Данъчно облагане на свободните професии
Когато физическите лица упражняват занаят или свободна професия, доходите им от осъществяваната дейност подлежат на данъчно облагане съгласно Глава пета, раздел III "Доходи от друга стопанска дейност" от ЗДДФЛ. С §1, т.28 и т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ са въведени дефиниции както за понятието "Упражняване на занаят", така и за понятието "Лица, упражняващи свободна професия". Под упражняване на занаят следва да се разбира производство на изделия или предоставяне на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Лицата, упражняващи свободна професия, следва да отговарят едновременно на следните условия: - да осъществяват за своя сметка професионална дейност;- да не са регистрирани като еднолични търговци;- да са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.

Законодателят е посочил неизчерпателно, а само примерно дейностите, които отговарят на тези изиквания, а именно:

експерт-счетоводители, консултанти, одитори, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдебни заседатели, експерти към съда и прокуратурата, лицензирани оценители, медицински специалисти, преводачи, архитекти, инженери, технически ръководители, дейци на културата, образованието, изкуството и науката, застрахователни агенти и др., които извършват независима икономическа дейност. От изложените примери се достига до обобщаването на основните характеристики на тази категория лица, която е свързана с обстоятелството, че те извършват самостоятелно дейността си, като понасят за своя сметка ползите и риска от упражняването й. В този смисъл резултатът от упражняването на свободната професия се отразява в имуществената сфера на правния субект и зависи от ефективността и професионалните му качества.

Предвид посочените изисквания, доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия или занаят, се облагат с данък върху годишната данъчна основа, съгласно реда, предвиден за доходите от друга стопанска дейност, която се определя от облагаемия доход, формиран съгласно разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход на тази категория лица се изчислява

като придобитият доход от стопанска дейност на лицата, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се намалява с нормативно признатите разходи за дейността. Съгласно чл.29 от ЗДДФЛ доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство (включително продажба на произведена декоративна растителност), от горското стопанство (включително и от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно и от рибно стопанство, се намалява с 40% . Със същия процент се намаляват и доходите, получени от авторски и лицензионни възнаграждения, включително и тези от продажбата на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители, както и доходите, получени от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ. Текстът на чл.29 от ЗДДФЛ предвижда и намаляване на доходите от упражняване на свободна професия или на възнаграждения по извънтрудови правоотношения, но с 25%, представляващи нормативно признати разходи за дейността.

По силата на чл.30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя като така формирания облагаем доход по чл.29 от закона, придобит през данъчната година,

се намалява с размера на осигурителните вноски по чл.4, ал.3, т.1 от КСО и здравноосигурителните вноски,

които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка като задължително осигурено лице. При условие че физическото лице не е самоосигуряващо се и не е едноличен търговец, то облагаемият доход следва да се намали с удържаните осигурителни и здравноосигурителни вноски, които са за негова сметка.

Дефиниция за
"осигурено лице"



е предвидена с §1, т.4 от ДР на КСО и обхваща всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. За самоосигуряващите се лица е предвидено, че са осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски.

В този смисъл едно физическо лице в зависимост от различните качества на субект, упражняващ дейност и получаващ доходи от същата, може да декларира доходи в различните приложения на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Общата годишна данъчна основа се получава от сбора на отделните годишни данъчни основи по раздели, в зависимост от различните източници за получаване на доходите, намалена с законоустановените данъчни облекчения по ЗДДФЛ. Полученият резултат от общата годишна данъчна основа се умножава с предвидената данъчна ставка от 10%, съгласно чл.48 от ЗДДФЛ, като по този начин се достига до пълния размер на годишния данък по ЗДДФЛ за данъчната (календарната) година. От последния се приспада авансово удържания данък по чл.43 от ЗДДФЛ през данъчната година, като получената разлика формира дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ.

С този текст са уредени

законовите срокове за внасяне на авансовия данък

от лицата, придобили дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. В тези случаи, в които се включват и самоосигуряващите се лица, върху придобития доход за съответния месец следва да се внесе авансовия данък до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Съгласно чл.43 от ЗДДФЛ лицата, придобили доход от друга стопанска дейност по смисъла на чл.29 от ЗДДФЛ, дължат и авансово данък върху разликата между облагаемия доход за месеца и вноските, които самоосигуряващото се лице е длъжно да прави за своя сметка. По силата на чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ така получената разлика се умножава с данъчна ставка от 10%, като полученият резултат формира размера на дължимия авансов данък. Последният подлежи на внасяне в срока по чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметката на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

От разгледаните текстове на ЗДДФЛ е видно, че новата правна уредба за облагане на доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия, включва авансово облагане на доходите им за всеки месец, като размерът на авансовия данък се приспада при определяне на размера на годишния данък и се вписва в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна декларация се подава

до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като декларацията се подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Промяната на срока е от съществено значение за спазването на изискванията на облагането на доходите и своевременното изпълнение на данъчните задължения за лицата, упражняващи свободна професия.

Пропускането на този срок води до ангажиране на административно наказателна отговорност на лицата. Нарушенията се установяват с акт за установяване на административно нарушение от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него лице, съгласно чл.85 от ЗДДФЛ, като регламентираното наказание е глоба в размер до 500 лева.


 

 


       
Коментари
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно