Проф. Пламен Панайотов:
Няма да преборим корупцията с каучукови закони*
Промени в Наказателния кодекс предвиждат репресия и за уиски от благодарен клиент, коментира ръководителят на катедра "Наказателноправни науки" в СУ "Св. Кл. Охридски"
Няма да преборим корупцията с каучукови закони*

Проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедра "Наказателноправни науки" в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски"

Проф. Панайотов, вие определихте като "каучукови" някои от промените в Наказателния кодекс (НК), които управляващите рекламират като "убийствени за корупцията." Каучукът при определени условия е мек и се моделира като пластелин, при други – твърд, при трети – крехък и разтворим. Ако са такива новите разпоредби за престъпленията по служба, които визирате, корумпираните трябва да почерпят. Или грешим?

В наказателната област като "каучукови" се определят разпоредби,
които не дават ясен критерий кога описаното в тях поведение ще се
третира като престъпление. Това означава, че се "размива" границата
между наказателната и другите видове отговорност –
административна, дисциплинарна и гражданска. В такъв случай никой няма причина да почерпи. Разискваният законопроект съдържа нови
състави за длъжностни престъпления в публичния и частния сектор. В
публичния сектор се предлага състав по чл. 282, ал. 2 НК, който не
съдържа от субективна страна изискване за преследване на каквато и
да е било цел от страна на дееца. Казва се, че с наказанието по алинея
първа, т.е. такова каквото сега предвижда Наказателният кодекс за
другия основен състав, ще се наказва и "длъжностно лице, което
наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши
властта или правата си и от това произлязат вредни последици". Без
повече уточнения.

Същевременно в частния сектор се предлага
аналогична разпоредба в новия чл. 221. Според нея "длъжностно лице,
което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши
правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице, или обединение", се наказва по наказателен ред. Приемането на посочените разпоредби би поставило под въпрос разграничаването на основанията за носене на наказателна отговорност от тези за носене на административна и дисциплинарна отговорност в публичния сектор, и от тези за носене на гражданска отговорност в частния сектор.

Ако за вас, ръководителят на катедрата по наказателно правни науки в Алма Матер, разпоредбите за престъпленията по служба са неясни, какво да кажем за редовите юристи, които ще ги прилагат? Ама ако те почнат да обявяват за престъпление всяко нарушение или неизпълнение на служебните задължения, дори ако е направено неволно или по независещи от нарушителя обстоятелства?

Не, ако поведението е неволно. Тук въпросът е друг. Например всяко ли умишлено нарушение или неизпълнение на служебните задължения, довело до вредни последици в публичния сектор, ще се третира като престъпление? Или пък – да си представим, че има нарушение или неизпълнение на служебните задължения от длъжностно лице в частния сектор. Да речем, че такова поведение на управител на ООД или изпълнителен директор на АД е довело до неизпълнение на даден договор. При това произтичат и някакви вредни последици, които в ред случаи могат да са и значителни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско-правни последици. То не може по принцип да се криминализира.

Разбира се, че не може неизпълнението на някакъв договор, получило се дявол знае защо в безредиците из отечеството ни, да се третира като престъпление!


А от начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 221, ал 1, ще излезе, че всяко неизпълнение на какъвто и да е граждански договор може да постави въпрос за носене на наказателна отговорност. Едва ли идеята на вносителите на проекта е такава, но това, което са предложили, води до такъв резултат.

Преувеличено ли е опасението ни, че ако промените влязат в сила, огромен брой хора може да се окажат подложени на наказателно преследване? Нали, който не работи, той не греши?


Опасението е, че разпоредби от типа на посочените крият риск от недоразумения и противоречия в практиката по прилагането им. А това би могло да доведе и до произвол при осъществяването на наказателната репресия.

По закон и в представата на обикновения човек досега "длъжностните престъпления" бяха дело на хора, работещи в държавно учреждение, предприятие или обществена организация. Малцината обвинени за длъжностно присвояване бяха големци, така да се каже, от някой орган на властта. За пръв път сега се регламентира "длъжностно престъпление в частния сектор". Защо е необходимо това и какво следва от него?

Категорично няма потребност от подобен текст в Наказателния кодекс. Наказателното право няма място при решаването на гражданско правни спорове.

Четох вчера ваш коментар в правния портал "Iex" и си подчертах едно изречение – че има "текст, който поставя под съмнение свободата на договаряне в частния сектор и въобще наличието на пазарна икономика". Обяснете ни с думи прости или с примери, ако може – откъде е вашата тревога?

Чл. 221 е замислен като огледален текст на чл. 282, само че относим към частния сектор. Самата идея за това е неоснователна. Тя поставя въобще под съмнение смисъла от наличието на свободен граждански оборот в условията на пазарно стопанство, респективно смисъла от това да има регламентирана гражданска отговорност за неизпълнение на гражданско правни задължения. Защото виждате, че вредните последици според проекта могат да настъпят за което и да е друго физическо или юридическо лице или консорциум. Не е ясен дори механизмът, по който настъпват тези вредни последици. Това е недопустимо и означава на практика да криминализираме целия граждански оборот.

Корупцията стъпва с единия си крак в държавната власт, а с другия – в частната фирма, нали така? Авторите на проекта за промени в НК обявяват, че искат да приравнят стандартите за наказателното й преследване в държавния и частния сектор. Звучи добре?

Напротив, такова приравняване е дълбоко погрешно. В частния, за разлика от публичния сектор, пазарното стопанство не предполага нормиране на отношенията по начина, по който те са нормирани при осъществяване на публични функции. Затова самата идея, която е заявена изрично в този смисъл, би довела до изключително неприемливи, особено от наказателно-правна гледна точка, последици.

В мотивите за проекта пише, че са взети предвид препоръките на европейските прокурори? Вие препоръките ли не приемате, или начина, по който са разчетени?

Тези препоръки не са основание за подобни изменения. Колегите експерти са дали мнение по въпросите, свързани с наказателното законодателство и поставят акцент в борбата с корупцията и организираната престъпност. Никой от тях обаче не си е позволил да дава препоръки в противоречие, както с минималните, така и с максималните, стандарти при формиране на наказателното законодателство, възприети в правото на ЕС, в международното право, а и в националното право на държавите членки на ЕС. Често се забравя, че наред с минимални задължителни стандарти за криминализиране на един или друг тип поведение, актовете, които са да речем източници на правото на ЕС, залагат и максимални стандарти. Те се предопределят от основните принципи на наказателното законодателство на ЕС и от приравнените със значимост на тях основни права на човека, дефинирани чрез Хартата на основните права на ЕС. С други думи, не е възможно всяка от държавите членки да счита, че като съобрази минималните задължителни стандарти, от там насетне би могла да дефинира каквото й хрумне.

"Ако доволен клиент даде на служител в търговска фирма бутилка уиски, съгласно нововъведените стандарти, е осъществена корупция", казвате вие. Надявам се, че леко сте преувеличили?


С предлаганите изменения в чл. 225в се предвижда единствено разширяване на обхвата на наказателната репресия и ожесточаване на същата. Няма никакъв стандарт дори за маловажни случаи на престъпление. Да не говорим за стандарт подобно поведение да се преследва по гражданско-правен или поне по административен ред – няма такъв. Следователно съобразно предлаганите стандарти трябва да приемем, че ако доволен клиент даде един обичаен подарък на служител в търговско дружество, в това число и бутилка скъпо уиски, е осъществена корупция в частния сектор.

Под вашия коментар, че "проектът за промени ще доведе до криминализиране на целия граждански оборот", един читател пише: "Връзките на маститите бизнесмени с властта и размяната на услуги между тях – това е истинската корупция. Тях не са ли ги криминализирали?" Това как ще го коментирате?


Посоченото от читателя поведение е престъпление и по сега действащото наказателно законодателство. То е с висока степен на обществена опасност и основателно е криминализирано.

Но кажете ни, професор Панайотов, кой според вас е ефективният път за борба с корупцията?


Ефективността на борбата срещу корупцията не следва да се обвързва преди всичко с непрекъснати изменения и допълнения на наказателното законодателство, пък били те и такива, които водят до неговото подобряване. Дори стриктното и еднакво прилагане на това законодателство, макар и да е важно, не е панацеята за решаването на този проблем. С други думи наказателната репресия сама по себе си не е достатъчна за да се води ефективна борба с корупцията. Основният инструмент за противодействие на корупцията са превантивните мерки и действия.

А стратегическият – промяната в начина на мислене на мнозинството от гражданите. Промяна, необходимостта от която е намерила, струва ми се, сполучлив израз в заглавието на една от многото посветени на тази тема резолюции на Европейския парламент, а именно: "Преодоляване на различията между законодателството в областта на борбата срещу корупцията и действителността"! 

*Препечатваме интервюто от в-к "Труд"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
Евгени Стоянов
|
нерегистриран
16 февруари 2018, 11:31
0
0
Заместникът на Цеца, предложен от нея и лично одобрен от Баце!

А вий си чекайте РЕЗУЛТАТО!

6
Владислав Славов
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 20:39
2
-1
Що не питат СЮБ или поне мене, ами си правят каквото искат. Цачка Цецева и другите простаци нямат свършване
5
А Шушана е сама
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 19:19
4
0
До коментар [#1] от "Радев":
Това е точно така, както е посочил проф.Панайотов. Причината за тези негодни законопроекти, някои от които после стават действащо право, е, че у нас не се прави разлика между частно и публично право."Съставителите" на правни норми не познават основни базисни понятия и принципи на правото.Всичко в правото е продукт на разума и на знанието, останалото е правна технология. Такава разлика,между частното право и публичното право, се прави само от правната доктрина. И второ: законопроектите, вместо да се изработват от такива изтъкнати учени като професор Панайотов или примерно проф. Филчев-специално в наказателното право- се съставят от правно неквалифицирани правни субекти.Вместо да ползват капацитета на такива учени като проф. Пламен Панайотов, се пишат законопроекти "едно към гьотере" .
Греховно е да се мисли, че няма по добри законотворци от дипутатити юристи. Дали знаят къде е СУ няма значение, важно е че знаят Димитровград, важното е, че са школувани ДКМСисти-комунисти-седесисти-герберисти и "вся остльная ...". Води ме, Партийо, води ме,. под свойте бойки знамена - казано, преразказвано и актуално. Има ли смисъл от мисъл след като е наредено от Б П Ц. Такива, като проф. Панайотов са на изчезване, сиреч ненужни като капацитет и ерудиция. Законите не се пишат "едно към гьотере", а с цел "мачкай, ний сме прости, и вий шъ сте прости, че и кротки", а за това творци - бол.
4
не е вярно,че законите срещу корупцията са "каучукови"
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 11:26
0
-9
Професоре ,точно казвате ,че връзките на маститите бизнесмени с властта и размяната на услуги между тях – това е истинската корупция. Но ,че за каучукови закони, не съм съгласен.Те ви конкретен пример:
С открито писмо през 1996г. подадох писмен сигнал до гл.прокурор Филчев, ,за корупционни действия и корупционни канали от н-к Грао в община Враца ,приподписвал вече официализирани документи по гражданско състояние в консулски отдел при мин.на външните работи. По време на разследването ми по дозн.№872/96г.РСС Враца за престъпление по чл.148 ал.2 НК,синът му беше следовател,а когато срещу мен ,се водеше наказателни процес ,и прокурор в Рай.прок Враца . .За това и вместо чиновника,осъдиха мен за обида и клевета и преписване на подкуп.,потвърдено от върховния касационен съд с решение № 166/10.май 2000г. по н.д. №50/2000г. Видно от писма на ВКП вх.№4921/13г. от 04.09.2015г.,й 08.12.14г.,, оставяйки в сила присъда ЛС, за престъпление по чл.148 ал.-2 НК,и преписване на подкуп ,ВКсъд е допуснал съществено нарушение на закона,като НЕ Е ПРИЛОЖЕН ПО БЛАГОПРИЯТНИЯТ ЗА МЕН чл.78 а НК..,заради й което прокурора от ВКП в с. з. на 10.март 2000г.отказва да поддържа обвинението ,тъй като с публикацията съм изказал мнение..Към н.д.№50/2000г.ВКсъд ,1 н.о.,няма молба от “пострадалия “” за довършване на производството 2000г. ,.по досегашния стар ред,тъй като стария закон след д.в.бр.21/2000г.не действа .Този факт е счетен за ирелевантен.от ВКсъд .А, мотивите на решението излизат с два месеца закъснение,поради “заболяване” на докладчика ,й независимо, че присъдата ЛС ,не е кореспондирала с действащия закон през май 2000г.й е оставена в сила 5 месеца след въвеждането на новия закон.Освен присъда ЛС,№245/9.7.99г. по нох.д. №522/98г.рай.съд Враца ,потвърдена с внох.д. № 358/99г.о,о,съд Враца,,,бях осъден лично да заплатя на частното лице и 2516 лв.неймуществени щети с лихви,без да е поискана в с.з.?!
Гл.прокурор Б.В. внася искане1377/08г.за възобновяване на осн.чл.78а НК,оставено без разглеждане от ВКс, 2 н.о.,поради касационна проверка на присъдата
В законоустановения шест месечен срок,. подадох десетки искания за възобновяване ,последния отказ е с разпореждане вх.№13518 от 18.12.2017г.на ВКсъд. С гореописаното ви убедих,че законите срещу корупцията не са каучукови,а са според това кой кои е.И така го й преподавайте на студентите!?

3
НИКОЛЕТА ЛОЗАНОВА, доц. акад. проф. д-р к.ю.н.
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 10:55
21
-1
Радев абсолютно си прав. Законите трябва да се пишат от компетентни хора - учени. Както беше в миналото- от проф. Ненов и проф. Лютов. . Сега най-добрият по наказателно право е проф. Никола Филчев - дългогодишен върховен съдия, чийто решения са учебник за много практикуващи юристи. И също той е голям теоретик по общата теория на наказателното право. Но в правния мир на Цачка Цецева няма място за проф. Панайотов и проф. Филчев, или за други наши учени. Изобщо в министерството на правосъдието се зареди черна серия от блондинки, които ликвидираха законодателството - Дияна Ковачева, Екатерина Захариева, другата с кривата уста не й помня името,а сега и Цачка Цецева. Наистина Жевой тишак.
2
иван костов АНАЛ-ЛИЗАТОР
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 10:45
8
-2
Бе тия промени са живой тишак
1
Радев
|
нерегистриран
09 февруари 2018, 08:50
27
-1
Това е точно така, както е посочил проф.Панайотов. Причината за тези негодни законопроекти, някои от които после стават действащо право, е, че у нас не се прави разлика между частно и публично право."Съставителите" на правни норми не познават основни базисни понятия и принципи на правото.Всичко в правото е продукт на разума и на знанието, останалото е правна технология. Такава разлика,между частното право и публичното право, се прави само от правната доктрина. И второ: законопроектите, вместо да се изработват от такива изтъкнати учени като професор Панайотов или примерно проф. Филчев-специално в наказателното право- се съставят от правно неквалифицирани правни субекти.Вместо да ползват капацитета на такива учени като проф. Пламен Панайотов, се пишат законопроекти "едно към гьотере" .
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно