Дали случайно ВКС не е въвел третия пол у нас?

Едва ли е предполагал колко прав ще се окаже министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, когато през уикенда анонсира в ефира на Дарик радио идеята си за промяна на Закона за гражданската регистрация, в посока ограничаване на възможността едно лице да се самоопределя като представител на друг пол, без да са налични биологичните причини за това.

Ако трябва да разясним идеята на министър Нанков, той цели да ограничи популацията на представители на така модерния напоследък "трети пол". Идеите на регионалния министър със сигурност не са се харесали на добре подплатените лобисти, които от години постъпателно и упорито изпитват търпението на обществото, промушвайки се между текстове и алинеи в нормативната база, за да осигурят не просто легализиране на еднополовото съжителство и въвеждането на третия пол, но както се разбра покрай дискусията по ратификацията на злополучната Истанбулска конвенция –  да развият идеологията на джендърството, като започнат да натрапват изкривения си прочит на природните закони още от най-ранна детска възраст.

Законодателни промени, подобни на тези, които Нанков анонсира, са
повече от необходими. Показва го едно решение на тричленен състав
на Върховния касационен съд от 2017 г., което поставя въпроса –
официализиран ли е "третият пол" в България?! При това без да е нужно страната ни да променя закони, да ратифицира конвенции и дори да ремонтира, отново заради някое чуждо нареждане, Конституцията си.

Решението на върховните магистрати е нагледно доказателство до
какво всъщност водят "грантовите инжекции" от чужди фондации,
пряко свързани или гравитиращи около американския мизантроп
Джордж Сорос. Тъжната истина е тази, че докато модернизацията на законите в посока опазване на семейните традиции и обществения интерес се бави, то лобистите не губят време и през влиянието, което имат в съдебната система, успяват да се сдобият с такива решения, които не просто отварят пролука, а директно унищожават всяка възможна преграда пред джендърската идеология и съпътстващите я 3, 31 или 62 пола.

На 30 май 2017 г. съдиите от Четвърто гражданско отделение на
Върховния касационен съд Марио Първанов (председател), Маргарита
Георгиева (докладчик) и Ерик Василев отменят въззивно решение на Софийския градски съд от предходната година, потвърждаващо
предишно решение на Софийския районен съд, с което на лице от женски пол, определящо себе си като мъж, му е отказано смяна на
половата принадлежност и съответно промяна на имената.

В решението на Софийския градски съд се посочва, че "процедурата по промяна на пола би била допустима само ако се прави по повод на настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето.

Настоящият случай очевидно не е такъв. Молителката Х. не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има сигурни данни за предприемането на такава в близко бъдеще. Евентуалната промяна на пола й по съдебен ред би довело до невярно отразяване на това обстоятелство в акта й за раждане. Целта на искането по чл. 73 от Закона за гражданската регистрация е да приведе правното отношение с действителното фактическо положение, а не да измени фактическото отношение чрез промяна на правната действителност".

Тримата градски съдии не приемат, че на самоопределилата се като мъж жена са й нарушени правата по смисъла на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и общите свободи. Докато СГС потвърждава решението на първоинстанционния съд, че за да има промяна на пола, не е достатъчен само фактът как се възприемаш, върховните съдии заключават точно обратното и връщат делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Защо го правят и на какво основание?

Няма съмнение, че върховните съдии ще успеят да обосноват решението си, особено ако то е взето при липса на обществен интерес. Няма индикации това дело да е било медийно отразявано, нито за него да е съобщавано от лобистките организации, които употребяват транссексуални и хомосексуални лица, за да водят от тяхно име дела срещу държавата. Напоследък рояците НПО-та, които се занимават с тази хибридна дейност, действат при пълна конспирация. Съобщават за воденето на дела за легализиране на гей-бракове, смяна на пола, осиновяване на дете от трансджендъри, едва когато има окончателно решение. Логично – макар да изискват пълна прозрачност от институциите, предпочитат обществото да не знае как задкулисно действат за подкопаване на семейните традиции и националната идентичност на българина.


Прочитът на решението на съдиите Първанов, Георгиева и Василев от ВКС води до извода, че за тримата магистрати е определящо вътрешното усещане на транссексуалното лице, а не реалното му физиологично състояние и външните полови белези. Съдебното решение по много категоричен начин навежда на мисълта, че някой упорито държи у нас да се въведе възможността всеки да получи правото да се самоопределя полово, без значение какви са половите му белези. Иначе казано – понеже няма законодател, т.е. политик, който да предложи законодателно регламентиране на "третия пол" и джендърската идеология, защото би било равносилно на политическа смърт, то лобистите с тяхното натрапване тихомълком го осигуряват през определени съдебни решения.

Щеше да е добре, ако тримата върховни съдии бяха отговорили на един въпрос, преди да се позовават на куп решения на Съда в Страсбург – ако новият съдебен състав от Софийския градски съд вземе решение, с което разреши смяната на пола и лицето стане мъж по документи, но полово все още е жена, какво би станало, ако забременее и роди? Ще е първият мъж, който е родил в света!

Звучи абсурдно, но точно толкова абсурдно звучи и друго съдебно решение от последните дни. При него транссексуално семейство е получило разрешение да осинови дете. Информацията засега се крие, за да влезе в сила и да няма обществена реакция, макар председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев да го коментира.

Да се върнем към съдебното решение по дело No2316/2016 г. на ВКС от 30 май 2017 г., което оставя чувството, че за нормално вече трябва да приемаме изключението, да не кажем "ненормалното". Съдиите оправдават липсата на фактическа промяна на пола у жалбоподателката, защото евентуалната хирургическа интервенция би попаднала в хипотезата на чл. 128 от Наказателния кодекс – причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. "Пред българския съд стои не само липса на законодателство, което, отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието "транссексуалност" за целите на правото, като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол", пишат в решението си върховните съдии.

В същото време, те не намират за нужно да поискат тълкувателно решение, още повече, че едва ли казус като този е първият, който съдът разглежда. Не е дискутиран и вариант за конституционно питане.

Върховните съдии връщат делото за преразглеждане, защото СГС не бил взел под внимание съдебно-психиатричната и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи жалбоподателката – "че тя е психично здрава, че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки, както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация". От решение No19580/2014 г. на Градския съд обаче става ясно, че експертизата е обсъждана, друг е въпросът, че съдиите не споделят мнението на двамата експерти, според които "промяната на пола трябва да се движи от по-простото и обратимото към по-сложното и необратимо, като първоначално да се промени името и останалите административни белези, което е обратимо и тогава при изрично желание на лицето да се пристъпи към необратимите хирургични намеси за корекция на пола".

В крайна сметка, делото е върнато на СГС и би трябвало да е разпределено на друг състав. Има ли решение, за момента не е ясно, но трудно ще се намери съдия, който да се противопостави на ВКС и да откаже да разреши смяната на половата принадлежност, за която да е достатъчна само вътрешната нагласа. Особено, ако случайно в съдебния състав се окажат магистрати с неолиберални (политически) нагласи.

Със сигурност, неизвестното досега на широката общественост съдебно решение на ВКС не е случайно. Още повече, когато то се позовава основно на практиката на ЕСПЧ по подобни казуси.

Сигурно е случайно, но покрай разразилата се дискусия по ратифицирането на Истанбулската конвенция, особено активни в нейна подкрепа бяха от Фондация "Български адвокати за правата на човека" и особено членът на Управителния съвет Здравка Калайджиева, бивш съдия от името на България именно пред ЕСПЧ. Сигурно е случайно, че донори през годините на въпросното НПО са били "Отворено общество" на Сорос и Фондация "Америка за България".

Повече от похвално е, когато министри заявяват намерения за законодателни промени, с които подобни правни еквилибристики, ако не преустановени, да бъдат поне ограничени. Отговорно би било, обаче, нашите държавници и всички държавни институции, които по волята на Конституцията могат да го сторят, да сезират пазителите на Основния закон.

Крайно време е конституционните съдии да се произнесат по тези събуждащи основателни страхове в обществото въпроси. И това трябва да стане още сега, преди да са се нароили още куп абсурдни съдебни решения, за чието постигане лобистите на "третия пол", "еднополовите бракове" и "инцеста" упорито работят.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
нормален
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 17:46
1
0
ИСТАНБУЛСКА ДЖЕНДЪРВЕНЦИЯ - Господи, ти създаде мъжът и жената, а защо сега има 31 разновидности? Всички те ни превръщат в Содом и Гомор. Кой ще спаси света?
1
адвокат–сак
|
нерегистриран
30 януари 2018, 09:49
1
0
Ето и цялото решение на ВКС ,публикувано в апис:
Решение № 16 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева

чл. 290 ГПК,

чл. 8 ЕКПЧ,

чл. 73 ЗГР, вр. с

чл. 45, ал. 1, т. 8 ЗГР,

чл. 19, ал. 1 ЗГР,

чл. 128 НК




Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., представлявана от адв. С. Б., против Решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав, с което е потвърдено Решение № 185/20.11.2014 г. по гр. д. № 63324/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са оставени без уважение исканията на жалбоподателката с правно основание чл. 73 ЗГР, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1-во ЗГР и по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на вписания в акта й за раждане пол от женски на мъжки /поради твърдяна транссексуалност на лицето/ и за допускане на следващата се промяна в имената й, съответно - от М. А. Х. на М. А. Х..

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост, респ. за незаконосъобразност на решението на СГС и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответните страни по жалбата - Столична община, Столична община - Район Т. и Столична община - Район В., не са подали писмен отговор и не са взели становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата на РБ в съдебно заседание изразява становище за основателност на подадената жалба и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение.

С определение № 706/13.10.2016 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на ВКС, IV г. о., касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради констатирано противоречие на въззивното решение с влезлите в сила - решение № 1126/6.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на РС- Варна и решение от 21.01.2015 г. по възз. гр. д. № 15866/2013 г. на СГС, по въпроса - допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т. ч. хирургическа интервенция за "смяна на пола" и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

С въззивното решение е прието, че жалбоподателката, [дата на раждане], е лице от женски пол с действително съществуващи полови органи и вторични полови белези на жена, но има психическото усещане за принадлежност към мъжкия пол и се самоопределя като мъж. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната по делото комплексна съдебно - психиатрична и сексологична експертиза, която определя молителката като лице с транссексуалност от женски към мъжки пол, вероятно възникнала на етапа на вътреутробно полово диференциране на плода. Посочено е, че при транссексуалността е налице несъответствие между съзнанието за полова принадлежност и телесните полови белези, при което лицето е в перманентен дискомфорт и конфликт със собствената си биология и социума.

За да отхвърли искането за промяна на вписания в акта за раждане пол от женски на мъжки и съответната следваща се промяна в имената на М. Х., въззивният съд е приел, че като официален свидетелстващ документ, актът за раждане на едно лице удостоверява фактите и обстоятелствата от обективната действителност такива, каквито са те към момента на съставянето му и след това. Недопустимо е по съдебен ред да се допуска промяна в удостоверените с акта за раждане факти, ако такава не е настъпила, или евентуално предстои да настъпи. В тази връзка е посочено, че молителката не е претърпяла медицинска интервенция за смяна на пола, нито има данни за предприемането на такива медицински мерки в близко бъдеще. Евентуалната промяна в акта за раждане относно вписания граждански пол на лицето, би представлявало невярно отразяване на това обстоятелство. В заключение е направен извод, че целта на производството по чл. 73 ЗГР е да приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, а не да измени последното чрез промяна на правната действителност. Предвид това е прието, че процедурата по промяна на пола по съдебен ред би била допустима след предприета медицинска интервенция и настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето, определящи го като индивид от различен от вписания в акта за раждане пол, към момента на предявяване на искането. При възприетия извод за неоснователност на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол на молителката, е отхвърлено и съединеното искане за промяна на имената й от М. А. Х. на М. А. Х..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че след допускането /в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ на касационното обжалване, по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 205/5.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2180/2016 г., III г. о. С цитираното решение е разглеждан въпросът, обусловил селектирането на жалбата и по настоящото дело, като в резюме приетият от състава на ВКС, III г. о. отговор е, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл. 128 НК. Посочено е, че българското право допуска възможността за "смяна на пола" на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона /така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето - чл. 19 ЗГР/ и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.

Настоящият състав на ВКС принципно споделя даденото разрешение, като в допълнение на отговора на въпроса обусловил селектирането на жалбата, трябва да се има предвид и следното:

При раждането на едно лице, неговият пол /мъжки или женски/ се определя официално в актовете за гражданско състояние въз основа на външните физически белези. Възможно е обаче, така определеният пол да не отговаря впоследствие на начина, по който лицето чувства и възприема тялото си, т. е. на неговото полово самоопределяне. Транссексуалността е състояние, при което половата идентичност се различава от приписания на лицето пол. Транссексуалните хора изразяват своето полово самоопределяне по различни начини. Те често променят или желаят да променят тялото си чрез хормонални, хирургични и други интервенции, за да приведат телата си колкото се може в по-голямо съответствие с идентичността си. Причините за трансполовостта не са изяснени докрай и до момента в медицинските среди няма единодушие по въпроса както за факторите, които предизвикват това състояние, така и дали то е сексуално отклонение, заболяване или не представлява психичен проблем.

В сега действащата Десета ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето на Световната здравна организация, транссексуалността е включена под код F.. 0 и е дефинирана като състояние, при което "лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол". В обсъжданата нова единадесета ревизия на Международната класификация на болестите, чието приемане предстои, се очаква "дисфорията на половия идентитет" /термин, възприет и наложен от Американската психиатрична асоциация/ да бъде премахната от списъка на "психични и поведенчески разстройства", в съответствие с развитието на съвременните научни разбирания.

Както се посочи, в българското законодателство липсва уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи отправеното до съда от едно транссексуално лице искане за промяна на данните относно вписания в акта раждане пол. Цитираните по-горе в решението на ВКС, III г. о., норми на чл. 9 ЗБЛД, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 ПИБЛД, § 1, т. 17 от ДР на ЗЗДискр. не съдържат разрешение на проблема, а косвено допускат възможността за "промяна на пола" на лицето и уреждат последиците, свързани с издаването на нови лични документи, както и защитата от дискриминация на такива лица. Медицинската възможност за смяна на пола е посочена в действащата Наредба № 6/24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично - възстановителна и естетична хирургия", в т. 5 - "Категоризация и описание на хирургичните операции в областта на пластично-възстановителната и естетична хирургия", където сред операциите с голям обем и сложност, "голяма" хирургия, в т. 5.3.1.31 са посочени и "операции за смяна на пола". Същевременно, чл. 128 от Наказателния кодекс предвижда, че тежката телесна повреда, каквато е и причиняването на детеродна неспособност на едно лице, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Агресивната хормонална терапия като медицинска интервенция води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

С оглед на изложеното, пред българския съд стои не само липса на законодателство, което отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения, да дефинира понятието "транссексуалност" за целите на правото като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол на лицето, но и е налице противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено желание от тяхна страна, легално да се подложат на медицински процедури, водещи до физиологична промяна на тялото им в съответствие с избрания психо-социален пол.

В тази връзка, следва да се съобрази нормата на чл. 8 от ЕКПЧ, която като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. Текстът на чл. 8 е един от най-свободно формулираните и най-обхватните текстове в Европейската конвенция. Той е и най-широко тълкуван от органите по Конвенцията, които непрекъснато актуализират подхода си към еволюцията на концепциите за личен и семеен живот, целейки да запазят защитата практическа, ефективна и съобразена с особеностите на съвремието. В многобройните си решения по чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ е подчертавал, че понятието за "личен живот" не подлежи на изчерпателна дефиниция. Приемал е, че в неговия обхват влизат проблеми, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство /вж. Решение от 7.02.2002 г. на Съда по делото Mikuliж v. Croatia - жалба вх. № 53176/99/. Правото на "зачитане" /чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ/ на личния живот обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл. 8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им.

Константно е разбирането на ЕСПЧ, че определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от Конвенцията. Неведнъж, при разглеждането на дела, свързани с правата на транссексуални лица, е отбелязвано, че "съдът осъзнава сериозността на проблемите, засягащи тези хора, и страданията, които те понасят", както и че Конвенцията е "жив инструмент" и винаги трябва да се тълкува и прилага в светлината на съвременните обстоятелства. Отчитайки различните практики в страните и липсата на международен консенсус по въпросите, касаещи тази група лица, съдът посочва, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, съобразявайки се с развитието на науката и обществото, като "винаги трябва да се държи сметка за баланса, който следва да се постигне между общия интерес и интереса на индивида" /вж. - R. v. the U. K., Решение от 17.10.1986 г. по жалба № 9532/81, Cossey v. UK, Решение от 27.09.1990 г., B. v. France, Решение от 25.03.1992 г. по жалба № 13343/87; C. G. v. UK, Решение от 2002 г. по жалба № 28957/95, Van K. v. G., Решение от 2003 г. по жалба вх. № 35968/97 и др./. В една част от цитираните дела е обсъждан въпроса за допустимостта в акта за раждане, въз основа на съдебно решение, "да се нанесе, под една или друга форма, отбелязване, чиято цел не би била да се поправи една действителна първоначална грешка, а да се актуализира документът така, че да отразява настоящото положение" на лицето, като е прието, че когато държавата е предвидила правна възможност за актуализация на данните в регистъра, но отказва да удовлетвори искането на транссексуално лице за вписване на новия пол, тя нарушава чл. 8 от ЕКПЧ. От мотивите на решенията действително е видно, че жалбоподатели пред ЕСПЧ са били транссексуални лица, претърпели операция за смяна на пола, но съдът е отбелязал, че промяната в регистъра би установила само, че "заинтересуваното лице занапред принадлежи към другия пол" и не може да означава "придобиване на всички биологически характеристики на другия пол", защото хирургическата интервенция "не води до придобиване на всички биологични характеристики на противния пол".

В едно от последните си решения /делото Y. Y. v. T. - Решение от 10.03.2015 г. по жалба № 14793/08 / ЕСПЧ се произнася с осъдително решение срещу Република Турция за нарушение на чл. 8 от Конвенцията, осъществено с отказа на турските власти да предоставят право на транссексуално лице на достъп до оперативна промяна на телесния пол. В жалбата си турският гражданин е поставил въпроса кои са необходимите условия за процеса по промяна на пола, които могат да бъдат поставяни на транссексуални лица, без да има противоречие с чл. 8 от Конвенцията. ЕСПЧ приема, че правото на самоопределяне на собствения пол е част от същността на свободата на самоопределяне, като се подчертава сериозността на въпросите, касаещи транссексуалните лица, както и това, че Конвенцията трябва да бъде тълкувана и прилагана по начин, който прави гаранциите в нея, включително за транссексуалните лица, практически и ефективни.

Съдът посочва, че правото на транссексуалните хора на лично развитие и физическа и морална сигурност в пълната степен, както и за другите граждани, не може да се счита за спорен въпрос. Позовава се на Препоръка СМ/R. /2010/5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която условията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания. В решението се посочва и призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. Съдът приема, че принципът за уважаване на физическия интегритет на човека, изключва всяко изискване, целящо неоправдана намеса /§ 109 и § 110 от цитираното решение/.

В тази връзка следва да се отбележат /макар и да нямат задължителен характер, но като указващи посоката на развитие и на правото на ЕС в областта на човешкото право на полово самоопределяне/ приетите от Европейския парламент - Резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в ЕС, Резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (2013/2183 (I.)), Резолюция от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010-2011 г.) (2011/2069 (I.)). В цитираните документи е изразено становище, че Комисията следва да продължи съвместната си работа със Световната здравна организация, за да могат разстройствата на половата идентичност да бъдат премахнати от списъка на психическите и поведенческите разстройства; да се гарантира, че в единадесетото преразглеждане на Международната класификация на болестите (М. -11) те ще бъдат прекласифицирани като непатологични; че държавите членки следва да включат или да преразгледат правните процедури за признаване на пола, така, че те изцяло да зачитат правото на транссексуалните лица на достойнство и физическа неприкосновеност; както и че Комисията и държавите членки следва да проучат дали ограниченията за промяна на гражданското състояние и документите за самоличност на транссексуалните лица вредят на способността им да се възползват от правото си на свободно движение.

По съществото на касационната жалба:

Нормата на чл. 73 ЗГР предвижда, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред - т. е., регистъра за гражданско състояние може да бъде променян както с оглед отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиран с нови данни, променящи по същество смисъла на акта /по арг. от чл. 76, ал. 1, изр. 1-ро ЗГР/. В чл. 76, ал. 4 ЗГР изрично е посочено, че по административен ред не може да се промени вписаният "пол" на лицето, като това правило, тълкувано във връзка с чл. 73 ЗГР, сочи, че е допустима такава промяна в акта за раждане, но след постановено съдебно решение.

При изложеното в отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационния контрол, въззивното решение е неправилно - постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изводите на въззивния съд, че уважаването на искането за промяна на вписания в акта за раждане на жалбоподателката пол, се обуславя от предварително извършена хирургическа интервенция по смяна на телесния й пол, е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от Конвенцията и цитираната практика на ЕСПЧ, респ. на приетото тълкуване на понятията личен живот, физически и психически интегритет на личността, правото на полово самоопределяне и правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса. Извън това, законността на операцията за смяна на пола е спорна, не само с оглед нормата на чл. 128 НК. Доколкото разстройството на половия идентитет е все още класифицирано като заболяване /М. - 10/, а както хирургическата смяна на пола, така и хормоналната терапия, се определят от медицината като възможни "лечения", то очевидно не би могло едно лице, без негово съгласие, да бъде "задължено" да се лекува. Подобно изискване освен, че би било неизпълнимо в случаите, когато лечението е противопоказно с оглед здравословното състояние на индивида, не би и могло да бъде поставяно, тъй като нарушава достойнството на личността, физическата и психическата й неприкосновеност и представлява намеса в личния живот на засегнатото лице. В практиката на ЕСПЧ е твърдо установено, че личният живот по чл. 8 ЕКПЧ включва и правото на всеки да не бъде лекуван без съгласието му /Решение от 9 март 2004 г. по делото G. v. UK/, освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които настоящият спор не попада.

С оглед на всичко изложено, съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, тъй като спорът е решен при допуснати процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка, налагаща събирането на допълнителни доказателства.

В нарушение на процесуалните правила по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК съдът не е коментирал заключението на изслушаната съдебно - психиатрична и сексологична експертиза и констатациите в нея, касаещи конкретно жалбоподателката - че тя е психично здрава; че при нея е налице състояние на транссексуалност, като съзнанието й за полова принадлежност определя функционирането й в социума като за лице от мъжки пол; че соматично външният й вид е променен към мъжки; както и че е започнала хормонална терапия и споделя желание за телесна модификация. Изводите в заключението на експертите не са били предмет на обсъждане нито поотделно, нито в съвкупност с останалите доказателства по делото, тъй като водещо за отхвърляне на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол, е приетото от съда, че молбата би могла да бъде уважена след проведена "медицинска интервенция за смяна на пола". С оглед на това, неизяснени са останали въпросите за развитието и продължителността на състоянието на транссексуалност при жалбоподателката; за периода, в който тя живее и се самоопределя като лице от мъжки пол; за сериозността на решението й за изразяване на възприетата психо-социална роля и промяна на пола; както и възможна ли е обратимост на промените в състоянието й. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените въпроси /които са от значение за установяване на юридическия критерий и за основателността на молбата/ не са изяснени от въззивния съд, който е следвало и служебно да стори това /съгласно приетото по т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/ с помощта на допълнителна комплексна медицинска експертиза.

Поради това, на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, делото следва да се върне на въззивната инстанция, като се съобразят дадените в настоящото решение указания при новото му разглеждане.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1495/19.02.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 19580/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I-ви въззивен брачен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно