Обновена  30 яну 17:58
След решението на Конституционния съд
Делян Добрев остава народен представител
Отказът на парламента да освободи депутата от ГЕРБ е нарушение на Конституцията
Делян Добрев остава народен представител

Делян Добрев остава депутат, снимка: архив, БГНЕС

 

Политическите реакции 

 

Ръководството на ПГ на ГЕРБ да поеме политическа отговорност, а Делян Добрев и морална като подаде оставка, поискаха от БСП. Нарушаването на конституцията от ПГ на ГЕРБ е умишлено, груба провокация срещу конституционния ред , плод на цялостната линия да не се съобразяват със законовите и подзаконовите нормативни актове, това е последователно поведение, коментира депутатът от левицата Валери Жаблянов.

 

"Настоящото Народно събрание обсъди оставката на колегата Делян Добрев. От ПГ на ГЕРБ подкрепихме нашия колега. Той защити името си, ние защитихме неговото име", заяви председателят на Комисията по правни въпроси на НС Данаил Кирилов на специален брифинг на ГЕРБ в кулоарите на Народното събраниеИзцяло пресилени и спекулативни са твърденията на БСП,че става дума за незачитане на конституционните норми и правилника на Народното събрание, смятаме, че в тази сложна ситуация, която беше уникална, и НС и ПГ на ГЕРБ действа в максимална степен законосъобразно и конституционосъобразно, коментира още Кирилов.

 

С документи в национален ефир опровергах всички лъжи на Елена Йончева. Балонът, който тя надуваше през последните 4-5 месеца се спука. От друга страна в края на декември след решение на ПГ на ГЕРБ изтеглих оставката си, заяви и самият депутат Делян Добрев.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев остава в Народното събрание. Това става ясно от решението на мнозинството от Конституционния съд. Производството бе образувано по искане на 62-ма народни представители от "БСП лява България" за установяване на противоконституционност на парламентарния акт от 4.10.2017 г. на неприемане на проекта на решение за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Добрев.

С определение от 12 декември 2017 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането, като е конституирал като заинтересувани институции и лица Народното събрание и народния представител Делян Добрев. На основание чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд са поканени да дадат правно мнение по предмета на делото проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Снежана Начева и проф. д-р Пенчо Пенев.

Докато се чакаше решаването на делото, Делян Добрев подаде заявление за оттегляне на оставката си. Това стана на 22.12.2017 г.

След две обсъждания, миналата седмица и този вторник, конституционните съдии се разделиха в становището си – противоречи ли на Конституцията решението на парламента да откаже освобождаването на народния представител. Мнозинството в КС приема, че депутатите са нарушили Конституцията.

Делян Добрев обаче остава народен представител, става ясно още от решението на конституционните съдии. "Народното събрание, а не Конституционният съд е овластеният от Конституцията орган да се произнесе по прекратяване пълномощията на народен представител на основание на подадена оставка. Затова настоящото решение, освен че поначало не може да има ретроактивно действие, не решава и въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Парламентарната процедура по приемане на оставка е установена в интерес на подалия я народен представител, поради което продължаването й е обвързано с неговата последна свободно изразена воля", пише в решението на КС.

"Решението е в духа на досегашната практика на КС и има действие занапред. В този смисъл няма да има правни последици, тъй като към момента на постановяването му Делян Добрев е оттеглил оставката си. Както се посочва в мотивите, Народното събрание, а не Конституционният съд е органът, който може да се произнесе по прекратяване пълномощията на народен представител на основание на подадена оставка. А произнасянето трябва да е съобразено с последната свободно изразена воля на депутата", коментираха пред "Правен свят" конституционалисти.

В най-новата ни история това е втори случай на отхвърляне на искане за напускане на НС, след което е сезиран КС. В края на 1991 г. депутатът от БСП Христофор Дочев подава оставка, но парламентът отказва да я приеме. Тогава 49 депутати сезират КС за несъвместимост на Дочев - по това време той е и депутат, и генерален директор на ДФ "Мизия" - Плевен. Затова с Решение № 2 от 26 февруари 1992 г. по к.д. № 2/1992 г. КС прекратява мандата на Дочев. Това решение се цитира по-късно в друго - Решение № 14 от 18 декември 2013 г. по к.д. №17/2013 г.  - "Следователно опасността Народното събрание да откаже да прекрати предсрочно пълномощията на народен представител поради оставка може да се преодолее в рамките на установената конституционна уредба".

Други случаи на неприети оставки има от началото на 90-те. Във Великото народно събрание депутатите не позволяват на писателя Йордан Радичков да напусне парламента. Има и отхвърлена оставка на Снежана Ботушарова, когато тя трябва да стане посланик в САЩ. По време на 36-то Народно събрание оставката на Реджеп Чинар също не е приета.

Казусът с Делян Добрев е и втори случай на неприемане на оставката на депутат от ГЕРБ. Той напомня на този с Иван Портних. През юли 2013 г. избраният за кмет на град Варна подаде оставка след спечелването на изборите. Тогава парламентът два пъти отказа да приеме оставката, но при трето гласуване все пак Портних беше освободен от НС.

Ето и пълното съдържание на решението по дело № 8/2017 г., с докладчик Константин Пенчев:

С определение от 12 декември 2017 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането, като е конституирал като заинтересувани институции и лица Народното събрание и народния представител Делян Добрев. На основание чл.20а, ал.3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд са поканени да дадат правно мнение по предмета на делото проф. д-р Васил Мръчков, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Снежана Начева и проф. д-р Пенчо Пенев.

Конституираните страни не са представили становища по искането. Постъпило е писмо от Народното събрание изх.№ 750-06-57 от 22.12.2017 г. с приложени към него заверени копия на подадената оставка от народния представител Делян Добрев от 3.10.2017 г. и  на заявление за оттегляне на оставката от 22.12.2017 г.

Постъпило е правно мнение от проф. д-р Васил Мръчков, в което се приема, че искането за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 4.10.2017 г. е основателно. Сочи се, че подаването на оставка от народния представител е субективно преобразуващо право, което "води до едностранна промяна в смисъл на прекратяването на конституционното правоотношение на н. п. Д.Д. и до предсрочното прекратяване на неговия мандат като народен представител.". Народното събрание трябва само да констатира наличието на този правопогасяващ факт и да прекрати с решение пълномощията на народния представител. С решението за отхвърляне на оставката парламентът е погазил честта и достойнството на подалия оставка, нарушил е принципа на свободния мандат по чл.67, ал.1, както и разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията. В представеното допълнение към правното мнение проф. д-р В. Мръчков застъпва становище, че оттеглянето на оставката от Делян Добрев е без значение за делото. Оттеглянето е направено след приключване на процедурата, с която подадената на 3 октомври 2017 г. оставка е отхвърлена, поради което не поражда правни последици.

В обратен смисъл е становището на проф. д-р Снежана Начева. В представеното правно мнение се поддържа тезата, че в случая липсва акт на Народното събрание и следователно няма какво да се публикува в Държавен вестник. Като не е приет предложения проект за решение "с единствено възможния конституционосъобразен диспозитив" в статуса на подалия оставка народен представител не са настъпили промени. Освен това с оттегляне на оставката от народния представител, отпада предметът на делото и то следва да бъде прекратено на това основание.

За да се произнесе Конституционният съд взе предвид следното:  

Производството е по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание.

Със заявление вх.№ 754-00-105 от 3.10.2017 г. народният представител Делян Александров Добрев подава оставка като народен представител в 44-то Народно събрание на основание чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията. Заявлението му е обсъдено в пленарно заседание на 4.10.2017 г., видно от стенограмата на петдесет и петото заседание на 44-то Народно събрание. Подадената оставка е докладвана от председателя на събранието и е предложен проект за решение за прекратяване на пълномощията на подалия заявлението, като заключителен акт на процедурата по чл.72, ал.2 от Конституцията. Вносителят на оставката в пленарно заседание изрично потвърждава изразената воля за предсрочно прекратяване на пълномощията. При проведените дебати  надделява становището, че подалият оставка е високо компетентен и морален политик, и прекратяването на пълномощията му би било загуба за парламентарната група, чийто член е, както и за целия парламент, и затова не трябва да се "позволи" да напусне парламента, и следва да се гласува "против" подадената оставка. При проведените гласуване и прегласуване проектът за решение за прекратяване на пълномощията на Делян Добрев като народен представител не е приет. 

Процедурата за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител на основание чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията започва с подаване на оставка от народния представител. Оставката има за свой адресат Народното събрание, което е единственият компетентен орган да се произнесе с решение на основание на подадената оставка - чл.72, ал.2 от Конституцията. 

В случая Народното събрание, след проведено гласуване, не приема проекта за решение за прекратяване пълномощията на подалия оставка народен представител. Този отказ е акт на властническа воля с правни последици. Отказът подлежи на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията /в този смисъл и т.6 от Тълкувателно решение № 14 от 18 декември  2013 г. по к. д. № 17 от 2013 г./. 

Необнародването на резултата от проведеното гласуване  не е пречка за произнасяне по съществото на искането. 

Оспорвания отказ, както всички актове на Народното събрание, подлежи  на обнародване в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането му – чл.88, ал.2 и 3 от Конституцията. Въпреки, че в определението по допускане на искането, съдът обърна внимание, че конституционният срок за обнародване на отказа е изтекъл, то и досега председателят на Народното събрание не е изпълнил задължението си по чл.77, ал.1, т.5 от основния закон да го обнародва. Конституционният съд поддържа изразеното в определението по допускане на искането становище, че неспазването на предвидената в Конституцията процедура по издаването на един акт от органа, който го е издал, не може да е пречка за контрол на този акт по реда на чл.149, ал.1, т. 2 от Конституцията.

В чл.72, ал.1 от Конституцията са изброени четири основания за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител: подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, установяване на неизбираемост или несъвместимост и смърт. Наличието на първите две основания се установява с решение на Народното събрание, а наличието на третата хипотеза - с решение на Конституционния съд. Производството по чл.72, ал.2 пред Народното събрание има за цел установяване наличието на подадена оставка или влязла в сила присъда. При наличие на някое от двете основания пълномощията на народния представител се прекратяват от деня на постановяване на решението за това. Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 14 от 18.12.2013 г. по к. д. № 17 от 2013 г., при подаването на оставка следва да се установи, "че народният представител по своя воля е изявил ясно желание неговият мандат да бъде прекратен", като мотивите за оставката са без значение. 

Когато Народното събрание установи, че оставката е действителна, то е задължено да прекрати пълномощията на народния представител. При такава оставка е налице възлагане за прекратяване на пълномощията на народния представител, предписано в чл. 72, ал. 2 от Конституцията. 

В адресираната до Народното събрание оставка, народният представител Делян Добрев  изразява категоричната си воля за предсрочно прекратяване на пълномощията му, която воля  препотвърждава и в пленарно заседание на 4 октомври 2017 г. Ето защо последвалият отказ на Народното събрание да приеме оставката на Делян Добрев по съображения за целесъобразност - неговите качества и ползата от неговата работа като народен представител, е в несъответствие с чл.72 от Конституцията.  Обвързването на правните последици на оставката с наличието на други обстоятелства, които могат да бъдат различни във всеки конкретен случай, води до въвеждане на нови и неясни основания за предсрочно прекратяване или непрекратяване на пълномощията на народния представител. Това разбиране противоречи на правилото, че предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител, като изключение в развитието на правоотношението на политическо представителство, може да се осъществи само на изрично посочени в Конституцията основания. /Тълкувателно решение № 14 от 18. 12. 2013 г. по к. д. № 17 от 2013 г./.

Упражняването на функциите на народния представител може да е пълноценно и в интерес на обществото само, ако те се изпълняват с необходимата добросъвестност и желание. Поради това принудителното продължаване на правоотношението на политическо представителство, въпреки волята на народния представител то да бъде предсрочно прекратено, противоречи на естеството на това представителство.

Отказът за предсрочно прекратяване на пълномощията, въпреки изричното желание на депутата за това, нарушава и правото на свободна воля /чл.6, ал.1 от Конституцията/, както и правото на свободен избор на професия и място на работа /чл.48, ал.3 от Конституцията/.

С оглед изложеното, Конституционният съд приема, че отказът на Народното събрание от 4 октомври 2017 г., да прекрати предсрочно пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев е постановен в нарушение на чл.72, ал.1, т.1, във връзка с ал. 2, предложение първо, чл.6, ал.1, предложение първо и чл.48, ал.3 от Конституцията и следва да бъде обявен за противоконституционен.

Съдът намира, че представеният по делото препис от заявление за оттегляне оставката от народния представител Делян Добрев от 22 декември 2017 г. е без значение за изхода на настоящето производство. Предмет на делото е отказът на Народното събрание от 4.10.2017 г..  

Народното събрание, а не Конституционният съд е овластеният от Конституцията орган да се произнесе по прекратяване пълномощията на народен представител на основание на подадена оставка. Затова настоящото решение, освен че поначало не може да има ретроактивно действие, не решава и въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Парламентарната процедура по приемане на оставка е установена в интерес на подалия я народен представител, поради което продължаването й е обвързано с неговата последна свободно изразена воля. 

С оглед изложеното съдът реши ОБЯВЯВА за противоконституционен отказа на Народното събрание от 4 октомври 2017 г. да прекрати предсрочно пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев на основание подадена оставка от 3 октомври 2017 г..

Съдиите Гроздан Илиев, Кети Маркова, Анастас Анастасов и Филип Димитров са подписали решението с особени мнения.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
Павлов
|
нерегистриран
31 януари 2018, 19:08
3
0
Отзвука от решението на КС по казуса "оставката на депутата Добрев и нейното оттегляне" много ми напомня на поговорката :"Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша?"
Фасадна демокрация в действие- институции без авторитет и с изпразнено съдържание..... само за фасада.
11
Ана
|
нерегистриран
31 януари 2018, 11:22
4
0
Принципът, че решенията на КС действат занапред, се отнася до решенията му, с които той обявява противоконституционността на правни норми. Целта е да не се допуска нарушаване на правния мир, доколкото обявената за противоречива на Конституцията норма вече е прилагана и с нея са уредени правоотношения. Този принцип обаче не следва да се прилага към решенията на КС, които не се отнасят до общи правни норми, а към конкретен юридически акт на НС. В противен случай решенията на КС се обезсмислят и остават без абсолютно никакви правни последици. Какво произтича от това решение на КС след като Делян Добрев остава депутат? Ако утре целият този цирк се повтори и отново някоя партия спаси свой другар, какво от това, че КС е определил такова действие за противоконституционно? Пак някой ще сезира КС, той пак ще се произнесе по същия начин, но депутатът ще си остане депутат. Това е пълен абсурд и конституционните съдии отлично съзнават, че изричното посочване в решението, че принципното решение не се отразява на статуса на Добрев като народен представител, е недопустимо, доколкото решава конкретен казус, при това в противоречие с тяхното тълкуване на конституционните норми.
10
до 9
|
нерегистриран
31 януари 2018, 04:55
4
-1
Ами те затова и гласуваха така, защото знаеха, че няма да има последици. Иначе съмнявал ли се е някой, че ще гласуват както трябва. Но явно им дойде в повече и накрая го предупредиха да си оттегли оставката, че да не станат съвсем за смях. Срам!!!
9
|
нерегистриран
30 януари 2018, 18:15
10
0
След решението на Конституционният съд стават ясни две неща:
1. Отказът на Народното събрание да прекрати предсрочно пълномощията на народния представител Делян Добрев на основание подадена от него оставка е противоконституционен, т.е. противоречи на Конституцията.
2. Нарушението на Конституцията не влече каквито и да е последици, т.е. не води до нищо.
8
Айляк
|
нерегистриран
30 януари 2018, 16:42
3
-7
Абе нЕкой колега досега да е чувал за "отпадане предмета на делото" - егати професорите?!
7
х
|
нерегистриран
30 януари 2018, 16:30
14
-1
Кой ли в КС наруши тайната на съвещанието и посъветва Добрев да си оттегли оставката?
6
Странна воля има този човек
|
нерегистриран
30 януари 2018, 14:53
19
-2
Подава си оставката и след като му я отхвърлят, решава, че е добре да си я оттегли, защото вече не иска оставка, тъй като не са му я приели. Брей - виж ти, това се вика правна логика. А вероятно поведението му е било подсказано... Във всеки случай парламентът трябва да вземе решение: след като отхвърлянето на оставката е нищожно, има ли действие тази оставка на самостоятелно основание и депутат ли е вече Добрев? Ако оставката няма нужда от одобряване, значи вече е произвела правно действие, независимо че на по-късен етап е оттеглена.
5
Питащ
|
нерегистриран
30 януари 2018, 14:49
26
-2
Дали Добрев не е бил "запознат" с решението предварително и посъветван да оттегли молбата.Със СМС например.Питам защото търкам талон от кеш кръстословица.
4
Зако Народното събрание не обнародва решението си за отхвърляне на молбата на Добрев?
|
нерегистриран
30 януари 2018, 13:23
16
0
Конституционният съд изрично разпореди на парламента да обнародва нерешението си в "Държавен вестник". Сега парламентът ще трябва да обезсили или да прогласи нищожността на своето решение, независимо че актът на КС има действие занапред - не можем да си представим, че тъкмо законодателният орган ще допусне противоконституционност на своите решения. Обстоятелството, че молбата за напускане на парламента впъследствие е оттеглена, е без значение - решението за отхвърляне на молбата е правен факт (акт). И този факт (акт) е нищожен.
3
Илф и Петров
|
нерегистриран
30 януари 2018, 12:23
10
-1
Беше крайно време да се преброи кои са "ЗА" Истанбулската конвенция в КС!

Ето го и ... резултата.

АМИН
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно