ, но, както е ноторно, всяко стадо си има черна овца! На г-н Марков желаем да продължава само напред и нагоре, и попътен вятър в платната! Обичаме те!
2
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 10:48
6
-7
Умен младеж. Добре че все още не е зомбиран с еврогейско и северноатлантически ценности от юдея за бугария.
1
Dr
|
нерегистриран
22 ноември 2017, 09:29
8
-3
"Грубо казано – малцинство са съдиите, които работят в съдилища, които действително са претоварени ".

От години се чудя за идиотското отношение на ВСС към претоварените съдилища - основно СРС , АССГ и СГС ....но вече става ясно . Всичко било , за да се "усвоят едни пари" за съдебни карти , административен капацитет , семинари , командировки и пр. Иначе , като се погледне - статистика има , ясно е ,че трябва да се променят подсъдности и да се закрият някой съдилища. Ама не , важното е да се лапат пари и нищо да не се прави .

А защо и разни съдийски организации като ССБ и пр.си мълчат също става ясно - просто не са луди да се опълчат на "мнозинството" от ненатоварени съдии. Въобще пълна простотия е положението за софийските съдии.

Хайде чакам някой мързеливец от дълбоката провинция /уплашен за местенцето и мързела си/ да изврещи , че всъщност мързеливците са в София и той им вършел работата......


ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно