Заключение на генералния адвокат M. Bobek в подкрепа на определение на Общия съд:
Препоръките на ЕК не са нито задължителни, нито се допуска да произвеждат правно действие
Страните имат пълното право изцяло да пренебрегнат съдържанието на препоръката, без това да създава възможност за преки или непреки санкции
Препоръките на ЕК не са нито задължителни, нито се допуска да произвеждат правно действие

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 12.12.2017 г. генералният адвокат M. Bobek представи заключение относно характера на пропоръките като актове на Европейския съюз. По дело, заведо от Кралство Белгия пред Съда на Европейския съюз, за отмяна на препоръка, касаеща защитата на потребителите на услуги в областта на хазартните игри по интернет, той подвърждава разбирането, че препоръките  имат незадължителен характер и следователно те не могат да пораждат права и задължения за държавите членки или за частноправните субекти.

Казусът

На 14 юли 2014 г. Европейската комисия приема препоръка на основание член 292 ДФЕС. Целта й е защитата на потребителите на услуги в областта на хазартните игри по интернет, включително защитата на малолетните и непълнолетните лица, както и за отговорните търговски съобщения за тези услуги. Другата цел на препоръката е превенцията на проблемното комарджийство и на защитата на малолетните и непълнолетните лица и опазването на общественото здраве.

Приемането на препоръката е придружено от обяснителна записка, в която се казва, че "Препоръката е акт с незадължителен характер. Европейската комисия отправя послание към държавите-членки какви действия се очакват от тях за решаването на даден проблем, като същевременно дава възможност за достатъчна гъвкавост по отношение на средствата за постигането на тази цел на национално равнище.

На 13 октомври 2014 г. Кралство Белгия подава до Общия съд жалба за отмяна на въпросната препоръка.

С определение от 27 октомври 2015 г. Общият съд отхвърля жалбата като недопустима. Съдът приема, че предвид текста, съдържанието и контекста ѝ, препоръката не произвежда и не е предназначена да произведе задължително правно действие. Поради това тя не може да бъде квалифицирана като акт, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на член 263 ДФЕС (т. 37 от Определението). В мотивите си Общият съд първо посочва, че въпреки някои незначителни различия между текстовете на различните езици, в съществената си част текстът на препоръката няма императивен характер (т. 21 и сл. от Определението).

По-нататък Общият съд приема, че видно от съдържанието на препоръката, Комисията не е имала намерение да ѝ придаде задължително правно действие. По-конкретно, в точки 51—53 от документа държавите членки се приканват да определят компетентни регулаторни органи и да уведомяват Комисията за мерките, предприети въз основа на препоръката. Това не създава задължение за държавите членки да прилагат принципите, установени с този акт. Освен това Комисията изрично заявява, че препоръката не засяга регулаторните правомощия на държавите членки в тази област, а само ги приканва да се съобразяват със закрепените в нея принципи.

Общият съд посочва, че противно на твърденията на Кралство Белгия, препоръката не съдържа нито правило, нито принцип за хармонизиране на пазара на услугите в областта на хазартните игри по интернет.

С жалбата си до Съда на Европейския съюз Кралство Белгия иска от него да отмени определението на Общия съд и да обяви за допустима подадената до Общия съд жалба за отмяна, както и да разреши делото по същество.

Комисията от своя страна иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Заключението на генералния адвокат M. Bobek

Генералният адвокат M. Bobek подкрепя становището на Общия съд. Според него препоръките не са нито задължителни, нито се допуска да произвеждат правно действие. Следователно те не могат да пораждат права и задължения за държавите членки или за частноправните субекти. Що се отнася до държавите членки, принципът на лоялно сътрудничество не може да се използва, за да се постави по какъвто и да е начин под съмнение това разбиране. Страните имат пълното право изцяло да пренебрегнат съдържанието на препоръката, без това да създава възможност за преки или непреки санкции. Това важи не само за конкретните "задължения", които държавите членки се насърчават да въведат, но и за всякакви "покани" за докладване.

Bobek изтъква, че в договорите препоръките са определени само по отрицателен начин: те нямат задължителен характер (член 288 ДФЕС). Обикновено те съдържат покани за възприемане на определено поведение, следване на политика или правила, които авторите им считат за подходящи с оглед на преследваната цел.

Генералният адвокат посочва, че най-голямото предимство на препоръките обаче крие и най-голямата опасност. Те могат да се използват не само като средство за прокарване на политики, които са блокирани политически (липса на консенсус) или правно (липса на конкретни правомощия в този смисъл). Наред с това те имат потенциала да бъдат използвани като средство за заобикаляне на законодателните процеси.

М. Bobek стига до заключението, че Общият съд е допуснал грешка при преценката на правните последици на обжалваната препоръка и определението на Общия съд следва да бъде отменено, доколкото с него подадената пред Общия съд жалба е обявена за недопустима.

Съгласно чл. 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отмени решение на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

Съдът на ЕС разполага с всички необходими данни по делото, за да може да отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията на първа инстанция. В интерес на процесуалната бързина и икономия предлагам на Съда да обяви жалбата за допустима и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество.

Предлагам на Съда на ЕС да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз по дело T‑721/14, да обяви за допустима подадената по въпросното дело жалба за отмяна и да върне делото на Общия съд за произнасяне по същество.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
?
|
нерегистриран
19 декември 2017, 16:58
1
0
И какво ще правят сега нашите управляващи без задължителните и непораждащи правно действие препоръки на ЕК? С какво ще се оправдават?
1
|
нерегистриран
18 декември 2017, 15:56
0
-4
Решение № 166/10.май 2000г. по н.д.№50/2000г,1.н.о..ВКсъд,е ,постановено при допуснато СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Доказателство:писма на ВКП вх.№4921/13г. от 04.09.2015г.,й 08.12.14г..
Поради което не може да влезе в законна сила.,тъй като ВКС потвърждава присъда ЛС на 10 май 2000г.,постановена по нох.д.№522/98г.РС Враца,оставена в сила с внох. д.№358/99г.ОС Враца, за престъпление по чл.148 ал.2 НК ,приписване на подкуп на н-к Грао при общ Враца , Потвърждаването на присъдата ЛС от ВКС ,е станало ПРИ ВЕЧЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ЗАКОН , й СЛЕД ПРОМЯНАТА му, съгласно Д.В. БР.21/2000г
Вместо касационната инстанция да гледа делото по новия процесуален ред,защото решението и мотивите са произнесени след въвеждането на новото законодателство.
Или е следвало да върне ОХ делото на първа инстанция, за да тръгне по тъжба на пострадалия и да завърши по новия закон ,с наказание Глоба по 78 а НК? Още повече мотивите на решението на ВКс излизат с два месеца закъснение,заради“заболяване” на докладчика .
Осъден съм без обвинителен акт ,, тъй като ОА на Рп Враца е защитаван от прокурор от Мездра,без командировъчна заповед, доведен от председателя на РС Мездра,командирована във РС Враца ,да ме съди.
Съден съм и съм Осъден , без свидетел/отстранен от с.з./ и без защита на правата ми с тежки последиците които са последвали от това,,,при допуснати трима свидетели на обвинението,. нарушен е правният ред.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно