Татяна Дончева:
Лицето на партията е по-ценно от единството й
Лицето на партията е по-ценно от единството й

Г-жо Дончева, вярно ли е, че от известно време тънете в медиен уют, защото не четете преса, не гледате телевизия и не слушате радио?
Наистина през последния месец доста сериозно бях обърнала гръб на медиите. Две седмици бях в чужбина, а една седмица преди това умишлено не съм чела вестници и не съм гледала новини. Наскоро се върнах към това свое "занимание". Купих си няколко издания, но подходих към тях доста предпазливо – като човек, държан дълго на диета.

Не ви ли липсвахме?
Зависи.

Не ви е интересно какво мислят дежурните медийни герои или журналистите няма с какво да ви изненадат?
Българските медии са интересни не заради новините и фактите, а заради отношението на техните собственици и лобитата им към определени хора и обстоятелства. Но когато ситуацията стане много нажежена, всичко това на човек му идва в повече и той трябва да изхвърли медиите от живота си за един определен период. За да запази сетивата си достатъчно отворени и достатъчно здрави.

Много ли е нажежена обстановката в момента?
Може да се каже.

Заради конгреса на БСП, скандалите около ДАНС или драмата в ДПС след самоубийството на Ахмед Емин?
Мисля, че няма какво да разделяме нещата. Влязохме в последната година от мандата на парламента. Този път предизборната кампания стартира много отрано и със сериозно разместване на армиите в дълбокия тил. Диагнозата също е поставена авансово: в следващото Народно събрание ще влязат само четири партии – БСП, ГЕРБ, ДПС и "Атака". Големите играчи в бизнеса и политиката вече съставят конкретни парламентарни конфигурации, за да изчислят кое разпределение на силите би им било от най-голяма полза.

Затова ли неотдавна отново ритнахте кошера, като заявихте, че "не може банкерът на Маджо да е член на Изпълнителното бюро на БСП". Защо точно сега се сетихте за тази персона?
Вие си мислите, че съм се сетила сега. От няколко години, на заседания на Висшия съвет на БСП, аз най-редовно повдигам въпроса за нашите отношения с бизнеса. И то – с конкретни имена. Последният път, когато говорих на тази тема, беше преди последните местни избори. И тогава се появи прословутата реплика за тишината в спалнята (неин автор е бившият вътрешен министър Румен Петков – б.а.) – като отговор на моето изказване, че в редица градове ключови бизнесмени могат да диктуват кандидатурите. А темата с банкера е много по-проста, отколкото искат да я изкарат. Става дума за един абстрактен въпрос, който може да бъде зададен и по два други начина: "Може ли банкерът на Маджо член на Изпълнителното бюро?" и "Има ли в Изпълнителното бюро такъв човек?" Ако на вас името също не ви харесва, спокойно може да го смените.

Чие е името, което няма да подмени същността на абстрактния ви въпрос?
На Маргините, например.
 
И какъв отговор очаквате да чуете?
Смислен. Защото, ако се страхуваме от отговорите на подобни абстрактни питания, ние не се интересуваме от лицето на партията. И вменяваме на хората, че те също не трябва да се интересуват от нашето лице.

Деликатна работа.
Деликатна, я? И затова в момента в партията се води странен разговор – за нейното единство.

Какво му е странното, след като в БСП има най-малко три отявлено враждуващи лагера?
Партията е изправена пред огромен проблем. Над 60 на сто от нашите членовете са над 70-годишни. Това означава, че за следващия конгрес – при темповете, с които партията намалява по биологични причини – ще трябва да махнем едната нула от официално отчетения членски състав.

Значи същественият разговор би трябвало да е на друга тема, така ли?
Когато членската маса на БСП стане до 30 000 души, въпросът за единството ни няма да има никакво значение за крайните изборни резултати, защото важен ще бъде вотът на партийните симпатизанти. За да съберем няколкостотин хиляди гласа, колкото са необходими за стабилно присъствие в парламента, ще трябва да се харесаме на много широк кръг хора. А те се интересуват главно от това как изглежда партията, с какви лица се идентифицира и какво предлага. Вижте, ние много отдавна съжителстваме, без да се харесваме, даже – без да се уважаваме. Прекрасно знаем и защо днес разговорът е за единството.

Защо?
Възрастните членове имат само една мечта: да си отидат от този свят като частица от единната и несъкрушима партия. И следващите няколко години наистина ще са последните, през които свободно ще може да се спекулира с темата за единството. Така че вътрешнопартийните междуособици, които днес избуяват в медиите, нямат нищо общо с въпроса за единството. Става дума за напъните на определен кръг лица да яхнат партията, скачайки в последния вагон на заминаващия влак.

Доста песимистична прогноза.
Такива са фактите. Дали днес някой ще надделее, или пък ще продължим да съществуваме по същия начин до края на живота на масовата партия – няма никакво значение за историята. За мен обаче е безспорно, че социалистическата партия не може да продължи напред, без да държи сметка за лицето си. И съм приела всякакви видове хули върху себе си, защото знам: след няколко години това няма да има никакво значение. Ще имат значение само обективните процеси. Но хората, които водят лична война с мен – достатъчно груба и просташка, – явно не си дават сметка, че в контекста на обективното развитие Дончева също няма никакво значение. Тя само се мъчи да усети тенденциите и да ги предскаже достатъчно рано, така че неприятно изненаданите после да са колкото се може по-малко.

Защо столицата непрекъснато ви бяга?
София е конгломерат. В София им сблъсък на десни аристократични с маргинални нагласи. Освен това аз си спомням, че на изборите, в които участвах, съпротивата не дойде от десницата, а от определени кръгове в партията, които и днес се персонифицират със същите личности и същите думи. Не на БСП й бяга София. Просто определени хора, свързани с бизнеса на София и с нашите структури, не желаят промяна на статуквото. Не желаят ред и законност в София, защото това ще наруши бизнеса им.

И докога ще проявявате търпимост към подобни "субекти"? То е хубаво една партия да е демократична, но чак пък толкоз?
Докато гражданството е търпимо. Партията не е просто демократична, тя продължава да оставя техните напъни без отговор. Те това го правят от три години абсолютно безогледно, но никога не са получавали знак от най-високото ниво на партията, че подобно поведение е недостойно. Напротив – говорим си за наличието на разноговорещи, в които те – безогледните хора – никога не се припознават.

С Румен Петков как работите сега?
Пред "Правен свят" ли ще обсъждаме Румен Петков? Хайде, моля ви се...

Добре – нека поговорим за Бойко Борисов.
Какво да говорим за господин кмета?

Примерно – за евентуалното ви коалиране с ГЕРБ?
Според мен в политиката е необходимо да можеш да правиш флик-флаци и пируети. И никога не бива да казваш "Ние с тези? Никога...". В същото време обаче има граници, които не трябва да бъдат нарушавани, защото последиците са унищожителни.

И все пак, ако някакъв висш национален интерес ви застави утре да управлявате с ГЕРБ?
Първо трябва да изчистим собствената си физиономия и собствения си двор. Това може да стане по два начина. Или ние сами да запретнем ръкави, или да ни се наложи да направим това, което сега се случва с "Кремиковци", но на по-късен етап и много по-мъчително. Защото партия без физиономия и без ясни позиции не може да иска нищо от обществото. Така е по цял свят, без значение каква е партията – лява или дясна. А когато знаеш кой стои зад теб и какви ангажименти си поел, въпросът с коалициите се решава много лесно. Най-напред преценяваш внимателно конкретната ситуация, а след това открито казваш с какво правиш компромис и за какво го правиш. С ясни послания, отправени от формация, която ревниво пази своята идентичност в името на стабилния избирателен корпус.

А не трябва ли да има и последователност в поведението? Като доказателство, че партията държи на посланията си?
Посланията не са само предизборни думи, а поведение и действия по време на престоя във властта. Впечатлението, което си оставил, докато си бил на власт, също играе голяма роля, защото често то не отговаря на действията и думите.

Питам ви, защото преди време Кирил Добрев заяви, че БСП предпочита да прави политика с Доган, а не с Пашата. Насочвайки, разбира се, стрелата към бившия съдружник на Пашата – Бойко Борисов.
Всеки може да приказва, каквото си иска. Това е отражение на неговите мисловни възможности.

Електоратът ви обаче не става ли разноглед от такива сигнали? Защото днес е нормално "банкерът на Маджо" да е в ръководството на партията, но утре БСП категорично не желае да прави политика Пашата, който петнадесет години беше в един отбор с Маджо и Маргините?
Електоратът има принос в излъчването на лидери. И след като е излъчил лидери, които го объркват, ще продължи да е объркан...

Как смятате, след като в БСП бушуват такива битки, правителството успя ли да си свърши работата?
Не бих искала да прозвучи самохвално, но резултатите са сериозни. Беше постигната една много голяма цел – приемането ни в Европейския съюз. Понеже вече е в миналото, тази цел днес изглежда като нещо маловажно, но далеч не е така. Като част от Евросъюза, България се включи в европейската икономика. А това, по правилата за функционирането на една държава, е толкова различно, че свят ще ви се завие. През годините например ние сме свикнали, че финансирането в държавата става само през държавния бюджет. Тоест – на разни министерства и учреждения се раздават някакви пари за някакви дейности. Сега трябва да вземаме пари по програми. Тоест – министерствата, общините, неправителствените организации са принудени да станат активни субекти. Сами да формулират приоритетите си, да докажат тяхната целесъобразност пред донорите, да ги обосноват финансово, да организират усвояването на парите по предназначение, да ги отчетат до последния евроцент и да оставят след себе си работеща структура. Това е напълно обърната пирамида в сравнение с живота, който водехме до неотдавна и когато всичко се правеше по калъпи, излети по върховете на партията и държавата. Наистина извървяхме ужасно дълъг път, но в сегашния мандат трябваше да направим най-важното – да обърнем бюджетирането. И да накараме хората, свикнали на твърдата пара, да мислят самостоятелно и сами да си носят отговорностите.

Но какво се случва, ако две трети от тези хора са партийни послушковци?
А как смятате, че се правят общински съвети? Не само у нас, но и по света? Принципът е само един: три, пет или десет политически формации издигат кандидати. Ако те бъдат избрани и работят – след четири години отново получават доверието на гласоподавателите. Ако се провалят – отпадат от играта. Не знам защо, но ние сме много склонни да се самобичуваме. Да се виждаме много по-черни, отколкото сме в действителност и винаги да смятаме, че полупълната чаша е полупразна.

Може би така е по-лесно, не мислите ли? През деня да си налягаме парцалите, а вечер героизмът ни да се пробужда чак след първите три-четири ракии?
Сигурно е по-лесно, защото отпечатъкът от не толкова далечното минало още е много дълбок: хората не бяха свободни, но се чувстваха много защитени, защото държавата мислеше, работеше и разпределяше вместо тях.

Според мен деветнадесет години са напълно достатъчни за осъзнаването на нещо, което още тогава беше ясно.
На вас какво ви беше ясно през 1989–1990 година?

Че ако искам заплатата ми да е 1000 долара, ще трябва да работя поне за 1500 долара. И че е по-добре в магазина да има двадесет вида качествено сирене от по десет лева килото, отколкото един-единствен сурогат за три лева.
Въпросът не е само в парите. Въпросът е, че трябва да се научим да работим на няколко места и трудът ни да е високо конкурентен. Трябва да спрем да гледаме само в паничката на съседа, да го ругаем, че получава повече, и непрекъснато да искаме уравниловка. Трябва да осъзнаем, че държавата не е длъжна да реши проблемите ни. Но е длъжна да създаде такива условия, че ние сами да си решаваме проблемите. Трябва да се отучим от вредния навик да мразим държавните институции и да ги рушим, смятайки, че по този начин показваме критичност. Да, все още има поколения, на които няма да им се работи, защото знаят как се назначават капиталисти. И са живели в ситуацията да им обясняват, че е по-престижно да са мутри и мутреси. В крайна сметка обаче и това ще мине. Хората ще проумеят, че трудът и постиженията на човека са били в основата на цивилизацията и е логично те да са в основата и на нашето развитие. И ще започнат да ценят честните и работливи люде, а не да се примиряват с крадците, колкото и много да са те.

Като стана дума за крадци, нека ви попитам нещо "странично". Защо правителството не отдели от бюджетния излишък, примерно – 200 млн. лева? И не ги инвестира целево за техника и подобряване на условията на труд в МВР и съдебната система?
Нашият проблем не е във възможността за изливане на поредните пари в пясъка. Имаме добре платена и комплектована магистратура. Имаме обаче ненормална диспропорция спрямо заплатите в МВР, която дезинтересира хората да започнат работа в него.

Но какво пречи да реформирате МВР? И като за начало да проведете... малко по-сериозна чистка сред раздутия чиновнически апарат?
Това е много отворен въпрос, който без анализ на персонала не бива да бъде решаван. Ние имаме някакви човешки възприятия, които може да са верни, но може и да не са верни. Сегашното ръководство е поискало анализ на персонала и той ще бъде готов до няколко месеца. Реален анализ, направен от външни специалисти.

Крайно време е, защото 30-хилядна армия "срещу" 60 000 души в МВР изглежда доста странно?
Никак не е ненормално. Имаме проблем с престъпността, а МВР може да го реши по два начина: или като разполага с високо квалифицирани и технически обезпечени кадри, или като разполага с многоброен персонал. Във всички случаи обаче МВР не трябва да харчи над 80% от бюджета си за заплати, защото не му остават пари за дейности. През следващите няколко години трябва да се направи оптимизация на състава, като успоредно с това се увеличи и финансирането. Но в основата на всичко е прецизният анализ и визията за това какво МВР искаме да имаме.

И докато това се случи, създадохте Държавна агенция "Национална сигурност", така ли?
А кога според вас България трябваше да реформира специалните си служби?

Още в края на 90-те години. Или поне в навечерието на приемането ни в Европейския съюз.
Добре, но да сте видели концепция или подобие на концепция?

Подобие съм чел, но то беше доста отдавна.
Може ли държава с една шепа население, образно казано, да има две разузнавания, две контраразузнавания, служба за охрана, не знам си какво разузнаване на Генералния щаб, финансово разузнаване... Какво е това и кому е нужно? Реформирахме армията, като я направихме малобройна, но професионална. Военните спецслужби обаче никой и с пръст не докосна. Може ли всичко около нас да е съвършено различно – говоря за враговете, приятелите, потенциалните опасности и конкретните заплахи, – а специалните служби да са мумифицирани като философия и организация? Да я карат по тертипа отпреди двадесет години и никой да не знае кого обслужват те – държавното ръководство или самите себе си? Националната разузнавателна служба няма закон, Националната служба за охрана – също. И кой определя задачите на тези хора? Кой ги ръководи и кой ги събира на една маса? Никой, те си се събират пожелателно. И смятат, че началник им е този, който им раздава звездичките и издава указите за назначаването им. Но забравят, че върховният главнокомандващ не прави истинската политика. Вие знаете ли да има някакъв важен въпрос, който някога да е накарал спецслужбите да си сътрудничат? Аз си спомням само един – по време на Косовската криза...

Говорите за Съвета по сигурност към премиера, нали така?
Да. През годините обаче той някак си избледня и се превърна в аморфна структура. Другата институция – Консултативният съвет по национална сигурност към президента. Какво можете да ми кажете за него от 1991 г., когато държавен глава беше Желю Желев, до наши дни?

Седянка.
Също неработеща формула, която не идентифицира конкретни проблеми, не чертае конкретни стратегии, не определя конкретни мерки и общи приоритети. Най-вероятно пак ще ми отговорите както за МВР и съдебната власт: доктрина, устройствени закони и тъй нататък. Да, ама и тук, докато животът си тече, всеки... дърпа чергата към себе си, за да остане началник завинаги. Ярка фигура, която да ги обедини и да ги вземе под егидата си, също няма. Така че, ако преди година и нещо не се беше появил проблемът с един министър и с едно министерство, спецслужбите все още щяха да си съществуват в нормативното небитие. Под уютния предлог, че времето за тяхното реформиране още не е дошло.

Наистина вечен и удобен "аргумент"...
Капризното тук е, че много трудно могат да бъдат овладени центробежните сили. Всеки, който е началник на нещо, чувства себе си като най-важната шапка и иска винаги да си остане такъв. Аз не съм срещала досега конструктивни хора от спецслужбите, които да кажат "Ами ние сега ще измислим нещо". Напротив – те са реформатори само когато са навън и не са началници. Когато обаче реално ги натовариш с отговорности, те веднага започват да мислят за други неща.  Най-вече за собствените си властови позиции и влияние. Така че моментът за обединяването на двете контраразузнавания беше удобен, но по никакъв начин не беше лесно. Особено създаването на законодателната рамка и административните органи на ДАНС.

Какви бяха съображенията ДАНС да няма и разследващи функции?
Ако бяхме дали възможност на агентите в ДАНС да задържат и да разследват, най-вероятно щяхме да направим нова Държавна сигурност. А така, като ги натоварихме само с оперативни правомощия, ние повишихме капацитета на довчерашните контраразузнавачи. При това – тези правомощия са умерено дозирани и се осъществяват под строг прокурорски надзор. Вижте, има много големи рискове да дадеш на един оперативен разследващи правомощия. По дефиниция, оперативният работник е куче, а разследващият трябва да се ръководи от закона. И когато пускаш един оперативен по горещата следа, задължително трябва да му сложиш и пранги. Да знае къде свършва личната му убеденост, че точно това е престъпникът и откъде започва... реалният недостиг на доказателства. Разликата е много тънка и затова разследването трябва да има по-страничен поглед върху нещата. Заради обективната преценка на доказателствата, а не заради щенията на хрътката да закопчае някого на всяка цена.

Защо тогава следствието беше бастисано?
По много причини, знам, че ви е сантимент.

Сантимент са ми 35–40 професионалисти, не повече. И това съм го казвал винаги: ако следствието само беше изгонило хрантутниците, а не се беше капсулирало, днес съдбата му щеше да е друга.
Прав сте. Следствието се самобастиса, защото много години там не разбираха какво и защо се случва. И не проумяваха как сами сриват доверието в себе си и в собствения си капацитет. Вярно е, че правителствата на СДС и НДСВ направиха много за обезличаването на следствието. Но също така е вярно и другото: през периода 1998–2004 г., вместо да се мобилизират и да докажат с резултати, че политиците грешат, следователите направиха точно обратното: съсипаха дисциплината и влошиха много качеството на работата си. И трябва да ви кажа, че хилядите дела срещу известни извършители, които се прекратяват поради изтичане на давностните срокове, е проблем, който дойде именно от следствието.

Това обаче не променя същността на проблема: защо, вместо да бъде реформирано по същество, следствието механично бе изпразнено от съдържание?
Когато по времето на НДСВ започна голямата офанзива цялото разследване да бъде поверено на МВР, аз бях един от противниците това да става рязко, защото смятах, че вътрешното министерство не разполага с нужния капацитет. Вярно е, че те още през 1999–2000 г. създадоха дознателски апарат, но разследването не беше структурирано и с досъдебни производства се занимаваха всякакви полицаи. Никой не каза какви дела по трудност и в какъв обем могат да бъдат поети от полицаите. На всичкото отгоре, през следващите няколко години, ръководствата на МВР не направиха нищо за укрепване капацитета на дознанието.

И една неработеща структура бе заменена с друга, още по-неработеща...
Тогава ние предупреждавахме вътрешния министър Георги Петканов, че тоталното и рязко прехвърляне на разследването ще затисне МВР като огромна плоча. Лобистите на вътрешното министерство обаче вече бяха свършили работата си в международен план и бяха вкарали ограничаването на правомощията на следствието като препоръка на Европейската комисия в преговорния процес. По времето на НДСВ те на няколко пъти бяха на път да се сдобият с тази промяна, но тогава се размина на косъм. През 2005 г. обаче при едно посещение в Бавария на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, тогавашният вътрешен министър на провинцията и вицеканцлер на Германия – Гюнтер Бекщайн, директно ни попита: "Вие докога ще пречите на МВР да поеме разследването изцяло?" И аз си дадох сметка, че лобистите на МВР са стигнали отвъд най-лошите ми очаквания.

Защо след изборната ви победа през 2005 г. не убедихте Брюксел, че проблемът не е в следствието като форма, а в следователите като качество?
Защото мнозинството на НДСВ вече бе съгласувало законопроекта за нов НПК с Еврокомисията и го бе гласувало на първо четене. Ние имахме намерение да приемем новия НПК в малко по-мек вариант: като дадем на прокурора правото, при фактическа и правна сложност, да възлага дела на следователи. Брюксел и екипът на Миглена Кунева обаче ни изпревариха и ни "смъмриха", че не можем да ревизираме законопроект, одобрен предварително от Еврокомисията. За тях резултатите бяха еднозначни: заради следствието са прекратени по давност хиляди дела срещу известен извършител. А срещу този емпиричен материал ние нямахме никакви аргументи.

Не можехте ли още тогава отново да попитате Конституционния съд дали само Велико народно събрание може да извади следствието от третата власт?
Това питане още не се е разминало, защото е крайно време Конституционният съд да спре да взема подобни безумни решения. И да станем свидетели на едно човешко тълкуване на конституционната глава "Съдебна система", защото другото – 550 скъпо платени и бездействащи следователи – е повече от абсурдно.

Нека се върнем на ДАНС. Не мислите ли, че в момента нейните агенти се занимават с престъпления, които нямат нищо общо с националната сигурност? Примерно – разбиват селски нарколаборатории, тарашат автокъщи, ловят фалшификатори на шофьорски книжки?
Къде точно е проблемът? Че имаме две институции, които искат да свършат работа или че имаме две институции, всяка, от които не желае да си върши работата? Аз просто не мога да разбера този измислен доктринален спор, в който до сантиметър да мерим кое на кого е. Ние търсим начин как да озаптим престъпността, създали сме капацитет, а вие мерите с метър и сантиметър докъде са едните и откъде са другите.

Добре, няма да мерим с метър и сантиметър. Но ако ДАНС заработи на пълни обороти, с какво ще се занимава полицията? 
Какво щяла да прави полицията... Защо не оставите и едните, и другите да правят онова, което могат и което трябва да направят? Проблемът е в онази работа, която никой не иска да върши. А не, че някой взел "нещо" на другия.

Коя е работата, която никой не иска да върши?
При толкова айдуци по пътя, иска ли някой да ги прибере, да им докаже престъпленията, да поработи по тях? А не те да се хвалят, че са си създали цяла мрежа в МВР – от районните полицейски управления до ръководствата на националните служби?

За кой път става дума? За София – Дупница – Кулата, ли?
Няма значение кой път, който и да е.

Добре, но това не товари ли ДАНС с повече очаквания, отколкото е способна да понесе?
Кой ви е проблемът на вас – че има айдуци, които притесняват нормалните граждани и са за прибиране? Или какво ще стане, ако вдругиден ДАНС не оправдае очакванията? Кой ни е въпросът, Рачев? На мен въпросът ми е първият, не знам защо на вас въпросът ви е вторият. Има много престъпници за прибиране и това е.

А защо никой не каза по какви причини цивилното контраразузнаване досега не е помагало за прибирането на айдуците? И как така, веднъж извадено от МВР, то се разработи с всички сили?
Пак ще попитам: колко спецслужби ни трябват и трябват ли ни въобще спецслужби от стар тип? Имаме проблем в МВР, сраснали са се, свързани са, системата не работи. Създаваш нещо ново, префасонирайки старото... Какъв точно е структурният проблем тук? Ти си правиш ремонт вкъщи, събаряш едни стени, изнасяш кухнята на балкона и всички ти се радват, че си се разширил. Нима не можеше да си останеш в старата кухня, строена и обзаведена още в средата на 60-те години?

Не знам, на мен лично цялата работа ми прилича на приказката за бардаците.
Извинявайте, но приказката за бардаците се отнася за цялата нация. Ние сме си такива и няма какво да си прехвърляме "това-онова".

Какво точно се случи около скандала със сайта "Опасните новини" и т.нар. информационно дело "Галерия", че изплакахте точно вие – "родителите" на ДАНС?
Какво да се случи? Работна група в състав трима от управляващата коалиция и трима от опозицията, отидохме и извършихме проверка. Това, което бе изнесено в медиите, не е съдържание на специални разузнавателни средства и не би трябвало да създава нездрави емоции. Но спецификата на материята, с която работи ДАНС е такава, че дори една прашинка да изнесеш, пикантерията е готова. Иначе представихме доклад, в който бяха формулирани констатираните недостатъци, мерките за тяхното отстраняване и позицията на ръководството на агенцията. А тя, в общи линии, се доближава до позицията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред: "кучето" на ДАНС е заровено в подзаконовата нормативна уредба и там трябва още много да се работи.

Прочетохте ли протестната подписка на бившите контраразузнавачи в ДАНС срещу вас?
Не ми задавайте провокиращи въпроси за класифицирана информация.

Че какво толкоз класифицирано може да има в протеста срещу приказките на един човек, пък бил той и депутат?
Особеното е финалът на подписката: никой няма право да разпространява съдържанието й, а лицата, до които е изпратена, са длъжни да я прочетат и да я върнат в ДАНС.

Да бе, някой ще нарежда на президента, премиера и председателя на парламента какво да правят. Между другото, срещу коя ваша квалификация цивилните контраразузнавачи протестират най-много?
Защо вие не ги попитате?

Защото няма никакъв смисъл. Та вие кажете като какви ви се обидиха – като професионалисти или като мъже?
В декларацията не пише нищо конкретно. Но, след като те решават и скачат на една жена така... колективно, може и на мъже да са се обидили, знам ли?

Това по-скоро прилича на нещо групово.
Изводите оставям на вас.


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
18
**************************************************
|
нерегистриран
19 декември 2012, 09:36
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
17
Coach Outlet Online
|
нерегистриран
18 декември 2012, 14:23
0
0
*()&Cheers for this content, guys, continue to keep up the good work.
Coach Outlet Online
16
********************
|
нерегистриран
14 декември 2012, 11:21
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
15
Discount Ugg Boots
|
нерегистриран
13 декември 2012, 09:53
0
0
*()&Thanks! it's helpful to me!
http://eckoboomers.com/blog.php?user=orrispde841&blogentry_id=1247920" title="Discount Ugg Boots">Discount Ugg Boots
14
Ugg Outlet
|
нерегистриран
12 декември 2012, 14:03
0
0
#@!%Here is an area that might be of help for you!
http://mamaspage.com/blog.php?user=gap9875469&blogentry_id=33966" title="Ugg Outlet">Ugg Outlet
13
Uggs For Cheap
|
нерегистриран
12 декември 2012, 06:28
0
0
#@!%This can be a great website write-up and I defer to you what you've said below. I've previously subscribed for a RSS feed in Firefox and are going to be your regular reader. Many thanks for the time in writing the submit.
http://my.2144.net/space.php?uid=2439&do=blog&id=193254" title="Uggs For Cheap">Uggs For Cheap
12
Uggs For Cheap
|
нерегистриран
11 декември 2012, 08:19
0
0
11
Discount Uggs
|
нерегистриран
11 декември 2012, 07:08
0
0
10
***************
|
нерегистриран
10 декември 2012, 06:01
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
***************************
|
нерегистриран
08 декември 2012, 15:09
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно