Съдът на ЕС постанови:
Неизползваният платен годишен отпуск може да се отлага и натрупва
Ако работодателят не създава условия за взимане на полагаемите почивни дни, трябва да понесе последиците от това
Неизползваният платен годишен отпуск може да се отлага и натрупва

Снимка: Men's Health

Платеният годишен отпуск може да се отлага и натрупва, ако работодателят не създаде условия за ползването му. Това се казва в решение на Съда на Европейския съюз.

"Правен свят" публикува резюме на решението:

Казусът

От 1 юни 1999 г. до момента на пенсионирането си на 6 октомври 2012 г. г-н King, британски гражданин, работи за The Sash Window Workshop (SWWL) въз основата на "договор на самостоятелно заето лице само с комисионно възнаграждение". По силата на този договор г-н King получава само комисионни. Ползваните от него годишни отпуски не били заплащани.

При прекратяването на трудовото му правоотношение г-н King иска работодателят да му заплати финансово обезщетение за ползваните от него годишни отпуски, които не били заплащани, както и за неизполваните дни от годишния отпуск, съответно за целия срок на неговата заетост, т.е. от 1 юни 1999 г. до 6 октомври 2012 г. SWWL отказва да изпълни искането на г-н King, с мотива, че той имал статута на самостоятелно заето лице.

Г-н King предявява иск пред компетентния Employment Tribunal (Съд по трудови спорове). Посоченият съд разграничава три вида годишен отпуск, като е безспорно, че нито един от тях не е бил заплащан:

- "първият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през последната референтна година (2012—2013 г.);

– "вторият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на действително ползвания отпуск в периода 1999—2012 година, за който обаче не е получено никакво възнаграждение;

– "третият вид обезщетения за платен отпуск" съответстват на придобития, но неползван отпуск през целия период на заетост на г-н King, или общо 24,15 седмици.

В решението си Employment Tribunal (съд по трудови спорове) приема, че г-н King трябва да се квалифицира като "работник" по смисъла на Директива 2003/88 и че той има право да получи претендираните три вида обезщетения за платен годишен отпуск.

SWWL обжалва решението на Employment Tribunal пред Employment Appeal Tribunal (Апелативен съд по трудови спорове), който уважава жалбата и връща делото за ново разглеждане на Employment Tribuna. Г-н King и SWWL обжалват това решение съответно с жалба и с насрещна жалба пред запитващата юрисдикция Court of Appeal, England & Wales - Civil Division (Апелативен съд, Англия и Уелс - гражданска колегия).

При тези условия Court of Appeal решава да спре производството и поставя преюдициалните въпроси:

При спор между работник и неговия работодател по въпроса дали работникът има право на платен годишен отпуск съгласно чл. 7 от Директива 2003/88 съвместимо ли е с правото на Съюза, положение, при което работникът трябва да ползва отпуск, преди да може да установи дали има право на заплащане за него?

Ако работникът е възпрепятстван и не ползва целия или част от годишния отпуск, може ли правото на отпуск да се прехвърля до момента, в който той има възможност да го упражни?

Ако правото се прехвърля, може ли прехвърлянето да се извършва за неопределено време, или има ограничен срок, в рамките на който да се упражни прехвърленото право, по аналогия с ограниченията, налагани в случаите, когато работникът не може да упражни правото си на отпуск през референтната година поради болест?

Решението на Съда на ЕС

Съдът намира, че целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. Работник, изправен пред обстоятелства, които през периода на годишния му отпуск могат да породят несигурност във връзка с дължимото му заплащане, не би могъл да се възползва в пълна степен от този отпуск като период на отдих и свободно време съгласно член 7 от Директива 2003/88. Подобни обстоятелства могат, също така, да възпрат работника да ползва годишния си отпуск. В това отношение следва да се отбележи, че всяка практика или бездействие от страна на работодател, които имат потенциално възпиращо въздействие върху ползването на годишен отпуск от работник, също е несъвместимо с целта на правото на платен годишен отпуск.

Съдът приема за безспорно, че в този контекст държавите-членки трябва да гарантират съблюдаване на правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Ако работодателят предоставя на работника само неплатен отпуск, последният не може да се позовава пред съда на правото да ползва платен отпуск само по себе си. За тази цел, той би бил принуден първо да вземе неплатен отпуск, след което да заведе дело, за да получи заплащане. Съдът приема за недопустимо работникът да трябва първо да ползва своя отпуск, преди да установи дали има право на заплащане за него.

Съдът на ЕС приема, че са недопустими национални разпоредби или практики, съгласно които работник не може да прехвърля или съответно да натрупва до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение права на платен годишен отпуск, които не са упражнени за няколко последователни референтни периоди, поради отказа на работодателя да заплати тези дни.

В това отношение, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се припомни, че в своето решение от 20 януари 2009 г., Schultz-Hoff и др. (съединени дела C‑350/06 и C‑520/06). Съдът вече е имал повод да се произнесе по въпроси относно правото на платен годишен отпуск на работник, който до прекратяването на трудовото му правоотношение не е могъл да упражни правото си на този отпуск по независещи от волята му причини, по-точно поради болест.

Съдът обаче допуска, с оглед на закрилата на работодателя, който е изправен пред риска от натрупване на твърде големи периоди на отсъствие на работника и трудностите, които такива периоди биха могли да създадат за организацията на работата, национални разпоредби или практики, които определят период на прехвърляне от петнадесет месеца, с изтичането на който правото на платен годишен отпуск се погасява.

В обстоятелства като разглежданите в настоящото дело обаче защитата на интересите на работодателя не изглежда стриктно необходима, тъй като упражняването на правото на платен годишен отпуск на г-н King не е свързано с възникването на периоди на затруднения на дейността работодателя. До излизането в пенсия на своя работник посоченият работодател е имал възможност да се възползва от обстоятелството, че последният не е прекъсвал периодите, през които е полагал труд за него, за да ползва платен годишен отпуск.

От изложеното следва, че за разлика от положение на натрупване на право на платен годишен отпуск от работник, който не е в състояние да го ползва поради болест, работодателят, който не дава възможност на работника да упражни своето право на платен годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици.

В резултат на това, ако при липсата на национална нормативна уредба, установяваща ограничение за прехвълянето на отпуск в съответствие с изискванията на правото на ЕС, се допусне погасяване на придобитите от работника права на платен годишен отпуск, това би означавало да се узакони поведение, което води до неправомерно обогатяване на работодателя в нарушение на самата цел на посочената директива, насочена към опазване на здравето на работника.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
|
нерегистриран
04 декември 2017, 10:05
2
0
"Неизползваният платен годишен отпуск може да се отлага и натрупва"

Баце Бодигард и Мама не признават такива решения. Те уважават само правилни решения - че може да се вдига пенсионната възраст дори и над тази, в която за българските условия човек изобщо може да ходи, камо ли да ходи на работа; че може да се вдигат данъците, докато се одере кожата на българина; че работодателят не е длъжен да заплаща дежурство, но работникът е длъжен през това дежурство да бачка 24 без почивка и да не получи компенсация че е работил в почивния ден ...

Така е у нас!
1
|
нерегистриран
01 декември 2017, 14:07
9
0
Решение от Люксембург?
Ще се спазва по нашите ширини, толковоа колкото се спазва и решението от Люксембург, досежно незаконната адвокатска Наредба 1. Точно никак.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно