Проф. Пламен Киров:
Президентът може да блокира с вето Истанбулската конвенция*
С подмяна на съдържанието на основния закон, може да се отвори врата за легализиране на еднополовите бракове, смята преподавателят по Конституционно право и бивш конституционен съдия
Президентът може да блокира с вето Истанбулската конвенция*

Проф. Пламен Киров, преподавател по Конституционно право, конституционен съдия (2006-2015 г.)

Проф. Киров, като юрист можете ли да обясните защо една добра на пръв поглед идея като Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция), среща такава яростна съпротива?

Има два аспекта на проблема – чисто юридически и политически. Ще започна с политическия, защото той се проектира върху юридическия. Цялата кампания, която се проектира върху ратифицирането на конвенцията е от типа на "да разлаем кучетата". Защото се привлича общественото внимание върху един проблем, който може да се окаже, че не е чак толкова значим. Всъщност има президентско вето върху един много важен закон, приет от парламента – за борба с корупцията по високите етажи на властта. Има декларирана и готовност за внасяне на вот на недоверие по темата корупция.

Някой да е чул тези две теми да се обсъждат в публичното пространство? Всички се занимават с Истанбулската конвенция. Приемането на самата конвенция от Министерски съвет е още един удар върху позицията на патриотите в коалицията. Защото предварително бе ясно, че първите, които ще реагират много категорично против и дори емоционално, ще бъдат патриотите. На следващо място БСП заяви публично, че няма да гласува ратификацията на конвенцията, и така се намести в полето на патриотите от гледна точка на национални и социални ценности. Така че има определен възел от политически моменти, които се пренасят върху правното действие, което ще предприеме парламента.

Основателни ли са възраженията на патриотите, които твърдят, че зад благовидната фасада на конвенцията е скрит опит за признаване на "третия пол"?

Моето мнение е, че са напълно основателни и ще се аргументирам по един много прост начин. Който и лекар да попитате що е пол, той ще ви отговори, че полът е биологично детерминиран, че има два пола – женски и мъжки и че те са свързани с определени атрибути, чрез които се осъществява биологичното възпроизводство. Когато говорим за пол или за секс, имаме предвид мъже и жени. Нямаме предвид никакви социални роли, нито самоопределение, нито самоизживяване.

При това за целите на Истанбулската конвенция, които са афиширани още в заглавието – за борба и предотвратяване на домашно насилие и насилие върху жени – биологичното разбиране за пол – мъжки и женски – върши идеална работа. Не е необходимо да бъдат вкарвани други понятия. Т. е. конвенцията може да използва понятието секс, а не да вкарва нови понятия, доста широки, неопределени и витиевати, за да бъдат изпълнени задачи, които стоят на втори план и не са свързани с насилието над жени. Ако погледнем нашето вътрешно законодателство, то България практически е взела всички мерки да предотврати и накаже проявите на домашно насилие и на насилието над жени. Струва ми се, че с тази конвенция и нейната ратификация се чука на отворени врати.

Какво имате предвид?

Ние сме се съобразили с изискванията, свързани с цивилизованото отношение към нежния пол и проявите на домашно насилие, което трябва да бъде ограничено. Конвенцията, в частта свързана с насилието над жени съдържа текстове, които могат да бъдат адмирирани и подкрепени. Но когато става въпрос за приемане на нови дефиниции на понятието пол, и когато, извинявайте конвенцията казва, че полът е социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете, ние вкарваме ново определение за пол. Това дори не е джендър. Това е друго понятие за пол, тъй наречения "социален пол", т. е. как един човек се самоопределя от гледна точка на позициите мъж или жена и как обществото го възприема във връзка с това самоопределение.

И тук възниква сериозен проблем по отношение на българската конституция. Когато в този основен документ се борави с понятието пол – на първо място текстът, който е свързан с принципа на равноправието (недопускането на дискриминация или на привилегии), конституцията ни казва: Не се допускат никаква дискриминация или привилегии на основание на пола (чл. 6). Във връзка с понятието брак, нашата конституция казва: Бракът е доброволен съюз между мъж и жена (чл.46, ал.1). Но нашата конституция има предвид биологичното понятие за пол, за мъж или за жена, а няма предвид социална роля.

Това означава ли, че Истанбулската конвенция отваря врата и за еднополовите бракове, както твърдят от ВМРО?


Разбира се, че означава, ако въведем едно широко, размито понятие за пол. Ако един мъж се идентифицира като жена, на базата на самоопределение и поиска да сключи брак с друг мъж, който се самовъзриема като мъж, би трябвало да може да сключи този брак. Т.е. без да променяме конституционния текст, чрез вкарване на друго понятие за пол, ние заобикаляме смисъла на конституционния текст, подменяме съдържанието на конституцията. И тези текстове в Истанбулската конвенция най-вероятно са плод на някое гей лоби, което е пробило на международно ниво.

Тази конвенция изключение ли е ?

За съжаление, не е. Има и друга конвенция, която ратифицирахме през 2012 г. и сега се чудим какво да правим. И пак камъните са в градината на министър Цецка Цачева. Какво правим с понятието "запрещение"? Защото има конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, в която не се прави разлика между двигателно и психическо увреждане. Конституцията борави с понятието запрещение и от гледна точка на активното и от гледна точка на пасивното избирателно право.

Преди да се подпише една конвенция не се ли правят работни групи от експерти, които да огледат внимателно текстовете за подводни камъни?

Не се търсят експерти, знаем и можем всичко и действаме мащабно и безотговорно. Това е принципът на който се изгражда както вътрешната ни политика, така и външната.

Реалистични ли са изразените опасения, че след ратификацията на Истанбулската конвенция, всяка хомосексуална двойка, на която е отказано да сключи брак, би могла да съди и осъди държавата в Страсбург?

Отваря се такава врата. Искам обаче да внеса едно уточнение, защото започнах с тезата, че шумът е малко буря в чаша вода. Международните договори допускат да се правят т.нар. резерви и съпътстващи декларации при ратификацията. Резервата означава, че когато ратифицираме и направим задължителен за изпълнение текстът на една конвенция, за определени текстове от нея ние казваме, че не ни обвързват. При декларациите обявяваме, че възприемаме определени текстове, с определено съдържание. Т.е. във връзка с тълкуването на текстовете. По принцип не всяка конвенция допуска да се правят резерви и декларации. Вероятно по Истанбулската могат да се правят, но Конвенцията за защита правата на хората с увреждания не допуска резерви и уговорки. Тепърва предстои в Народното събрание при законодателния процес във връзка с ратификацията да се види дали парламентът ще я ратифицира с декларация или с резерва. Т.е. ние ще приемем, че определени текстове не ни обвързват.

Кой е по-добрият подход – резерва или декларация?

Правилният подход по отношение на определението за пол е да кажем, че стоим зад биологичното съдържание на категорията "пол". Трябва обаче да се направи много внимателен преглед на целия текст на конвенцията, защото ако смисълът е изграден върху определението на понятието за пол като социално изградена роля, то ние като направим декларация относно този текст, то практически с какво се съгласяваме? Въпросът не е толкова прост, но пък не е и толкова сложно, стига конвенцията по отношение на спорните определения да допуска декларации или резерви.

Конвенцията ще бъде гледана от комисии в НС, ще има сигурно и широк обществен дебат, може би ще бъдат привлечени за мнения специалисти в областта на международното публично право, както и конституционалисти и ще се стигне до някакво решение.

Има един такъв момент, че вицепрезидентът Илияна Йотова малко избърза с оценката по отношение на конвенцията. Защото ако се наложи президентът да наложи вето на закона за ратификацията на Истанбулската конвенция, при положение, че парламентът приеме договора без резерви или декларация, тогава ще бъде провокиран конфликт между президента и вицепрезидента.

Какво би станало, ако в парламента бъде бламирана ратификацията?


Европарламентът още миналата година гласува Истанбулската конвенция. Ако нашият я бламира, ще възникне въпрос дали не сме длъжни просто заради членството ни в ЕС да се съобразяваме с нея, макар и да не сме я ратифицирали.

Има ли начин това да се избегне?

Има начин, ако се намерят мъже или жени, които да изберат социалната роля на мъже. Ако Конституционният съд каже, че българската конституционна идентичност не ни позволява, въпросът приключва. Европейското право не може да се поставя над конституционното право на страните.

Т.е. трябва да бъде сезиран Конституционния съд?

Точно така. Но това предстои и зависи какъв ще е изходът – дали ще има ратификация на конвенцията, дали ще има декларация или резерви към нея и дали те ще удовлетворят обществото.

Пламен Киров е професор по Конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), секретар по юридическите въпроси на президента Г.Първанов. От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.
 В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

*Препечатваме интервюто от в-к "Труд" Подзаглавието е на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
19
|
нерегистриран
08 януари 2018, 13:47
2
-2
Стига глупости и отплесване по незначителното! Как никой не забелязва и не говори за същинския проблем с тази престъпна конвенция?! Не са двата текста за социалния пол, а цялата конвенция с предлаганата шокираща неравнопоставеност между мъжете и жените. Питам за N-ти път: С какво право се въвежда в разрез с Конституцията по-интензивна наказателно-правна защита в полза на жените?! С какво право се въвежда имплицитно необоримата презумпция, че мъжете са насилници, а жените и децата - винаги техни жертви?! За да се внуши, че бракът е узаконена форма на насилие, в която мъжът безчинства ли?! Кой извратен соросоиден мозък внушава тази непочиваща на никакви реални данни манипулация?! Няма такъв филм насилие над жените. Масовото насилие е точно в обратната посока - от жените над мъжете чрез неспирен психически тормоз чрез безделничество и финансови претенции. Абсолютно недопустимо е насилниците да бъдат защитавани за сметка на жертвите.
18
Светли
|
нерегистриран
07 януари 2018, 22:03
2
-1
Как е възможно цял професор да твърди, че в случая проблемът само е политически и юридически. В подбни дилеми винаги има и един друг аспект, който истинските прависти отчитат, морален, личен... Особено пък като става дума за насилие, иначе правото ще да е някавва суховата материя за безграбначни хора, та било то и чиновнически съветници на Гоце. Тези съдници от политическата камбанария не ми се нравят никак, ама никак. В конвенцията става дума и за насилие над мъже. Полудяха с тази политика и това ежене на правна основа, зад което не стои една проста буква, трябва и грамотност, за да се види отвъд точката.
17
д-р ...
|
нерегистриран
07 януари 2018, 18:09
4
-1
Всички изтъкват, че конвенцията защитава жените от насилие, но истината е, че тя защитава и мъжете. И тоя проблем става все по-актуален. Пример точно по поръчка. На връх Нова година 54-годишният Стоян Ненчев от пловдивското село Черноземен се почерпил. Кога да се напие човек, ако не на Нова година? Обаче съпругата му Димитринка не взела под внимание тези съображения и първо му вдигнала скандал, а след това преминала и към физическа саморазправа. Разбила няколко чинии в главата на нещастния човечец. И така напит и набит, бай Стоян си легнал и повече не станал, на 1 януари бил открит мъртъв.

И това не е някакво изключение. Още през 2009 г. изследване на НЦИОМ показа, че 1/5 от българите си признавали, че са насилвани вкъщи. Най-масовата форма била на психически тормоз, който варира в широки граници. От ежедневното повтаряне “Мухльо, виж хората какво правят, а ти…” (на майка й приказките естествено!), през среднощното ръчкане в ребрата (Как можеш да хъркаш така безгрижно с тая малка заплата!) до редовното прибиране на заплатата (нищо, че е малка). Между другото и това се води насилие. Та нима не е насилие да му взема заплатата и той да нема два лева да пие една ракия? А да му туря вечерен час като на петокласничка, не е ли насилие? Ами да му въдворява икономически мигранти (например майка си) при материална база за двама? Да държи дистанционното и да му определя какво да гледа? Да го трови с храни и напитки, които организмът му не приема? Хиляди, даже десетки са униженията, на които е изложен съвременният мъж.

Както правилно изтъкна министър Захариева, важен момент в конвенцията е, че тя променя стереотипната представа, че мъжът задължително трябва да осигурява препитанието на семейството.

Е само затова си струва да се приеме тази конвенция!
16
адвокат–сак
|
нерегистриран
07 януари 2018, 16:35
3
-2
До 15- Изразявам абсолютно съгласие с Вашият коментар. Радващо е , че в този форум все още пишат юристи. У мен остава насмешливото усещане, че някои лица - като лицето от статията- се опитват да продават краставици на краставичар, но не им се получава....
15
нератифициран международен договор
|
нерегистриран
07 януари 2018, 16:25
9
-1
Какво би станало, ако в парламента бъде бламирана ратификацията?

Проф. Пламен Киров: Европарламентът още миналата година гласува Истанбулската конвенция. Ако нашият я бламира, ще възникне въпрос дали не сме длъжни просто заради членството ни в ЕС да се съобразяваме с нея, макар и да не сме я ратифицирали.
Проф. Пламен Киров, дали актовете на общностното право имат ранг, по-висок от националните конституции, е въпрос, по който не може да се спори, защото разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията отрежда място на международните договори, по-високо от вътрешното законодателство, но не и над Конституцията. Важността на общностното право да се отреди ранг, различен от този, който имат другите международни договори според чл. 5, ал. 4 от Конституцията, то изменението на разпоредбата следва да се извърши от Велико Народно събрание. Европарламентът дори и да е гласувал Истанбулската конвенция, ако нашият парламент я бламира, не сме длъжни просто заради членството ни в ЕС да се съобразяваме с нея, защото не сме я ратифицирали, а България е република с парламентарно управление.
Конституционният съд с Решение № 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 6/92 г., Държавен вестник, бр. 56/92 г. РЕШИ: 1. Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в "Държавен вестник", не са част от вътрешното право на страната, освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по съществуващия при ратификацията им ред обнародването им не е било задължително. Последните нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституциятапред нормите на вътрешното законодателство. Такова предимство придобиват от момента на обнародването. Проф. Пламен Киров, щом международните договори, дори и ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в "Държавен вестник", не са част от вътрешното право на страната, то международните договори, нератифицирани и невлезли в сила за Република България, необнародвани в "Държавен вестник", могат ли да да са част от вътрешното право на страната? Конституционното решение № 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 6/92 г., Държавен вестник, бр. 56/92 г., е обявено, обнародвано в "Държавен вестник" и влязло в сила. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за проф. Пламен Киров и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой, дори и проф. Пламен Киров, не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.
14
Да се лъже също е много вредно за здравето.
|
нерегистриран
07 януари 2018, 12:14
2
-1
Специализантите не придобиват по-висока образователна степен или друга специалност, само повишават квалификацията си по специализиран учебен план. Специализацията, представлява следдипломно обучение на лица с придобита образователна степен „доктор” , „магистър” или „бакалавър”. До коментар "В държавите, където специализираш, се работи здраво- не си гледат часовника да покаже 17,30 и да тръгнат към бирарията." [#9] от "колега на професор Пламен Киров":В Гърция, Малта, Холандия и САЩ се работи здраво, така ли? ДА НЕ НИ ЛЪЖЕШ, А? Да се работи много е вредно за здравето. До такъв извод стигнали американски учени от Масачузетския университет.
13
Джордж Сорос - „спасителят“ на Европа
|
нерегистриран
07 януари 2018, 11:58
8
0
До коментар [#11] от "Гейй Лоби":
Интересът на Гейй лобита ни бута въпросите пред министър Захариева толкова напористо. Все ни правят на не разбрали. Сякаш и сега насилието се толерира от законодателство то ни.

Оставка за пробити те министри. Кой ги командва?
Като "Джемини", за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към гей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода. Със соросовите грантаджииски фондации и гей организации той иска да превърне традиционна християнска Европа в жалка аморфна сбирщина, посредством финансиране на всевъзможни агресивни гей лобита, етнически организации, секти и тем подобни. Гей-парадите в Берлин, Париж, Цюрих и Ню Йорк отдавна си съперничат по пищност на карнавала в Рио де Жанейро.
Защото "те" са значим електорален ресурс, а техни представители, укрити в партийните листи, влизат в управлението през парадния вход.
12
С келяв да се бориш, беля да си сториш. Радой Ралин
|
нерегистриран
07 януари 2018, 11:01
6
0
Проф. Пламен Киров: Има един такъв момент, че вицепрезидентът Илияна Йотова малко избърза с оценката по отношение на конвенцията. Защото ако се наложи президентът да наложи вето на закона за ратификацията на Истанбулската конвенция, при положение, че парламентът приеме договора без резерви или декларация, тогава ще бъде провокиран конфликт между президента и вицепрезидента.
До коментар [#9] от "добри колеги от Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски”: всеки би бил успешен с политически протекции, връзки и такива подобни неща. В България вицепрезидентът е официална институция, утвърдена от Конституцията, а в чл. 39 от Конституцията е закрепено правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Вицепрезидентът също е положил пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2 - : "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." В публикация в профила си във Фейсбук вицепрезидентът Илияна Йотова, ръководейки се от интересите на народа, призовава Истанбулската конвенция широко да се дебатира и в България, за да се избегнат спекулациите относно отделни текстове в нея, като този обсъждания да накарат министрите и законотворците поне да прочетат документа и да се запознаят със съдържанието му, за да се стигне до реална защита на жените които са жертви на насилие, а такава е всяка трета жена в Европа по данни на Евростат. Още през 2014 година Илияна Йотова в качеството си на евродепутат организира конференция на тема "Немият вик на насилието" с участието на представители на неправителствения сектор, държавните институции и местната власт. В публикация в профила си във Фейсбук вицепрезидентът призовава към широка дискусия по темата, която да допринесе за по-добра информираност относно Истанбулската конвенция, като разискванията и обсъждането да убеди голяма част от българското общество във важността на проблема с насилието над жените и необходимостта от неговото решаване. Вицепрезидент Илияна Йотова призовава за широко обсъждане, за задълбочен дебат и открити разисквания по темата за насилието над жените, а в това обсъждане тя не търси отговор на въпроса - наличен ли е трети, четвърти и пети пол, защото отговора е предварително ясен според действащата Конституция на Република България. Хомосексуализмът исторически е отхвърлен, както от самото общество, така и от Библията. Позицията на Светия Синод, както и въобще на Православието, е неизменна по въпроса за „трети пол“. В християнската антропология не съществува понятието "трети пол", а традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
11
Гейй Лоби
|
нерегистриран
07 януари 2018, 03:00
5
0
Интересът на Гейй лобита ни бута въпросите пред министър Захариева толкова напористо. Все ни правят на не разбрали. Сякаш и сега насилието се толерира от законодателство то ни.

Оставка за пробити те министри. Кой ги командва?
10
***************************
|
нерегистриран
07 януари 2018, 00:17
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно