Проф. д-р Мария Славова:
Въпросът e не само да се разтовари ВАС, но и да се гарантира конституционното право на гражданите на защита
Необходимо е сериозно отношение към нормотворчеството, проявено от професионалисти, които не робуват на политически диктат, коментира преподавателят по Административно право и административен процес в СУ "Св. Кл. Охридски"
Въпросът e не само да се разтовари ВАС, но и да се гарантира конституционното право на гражданите на защита

Проф. д-р Мария Славова

Проф. Славова, дошло ли е времето за радикална реформа на административното правосъдие?

Уредбата на административното правосъдие у нас е на десет години и в лицето на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е най-добрият образец на законодателната реформа след промените от 1989 г. Всеки законов текст обаче следва да се усъвършенства според поуките на практиката и промяната в предмета на правна регламентация. Затова и усъвършенстване на АПК е възможно, но не като реакция на необходимостта от радикална реформа.

Друг е въпросът с административното наказване. Законът за административните нарушения и наказания следва да се замени с нов законов текст, който да отрази разбиранията за административното наказване днес, в контекста на европейското административно право и процес.

Предложените поправки в АПК от ръководството на Комисията по правни въпроси в лицето на председателя Кирилов и заместник-председателя Митев, които биха довели до създаването на Централен административен съд, ще решат ли проблема с натовареността на ВАС или ще се създаде поредният съд у нас?

Проектозаконът за изменение и допълнение на АПК е насочен към намаляване на натовареността на съдиите от ВАС. Създаването на междинна инстанция между ВАС и териториалните административни съдилища ще облекчи работата на ВАС, но това е неправилна посока на разсъждение, защото посяга на двуинстанционното административно производство пред съда и пренебрегва спецификата на административното правораздаване.

Споделяте ли мнението в мотивите към законопроекта, че разглеждането на първоинстанционни дела от ВАС като върховен съд е несвойствено за него? Сравнителното тълкуване на чл. 124 и чл. 125 от Конституцията не налага ли точно обратния извод? Чл. 124 има една-единствена алинея и урежда надзорната компетентност на ВКС, а чл. 125 две алинеи, първата от които урежда надзорната компетентност на ВАС, а втората посочва кои дела ВАС разглежда като първа инстанция.

В йерархията на държавните органи ВАС от съдебната власт съответства на МС от изпълнителната власт. Поради важността на актовете на МС и неговите членове техните актове следва да се оспорват пред ВАС. Това е разумът на конституционния законодател. Такава е практиката в административното правораздаване в историко-правен и сравнително-правен аспект.

Какви дела, всъщност, би следвало да разглежда ЦАС, ако бъде създаден, защото изглежда това е основният въпрос, който би предизвикал критики?

Подобни разсъждения са ненавременни и предполагат неразбиране на ролята на административния съд. От правно-техническа гледна точка отговорът на този въпрос е чиста стъкмистика.

Не станаха ли много съдилищата за малка България? Специализиран наказателен съд, Централен административен съд... Съдилищата, които НС може да създава, са специализирани (чл. 119, ал. 2, КРБ), т.е. за разглеждане на дела по определена материя, съобразно предмета им или съобразно субектите. Не са ли делата, които се предвижда да разглежда ЦАС твърде разнородни? В този смисъл, ЦАС специализиран съд ли е и съответства ли на Конституцията?

Броят на съдилищата не се определя от големината на държавата, а от специализирането на правораздаването и ресурса на съдебната власт. В богатите държави, като Германия и Великобритания, специализирането в правораздаването е гаранция за качеството на правните решения.

Нямаше ли друга алтернатива за разтоварване на ВАС чрез прехвърляне на част от делата към АССГ, например, дори такава идея е обсъждана, но не се е стигнало до нейното реализиране в НС, заради предсрочно прекратяване на мандата?

Алтернативите на предметната и местната подсъдност изобилстват. Въпросът е не само да се разтовари ВАС, но и да се гарантират интересите на гражданите и техните организации и тяхното конституционно право на защита.

Според едното тълкуване, ВАС е родово компетентен да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, а според другото - той може да упражни тези си правомощия в касационното производство. Какво е вашето мнение?

Да обсъждаме редовните способи на надзор върху актовете на МС, не би могло да е предмет на разговора ни. Касационното производство, като единствено участие на ВАС в оспорването на актовете на МС и неговите членове, ще засегне недопустимо принципа на равенството пред закона, принципа на съразмерността и най-силно правото на защита на правните субекти.

Проф. Славова, Вие бяхте сред основните критици на измененията на АПК в посока повишаване на съдебните такси. Не е ли това начин, обаче, да се стопират опитите за блокиране на приложението на редица актове на администрацията и дори стратегически инфраструктурни проекти?

Достъпът до правосъдие би се ограничил от по-високи такси, а размерът на таксата не би спрял оспорващите, особено когато става дума за конкуренция на икономически интереси с извън-граничен адрес, какъвто е случаят с някои "защитници на Пирин".

Много представители на академичната общност със съжаление констатират влошеното качество на законодателството. Дали това се дължи на факта, че все по-малко юристи влизат в Народното събрание?

Качеството на законите се дължи на работата на народните представители и органите на изпълнителната власт, които внасят проектите. Законът за нормативните актове предвижда обсъждане, чрез което гражданите биха могли да въздействат върху изготвянето на законите и съпътстващите ги актове. У нас липсва култура на участие в тези обсъждания. Юристът оформя проекта, но съдържанието му се определя от експертите в съответната област. Нито повече юристи, нито повече закони са решението на проблема с качеството на законите у нас. Необходимо е сериозно отношение към нормотворчеството, проявено от професионалисти, които не робуват на политически диктат.

Проф. Славова, като дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ, последните години имаше множество идеи за реформа на юридическото образование, част от които доста радикални. Какво би било полезното за подобряване на качеството на образованието на студентите по право, включително ограничаване на приема, намаляване на факултетите?

Подобряването на качеството на образованието е рефлект на финансирането му и качеството на преподаването. Пазарът на труда е безмилостен към младите юристи и те имат шанс за добра кариера само, ако са били добри студенти.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
x
|
нерегистриран
14 февруари 2018, 13:44
2
0
№ 4 е прав- нужни са 5 адм.съдилище в петте апел.центрове,дори да се увеличи щатът им,но пет-не тридесет!!!
Понятия като"приближаване на правосъдието до народа" или"отдалечаването му от народа" не трябва да се тълкуват буквално,особено в адм.правосъдие и особено при наличието на интернет.Ускорете въвеждането електронното правосъдие, в тази връзка!!!ОТ ВСИЧКИ ВАРИАНТИ НАЙ-ЛОШИЯТ Е ДА НЕ СЕ ПРАВИ НИЩО!!!
8
Познавач
|
нерегистриран
13 февруари 2018, 00:09
1
0
До коментар [#7] от "нерегистриран":
Тази не беше ли от христоивановите протестъри, както мусева или бъркам???
Тази измислената професорка е от свинските опашки...
7
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 12:07
6
-7
Тази не беше ли от христоивановите протестъри, както мусева или бъркам???
6
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 12:00
12
-5
Сменете й снимката с някоя актуална. Госпожата не изглежда така от много години насам. Иначе по админ.право и процес тезите й са много спорни, търсете проф. Хрусанов, проф. Костов и други имена като експертиза.
5
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 11:41
16
-1
И на тоз фон - още един съд, този път ЦАС. Дето ще гледа поръчковите дела на централната администрация.
4
dfjhi
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 11:18
15
-4
Ясно е , че трябва да се намали натовареността на ВАС и АССГ , но защо не се намали и броят на административните съдилища. Повече от 10-12 не са необходими . На практика и без това слабо натоварени окръжни съдилища бяха "разтоварени" и от административните дела и станаха....още по-слабо натоварени . Районните съдилища за натовариха със заповедното производство , а бутикови административни съдилища купуват сгради , назначават им се началници и се харчат грешни пари . Аман от псевдореформи "на парче".
2
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 10:06
22
-1
Пестеливо и твърде сдържано, но се схваща общата идея на специалиста. Напълно я подкрепям - няма нужда от поредни нови институции. Има нужда от преосмисляне на концепцията за правораздаване и отстраняване изцяло на политиката от него. Последното е нещо, което в последните години у нас върви точно в обратната посока. Затова и правораздавателните актове на ВАС са толкова противоречиви през последните години - като правени за конкретните случаи са. А основна функция на съда е уеднаквяване на съдебната практика. Всъщност той създава сам противоречива такава.
ЦАС - по този въпрос всички юристи, които не са политически обвързани, са единодушни - излишна и откровено вредна институция, която би създала корупция и беззаконие. Там ще бъдат назначени хора, послушни на властта, т. к. ще гледат нейните актове, а те трябва да се защитават неизменно.
1
|
нерегистриран
05 февруари 2018, 09:58
10
-8
То административно правосъдие има ли в България ?,-)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно