Председателят на Комисията по правни въпроси на НС Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме по свършената работа
До момента няма отрицателни становища за създаването на Централен административен съд, казва съвносителят на поправките в АПК и депутат от ГЕРБ
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме по свършената работа

Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси, депутат от ГЕРБ, снимка: БГНЕС

В последния работен ден преди зимната ваканция на парламента, двама депутати от управляващото мнозинство - председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и неговият заместник Християн Митев от Обединени патриоти, изненадващо внесоха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Той предвижда създаването на Централен административен съд, чиято основна цел е да облекчи натовареността във Върховния административен съд.

"Правен свят" вече представи позицията на Христиан Митев. Днес ви предлагаме отговор на въпросите, които зададохме и на председателя на Комисията по правни въпроси и депутат от ГЕРБ Даниел Кирилов.

Кое наложи толкова радикална промяна в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), която изцяло променя административното производство, да се внася в последния момент преди дългата Коледно-новогодишна ваканция?

Ще започна исторически с 2014 година. Тогава, при изслушване на доклада на председателя на Върховния административен съд (ВАС), за първи беше представена пред 43-то Народно събрание концепцията, обосноваваща необходимостта от създаване на Централен административен съд. Като аргументите са в две посоки.

Първата е свръх натовареността на двете най-големи и важни административни съдилища – ВАС и Административния съд София-град. Това е обяснимо, с оглед концентрацията на ведомства, които се намират главно в столицата. Сравнението на натовареността е на база натоварването на останалите административни съдилища.

Втората причина е, че ВАС, в голяма част от случаите, действа като първоинстанционен съд за голяма група от жалби. Това е много сериозна причина и би следвало тя да се съобрази и да се обсъди.

Както знаете, ние започнахме още преди половин година работата по АПК, беше приет законопроектът на първо четене, имахме повече от четири месеца, в които работеше работна група. Тя обединяваше представители както на министерствата, народни представители, така и административни съдии. В хода на този дебат, освен ключовите въпроси, по които сме дали правни разрешения, в нашия законопроект се поднови обсъждането за необходимостта от създаване на Централен административен съд. По тази причина аз представих в работната група този законопроект, които и сега е на вашето внимание и сме подписали заедно с колегата Христиан Митев.

В тази връзка, паралелно с планувания Централно административен съд, ще заработи ли и Централно административна прокуратура?

Този въпрос ще го решим между първото и второто четене на законопроекта, защото тук е важно становището на прокуратурата по това дали е необходимо да се създаде и такова звено в прокуратурата или то ще бъде покрито от ВКП и ВАП.

Защо само двамата с Христиан Митев сте съвносители, защо не потърсихте подкрепа и от други колеги от парламентарната правна комисия?

Нека се върна в законодателния процес, в по-големия, всеобхватния проектозакон за изменение и допълнение на АПК. На работната група раздадохме тези материали за формиране на становище от участниците в нея. Пристъпихме към второ четене в правната комисия, гостуваха както председателят на ВАС, така и проф. Огнян Герджиков, и проф. Иван Тодоров. След дебат, по искане на ВАС, ние отложихме второто четене за края на януари, за да може Пленумът на съда да изрази становище. По този повод стана дебат между колегите от всички парламентарни групи. Колегата Зарков и колегата Хамид даже бяха на мнение, че не трябва да се внасят тези текстове между първо и второ четене, а да бъдат приети на едно гласуване, да се спази и в пълен обем законодателната процедура и за Централния административен съд.

В този дебат и в рамките на работната група никой до този момент не е изразил отрицателно становище във връзка с евентуалното създаване на Централен административен съд. Това е една концепция, разработена от върховните административни съдии и тя е в пряка кореспонденция със стремежа ни да решим въпросите по свръхнатовареността и по разпределение на делата, включително и по уреждане на подсъдността на някои видове дела. Бяха изказани становища, че след като имаме един месец време, би могло да се опитаме да вкараме отделно, като самостоятелен законопроект, който да мине отделно на първо и на второ четене и този за Централен административен съд.

Идеята е да разгледаме, все пак, всички въпроси комплексно, при всички положения ние ще хармонизираме нещата и предпоставящите въпроси ще бъдат отразени в цялостния законопроект. Има логика, все пак, в това да конструираме един нов съд на първо място и след това да подредим подсъдността.

Не е ли редно подобен законопроект да бъде подложен на далеч по-широк дебат, а негов вносител да е Министерството на правосъдието (МП) чрез Министерския съвет?

В никакъв случай няма да пренебрегнем мнението и на МП по този въпрос, както и становището на Висшия съдебен съвет. Те са най-важните в този обхват на тази материя. Но тъй като по основния законопроект вече бяхме стигнали до второ четене, имахме готовност да внесем и този проект. По тази причина, ако изчаквахме законодателна инициатива от Министерския съвет, това щеше доста да проточи нещата във времето. За да има по-широко покритие, законопроекта ще го внеса и в Съвета за съдебната реформа при министъра на правосъдието и ще й напиша писмо с молба да го включи в следващ дневен ред. 

Нали знаете каква вълна от критични коментари вече отключихте с факта, че депутати предлагат революционни промени в АПК?

Тази идея, за промени в АПК, ние я обявихме като актуална още преди около месец в работната група. До сега не са се чули много отзиви, макар че очаквахме да има и досега реакции. Не бих искал да влизам в спор имат ли законодателна инициатива депутатите и как тя трябва да се измерва със законодателната инициатива на правителството.

Това е една тема, която е решена конституционно. Какво да направим – да забраним на депутатите да внасят проекти? Нали лятото спорът беше защо нямало законопроекти?

Искам да подчертая, че това е обща работа на трите власти – на изпълнителната, на законодателната и най-вече на съдебната. В този случай ние се вгледахме най-вече в желанието на съдебната система и на административните съдии. Не мисля, че има нещо лошо в това, че вносителите сме народни представители. МП ще участва със становище, както казах, включително и с представители при обсъждането на двата вече законопроекта за изменение и допълнение на АПК. Ние не се мерим с изпълнителната власт. Не сме получили досега и укор от тях, че по някакъв начин сме ограничили тяхната възможност да участват, да анализират, да защитават позиция.

Какви допълнителни разходи ще са необходими, за да се обезпечи работата на новата съдебна инстанция?

Имаме предварителна прогноза в тази посока и тя е на база това, че по принцип разходите за щатове и възнаграждение няма съществено да се променят. Това няма да доведе до сериозни кадрови или финансови промени. Имаме проблем със сградата на Административния съд София-град и този въпрос се решава. Няма пречка заедно с това и като се съобрази необходимостта от устройване и на новия съд, който най-вероятно ще бъде заедно с един от двете административни съдилища в София, да се осигури пространство и на двете съдилища.

Вашият колега Християн Митев коментира, че идеята е на бившия председател на ВАС Георги Колев, на върховни съдии, но беше ли консултиран законопроектът с г-н Георги Чолаков, който само преди два месеца застана начело на ВАС?

Така е, тази идея беше представена пред правната комисия през 2014 години от тогавашния председател Георги Колев. Тогава той представи допълнителни материали от работната група на ВАС, където се съдържат анализите и проектните разработки за промени в АПК, които ние сме използвали.

Господин Чолаков участва в последното заседание на правната комисия и той заяви положително отношение към тези предложения, включително пое ангажимент да включи новия законопроект за Централен административен съд в становището на ВАС. Избързахме да оформим това внасяне, за да може оттук нататък всички заинтересовани да вземат отношение.

Християн Митев припомни, че Вие бяхте вносител на поправки в АПК, които трябваше да насочат част от делата, които са подсъдни пред ВАС, към Административния съд София-град. Значи ли, че се отказвате от тази идея, след като предлагате един бъдещ Централен административен съд да облекчава ВАС?

Нека да започнем дебатите по същество. Пак казвам – тук има възможни варианти за решение, нужно е становището на върховните магистрати. Ние ще се съобразим с тях.

Очаквате ли да има противници на идеята Ви за създаването на Централен административен съд и в коя конкретна част ще бъдете атакувани? Може би в желанието тази съдебна инстанция да разглежда спорове с голям материален интерес – обществени поръчки, например?

Очаквам до известна степен съпротива. Мисля че, че по отношение на материалния интерес, няма да имаме големи, съществени промени по споровете, които се решават. Ние и сега имахме такова обсъждане по големия законопроект, някои от министерствата, с оглед на тяхната компетентност, определено предпочитат подсъдността на ВАС. Вероятно в тази посока ще има нужда от баланс и съобразяване.

По отношение на делата, които касаят обществените поръчки и концесионните договори, например, ние имахме продължителни дебати в работната група по въпроса за обхвата на административния договор. Изчакахме и получихме становището на Консултативния съвет по законодателството, който в 45 страници обсъжда ключовите проблеми в административния договор. Засега надделява мнението да не настъпват големи промени по отношение на компетентността, свързана с обществените поръчки и концесионните договори. Ще спазим разделението на гражданско-правни, административно-правни дела, във връзка с тази материя.

Г-н Кирилов, това Народно събрание е с най-малко депутати юристи, а сякаш променя доста радикално процесуалните закони. Смятате ли, че промените наистина са удачни, визирам тук и ГПК и НПК, а сега и АПК?

Ние, юристите, не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. Имахме огромна амбиция и за двете сесии – и лятната, и есенната – и виждате, че обсъдихме и трите процесуални закона. Аз имам огромно удовлетворение за промените в ГПК, за които работихме около две години.

Не знам защо е нужно да се внушава някакво специално отношение към бройката на юристите в парламента. Тук проблемът е следният: защо юристите очевидно вече не сме толкова атрактивни като политици. Проблемът не е, че юристите не искат да стават депутати, а че политическите кампании станаха много спорни. Загубихме доста колеги, които бяха и в листите.

Не искам да оценявам и колегите юристи от предишни парламенти, доколкото имам поглед и съм работил с колеги в 42-то, 43-то, а сега и в 44-то Народно събрание, много ценни колеги бяха депутати. Съжалявам, че голяма част от тях не са в състава на настоящия парламент.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
25
Митко,
|
нерегистриран
28 декември 2017, 23:19
4
-1
не виждам някой тук да плаши някого. Просто за заемане на щат е нужен конкурс. Честен. И който е по-добър, независимо дали е съдия или адвокат, нека се докаже. Стига с тия привилегии вече, че то у нас друго не остана.
24
Митко
|
нерегистриран
28 декември 2017, 16:33
3
-2
Колеги аз не знам какво ви притеснява командироването от рс в адм.съд ? Половината дела са АХ, т.е като за наказателен съдия (това са 60 % от делата в рс) а адм.не са проблем за гражданските съдии от рс, дори и по ЗУТ щото процеса е 99 % като по ГПК. Всеки който иска да расте в кариерата ще иска команд.щото това е другия вариант за растеж освен окръжен. Освен това в последния има много дела които няма в рс- несъстоятелност, КОНПИ,осиновяване и др.Така че не плашете колегите от рс които имат желание.
23
председател, зам. председател и командирован
|
нерегистриран
28 декември 2017, 15:13
2
0
До коментар [#14] от "....":
В Перник са 2-ма и 1 командирован от Адм. Съд Бургас.
сега ще сложат за зам председател - "председателката", която 09 години работи при "пълна липса на конфликт на интереси". Успех, другарко, и никога срам и морал.
22
Законът за отговорността на държавата не е (ЗОДОВПГ), а е (ЗОДОВ)
|
нерегистриран
28 декември 2017, 14:08
4
0
ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 30 ОТ 11.04.2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
Неук Николай Статков от Vraca, Vratsa, където ум и гарга не каца. Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани /1989 г./, е преименуван през 2006 г. в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
21
Тодор Живков: Може да решава тоя, който има пари
|
нерегистриран
28 декември 2017, 13:48
5
0
До коментар [#6] от "Дани ликвидатора - човекът, известен с компаниите, които е ликвидирал.":

„Обичам парите. Обичам парите повече от нещата, които могат да купят. Има само едно нещо, което обичам повече от парите. Знаете ли кое е то? Парите на другите".
„Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти нямаш право да решаваш!... А ти ще отидеш да взимаш решение? Ти немаш пари, па ще се измъкнеш след това.”
20
Тодор Живков
|
нерегистриран
28 декември 2017, 13:21
4
-2
До коментар [#19] от "нерегистриран":


Това не е добра идея. Материята е много различна.
Според мен празните щатове следва в административните съдилища следва да се запълват, при липса на кандидати от други такива, само след проведени конкурси. На които на равна нога да участват и настоящи магистрати, и външни за системата харо.а
Ма няма да стане. Целта в последните години е да се ограждаме и да назначаваме само "свои" и "проверени" верни хора. За жалост.
Няма нужда от подобно недоразумение- Централен административен съд. В него целта е да се назначат верни и послушни хора, които ще изпълняват поръчки.
Просто делата следва да се гледат от административните съдилища. Това не е проблем и сега, ама пусти кокал - изтърва ли се?! Като при данъчните дела е. По- лесно се командват един или пет съдилища, но 28 е зор.
И за да не се товари АССГ, подсъдността да е по местожителство /седалище/ на жалбоподателя или наличната местна структура на съответната администрация, ако има такава.
Един нерегистриран тук под номер #19 постави и днес въпроса за конкурсното начало. Ето момента да започнем с конкурсното начало, другари. Конкурсното начало не означава конкурсен край, другарки и другари! Добър съдия е тоя, който не разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, всички доказателства по делото и доводите на страните, а както трябва съгласно заповедите и инструкциите. Жалко, че аз не съм млад да развея байрака на митинговата демокрация. Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал за митингова демонстрация, ...(демокрация)! Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса. Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат!...Ако не се изходи от тая база, ние нема да стигнем до никъде. Голема грешка ше напраиме. И затуй нашето ръководство твърдо застана на тая позиция - че ние имаме работа с недоразвито общество. Или ако вземем да не се разпростирам: съдебната система е едно недоносче. Ето това е самата истина! Недоносче!...
19
|
нерегистриран
28 декември 2017, 11:58
4
-1
До коментар [#13] от "Митко":
Вместо да се занимавате с излишни неща, вземете променете текстовете от ЗСВ касаещи командироването в Адм. съд. Към момента /без всякаква логика/ такова е възможно само от друг адм.съд, а не и от районен, което е абсурдно, след като е възможно за окр.съд. В страната има доста свободни длъжности в адм.съд и колеги от рс, които желаят да отидам там- и за постоянно и командировани. Знаете ли че например в перник от 5 щата са заети 3 и колегите избемогват. Ето това променете, а не други неща


Това не е добра идея. Материята е много различна.
Според мен празните щатове следва в административните съдилища следва да се запълват, при липса на кандидати от други такива, само след проведени конкурси. На които на равна нога да участват и настоящи магистрати, и външни за системата харо.а
Ма няма да стане. Целта в последните години е да се ограждаме и да назначаваме само "свои" и "проверени" верни хора. За жалост.
Няма нужда от подобно недоразумение- Централен административен съд. В него целта е да се назначат верни и послушни хора, които ще изпълняват поръчки.
Просто делата следва да се гледат от административните съдилища. Това не е проблем и сега, ама пусти кокал - изтърва ли се?! Като при данъчните дела е. По- лесно се командват един или пет съдилища, но 28 е зор.
И за да не се товари АССГ, подсъдността да е по местожителство /седалище/ на жалбоподателя или наличната местна структура на съответната администрация, ако има такава.
18
|
нерегистриран
28 декември 2017, 11:19
11
0
И те с идеята на съзидатели, молим ви се !
В резултат на същото такова чутовно съзидание бе приет ГПК, в сила от 01.03.2008 г., който не само не разреши проблеми и трайни обществени отношения - напр. натовареност на ВКС, а създаде нови - лъсна пълната мисловна импотентност на ВКС, който вече 9 години "правораздава" на принципа "тука има, тука нема"; липсва каквато и да било предвидимост; с писането на определения, с които касационното обжалване се приема за недопустимо, на по 4-5 листа преливат от пусто в празно и толерират безобразията, правната неграмотност, липсата на справедливост, всички съчетани с арогантност, на окръжните съдилища.
Щели били да уеднаквяват съдебната практика ! То за това капацитет требе, неуважаеми !
А относно неуважаемия Кирилов: И като количество, и като качество, сте не около нулата, а сте си отрицателна величина ! Вредните сте !
17
до 13
|
нерегистриран
28 декември 2017, 10:15
7
-2
И как да стане, като администратимното правораздаване няма нищо общо с гражданското или наказателното. Как съдия,, който се е занимавал с наказателно право или с разводи да се оправи със ЗУТ, или обжалване на ревизионни актове по ДОПК. Че процедурите по ЗУТ са непонятна материя,, ако не си се занимавал с това с години.
Ако съдия от РС иска да отиде в администратвмен съд, ще изчака за конкурс, и ще покаже там знанията си, а не през задната вратичка-с командироване да бяга от районния съд.
16
Данаил Кирилов: "Ах, мили мои, партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт..."
|
нерегистриран
28 декември 2017, 09:43
12
0
До коментар [#1] от "нерегистриран"Станах член на БСП през 1997 г., във времената, когато всички бяха станали сини", споделя той пред в. "Стандарт" през 2007 г. ":
Данаил Кирилов:
Юристите не се теглим на килограм, а се оценяваме на база свършената работа. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш неюрист? Тоталната ти правна неграмотност, явно не е само правна. Защо България произвежда висок брой функционално неграмотни? - известни като "Брокерите".
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/07/28/3014557_danail_kirilov_-_izpulniteliat/
"Тези предложения съм поел грижата и отговорността да бъда техен предложител". Тази реплика, изпусната от председателя на правната комисия Данаил Кирилов по повод спорните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) миналата седмица, е най-краткото обяснение на ролята, която той играе в парламента. През последните няколко месеца името на 47-годишния юрист от Димитровград стои под едни от най-противоречивите законопроекти, внасяни в този парламент. Общото между всичките, меко казано, спорни предложения е, че са с прикрит произход. По интересите, които защитават, може да се съди, че текстовете идват или от прокуратурата (Наказателнопроцесуалния кодекс), или от ръководството на Върховния административен съд (Административнопроцесуалния кодекс), или от мнозинството във Висшия съдебен съвет (Закона за съдебната власт), или от Министерския съвет (Закона за опазване на околната среда). Данаил Кирилов просто е "поел грижата", изпълнява ангажимента си и нищо не може да го спре. Днес той е юридическото острие на ГЕРБ, което замести Искра Фидосова в нелеката задача да облича противоречивите идеи в законодателни инициативи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно