Проф. Георги Близнашки на представянето на новото издание на Италианската конституция на български език:
Трябва да следим това, което се случва в Италия, защото уроците са изключително полезни за България
Бившият служебен премиер коментира, че и у нас т. нар. Преход, не може да завърши и да навлезем в следващ период
Трябва да следим това, което се случва в Италия, защото уроците са изключително полезни за България

Проф. Георги Близнашки с италианския посланик Стефано Балди

По случай 70-годишнината от влизане в сила на модерната Италианска конституция - 1 януари 1948 г., вчера бе представено нейно ново издание на български, дело на преводача Никола Иванов. Документът е издаден от издателството на СУ "Св. Климент Охридски".

В изданието освен превода на Италианската конституция, е включена и уводна студия от проф. Георги Близнашки, преподавател по конституционно право и бивш служебен министър-председател.

 "Това е най-прогресивната и най-демократична следвоенна Конституция. Тя задава тон за по-нататъшното развитие на европейския конституционализъм. Тя е и една от първите, които споменава човешкото достойнство като водеща ценност в чл. 11, който е и в основата на бъдещата европейска интеграция", заяви пред гостите в СУ проф. Георги Близнашки в понеделник по време на представянето на превода на документа.  

"В момента Италия е конституционната лаборатория на Европа и очевидно там  дебатът  ще продължи. Има нещо, по което България и Италия си приличат. Ние навлязохме в един преход, който не може да свърши. Нещо подобно се случи и в Италия. Там се говори за преход от Първата към Втората Република, но италианците не могат да положат конституционните основи на Втората република. Това си остава един безкраен преход, който все още не може да приключи. Няма да говоря за манталитета на италианците и българите. Важното е друго – когато се изучава внимателно чуждият конституционен опит, това обогатява и националната политическа култура. Чуждият опит е поучителен. Много внимателното трябва да следим това, което се случва в Италия, защото изводите и уроците са изключително полезни и за България", обърна се Близнашки към аудиторията.

Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", също бе сред участниците в събитието и се солидаризира с мнението на проф. Близнашки, че конституционният опит на европейските ни партньори би бил от сериозна полза за България.

"Представянето на този важен документ съвпадна и със 70-годишнината на Италианската конституция. Мисля, че всеки, който се запознае с нея, ще научи нещо важно", заяви Герджиков.

Ръководителят на университетското издателство, чието дело е книгата, проф. Валери Стефанов, коментира:

"Българската интелигенция винаги се е интересувала от това, което се случва в Италия. Проф. Близнашки е показал в своята студия, че ценностните основи на настоящата италианска конституция от 1947 година, всъщност са заложени в 19 в. Тогава, така, както се обединява Германия, така се обединява и Италия.  Българската интелигенция също е очаквала да се случи подобно обединение, но този проект за обединение на тогавашните славянски нации не се осъществява. Италианската конституция ни напомня и тази история".

Италианския посланик Стефано Балди бе специален гост на събитието. Той изрази благодарност към тези, с чиято помощ се е реализирало новото издание.

"Италианската конституция, както всяка друга, не е нещо паднало от небето. Тя има своята история, на която се основава, както е отбелязано и в уводната студия. Има един обоснован исторически път за създаването на тези "правила на играта", които продължават да действат вече 70 години. Италианската конституция, така както и Българската конституция, са едно наследство, едно богатство, натрупано с времето. Зад тези 139 члена на тази Конституция има наистина много съдби, много борби, извоювани със сълзи и кръв. Така, че тези принципи, заложени в нея, за свобода, равенство, са нещо, което е извоювано от много хора преди това, за да достигне до нас", заяви Балди.

Посланикът подчерта значението на споменатият по-рано от проф. Близнашки чл. 11 от Италианската конституция, който принципно отрича войната. По думите на Стефано Балди този член от Конституцията е "една особена постановка, едно завоевание".

Той обърна внимание още и на чл. 9 от Италианската конституция, който гласи, че Републиката насърчава развитието на културата и на научните и технически изследвания. Според Балди развитието на културата е в основата на развитието на Италианската конституция. В същия този член се предвижда и закрилата на природата и на историческото наследство.

"Образованието и възпитанието е много важно за възприемането на една конституция. Тя никога не би могла да бъде прилагана, ако един народ не я почувства и възприеме като своя собствена. Не можем да си представим, че която и да било конституция може да бъде прилагана само въз основата на закони и процедури", подчерта италианският посланик.

Участие в академичното събитие взе и заместник-ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Мария Стойчева. Тя детайлно представи пред събралата се многобройна аудитория историята на създаването на настоящата Италианска конституция. Проф. Стойчева също подчерта значението на цитирания чл. 11, който категорично отхвърля войната, като средство за посегателство върху свободата на другите народи и като средство за решаване на международните спорове.

"Италианската конституция се съгласява при условия на равенство с другите държави на ограничения на суверенитета, необходими за установяването на ред, мир и справедливост между нациите", заяви Стойчева и изрази мнение, че този документ е кулминация на демократизацията.

В събитието участие взеха още проф. Владимир Градев, който през 2001 година бе назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия престол във Ватикана, както и филологът доц. Георги Жечев. И двамата подчертаха важността на диалога между политиката и правото, при изграждането на стабилна и справедлива конституция.

Във финалните редове на своята студия проф. Георги Близнашки също подчертава значението на политическата роля в изграждането на здрава демократична рамка на едно общество.

"Историческият опит показва, че проблемите в политическия живот на страната през последните десетилетия се дължат не толкова и не само на конституционната система, а преди всичко и най-вече на политическите партии. Няма съмнение, че съвременните демокрации са партийни демокрации. По силата на това обстоятелство, когато политическите партии са слаби и неубедителни, тогава и самата демократичната рамка се пропуква и поставя на изпитание", завършва уводната си студия към новото издание на италианската конституция проф. Близнашки.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Абе вие
|
нерегистриран
09 януари 2018, 15:09
11
0
за българския "конституционен опит" се погрижете, пък за чуждия има кой да мисли....
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно