Защо политиканстването вреди на съдиите
Един магистрат, две решения и серия от (не)случайно разпределени дела
Защо политиканстването вреди на съдиите

През изминалата седмица стана възможен дебатът за функцията на съдебната система. А именно: какви са нейните мисия и цели; как с работата й се постига ефект и какви резултати виждаме.

Отговорите са следните:

Мисията на съдебната система се корени в гаранцията за постигане на максимална справедливост в държавата и осигуряването на колективните и индивидуални права по силата на невидимия обществен договор, сключен между нас и легитимните институции.

Целта на съдебната система през изминалите години е преодоляването на крещящия дефицит на справедливост в държавата. Характерното тук е, че става дума за традиционно общото обещание на политици и магистрати, кандидатстващи за ръководни позиции. Традиционно общо е и общото му неизпълнение.

Ефектите от съдебната система предимно се отнасят до отзвука на съдебните постановления в обществото. Да, правото е основано на закони, но духът на законите не е пряко записан в който и да е закон. И тук ролята на прилагащите онези свръхдостижения на съвременната цивилизация – нормативните актове и правила, е огромна. Защото работата на магистратите не е просто подпечатване на всеизвестни решения, те не са гумен печат за предварително ясни обвинителни актове или оправдателни присъди. Ако беше така, да сложим машина на входа на Съдебната палата: поставяш вътре хартията и тя ти вади за минутка присъда под формата на касова бележка. Няма защо да губиш време, ресурси и усилия за дълги и протяжни процедури.

Резултатите от работата на съдебната система са в пряка корелация с ефектите от дейността й. Но е налице и съществена разлика между двата термина. И за да стане по-ясно, предлагам да оставим настрана категорийния и понятиен инструментариум, с който си служат сухите теоретични анализи, посветени на актуалните събития в съдебната система. Нека погледнем две "знакови" дела (тази любима на Брюксел дума) от последните дни.

В началото на миналата седмица тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС) отхвърли протеста на прокуратурата и окончателно върна на обвинението делото за приватизацията на миноритарния държавен дял в ЕВН. Обвиняеми по процеса са бизнесменът Иво Прокопиев и министрите в кабинета "Борисов 1" Трайчо Трайков и Симеон Дянков, както и още няколко души. В случая, съдиите от САС потвърдиха решението на колега от Софийския градски съд (СГС). Вероятно мотивите им са юридически издържани, включително и заигравката с влизането в сила на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, но това е тема на съвсем друг разговор.

Тема на този разговор е ефектът от действията на магистратите. В случая, той беше ярко засягащ авторитета на съдебната система. Решението на тричленката от САС породи негативни материали в медиите, множество отрицателни мнения и коментари във форумите и социалните мрежи. Причина за това стана фактът, че един от присъстващите в съдебния състав е във видим конфликт на интереси от морална гледна точка. Дори и чисто нормативно да няма проблем, то етиката е нарушена със сигурност.

В съдебния състав на САС по делото "ЕВН" участва съдия Весислава Иванова. Тя е изпълнителен секретар на "Съюза на съдиите в България"(ССБ) – солидна магистратска структура, в която членуват малко над 10% от черните тоги в родното правосъдие. ССБ е организация, станала известна с публичната си подкрепа на идеите за коренна кадрова промяна в съдебната система. Идеи, които са олицетворявани с един бивш правосъден министър и неговата извънпарламентарна политическа партия. За основен рупор и мегафон на посочените тези и аргументи в последните години служат изданията на един от обвиняемите по споменатия процес. В това няма нищо лошо, разбира се.

ССБ е и организация, чиито членове намират радушен прием в медиите на обвиняемия по делото "ЕВН" Иво Прокопиев. Нещо повече, самата съдия Иванова, която решава дело, в което Прокопиев е страна, има авторски статии, намерили място в неговите вестници и сайтове през годините. Дано за изготвянето им тя не е получила хонорар, защото ситуацията би станала съвсем проблематична. Очевидно, медиите на бизнесмена са, меко казано, позитивно настроени към магистрата. А и магистратът към въпросните медии.

ССБ е организация, която регулярно получава стотици хиляди от една известна фондация. От същата фондация милиони получават и на практика партньорските на ССБ представители на четвъртата власт. Тоест, магистратската организация има общо финансиране с медиите на известен бизнесмен, медиите на известния бизнесмен и организацията си партнират в завиден синхрон, а впоследствие един от ръководителите на организацията е съдия по дело на известния бизнесмен.

Малко абсурдно звучи, нали?

Очевидно съдия Иванова трябваше да си направи отвод по делото "Прокопиев". Но не го направи.

Не го направи и по друго дело от изминалата седмица. Става дума за прословутия опит на прокуратурата да осъди за документно престъпление скандалния кмет на село Галиче Ценко Чоков. Уви, местният феодал няма да седне на подсъдимата скамейка за това престъпление, защото същият тричленен състав на САС (решил делото "ЕВН") отхвърли като неоснователно искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на процеса.

Не си мислете, че слагам знак за равенство между бизнесмена Прокопиев и кмета Чоков. Ни най-малко, разликите между двамата са от земята до небето. Но пък ситуациите в техните дела са сходни. В съдебния състав срещу скандалния кмет отново участва съдия Иванова, изпълнителен секретар на ССБ. В качеството си на представляващ магистратската организация тя е изготвила и подписала редица становища, декларации и т.н., пряко критикуващи главния прокурор и персонално Цацаров. В което няма нищо лошо, демокрация е - всеки има право на свобода на мнение и волеизявление. Но не е приемливо открит опонент на Цацаров да решава дело, по което страна е главният прокурор. Припомням, че главният прокурор е този, който поиска възобновяване на процеса срещу Чоков.

Така се получава, че решението на САС намирисва на опит за персонална разправа, посредством служебното ти положение, със стар противник, на когото ти и твоите хора сте обявили война от години. Война, която пък е непоискана, струва ми се, от ответната страна. Никой не кара насила определени съдии да политиканстват, подлъгани по опорните точки на олигарси с интереси в овладяването на съдебната система. Но щом го правят, е редно да понесат отговорност за това – етична, морална и професионална.

Какви изводи можем да направим от отказа на САС да възобнови делото срещу Ценко Чоков?

1. Става ясно, че оттук насетне такива като Чоков могат да са спокойни - който и да подаде жалба срещу тях, дори и това да е главният прокурор, то те могат да се измъкнат безнаказани. И това е страшното – щом станалият нарицателен пример за местен феодал и самозабравил се управник, сковал в ужас цяла Северозападна България, не може да бъде изправен пред Темида, то какво остава за по-малките бандити?

2. Става ясно какво ще ни каже следващия път правосъдният еврокомисар Вера Юрова – каква корупция и престъпност борите, след като не можете да вкарате Ценко Чоков в съдебната зала? (Добре че поне по друго дело - за организирана престъпна група и още куп обвинения, Чоков все пак е подсъдим. Може би, защото е пред Специализирания наказателен съд, а не пред САС).

3. Жертвите на престъпления и тормоз по малките населени места вероятно ще откажат да свидетелстват срещу насилниците си. Кой ще ги защити тях после, при положение, че очевидно дори главният прокурор не може да стори това, съдиите са намерили достатъчно аргументи, че няма доказателства Чоков да е извършвал документни престъпления. Може и да не вярвате, но е така.

4. Българските съдии трябва да спрат политиканстването. Защото се стига до казуси като този: атакуващата Цацаров съдия Весислава Иванова да решава дело, по което страна е главният прокурор. Вярното решение беше съдия Иванова да се отведе, тя не го направи, с което си навлече основателните критики от обществото. Но дори и да го беше сторила, пак щяха да последват сложни въпроси, отговорите на които биха я поставили в неприятен обяснителен режим. А авторитетът на институцията и личното достойнство на българските съдии са фундамент на системата и основен фактор за доверието в нея. Но, за да има наистина доверие в нея, съдиите трябва да са съдии, а не политици, герои от телевизионни студия или участници в циркови постановки.

Понеже знам каква ще е реакцията, много държа да уточня, че съм сигурен във високите професионални качества на съдия Иванова като магистрат. За това говорят резултатите от атестирането й през годините и проверките на работата й от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Повдигнатите въпроси целят да покажат какви са последиците от политизирането на съдиите. Защото, всъщност дори да са добри професионалисти, политизираните съдии сами поставят себе си в уязвимо положение.

Но в крайна сметка, казусите "Прокопиев" и "Чоков" поставят и един друг въпрос:

Има ли проблем със случайното разпределение на делата в Софийския апелативен съд? Защо медии и политици, стожери на морала и "правосъдието за всеки" не зададат този въпрос?

Как така прочутото дело за 102 милиона се разпределя случайно при съдия, превърнал се в любимец на групата, чийто любимец е и съдийката, при която случайно се разпределя дело на основния участник в групата и дело на основния противник на групата.

Случайност? Не мисля!

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
"Големият брат" пак се обади
|
нерегистриран
04 декември 2017, 10:06
37
-11
Невероятно е желанието на този "специалист" да пише сбор от изречения/които дори не могат да се нарекат произведение/в сфера която не познава.Прозвището "Големият брат" се оказа най-подходящо за него ,тъй като още никой не го е виждал/както още никой не е виждал Големия брат/.Ако беше реално лице ,авторът би се показал ,за да защити лично тезите си.Дали някой магистрат е трябвало да си направи отвод или не по висящ процес, е последното нещо , което външно на процеса лице може да коментира или да натрапва мнението си.Ако е такъв защитник на независимостта на съдебната система/и то ако счита ,че само съдиите са в нея/нека поне веднъж да уважи тази независимост.Правен свят е предназначено за интелигентна аудитория и не е издание от епохата на Третия Райх/напр. Voelkischer Beobachter или Der Stuermer/.
4
Съдия
|
нерегистриран
04 декември 2017, 10:16
31
-23
С политическата си дейност Велислава сама изгражда имидж на предубеден и зависим съдия. Зависимостите ѝ са известни на цялата съдебна система. Тя ги демонстрира и със съдебните си актове.
5
до автора
|
нерегистриран
04 декември 2017, 10:49
32
-14
Наслаждавай се на 30-те сребърника!
6
цензура?
|
нерегистриран
04 декември 2017, 11:12
27
-5
И къде са първите два коментара? Смешници!
7
Гнили ябълки на корем в БГ
|
нерегистриран
04 декември 2017, 11:54
6
-10
Да е ясно, ЕВН е държава в държавата ! На него се кланят всички властимащи, пряко отговарящи институции като КЕВР и съдии от всякакъв род български съдилища и прокуратури,-)
8
Хммм
|
нерегистриран
04 декември 2017, 12:43
26
-7
Личи си, че авторът е политолог. Според него излиза, че всеки, който членува във въпросната професионална организация не може да гледа дела. За да няма никакви съмнения, да вземем да я закрием. В апелативния съд има постоянни състави, а делото при случайното разпределение следва докладчика, оттам и състава. Но къде ти, авторът ще се интересува от такива прозаични неща, като е призван да разследва световната конспирация.
9
гражданин на света
|
нерегистриран
04 декември 2017, 12:53
13
-23
До коментар [#3] от "нерегистриран"Големият брат" пак се обади":
Невероятно е желанието на този "специалист" да пише сбор от изречения/които дори не могат да се нарекат произведение/в сфера която не познава.Прозвището "Големият брат" се оказа най-подходящо за него ,тъй като още никой не го е виждал/както още никой не е виждал Големия брат/.Ако беше реално лице ,авторът би се показал ,за да защити лично тезите си.Дали някой магистрат е трябвало да си направи отвод или не по висящ процес, е последното нещо , което външно на процеса лице може да коментира или да натрапва мнението си.Ако е такъв защитник на независимостта на съдебната система/и то ако счита ,че само съдиите са в нея/нека поне веднъж да уважи тази независимост.Правен свят е предназначено за интелигентна аудитория и не е издание от епохата на Третия Райх/напр. Voelkischer Beobachter или Der Stuermer/.

Авторът е реално лице и е представен с визитка, не ми е ясно за какво ти е снимката му, може би да видиш дали е "корпулентен" и да му лепнеш етикет.
Тезите му са повече от ясни и резонни са въпросите, които той поставя. Съдията трябва да е най-високият стандарт за безпристрастност и когато умишлено или поради "друго" той поражда съмнения в обществото върху безпристрастността си, тогава обществото има проблем. Не го ли разбира съдийката, значи не става.
Много добре си спомняме снимките на Весислава с представители на НПО, бивши министри на правосъдието и чуждестранни евронаблюдатели. "Чест" неоказвана на други магистрати. Поставя се въпроса, на какво я дължи. Също както и интервютата й в най-различни "прогресивни" медии. На моменти хората отстрани започват да си задават въпроса, тази госпожа журналистка ли е или съдия, защото съдията е призван да спазва законите и да говори с актовете си, а не да говори наляво и надясно за промяна на законите, за промяна на конституционното статукво, за пригодността или не на цели магистратски съсловия. Все тези, застъпвани от конкретни политически сили.
Използване на инструментите на съдийската професия за други цели, извън правосъдието или най-малкото хвърляне на съмнение върху безпристрастното им използване, чрез демонстрирани позиции, обвързаности и зависимости е укоримо и недемократично.
10
Марко
|
нерегистриран
04 декември 2017, 13:05
7
-13
То да е само "политиканстването..."!

Все повече се убеждавам ,че без прилагането на "грузински модел" нещата няма начин да се променят не само в т.нар."съдебна система"...

Това е положението или Терминал 2.
11
не съм фен на Весислава, ама хич
|
нерегистриран
04 декември 2017, 13:21
27
-8
но подобни квазиюридически съждения (модел бой по канчето) нямат място в правен сайт. Съдийската работа, както и всяка друга си има специфики и напъните на някой бос по темата да се прави на експерт, са дразнещи, смешни и пораждат противоположен ефект от опорната точка.
P.S. Думата "канче" не е обидна на верска или сексуална основа, та ако ще го триете, не използвайте това модераторско клише.
12
|
нерегистриран
04 декември 2017, 13:21
9
-17
"В съдебния състав на САС по делото "ЕВН" участва съдия Весислава Иванова. Тя е изпълнителен секретар на "Съюза на съдиите в България"(ССБ) – солидна магистратска структура, в която членуват малко над 10% от черните тоги в родното правосъдие. ... ССБ е и организация, чиито членове намират радушен прием в медиите на обвиняемия по делото "ЕВН" Иво Прокопиев. Нещо повече, самата съдия Иванова, която решава дело, в което Прокопиев е страна, има авторски статии, намерили място в неговите вестници и сайтове през годините. Дано за изготвянето им тя не е получила хонорар, защото ситуацията би станала съвсем проблематична."

Но по-интересното е друго. Според реализираните от въпросния протестърски кръг законови промени магистратите трябва да декларират какви ли не екзотични неща - като членуване в неформални общества и организации. Та въпросът е защо трябваше да се заформят тези нови досиета, след като в крайна сметка не е никакъв проблем авторът на статии в "Капитал" да оправдае медийния магнат, който ги публикува (остава открит въпросът дали въпросните статии са били и срещу заплащане, или са правени само заради взаимната любов). А много ме съмнява причината да се корени само в семейната страст по доносите, имайки предвид, че зад реализирания законопроект стои брата на една доносничка.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно