Обновена  30 яну 17:18
КС единодушно:
Ще има вечни началници в съдебната система, но не и на едно място
Конституционният законодател е предвидил ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт), се казва в решението
Ще има вечни началници в съдебната система, но не и на едно място

Конституционният съд (КС) взе решение, с което прие, че изразът "с право на повторно назначение" в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията изключва възможността за назначаване на едно лице за административен ръководител на конкретен съд, прокуратура или следствена служба за повече от два мандата. Същото лице може да бъде назначавано, но на други ръководни длъжности в съдебната власт. Решението е взето единодушно от всички присъствали на заседанието 11 конституционни съдии, като е отсъствала единствено проф. Цанка Цанкова. С решението се дава "зелена светлина" на т.нар. "вечни началници" в съдебната система. 

Според конституционните съдии, чрез ограничението, въведено с чл. 129, ал. 6 от Конституцията, законодателят е отчел рисковете и опасностите, които произтичат от прекомерно продължителното заемане на ръководни функции."Продължителното изпълнение на тези функции би могло да влоши качеството, да доведе до създаване на трайни връзки с представителите на местната и централната власт, както и с участниците в икономическия живот в съответния район. Дори подобни връзки да не са попречили на безпристрастието и обективността на административния ръководител, тяхното съществуване най-малко създава подозрение и недоверие в обществото", пише в решението на КС. Съдиите обаче допълват, че "ограничението за лице, което е било два мандата на определена ръководна длъжност, да не може със своите качества да се конкурира за друг ръководен пост в съдебната власт, надхвърля рамките на законодателната цел."

След извършеното тълкуване, съдиите стигат до заключението, че в Конституцията е предвидено ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт) и поясняват "че няма конституционна пречка един съдия, прокурор или следовател да бъде избиран на ръководна длъжност в съдебната власт и след като два пъти е заемал такава длъжност в определени съд, прокуратура или следствена служба."

Предистория

В началото на ноември 2017 г. главният прокурор Сотир Цацаров се обърна към КС с искане да разтълкува чл. 129, ал. 6 от основния закон и да даде отговор на въпроса: "Какъв е обхватът на израза "с право на повторно назначаване" и дали точното му съдържание включва възможност за назначаване до два мандата (включително) за целия професионален стаж на магистрата, независимо дали в един и същ, или в различни органи на съдебната власт?"

Висшият съдебен съвет (ВСС) в различните си състави от 2004 г. (откогато е в сила разпоредбата на чл. 129, ал. 6) досега приемаше, че няма пречка един магистрат след като е бил ръководител на даден съд или прокуратура за два мандата от по 5 години, след това да оглави друг орган от системата.

Действащият съвет обаче промени практиката на предшествениците си и на едно от първите си заседания Съдийската колегия на ВСС реши, че не е допустимо един магистрат да е административен ръководител повече от два мандата през цялата си кариера. Колегията не допусна до участие в конкурса за председател на Районен съд – Златоград председателя на съда в Ардино Сунай Осман.

Чл. 129, ал. 6 от Конституцията на Република България:

Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2 (председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор – бел.ред.), се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване".

Ето и пълния текст на Решение № 3/2018 г. по к.д. № 9/2017 г., с докладчик - съдия Филип Димитров.

С определение от 12.12.2017 г. Конституционният съд е допуснал до разглеждане по същество искането за тълкуване и е конституирал като заинтересовани институции Народното събрание, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет.

Отправени са и покани до Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България и Съюза на юристите в България да представят становища по искането в месечен срок.

Постъпили са становища от Висшия съдебен съвет, от министъра на правосъдието, от Съюза на юристите в България, от Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите, от Асоциацията на българските административни съдии, от Съюза на съдиите в България и от Висшия адвокатски съвет, като първите пет отговарят с категорично "не" на втората част от въпроса, като по първата посочват, че са допустими само два мандата "в един и същ орган на съдебната власт". Висшият адвокатски съвет смята, че "няма ограничение магистратите да бъдат административни ръководители на друго място в органите на съдебната власт". В становището на Висшия съдебен съвет се подчертава, че "Под орган следва да се разбира не съд или прокуратура като цяло, а отделните техни звена."

Становището на Съюза на съдиите в България застъпва тезата, че "цитираната уредба допуска два последователни мандата за целия професионален стаж на даден магистрат, независимо дали в един или повече органи на съдебната власт". Изтъква се, че "мандатността е характеристика на длъжността, а не на титуляра й". Подчертава се, че "ако се възприеме тезата, че ограничението за заемане на длъжност ‚административен ръководител‘ се отнася само до един орган на съдебната власт, то теоретично един магистрат може да прекара целия си професионален стаж изпълнявайки само тази длъжност". Посочва се, че "Конституцията следва да се тълкува от една страна нормативно, но от друга страна и житейски".

За да се произнесе, Конституционният съд взе предвид следното:

В искането се посочва, че мотивите за създаването на разпоредбата през 2003 г. не позволяват да се разкрие точния й смисъл, което поражда възможности за различно тълкуване.

Измененията на Конституцията през 2003 година създават ново разбиране на понятието за несменяемост на съдии, прокурори и следователи. От една страна, беше създадена възможност съдии, прокурори и следователи, които са придобили статут на несменяемост да бъдат освободени от длъжност с навършване на 65-годишна възраст, както и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения, както и при извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. От друга страна, със създаването на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 (преди това ал. 5) от Конституцията се изключи възможността несменяемостта да обхваща не само магистратската длъжност, но и изпълнението на функциите на административен ръководител. Вместо това на конституционно ниво се въведе петгодишен мандат за всяка ръководна длъжност в органите на съдебната власт освен по чл. 129, ал. 2 от Конституцията. По този начин се създаде мандатност в административното ръководство на органите на съдебната власт. Целта на тази мандатност е да се осигури обновяването на ръководствата на конкретните звена в органите на съдебната власт – за да не се допуска една и съща длъжност да бъде заемана повече от два пъти от едно и също лице, а не да се ограничи лицето във възможността му да заема ръководни длъжности повече от два пъти. 

От възприетите в преамбюла на Конституцията ценности и принципи за справедливост и демократично обществено устройство, както и от конкретните предписания относно персоналното формиране на органите на трите власти, може да се изведе, че конституционният законодател утвърждава изискване за подбор на кандидатите за определена властова позиция на основата на техните личностни качества и способности. Това изискване с пълна сила е валидно и за кадровата дейност на Висшия съдебен съвет при назначаването на съдии, прокурори и следователи, както и на административните ръководители в съдебната власт.

Подлежащата на тълкуване разпоредба на чл. 129, ал. 6 от Конституцията, макар адресирана и към Висшия съдебен съвет като орган по назначаването, стеснява възможността отделни съдии, прокурори и следователи независимо от придобития от тях опит, да търсят професионална реализация като участват в конкуренция за заемане на определена ръководна длъжност. Оценката на кандидати, които отговарят на специалните изисквания на закона е основана на сравнение на техните способности. Решаваща за преценката на обема на въведеното с израза "с право на повторно назначаване" ограничение в броя на ръководните мандати е целта на конституционните изменения от 2003 г. Ограничение, което не отговаря на целта на конституционния законодател или което надхвърля рамките на изискването за пропорционалност, би било несъвместимо с основополагащия принцип на правовата държава, по чл. 4, ал. 2 от Конституцията.

Отделният съдия, прокурор или следовател в рамките на своята компетентност решава въпросите по делата, които са му възложени, на основата на вътрешната си убеденост за релевантните факти и приложимото право. При постановяване на своите актове той не е обвързан от никакви указания, освен от онези, които са дадени от горестоящ съдебен орган съобразно изричните предписания на закона. В пълна степен това е валидно и за указания, дадени от съответния административен ръководител. Затова, в светлината на конституционните принципи, действията на административния ръководител не може да се третират като непосредствена заплаха за независимостта на съдебната власт при изпълнението на основната й публична функция. Следва да се има предвид още, че в рамките на неизтекъл мандат, Конституцията не изключва възможността за неговото предсрочно прекратяване като санкция за противозаконни или неморални прояви на лицето, заемащо ръководната длъжност.

Ограничавайки допустимия брой на мандатите до два, със създаването на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията законодателят от 2003 г. е отчел рисковете и опасностите за доброто функциониране на правосъдието, които произтичат от прекомерно дългото (повече от десет години), изпълняване на ръководна дейност от едно и също лице на едно и също място. Присъщи задължения на административния ръководител са упражняването на представителни и организационни функции, включващи провеждане на обществени поръчки, сключване на договори, назначаване и освобождаване на съдебни служители. Те имат важна роля за професионалната квалификация и специализацията на съдиите, прокурорите и следователите. Продължителното изпълнение на тези функции би могло да влоши качеството, да доведе до създаване на трайни връзки с представителите на местната и централната власт, както и с участниците в икономическия живот в съответния район. Дори подобни връзки да не са попречили на безпристрастието и обективността на административния ръководител, тяхното съществуване най-малко създава подозрение и недоверие в обществото. Преодоляването на възможните неблагоприятни последици от рутинността в администрирането на правосъдието и същевременно запазването на доверието в съдебната система са съществените цели, които оправдават ограничаването на броя на мандатите на административния ръководител, но това се отнася само за конкретния орган на съдебната власт. Ограничението за лице, което е било два мандата на определена ръководна длъжност, да не може със своите качества да се конкурира за друг ръководен пост в съдебната власт, надхвърля рамките на законодателната цел. Разширително тълкуване на изрично ограничение, въведено в Конституцията, е недопустимо.

Първата част от въпроса на главния прокурор изисква да се изясни какво конституционният законодател разбира под понятието "длъжност" на административен ръководител в органите на съдебната власт.  Общото понятие длъжност не може да не включва всички общи характеристики на длъжността, с други думи няма длъжност председател на съд, а единствено председател на районен (окръжен или апелативен и т.н.) съд.

Конституционният законодател е предвидил ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт). Той е създал конституционен механизъм, а именно специален орган, Висшия съдебен съвет, натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на "съдебна номенклатура".

Конституцията възлага кадровият подбор на съдиите, прокурорите и следователите да се осъществява в условията на състезателност, на основата на обективни показатели за техните качества. Същото се отнася и за назначаването на административните ръководители, към които естествено са отправени и повече изисквания – например, способност за работа в екип, способност за вземане на управленски решения и т.н. В установения от Конституцията модел на съдебната власт провеждането на качествена кадрова политика е възложено на Висшия съдебен съвет, като независим орган на съдебната власт. С оглед на оптималното функциониране на този модел на законово ниво са въведени конкурсното начало и процедурите по атестиране, приложими и спрямо кандидатите за административни ръководители. Създаването на допълнителни правни прегради за заемането на ръководни постове трябва да бъде оправдано само от съществени цели и съображения, произтичащи от буквата или духа на основния закон.

Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията също води до извода, че ограниченията на броя на мандатите са свързани със заеманата длъжност, а не с лицето, което я заема. В този смисъл е и тълкувателно решение № 13/15.12.2010 г. по к.д. № 12/2010 г. В разпоредбата на чл.129, ал.6 от Конституцията прилагателното "ръководна" към думата длъжност е членувано. Това означава, че няма конституционна пречка един съдия, прокурор или следовател да бъде избиран на ръководна длъжност в съдебната власт и след като два пъти е заемал такава длъжност в определени съд, прокуратура или следствена служба.

Предвид гореизложеното и на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията и чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд реши:

Изразът "с право на повторно назначение" в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от Конституцията изключва възможността за назначаване на едно лице за административен ръководител на конкретен съд, прокуратура или следствена служба за повече от два мандата. Същото лице може да бъде назначавано на други ръководни длъжности в съдебната власт.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
24
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 16:35
1
-1
До коментар [#17] от "прави впечатление,":
че половината от коментиращите дори не знаят какво е КС.

Достатъчно е да видят кой му е председателя и веднага ще разберат за какво иде реч!
23
Честито!
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 18:07
2
-2
"съдебна номенклатура" до пенсия! Колко хубаво!
22
до 15
|
нерегистриран
31 януари 2018, 10:24
7
-2
Очевидно не си магистрат, защото ако си, ще си прочел КРБ и ЗКС и ще знаеш, че решенията на КС, действат занапред и нямат обратна сила !!!
21
|
нерегистриран
31 януари 2018, 09:27
3
-9
До коментар [#17] от "прави впечатление,":
че половината от коментиращите дори не знаят какво е КС.
Е от кога пък на бандата на Розовата пантера и викат КС?
20
наблюдател
|
нерегистриран
31 януари 2018, 08:26
6
-21
Създава се възможност вечните началници да хвърлят благотворното си семе сред народа, много поучително и желателно.
19
|
нерегистриран
30 януари 2018, 20:05
34
-5
ССБ доказаха че нищо не разбират от конст.право. И не само от конституционно. Становището им беше в точно обратния смисъл на това, което в приел КС. Но който плаща, той поръчва музиката (становищата).
18
Красимир Шекерджиев
|
нерегистриран
30 януари 2018, 17:55
6
-7
Какво е това решение?! Ами официалното становище на КАК, на която аз съм зам. - предеседател?!!
17
прави впечатление,
|
нерегистриран
30 януари 2018, 17:48
9
-5
че половината от коментиращите дори не знаят какво е КС.
16
dhg
|
нерегистриран
30 януари 2018, 17:43
29
-43
Въпросът за "вечните началници" е и въпрос на морал .Независимо от уредбата ВСС не трябва да назначава и преназначава "вечни началници" - другото е измиване на ръцете и стимулиране на корупцията и услужливостта. Извинявайте , но има много т.нар.магистрати , които са забравили , че са такива . Вместо това само ходят по обеди и срещи с тоя и оня да уреждат дела . Гнусна история .
15
Магистрат
|
нерегистриран
30 януари 2018, 17:31
7
-1
А какво ще стане с кандидатите за Административни ръководители, които не бяха допуснати до участие в конкурсите. Има все още неприключили конкурси- за Апелативна прокуратура- Бургас например, но има и такива, които вече приключиха.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно