Главният съдебен инспектор:
Не можем да делим магистратите на бедни и богати*
ИВСС трябва да има достъп до информацията на разследващите органи, включително до събраната по реда на ЗЕС, смята Теодора Точкова
Не можем да делим магистратите на бедни и богати*

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова, снимка: архив, БГНЕС

Ето, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) излезе от ранната си детска възраст, госпожо Точкова и стана вече десетгодишен. Честито. Помните ли как веднъж, когато съдии се оплакаха, че много ги инспектирате, вие им възразихте: "Инспекторатът не е наказателен отряд! Не маша! Не е средство за натиск на неудобни магистрати!". А какво е Инспекторатът, накратко казано?

Независим контролен орган с много сериозни правомощия, чието ефективно осъществяване допринася за подобряване работата на българската съдебна система. Това е институцията, която следи правораздаването да се извършва професионално, независимо, безпристрастно и в разумен срок.

Докато се готвех за интервюто с вас, питах една приятелка – актриса в Народния театър, какво е чувала за съдебните инспектори и тяхната работа? И знаете ли какво каза тя?

Не.

"Те глобиха с 300 лева самия главен прокурор, че закъснял да им прати декларация за имотите, които притежава." Това каза. И да, вие глобихте безжалостно господин Цацаров, макар да си беше подал навреме тази декларация в Сметната палата...

В случая с главния прокурор няма нищо необичайно. Просто си изпълнихме служебните задължения такива, каквито ги предписва Законът за съдебната власт.

Осветяването на имуществото на магистратите е само част от вашата работа, но тя е най-популярна май, защото много хора смятат, че несправедливото правосъдие не е безплатно.

Да, изглежда е така.

А как успявате ежегодно да проверявате какво имат и нямат всичките 4000 магистрати, техните съпруги и деца?

Ежегодната проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите включва проверка за съответствие на декларираните с вписаните, обявени и удостоверени обстоятелства в съответните публични регистри относно притежаваното имущество – коли, влогове, банкови сметки и вземания, задължения и кредити на деклараторите и техните близки. За да извършва тези проверки, Инспекторатът има пряк достъп до Имотния и Търговския регистър, до ГРАО, до информационната система на МВР – относно регистрираните автомобили и собствениците им, до Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове, поддържани от БНБ, и други. Информация за средствата по банковите сметки на магистратите, съобразно сегашната законова регламентация, получаваме от банките след разрешение от съда за разкриване на банкова тайна.

Някои промени в Закона за съдебната власт ще ви улеснят в проверката на декларациите. Знаем го, защото го чухме от вас.

Да. На първо място – предоставяне на информация от банките за средствата по банковите сметки на магистратите без разрешение на съда, ако е дадено съгласието на декларатора- титуляр на сметката. На второ място – при липса на съгласие, искането за разкриване на сведенията, съставляващи банкова тайна, да се изпраща на съда по постоянния адрес на лицето и на трето – да се предвиди административно- наказателна отговорност за неподаване в срок на декларация на лицата, загубили статута си на съдия, прокурор или следовател. По отношение на последното предложение ще отбележа, че с промените в Закона за съдебната власт, настъпили с приемането на антикорупционния закон, срокът на проверката беше удължен на 6 месеца.

А какво се случва с магистратите, които се опитват да излъжат за имотите си в своите декларации?

Ако установим при проверката на декларацията, че има разлика между декларираните факти и получената информация, която надхвърля 5000 лева, проверката приключва с доклад за несъответствие. Несъответствието може да бъде отстранено от магистрата, в 14-дневен срок от уведомяването, с коригираща декларация. Миналата година при 1/6 от магистратите бяха установени непълноти и грешки в декларациите, но те бяха отстранени и проверката спрямо тях приключи с доклад за съответствие. В момента тече допълнителна проверка срещу магистрат, при когото несъответствието не беше отстранено в 14-дневния срок. По отношение на друг магистрат изпратихме доклада на НАП – за проверка на имущественото му състояние, понеже несъответствието надхвърляше 20 000 лева и не беше отстранено с коригираща декларация. Трябва са се знае обаче, че са пренебрежимо малко магистратите, които не отстраниха непълнотите в декларациите си.

Има ли много богати магистрати, доколкото може да се съди по имотните им декларации? А бедни?

Данните са публични. Публикувани са в регистъра на декларациите на интернет страницата на Инспектората. Според мен, не можем да делим магистратите на бедни и богати. Едни имат повече имущество, но и повече кредити. Важно е да се знае, че възнагражденията на българските съдии, прокурори и следователи са най-ниски спрямо тези на колегите им от ЕС.

Като главен съдебен инспектор вие въведохте практиката да се публикуват случаи на бавно правосъдие, които отлежаваха с години по чекмеджетата преди това. Посочете някой случай, който би заслужил 1-во място, ако имаше класация за протакане на дела.

Ще посоча два примера: по наказателно дело за квалифицирана кражба и по гражданско, образувано по искове на основание чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Двете производства са продължили по над 22 години. По наказателното производство досъдебната фаза е продължила 13 години и 2 месеца, делото е връщано 14 пъти от прокуратурата за допълнително разследване, което е причинило общо забавяне на досъдебното производство с 4 години и 3 месеца. На следващо място делото 5 пъти е връщано от съда на досъдебната фаза за отстраняване на едни и същи съществени процесуални нарушения, което е забавило движението му с около 7 години. Отделно от това, в съдебната фаза, продължила 7 години, също са констатирани забавяния. Проведени са 18 съдебни заседания, някои отлагани поради нередовно призоваване на страни по делото. Мотивите към присъдата са изготвени 2 години и 8 месеца след изтичане на едномесечния срок.

Ами гражданското дело?

Първоинстанционното производство е продължило 13 години и 3 месеца, като е било отлагано 58 пъти, от които 41 пъти поради нередовно призоваване на страни, в това число 34 пъти поради нередовно призоваване на един от ответниците. Съдебното решение е било отменено от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане на районния съд. Впоследствие 2 пъти въззивните решения са били отменяни от касационната инстанция и делото е връщано за ново разглеждане. В едно от касационните производства единственото съдебно заседание е било насрочено 1 година и 2 месеца след образуване на делото.

Сърдят ли се колегите ви, като вадите кирливите им ризи, или тихичко си вземат поука?

Разбира се, че тези факти са нелицеприятни. Нормално е да не се харесва оповестяването им сред магистратската общност. Важно е да се разбере, че така не може да продължава. Хората очакват правосъдие в разумен срок.

А къде е най-забатачена работата? При прокурорите? При съдиите? При следователите?

Аз не бих си послужила точно с тази стилистика. Но бих казала, че и при съдиите, и при прокурорите, и при следователите има хора, на които не им е мястото в съдебната система.Някои не се задълбочават много, вършат си работата бързо, но некачествено, други са прецизни, но бавят съдебните си актове с години. И едните, и другите са безразлични към проблемите на хората. Истината е, че голямата част от представителите на съдебната власт работят добре. Проблемните магистрати са много малко на фона на всички. Вина има в системата като цяло. Имам предвид неглижирането на проблемите им – било лични, било здравословни, от административните ръководители, непредприемането на подходящи мерки – било организационни, било дисциплиниращи, атестирането им с най-висока оценка, неналагането на дисциплинарни наказания, а при налагане на най-леките дори, непотвърждаването им от ВСС или отмяната им от Върховния административен съд ( ВАС). Прави впечатление, че през две-три години едни и същи съдии, които ИВСС е предлагал за дисциплинарно наказание (което не им е било наложено или е било отменено от ВАС), отново допускат дисциплинарни нарушения и отново по отношение на тях се образува дисциплинарно производство. Има случаи дори, когато срещу съдията постъпва нов сигнал за забава при постановяване на съдебното решение по делото, въпреки че забавата на съдебното решение по същото дело е част от предмета на вече образуваното дисциплинарно производство срещу него. Излиза, че дисциплинарните производства въобще не притесняват някои съдии. И защо да ги притесняват?

Най-малкото, защото ги държите под око вече 10 години. То не превъзпитава ли небрежните и мързеливите?

Статистиката от последните 3 години показва, че Инспекторатът е отправил 27 предложения до ВСС за дисциплинарни наказания срещу съдии и прокурори. По образуваните дисциплинарни производства само в 5 случая са наложени дисциплинарни наказания, 3 от тях все още не са влезли в сила, а останалите дисциплинарни производства са висящи. До административните ръководители сме отправили 160 сигнала с предложение за налагане на "забележка" или " обръщане на внимание", които са наложени в 31 случая.

Трябва да се знае, че Инспекторатът има правомощие само да предлага дисциплиниращи или дисциплинарни мерки. Решаващата компетентност по отношение на най-лекото дисциплинарно наказание "забележка" е на административния ръководител, а по отношение на останалите наказания – съответно на Съдийската колегия и и Прокурорската колегия на ВСС.

Сигналите за калпаво правораздаване, изпращани до вас, увеличават ли се с годините, или намаляват?

Може би напоследък, се увеличават, поради по-голямата прозрачност на нашата работа. Някои от тях са свързани с нарушения по образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, други са по съществото на спора, трети изразяват недоволство от поведението на съдията в зала или от прокурора, защото е отказал образуване на наказателно производство.

Някои от същинските сигнали – тези от компетентността на Инспектората, са доста сериозни. Например – непостановени съдебни решения по граждански дела над 2 години , непостановени решения по наказателни с административен характер дела над 3 години, неизготвени мотиви към присъди до 2 години, забави по движение на дело – по 8-10 месеца, неадминистрирани искови молби по 1 година и други.

От ваши колеги знам, че близо 80% от сигналите до ИВCC са неоснователни. Има ли между тях откровени клевети срещу магистрати – от техни колеги или от граждани, загубили дела?

Повечето от сигналите са подадени от граждани, недоволни от изхода на делата им. А Инспекторатът не е поредна инстанция и не може да пререшава правни спорове – това е важно да се знае. Правилността и законосъобразността на постановените съдебни актове се проверява от горната инстанция по реда на инстанционния контрол. Често недоволните от изхода по делата се оплакват, че съдията е пристрастен, тъй като не е уважил техни доказателствени искания и не се е отвел от делото. Дали има или няма основание за отвод – това се установява отново от горната инстанция при проверката на постановения съдебен акт.

А какво се случва с "компроматите", с лъжливите сигнали? Унищожавате ли ги? Или ги пазите?

По всеки от сигналите се произнасяме. Те се архивират и имат срок на съхранение, като всички документи. След изтичането му се унищожават.

Новият антикорупционен орган ще ви "вземе ли хляба"?

Нашите правомощия по проверката на имуществените декларации и за конфликт на интереси на съдиите, прокурорите и следователите, председателите на ВКС, ВАС и главният прокурор се запазват, въпреки влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Новият антикорупционен орган ще е компетентен по отношение на останалите лица, заемащи висши публични длъжности. Аз нямам причина да се опасявам за съвместната ни работа. Тепърва взаимодействието ни ще се уреди в съвместна инструкция.

Друг е въпросът, че в сравнение с Инспектората, антикорупционната комисия и нейните органи разполага с много по-големи правомощия във връзка с проверката на сигнали за корупция на лицата с висши държавни длъжности. Могат да извършват оперативно-издирвателна дейност и да искат използване на специални разузнавателни средства (СРС), като за това е предвидено взаимодействие с ДАНС, прокуратурата и разследващите органи. Дали органът ще има ефективност, е рано да се каже. Трябва да мине поне година от функционирането му. Впрочем, тук мястото да повдигна един друг въпрос.

Какъв е той?

В рамките на проверките за интегритет на съдии, прокурори и следователи по глава девета, раздел I б на Закона за съдебната власт, извършвани от Инспектората, следва да бъде установено фактическо положение към изминал момент. Поради тази причина и тези проверки много наподобяват предварителните проверки по наказателни дела. Често обаче Инспекторатът е изправен пред невъзможност да установи дадени релевантни факти и обстоятелства поради липсата на процесуален инструмент за това – например не може да събира всички веществени доказателства или да иска предоставяне на данни за комуникацията на проверяваното лице по реда на Закона за електронните съобщения. Липсата на подобни правомощия препятства фактическото установяване на нарушенията. В този смисъл, отчитайки, че ИВСС не разполага с разследващи функции, е удачно да се помисли за законодателна промяна, по силата на която Инспекторатът да получава информация, събрана от компетентните органи, която да му послужи при проверките за интегритет.

Десетгодишнината на съдебния инспекторат е добър повод да чуем от вас – хората или законите са по-важни за тържеството на правото?

Законите са създадени, за да помагат на спорещите. Те трябва да са добри и справедливи. От хората зависи обаче прилагането на законите. Те трябва да са професионалисти. Това са две условия, които гарантират тържеството на правото, когато са неразривно свързани помежду си. 

*Препечатваме интервюто от в-к "Труд". Подзаглавието е на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 18:00
3
0
А на хотелиери и прости къмпингуващи на палатки - може ли?!
6
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 16:00
11
-2
Не знаех, че решението дали да се отведеш от разглеждане на делото подлежало на контрол инстанционен. Тази е била съдия ?!?
5
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 13:57
2
-2
До коментар [#4] от "един запознат":
А защо ще проверяват какви имоти, фирми и банкови сметки имат магистратите само в България? Да вземат да проверят например само в една съседна Гърция какви имоти са си накупили бедните и вечно оплакващи се от ниски заплати магистрати. Да не говорим за останалата част на Европа......,че и на света.Те да не са толкова глупави да изваждат на показ в България натрупаните от подкупи активи.Но контролният орган щял да извършва проверки на територията само на Родната ни татковина. Еми то резултата е предизвестен, няма смисъл от напъните и имитирането на дейност.


И като си толкова запознат, каква е точно идеята за такава проверка?
За Плевналиев нали се разбра, че има огромна вила в Гърция.
За Екатерина Захариева нали се разбра, че също има неприлично голям имот в Гърция.
Башка имението на Станишев в Швейцария.
Башка дето дечицатана Цачева и Курнела учат в Америка. А да, те способни като сина на Гоце, дето е с апартамент в Париж.
За Еленчето нали се разбра какви суми е взимала от приватизирани фирми ... за филми. Не че Моника не се опита "за реклама" да цоцне и от ЕС, ама набързо й набиха шамарите, та върна всичко.
Та първо кажи що стана с тези, пък после питай за други проверки. Защото ако не става нищо, дали държавата ни е толкова богата, че да праща чиновници по цял свят за проверки, от които нищо не се случва? Поне за тези, които са забогатели най-яко!
4
един запознат
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 11:12
5
-9
А защо ще проверяват какви имоти, фирми и банкови сметки имат магистратите само в България? Да вземат да проверят например само в една съседна Гърция какви имоти са си накупили бедните и вечно оплакващи се от ниски заплати магистрати. Да не говорим за останалата част на Европа......,че и на света.Те да не са толкова глупави да изваждат на показ в България натрупаните от подкупи активи.Но контролният орган щял да извършва проверки на територията само на Родната ни татковина. Еми то резултата е предизвестен, няма смисъл от напъните и имитирането на дейност.
3
БАЦЕ.....
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 10:26
7
-6
Щом има куп магистрати с къщи като замъци ,няколко апартамента и още имоти ,такива които откровено заявяват ,че ползват кола под наем от фирмата на чичо си за 4000лв.месечно ,а заплатата им е наполовина,купуват се имоти на деца и близки на името с контра летър, и инспектората си трае ,значи полза от тях няма. Да не говорим за далаверите с финансови къщи ,фирми и криминални ! Прокурарурата я няма защото е в кюпа !
2
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 09:45
16
-4
Да си направим една сметка! Какво ще стане, ако бройките от ИВСС и НИП се трансформират в съдии в СГС?
Вземете за база приключените дела за миналата година от най-мързеливия съдия от СГС за миналата година. Умножете по сегашните паразитни бройки, които ще бъдат пратени да работят на тръстиката. Извадете получения резултат от просрочените дела.
Дааа, има начин при същите разходи и без ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите значително да се намали броя на просрочените дела. Даже като се махне комулативния ефект на натрупване, това явление дори може да изчезне в рамките на няколко години.
Но няма желание. Най-вече у уж синдикалните ССБ-ейци.
1
Светата инквизиция
|
нерегистриран
08 февруари 2018, 09:15
10
-5
Ама защо само по ЗЕС? Направо по ЗСРС! Да видят те, магистратите, кон боб яде ли.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно