Доц. Красимир Димитров:
Тенденцията в европейските държави е производства, при които липсва правен спор между страните, да се решават пред нотариус
Възможно ли е разводите по взаимно съгласие да се извършват по извънсъдебен ред?
Тенденцията в европейските държави е производства, при които липсва правен спор между страните, да се решават пред нотариус

Доц. д-р Красимир Димитров е преподавател по Гражданско и семейно право в Софийския университет "Св Климент Охридски" и Русенски университет "Ангел Кънчев".

Възможността разводите по взаимно съгласие да се извършват по извънсъдебен ред, като средство и за намаляване на натовареността на съдилищата, обсъдиха преди месец на форум български и испански нотариуси. Пред участниците в дискусията доц. д-р Красимир Димитров изнесе презентация "Брачни договори и споразумения на съпрузите при развод по взаимно съгласие по чл. 51 от Семейния кодекс".

Доц. Димитров разясни темата и за читателите на "Правен свят".

Доц. Димитров, какви са условията за получаване на развод по взаимно съгласие според сега действащото законодателство в България?

Разводът по взаимно съгласие се урежда за първи път през 1945 г. с Наредба-закон за брака. В този нормативен акт се регламентира гражданският брак като единствена форма на брака и двата способа за неговото прекратяване по съдебен ред – развод по исков ред и развод по взаимно съгласие. 

Историческото развитие на развода по взаимно съгласие е интересно. През 1952 г., с приетия Гражданско-процесуален кодекс /ГПК/, той отпада като правна възможност с мотива, че е много лесна форма на развод и противоречи на правилата на социалистическия морал. Възстановен е с първия Семеен кодекс от 1968 г., урежда се и със следващите два – този от 1985 г. и сега действащият от 2009 г. Общото между всички е, че разводът по взаимно съгласие се допуска само по съдебен ред със съдебно решение, постановено по едно охранително производство.

Трябва да отбележим, че Семейният кодекс от 2009 г. либерализира режима, както на развода по исков ред, така и на този по взаимно съгласие. При развода по взаимно съгласие беше изоставена предпоставката за неговата допустимост, която предвиждаше Семейният кодекс от 1985 г. – да са изминали не по-малко от три години от сключването на брака. Второто сериозно изменение в уредбата беше свързано със споразумението между съпрузите за последиците от развода. Законът отново предвижда те да се споразумеят по две групи въпроси:

-       Първата група е свързана с децата след развода, и по-специално местоживеенето на децата след развода, кой от родителите ще упражнява родителските права, какви ще са личните отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права, както и издръжката на децата.

-       Втората група въпроси се свързва с отношенията между съпрузите след развода – относно притежаваните от тях имущества, ползването на семейното жилище, издръжка между бивши съпрузи, фамилно име.

Докато Семейният кодекс от 1985 г. изискваше съпрузите да постигнат споразумение по всички въпроси, този от 2009 г. ги задължава да се споразумеят само по въпросите, които са свързани с децата. По отношение на въпросите, свързани с притежаваните от тях имущества, съпрузите могат и да не постигнат споразумение при развода, а да ги уредят впоследствие, след като бракът бъде прекратен - чрез делба, или с друга правна сделка между тях или с трети лица. 

В съдебната процедура отпаднаха помирителните заседания, както при развода по исков ред, така и при развода по взаимно съгласие. За да допусне развода по взаимно съгласие е необходимо съдът да констатира, че е налице сериозно и непоколебимо съгласие за развод и че представеното споразумение не противоречи на закона и са защитени интересите на ненавършилите пълнолетие деца.

Ако приемем, че в една бъдеща законодателна уредба се допусне в България развод по нотариален ред, какви биха били правните последици за личните отношения между съпрузите, подялбата на имуществото, ненавършилите пълнолетие деца, задължението за изплащане на издръжка на другия съпруг?

Този въпрос не е нов. Той се дискутираше още преди десетина години при обсъждане на проекта за нов ГПК, а след това и при обсъждането за нов Семеен кодекс.

За какво става дума? Разводът по взаимно съгласие изисква наличие на сериозно и непоколебимо съгласие между съпрузите, което, както вече казах, е една от двете основни предпоставки за неговата допустимост. Другата е свързана със защитата на интересите на ненавършилите пълнолетие деца след прекратяването на брака между техните родители. 

Когато обаче от брака няма деца или има, но те са навършили пълнолетие, съпрузите не уговарят в споразумението си последици, свързани с децата при развода. А относно отношенията между тях, те също може да не уговарят нищо, ако имат сключен брачен договор, където са постигнали съгласие за тях или, ако желаят да ги уредят не при развода, а в по-късен момент. Това поставя въпроса задължително ли е в тези случаи разводът по взаимно съгласие да се допуска само по съдебен ред. В някои правни системи (например Руската федерация) разводът по взаимно съгласие се допуска по административен ред от длъжностното лице по гражданското състояние, когато няма ненавършили пълнолетие деца.

В Испания и в някои други европейски държави разводът по взаимно съгласие в такива хипотези може да се допусне по съдебен ред или извънсъдебно – от нотариус.

Едно такова законодателно разрешение, според мен заслужава подкрепа. След като между съпрузите няма спор относно желанието им да бъде прекратен бракът, няма и деца, за чиито интереси съдът да следи, е удачно да се въведе като алтернатива на развода по взаимно съгласие по съдебен ред и допускането му от нотариус, който в нотариалния акт може да удостовери тяхната воля, както и постигнатото споразумение за последиците от развода. Най-малкото съпрузите ще имат право на избор – от съда или пред нотариус бракът им да бъде прекратен.

Как би се отразила една такава процедура на натовареността на съдилищата?

Определено смятам, че една такава евентуална законова промяна ще доведе до намаляване на натовареността на районните съдилища, нещо което отдавна се дискутира като сериозен проблем. Охранителното производство за развод по взаимно съгласие, извършено от нотариус, би довело до облекчаване на процедурата и би било много по-бърз и ефективен способ за постигане на тези благоприятни правни последици, които съпрузите желаят. 

Какви ще са реакциите на адвокатските колегии според вас с оглед на по-малката заетост?

Не смятам, че заетостта на адвокатите би намаляла. В испанския Закон за доброволно правораздаване от 2015 г., е предвидено, че при развод по взаимно съгласие пред нотариус, страните задължително се представляват от адвокат.

Въпросът за представителството на страните в нотариалното производство е според мен една сериозна и актуална юридическа тема.

Нотариалните производства са вид охранителни производства и за тях би следвало да се прилагат изцяло правилата на ГПК относно процесуалното представителство. Това би довело до по-голяма правна сигурност и представляване на субектите в нотариалното охранително производство от професионалист. Може да се дискутира и въпросът относно изготвянето на актовете и другите документи, които се удостоверяват от нотариус. Според мен, когато не са изготвени от нотариуса, проектите за нотариални актове, договори и други документи би трябвало да се изготвят от адвокат и да се отбелязва в самия документ кой го е изготвил. Това обаче е предмет на друга дискусия.

Можете ли да кажете колко време най-общо отнема един развод по взаимно съгласие по съдебен ред към настоящия момент?

Твърде трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Това зависи основно от натовареността на съда, който ще разгледа молбата за развод по взаимно съгласие. Има съдилища, в които това може да случи много бързо, в рамките на няколко седмици. Преди години като шеговит пример се сочеше един районен съд, който допуска развод по взаимно съгласие в рамките на няколко дни от завеждане на молбата. В един по-натоварен съд обаче не е невъзможно да отнеме няколко месеца. Ако се наложи съдът да върне споразумението с указание да бъдат отстранени недостатъци и да бъде "поправено" от съпрузите, това предполага още отлагане във времето. 

И в този смисъл, макар че в случая съдът не се интересува от мотивите за развода, не се произнася по вината, не разглежда всички въпроси, които са специфични за развода по исков ред, производството пак ще се удължи във времето.

Затова въвеждането като алтернатива на развода по взаимно съгласие пред нотариус при всички случаи ще бъде по-бързо.

Как ще става признаването на развода пред нотариус в държава-членка на ЕС и в държавите, извън ЕС? Приложим ли е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно признаването на решение за развод?

Както обсъдихме с колегите от Испания, действието на развода настъпва от момента, в който бъде вписан в регистрите за гражданско състояние на населението. Нотариалният акт, в който е удостоверено съгласието на съпрузите за развод, в страните от ЕС, предвидили това в законодателството си, е равностоен на съдебното решение, с което се допуска развод по взаимно съгласие. Затова не смятам, че ще има проблеми относно признаването му.

Ще допълня нещо, което касае нотариалната компетентност, която е част от това интервю. Законът за доброволното правораздаване в Испания предвижда много други процедури, които могат да се извършват пред нотариусите. Общият принцип и тенденция в европейските държави в случаите, когато е налице производство, при което липсва правен спор между страните, целта е да се постигне определен благоприятен за тях резултат, желан и от двете страни, и когато основното, което се удостоверява е едно съгласие, е да няма никаква пречка това производство да се извършва не задължително от съда, а и извънсъдебно – пред нотариус.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
19
Безспорен
|
нерегистриран
01 декември 2017, 23:50
1
0
Липсва правен спор ама заверяваме??? Какъв е смисълът?
18
|
нерегистриран
29 ноември 2017, 11:55
1
0
С червените ботушки потропва дядо Мраз,
дечица веселушки, шейната е пред нас.
17
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 14:11
1
-1
До коментар [#16] от "Smooth":
Дайте възможност на нотариусите да удостоверят още неща. Сигурността е голяма, таксите-ниски. Качествено, бързо.


Например да правят първото дете на младоженците ли?
16
Smooth
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 19:11
2
-4
Дайте възможност на нотариусите да удостоверят още неща. Сигурността е голяма, таксите-ниски. Качествено, бързо.
15
:)
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 17:59
1
-3
До коментар [#12] от "Адвокат":
Ей, ненаядоха се!Буквално преди дни лапнаха (проект на правосъдното министерство)заверките на преводи и легализации, и вече зинали за нов залък. И защо само за развода - дайте им всички охранителни производства, а защо не и административните. По тях също спор няма и за повече правна сигурност (нали все с това оправдават лакомията си) след печата на чиновника печат да бие и нотариусът. Къде е Висшият адвокатски съвет, какво стана с проекта за промени в Закона за адвокатурата, докога ще спите?!
Какъв е проблема? Че може да има развод извън съдебната зала или че няма да се прави от адвокат? :)))
14
идеята
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 16:35
3
0
е просто да си правим "вятър на устата". При положение, че таксата пред съда ти е максимално 50лв. за развода, а ако се разпореждаш с имущество е 2% върху данъчната стойност на всеки дял и за тези пари всичко ти се пише то съда. Съдът праща документите в Общината за отбелязване в регистрите за гражданско състояние и т.н. Преписи от решения, удостоверения - всичко е по Тарифата на съдилищата, т.е. себестойността на издаване на документа е по-ниска от таксата. Няма начин пред нотариус да ти коства толкова. А такова дело само в СРС може да се бави. Другаде приключва до месец от молбата.
13
идеята
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 16:35
3
0
е просто да си правим "вятър на устата". При положение, че таксата пред съда ти е максимално 50лв. за развода, а ако се разпореждаш с имущество е 2% върху данъчната стойност на всеки дял и за тези пари всичко ти се пише то съда. Съдът праща документите в Общината за отбелязване в регистрите за гражданско състояние и т.н. Преписи от решения, удостоверения - всичко е по Тарифата на съдилищата, т.е. себестойността на издаване на документа е по-ниска от таксата. Няма начин пред нотариус да ти коства толкова. А такова дело само в СРС може да се бави. Другаде приключва до месец от молбата.
12
Адвокат
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 16:34
5
-2
Ей, ненаядоха се!Буквално преди дни лапнаха (проект на правосъдното министерство)заверките на преводи и легализации, и вече зинали за нов залък. И защо само за развода - дайте им всички охранителни производства, а защо не и административните. По тях също спор няма и за повече правна сигурност (нали все с това оправдават лакомията си) след печата на чиновника печат да бие и нотариусът. Къде е Висшият адвокатски съвет, какво стана с проекта за промени в Закона за адвокатурата, докога ще спите?!
11
Защо не?
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 16:14
3
-2
Тази идея никак не е лоша. Говорим са съгласие между страните. Какъв е проблема? Защо да се обръщам към РС, при положение, че нямаме спор със съпругата ми? Не прочетох една реална и обективна критика? Всичко се свежда до това защо нотариусите? А кой? Адвоката ли? Юрисконсулта ли? По същество няма аргументи против. Деградирайте си, никой не ви пречи!
10
НОТАРИУС
|
нерегистриран
24 ноември 2017, 16:10
4
-2
МАЛКО СМЕ! ГЛАДНИ СМЕ!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно