Според омбудсмана Мая Манолова през 2017 г.
България е осъдена да плати около 800 000 евро от Съда по правата на човека
Нерешените дела в ЕСЧП срещу страната ни са около 262, като 108 са в процедура на засилено наблюдение
България е осъдена да плати около 800 000 евро от Съда по правата на човека

Към октомври 2017 г. България е осъдена да заплати обезщетения в размер на 799 595 евро от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това сочат данни, изнесени от омбудсмана Мая Манолова в четвъртък.

Омбудсманът организира конференция по повод 25 години от ратифициране на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Темата на форума бе "Европейските стандарти за защита правата на човека: влияние на практиката на Съда в Страсбург върху националното законодателство и институциите".

"Според мен трябва да се говори не само за върховенство на закона, а и за върховенство на правата на човека", коментира Манолова. Тя посочи, че това са свързани понятия, но акцентирането върху върховенството на правата на човека има своето обществено значение и би накарало институциите във всяко свое действие, във всеки свой акт да се ръководят не просто от буквата на закона, а от стремежа да дават възможност за едно пълно упражняване на правата на човека.

"За мен като омбудсман ефективната защита на правата на българските граждани не се изчерпва просто с работата по конкретни казуси за нарушение на човешки права, но и с наблюдаване на начина, по който се изпълняват в България осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека", заяви Манолова.

Тя отбеляза, че често българските институции не предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията на съда в Страсбург.

По думите ѝ друго утежняващо обстоятелство за решенията на Европейския съд за правата на човека срещу България е фактът, че те не са еднотипни, те са практически по целия спектър от права, защитени от Европейската конвенция.

"От общо 649 осъдителни решения на съда в Страсбург срещу България към момента окончателно са затворени 387, т.е. текущи са 262", каза омбудсманът. Тя допълни, че с този брой висящи дела, изчислено особено към броя на населението на България, ние имаме един от най-високите дялове неизпълнени решения на съда в Страсбург.

От тези текущи 262 дела, 108 са в процедура на засилено наблюдение, които са разпределени в 15 групи.

 "Искам да акцентирам на обезпокоителния факт, че България е една от четирите държави, заедно с Турция, Румъния и Грузия, за които е проведена процедура на прехвърляне от обикновено към засилено наблюдение", подчерта Манолова. Тя отбеляза, че според годишния доклад на Комитета на министрите за 2016 г. 7% от общия брой дела под засилено наблюдение се падат на България. Пред нас са само държави като Русия, Турция и Украйна. Според данните, които тя изнесе, през 2016 г. България е изплатила обезщетения в размер на 969 хил. евро. За 2017 г. към днешна дата обезщетенията са вече за 799 595 евро.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
.--------------------------------
|
нерегистриран
30 ноември 2017, 23:30
7
-2
Много малко. Би трябвало да бъде осъдена милиони евро. България не е правова държава. Съдът е подчинен изцяло на безнаказаната, всевластна и некадърна прокуратура. Правят с хората каквото си искат. Става все по лошо и по лошо. България е една нещастна страна ,лишена от справедливост ,пребиваваща в тотално беззаконие ,оставена без надежда и обречена на изчезване .
3
Финансова корекция на бюджетите
|
нерегистриран
30 ноември 2017, 18:33
4
-1
Бюджетите на органите на съдебната власт всяка година трябвада се намаляват с разходите, които държавата прави за обезщетения по делата в Страсбург. И по-нататък - регрес, дисциплинарна и друга отговорност на съдии, прокурори и следователи, допуснали нарушенията.
2
Въпрос?
|
нерегистриран
30 ноември 2017, 17:50
4
-1
Колко от осъдилите България са били клиенти на адвокатите станали съдии в този съд или на приближени им кантори и съдружници?
1
112
|
нерегистриран
30 ноември 2017, 17:04
11
0
"Според мен трябва да се говори не само за върховенство на закона, а и за върховенство на правата на човека", коментира Манолова.
А за мен всичко това трябва да се обсъжда и в контекста и на задълженията на гражданите. Една етническа група у нас има само права, но задължения - ниенте. Когато говорим за престъпност - също. Първо пари за здраве, образование, сигурност и инфраструктура; ако останат - за реновация на затвори и спонсорство на многодетни мургави майки. Въпрос на приоритети. ЕСПЧ e политически орган и бързо ще си преориентира практиката, когато държави повдигнат въпроса с денонсиране на Конвенцията.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно