Проф. Николай Проданов, зам.-министър на правосъдието:
Надзирателите трябва да са наравно с полицаите*
Населението на България намаля. Основно затова намаля и затворническата популация. И това, че изнасяме престъпност, е факт, коментира преподавателят във Великотърновския университет
Надзирателите трябва да са наравно с полицаите*

Проф. Николай Проданов, заместник-министър на правосъдието, снимка: МП

Проф. Проданов, надзирателите и съдебните охранители протестират пак. Носят плакати "Европа и за нас!", щели да ги вдигат пред НДК, като се съберат европейските фактори там. Искат 20 % увеличение на заплатите – да се изравнят с полицаите, на които им дадоха 100 млн.лв. добавки, за да не се бунтуват на старта на европредседателството. Как ще коментирате това?


 От няколко гледни точки. Ние, като политическо ръководство на Министерството на правосъдието (МП) гледаме по един и същ начин на служителите в двете ни главни дирекции – "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и "Охрана" (ГДО) – въпреки че за първата има специален закон, а за втората – 3 члена в Закона за съдебната власт с препратка към Закона за МВР. Те бяха служители на МВР до 1991 г. В процеса на демократизация бяха включени в МП, но част от служебния им статус се урежда по Закона за МВР и днес. Така законодателят признава, че тяхната работа е сходна с тази на полицаите. И те с пълно основание настояват държавната власт да ги третира равноправно с тях.

Ръководството на МП може само да се съгласи с това – и заради справедливостта, и заради стабилността на системата за национална сигурност и обществен ред. Много се разпръснаха службите в демократична България, на различно подчинение са. Но вижте как при сериозна заплаха се привлича целият им ресурс. Сили на армията охраняват границата, макар това да е задача на Гранична полиция. Военни участват в издирването на заподозрения за масовото убийство в Нови Искър. За да бъде системата за сигурност по-стабилна, трябва да мерим кадрите й с един аршин. Ето защо, като защитават своя интерес, нашите служители защитават и обществения.

Откъдето и да се погледне, 600 лв. са твърде малко за работа като тяхната, г-н професоре. Преди 2 г. правих репортаж от Софийския затвор и се уплаших. Мръсотия, смрад. Вонящи легла на два етажа. Теснотия – по 2 кв. м на човек, вместо шест. 40 градуса лете, а зиме – студ. Вечер заключват по 20 мъже в една килия и те побесняват, готови са да убиват.

Имайте предвид, че в последните 2-3 г. в местата за лишаване от свобода условията са подобрени повече, отколкото в предишните сто. То не е толкова наша заслуга. Бяхме принудени да изпълним препоръките на Евросъда и Комисията по изтезанията към Съвета на Европа. С външно финансиране през Норвежкия механизъм бяха направени много неща, включително нов затвор в Дебелт. Казахте "зиме – студено". Но аз наскоро бях в Плевенския затвор и в килиите му беше толкова топло, колкото тук, в министерството. И нека уточним – 600 лв. взимат постъпващите в системата. Като се изкачват по кариерната стълбица, възнагражденията им растат. Средната заплата е над 1000 лв.

Въпреки това, има затворници с джиесеми, които струват колкото 3 заплати на надзирател. С тях въртят криминален бизнес вън, забогатяват и корумпират вашия състав.


Така е.

Заплатата от 600 лв. не е ли вид държавно разрешение за надзирателите да получават от затворниците "възнаградително дарение" за услугите, които им правят?


Не бих казал, че е разрешение, но е предпоставка.

Предпоставка да се внасят в килиите дрога, ракия и бог знае още какво!


Но друга предпоставка е човешката природа. Житейският ми опит сочи, че на много хората възнаграждението им се вижда малко, независимо от размера. Има технически механизми за въвеждане на ред в килиите. В затвора "Белене" има апаратура – тапи, които не позволяват да се говори по мобилни телефони от територията му. Но заглушаването не може да се отсече с нож до стените на затвора. И в градски условия от съседните блокове недоволстват. "Белене" е на остров Персин и там сме обезсмислили внасянето на джиесеми в килиите по начин, който в Софийския затвор е трудно приложим. Но в Плевенския ще стане.

В затвора само кораб не може да се вкара, че няма вода, шегуват се надзиратели. Те се омазват до лакти, докато ровят за забранени неща в колетите със сирене и кашкавал. Отварят консерви и режат салама като бакали, вместо да гледат, като австрийските си колеги на екрана.

Ходил съм в австрийски затвор. Дай, Боже и ние някога да си построим такъв. Но засега тази унизителна процедура можем да я премахнем и по друг начин – с т.нар. затворнически лавки. Те ще обезсмислят колетите с храни.

Тия колети пораждат и неравенство в килиите. В някои от тях има калмари, а в други – кучешки салам.


Колетите са имали смисъл, когато е било трудно изхранването на всички граждани у нас. Сега някоя майка може да омеси баница и да я занесе на сина си в затвора, да. Но какъв е смисълът да му праща сирене, ако той от лавката може да си купи? Да, в нея асортиментът няма да е като в "БИЛА", но можем да направим цените сравними. Сега в затворническите лавки е по-скъпо, отколкото вън. Заради обществените поръчки – те, знаете, са основателно критикувани в България.

Поръчки за саниране и магистрали печелят уж фирми, предлагащи най-ниска цена. А в затворите е обратното – не мога да си го обясня?

Обяснението е, че се явяват 3-4 фирми и всички предлагат високи цени. Затворниците протестират. Работим по проблема сега. Ще видим обществени поръчки за затворите трябва ли да се правят.

Друг проблем – надзирателите твърдят, че са малко. Един пази 90 затворници, казват.


Съотношението затворници-надзиратели не е универсално. Условията са различни, затова. В Софийския затвор на вишките стоят униформени с автомати. А в "Дебелт" охрана на оградата няма – има техника – в една хубава стая едно момиче гледа екраните и вижда всичко. Ако духне вятър и цялата мрежа се заклати, системата не реагира. Ако човек мине – има реакция, но с по-малко служители ще се справим. И още. Едно е затвор, друго е общежитие открит тип, където хората са на работа и се прибират вечер – там има един надзирател на сто затворници, но то не е проблем. А иначе служителите са прави, че са малко. Нужни са още 700-800 надзиратели.

Кандидати ли нямате, или пари за заплати?

Всичко опира до пари. През 2015 г. е направено едно неуместно, меко казано, съкращение от 10% – на 469 щата в ГДИН и 73 в ГДO. Това е много. Сега в ГДИН работят 4320 души, а в ГДО – 1338. Хората не могат да си починат както трябва, трудно взимат отпуски. В тази система наднорменият труд трябва да се избягва, но не стигат хора.

А лишените от свобода са намалели! През 2012 г. са били 12 000, а сега – 7 000. Защо? Съдът не праща престъпниците в затвора, или те се изнасят от България – като почтените хора, които търсят по- платена работа?

Населението на България намаля. Основно затова намаля и затворническата популация. И това, че изнасяме престъпност, е факт. Намаленият брой на лишените от свобода улеснява нашата работа. И биха могли да се направят законодателни промени, които още да го намалят.

По едно време у нас се целеше увеличение на арестантите. Считаше се, че колкото повече са запрените, толкова по-добре работи МВР. И се гонеха рекорди, които още плащаме по присъди от Страсбург.


Крайната цел на наказанието е да се превъзпита човека, така че вече да не прави престъпления. Какъв е смисълът да го пратим в затвора за 3 месеца? Не е ли по-добре "пробация" – да изтърпи наказанието си в общността, като му се приложат пробационни мерки (б.а. – ограничаване в придвижването, поправителен труд с удръжки от заплата, безвъзмезден труд в полза на обществото и др.) Сега приключват обществени поръчки за гривни от системата за електронно наблюдение при домашен арест – това е добре.

Веднъж на конференция един опитен затворнически директор от Ирландия каза: "Не бива да превръщаме затвора в академия за престъпници". Дали някое дребно престъпление, извършено по непредпазливост, трябва непременно да се наказва с лишаване от свобода? Дали не е по- възпитателна сериозната глоба? Ние българите се респектираме, като ни бръкнат в джоба. И не само ние. От години се обсъжда у нас доживотния затвор без право на замяна. У нас има 60 души с това наказание. България е единствената страна в ЕС, където то се налага. В юридическите среди има консенсус, че е разумно да отпадне от НК. То е по-жестоко от смъртното наказание.

Някой ще каже: тия 60 души защо ги храним, те няма да се върнат сред нас!


Храним ги сравнително добре. Един затворник за ден струва повече от пенсионер – храна, отопление, охрана. Е, от униформите спестяваме. В други държави лишените от свобода нямат право на домашни облекла.

Облечени как да е, затворниците у нас имат вид на... не знам...

На тълпа. Но правозащитниците са на друго мнение – че униформата е посегателство на честта и достойнството на лишените от свобода.

Е, добре. Но в Софийския затвор обявили гладна стачка и искали среща с министър Цачева. Проверихте ли дали недоволството им е основателно?

Да. Малка групичка затворници отказали на вечеря и закуска храната, която им се полага. То не значи, че са останали гладни. Поводът е, че софтуерът в лавката на затвора даде дефект и картите, с които пазаруват не работеха ден-два. Техническият проблем се реши и напрежението затихна. А що се отнася до г-жа Цачева, ако правосъдният министърът прави срещи по такива поводи, той не може с нищо друго да се занимава.

Ген. Петър Василев – светла му памет, един от най-уважаваните директори на местата за лишаване от свобода, казваше така: "Затворът е лошо място за лоши хора у нас." Беше му мъчно, че в други държави затворът е добро място, където лошите се превъзпитават.

Генералът е събрал в две изречения проблемa на системата. Наказанието не е отмъщение на обществото, а средство, с което то иска да си върне блудните синове. Почти всички, извършили престъпления, имат потенциал да се променят. Въпросът е повече да им помагаме... Но за какво превъзпитание говорим, като доскоро в нашите затвори тоалетните бяха проблем и хората се облекчаваха в кофи? Сега тоя проблем го има само на две места, които ще ги затваряме.

Била съм в затвор в Германия. Ако не бяха мерките за сигурност, щях да си помисля, че се намирам в някой хотел на Слънчев бряг. У нас е другояче. Тук занданите са места за изтезание, както векове назад.

То не опира до материални условия само. Аз съм служил в армията през 1978-1980 г., живеехме в едно помещение 120 души – цяла рота – но това не ни създаваше кой знае какъв дискомфорт. Важен е човешкият фактор – както военните командири, така директорите на затворите, надзирателите, възпитателите... Ако имахме повече психолози за работа с престъпниците, процесът на превъзпитанието им би бил по-резултатен.

Чудя се как изобщо намирате хора за тая работа! Като се пенсионира г-н Милети Орешарски каза: "35 години в затвора ми стигат." И началниците на затворите търпят вид наказание, а взимат около 1500 лв. заплата.

Знаете ли колко неща трябва да умее началникът на затвора – да е юрист, готвач, икономист, телефонен техник, психолог, уважаван от служители и затворници. А най-високата заплата в системата е 2000 лв. Набирането на кадри е болезнен проблем. Има текучество в изпълнителския състав – влизат, не им хареса, напускат. Постоянно сме във въртележка от конкурси – по 4-6 месеца, със степени на подбор. Ако обявим конкурс за 20 места и подадат документи 30 човека, от които 5 не отговарят на условията – какъв ти подбор! Попълваме бройката, за да поеме някой дежурство. И не е чудно, че влизат в системата хора, склонни да внесат при затворниците и телефони, и какво ли не още.

Николай Проданов е магистър по право и история от ВТУ "Кирил и Методи" (1984) и по национална сигурност от военната академия "Г.С.Раковски" (2012). Служител на МВР (1984-1986).
Преподавател във ВТУ (1986), доцент (2003), професор по "История на правото" (2016), зам.-декан на Юридическия факултет (2011-2014) и зам.-ректор на ВТУ (2014-2016). Автор на над 150 научни публикации за историята на България и правото в сигурността, науката и образованието.

*https://trud.bg/проф-николай-проданов-зам-министър-на/*Препечатваме интервюто от в-к "Труд", подзаглавието е на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
Изи
|
нерегистриран
07 февруари 2018, 14:20
1
0
До #3:
Бройката за работещите в ГД"ИН" е от Министерство на правосъдието - официялно!!!
Завишил съм бройката на надзорния състав охраняващ пряко затворниците !!!
Пак повтарям в Затворите/Общежития/домове работят НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 1500 души НОС+ИСДВР(соц.работници)+психолози, ако искаш точната бройка към 01.12.2017г. виж на Цацаров справката.
А за директорите на дирекций(от по двама) в ГД"ИН" е истината. Истина е, че повечето са пенсионери т.е освен заплата получават и пенсия. А най-голямата истина е, ЧЕ НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО И НИЩО НЕ ВЪРШАТ А ВЗИМАТ ЗАПЛАТА И КРАДЪТ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
За горното информация в нета на килограм.
Ето защо повишение може да има за НОС но за ЧАНТАДЖИЙТЕ НЕ! НЕ! НЕ! НЕ! НЕ! НЕ!
4
Увеличение ли?
|
нерегистриран
07 февруари 2018, 10:46
2
-1
За надзирателите-да. За съдебната охрана-твърдо не! Тази измислена институция трябва да се закрие. Ако на така наречените охранители им налят заплатите наполовина, нито един няма да напусне. Къде другаде ще намерят да им плащат за целодневно лапане на мухи?
3
Бай Хой.
|
нерегистриран
06 февруари 2018, 16:51
2
-2
До коментар [#2] от "Izy":
Професорееее за нищо не ставаш - видно от интервюто!!!
През 1991г. 2000 хил. служители на отдел "Затвори" на Държавна Сигурност преминаха към Мин.на Пръвосъдието/200 души/, превзеха го и почнаха да БЕЗЧИНСТВАТ от ниво на секретарка до Прокурори. Това продължава и ДНЕС.
12000хил.души работят в ГД"ИН" а затворниците/7500бр./ се пазят от 1500бр.надзиратели вкл. и психолози. За #КОЙ се иска увеличението на заплатите???
За 1500бр. надзиратели-ОК, но за останалите 10500 бр. -ЧАНТАДЖИИ В ГД"ИН" - НИКОГА.

Абсолютна глупост. В ГД ИН работят по-малко от 4000 души. От тях 2/3 са надзиратели. Администрацията е не повече от 500 души, ведно с цялата ГД ИН. Ти изкара, че в 12 затвора у нас работят по 1000 човека. Да бе, да! И друго - първа категория са само пряко работещите със затворници. Счетоводство и деловодство - не. Мнооого си далеч от истината, ама нищо де. Заработи си десетте копейки за коментар.
2
Izy
|
нерегистриран
06 февруари 2018, 13:58
4
-1
Професорееее за нищо не ставаш - видно от интервюто!!!
През 1991г. 2000 хил. служители на отдел "Затвори" на Държавна Сигурност преминаха към Мин.на Пръвосъдието/200 души/, превзеха го и почнаха да БЕЗЧИНСТВАТ от ниво на секретарка до Прокурори. Това продължава и ДНЕС.
12000хил.души работят в ГД"ИН" а затворниците/7500бр./ се пазят от 1500бр.надзиратели вкл. и психолози. За #КОЙ се иска увеличението на заплатите???
За 1500бр. надзиратели-ОК, но за останалите 10500 бр. -ЧАНТАДЖИИ В ГД"ИН" - НИКОГА.
1
|
нерегистриран
06 февруари 2018, 11:16
2
-2
"И те с пълно основание настояват държавната власт да ги третира равноправно с тях."
А може ли да обясни защо беше махнато ранното пенсиониране при следователите при положение, че както видяхме любимият им вожд ги пращаше при взривяващите се вагони в Хитрино!
Щото нашата армия орева орталъка, че няколко месеца трябваше да пази границата. Ама имат ранно пенсиониране. А че тогава граничните разследващи полицаи напуснаха в момента, в който им се отвори работа и делата ги дадоха на следователите даже дума не се отвори!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно