Решение на Съда на ЕС:
Дежурствата, през които служителят не е на работното си място, но трябва да се яви при повикване, се считат за работно време
Казусът е подобен на възникналия през лятото на 2017 г. спор за заплащане на дежурство между съдия Делян Дилков и СРС
Дежурствата, през които служителят не е на работното си място, но трябва да се яви при повикване, се считат за работно време

Съдът на ЕС постанови, че дежурствата, през които служителят не е на работното си място, но трябва да се яви при повикване, се считат за работно време. Решението е по преюдициално запитване на белгийски съд, след като пожарникар доброволец предяви иск срещу местната община да му заплати трудово възнаграждение за дадените от него домашни дежурства, по времето на които той е бил длъжен да се отзове на повикване в рамките на 8 минути.

През август 2017 г. в СРС възникна подобен казус. Когато дежури в събота и неделя, съдията просто на разположение ли е или трябва да стои в съда и дължи ли му се възнаграждение след като е бил цял ден на работното си място, но не са постъпили дела? Този въпрос постави съдия Делян Дилков, като предяви иск срещу СРС, където работи, и срещу Висшия съдебен съвет (ВСС). Претенцията на съдията беше за 207,28 лева - сумата, която му се полага за един ден дежурство - 21 февруари 2016 г. (неделя), когато Дилков е бил дежурен, но така и не е постъпило дело, което да разгледа.

Тогавашният административен секретар на съда Калина Жабонова изготви доклад, според който допълнително трудово възнаграждение се изплаща съобразно действително отработените часове, в които фактически е престирана работна сила, а 11-ти състав при СРС, чийто председател е Дилков, не е участвал в открито или закрито заседание на 21 февруари 2016 г.

Отказът да бъде платено за дежурството беше даден въз основа на указания на ВСС от 2003 г. Преди 15 години съдебните кадровици решават следното: "Увеличеният размер на възнаграждението (за работа през почивните дни и официалните празници – бел. ред.) се изчислява върху основното месечно възнаграждение на съответния магистрат или служител, разделено на броя на работните дни през съответния месец и на действително отработените часове през съответния ден". Т.е. плаща се само за часовете, през които съдията е разглеждал дела, а ако е прекарал цял ден на работното си място без да постъпят такива, не получава нищо.

Казусът пред съда на ЕС

В противопожарната служба на град Нивел работят както професионални пожарникари, така и доброволци. Доброволците, наред с останалите си функции, дават по-специално дежурства в противопожарната служба.

Rudy Matzak придобива качеството пожарникар доброволец през 1981 г. Освен това той работи в частно предприятие.

През 2009 г. Matzak подава иск за осъждането на община Нивел да му плати неокончателната сума от 1 евро като обезщетение за неплащането, по време на прослужените години, на възнаграждение за положения от него труд като пожарникар доброволец, и по-специално за дадените от него домашни дежурства, по времето на които той е бил длъжен да се отзове на повикване в рамките на 8 минути. Според Matzak домашните дежурства трябва да се считат за работно време.

С решение от 22 март 2012 г. Tribunal du travail de Nivelles (Първоинстанционен съд по трудовоправни спорове Нивел, Белгия) уважава иска.

Община Нивел подава въззивна жалба пред Cour du travail de Bruxelles (Второинстанционен съд по трудовоправни спорове Брюксел, Белгия). Въззивният съд решава да спре производството и отправя преюдициално запитване трябва ли тези дежурства да се считат за "работно време" по смисъла на Директива 2003/88[1].

Решението на Съда на ЕС

В решението си Съдът на ЕС постоновява, че държавите членки не могат да дерогират, по отношение на някои категории пожарникари от обществените противопожарни служби, съвкупността от задължения, произтичащи от разпоредбите на гореспоменатата директива, включително член 2, който определя по-специално понятията "работно време" и "почивка".

Директива също не допуска държавите членки да оставят в сила или да приемат определение на понятието "работно време", различно от посоченото в Директивата.

Съдът на ЕС казва, че държавите членки не могат да дерогират по отношение на някои категории пожарникари, наети от обществените пожарни служби, всички задължения, произтичащи от разпоредбите на директивата, включително понятията "работа време" и "периоди на почивка".

Макар директивата да предвижда правомощия на държавите членки да прилагат или въвеждат по-благоприятни разпоредби за защита на безопасността и здравето на работниците, тези правомощия не се отнасят за определението на понятието "работно време". Тази констатация се потвърждава от целта на директивата - да гарантира, че предвидените в нея определения не могат да бъдат тълкувани по различен начин в съответствие със законодателството на държавите членки.

Съдът на ЕС отбелязва, че директивата не се занимава с въпроса за възнаграждението на работниците, тъй като този аспект попада извън обхвата на европейското законодателство.

Накрая, Съдът уточнява, че домашните дежурства, по време на които работникът е на разположение, значително ограничава възможностите за извършване на други дейности и трябва да се счита за " работно време".

В това отношение Съдът подчертава, че определящият фактор за квалифицирането на "работно време" по смисъла на Директивата е изискването физическият работник да се намира на мястото, определено от работодателя, и да бъде на разположение на работодателя, за да може да осигури незабавно необходимите услуги в случай на нужда.

Съдът на ЕС стига до заключение, че член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че дежурството, което работникът дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, което задължение чувствително ограничава възможността за други занимания, трябва да се счита за "работно време".

Обратно към българския ВСС: Плаща се само за действително отработени часове

Въпросът със заплащането на дежурствата в София не се поставя за първи път. Още през 2015 г. тогавашният председател на СРС Методи Лалов се обръща към ВСС с искане за указания как да се постъпва в три хипотези, които възникват в практиката на съда.

"Предвид обстоятелството, че извънредният труд се изчислява съобразно действително отработените часове през конкретния ден от месеца, моля, да ни дадете писмени указания следва ли да бъде изплатено допълнително възнаграждение за предоставената работна сила от съдията и съдебния секретар в случаите, когато по време на дежурството същите не са участвали в съдебно заседание, но през цялото време са били на работното си място в СРС", обръща се Лалов към съдебните кадровици. Освен това им поставя и въпроса как да се постъпва, когато дежурният съдия е разгледал едно дело, но след това не са постъпили други до края на деня. "Съдията и секретарят са били в очакване реално да извършат трудова дейност, т.е. предоставили са на разположение работната си сила", обяснява бившият председател на СРС. Пита и за заплащането на т. нар. нощни дежурства (от 17 ч. до 6 ч.), когато съдията е на разположение, за да се произнесе по искания, свързани с неотложни следствени действия, но такива не са постъпили. "Практиката е в тези хипотези да не се изплаща допълнително възнаграждение за времето на разположение, което не е в духа на Кодекса на труда", заявява Лалов.

Искането му е обсъдено от бюджетната комисия на ВСС на 27 юли 2015 г., която отговаря по следния начин: "По поставените въпроси ВСС се е произнесъл с решение по протокол №2/15.01.2003 г. Видно от него е, че не следва да се заплаща допълнително възнаграждение в случаите, изброени в писмото на председателя на СРС".



[1] Directive 2003/88/EC of the European Parliament and of the Council of 4 November 2003 concerning certain aspects of the organisation of working time (OJ 2003 L 299, p. 9).

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
20
Домуш ага
|
нерегистриран
27 февруари 2018, 16:47
5
0
След кратко заседание Съюзът на българските робовладелци излезе със становище, че в България изобщо не трябва да се дават заплати, камо ли пък да се заплаща извънредния труд.
Предложено е също да се промени КТ и вместо да се дават заплати от работодателите, работниците да се задължат да им плащат, че са им дали работа. Защото кандидат-работниците измамнически отивали при работодателя и го питали, дали имало работа, а като ги назначал започвали да искат да им дава заплата за да работят.
19
#123
|
нерегистриран
24 февруари 2018, 09:32
5
0
Като съм дежурен наказателен съдия,събота и/или неделя, от петък никъде не може да отидеш,щото не знаеш кой прокурор или разследващ ще те "избере".Стоиш и чакаш,а с теб и цялата фамилия принудително наказани- денем,вечер,нощем,а не е да не те търсят.И никой не ще да ти вземе дежурство,щото е явно е толкова приятно, че сам трябва да му се "радваш".Гражданските не дежурят нощите делнични и уикенда,аз искам същата равнопоставеност.Ама няма,и никой не ме пита.А и давам онези стотинки,който ме замести,дето никой не ги е и плащал...
18
Трифон
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 19:30
4
0
Като си на разположение, една ракия не може да пиеш.. не може да идеш никъде, а това кога си спал и колко часа работиш е подробност...Важи за всички,
17
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 16:54
3
-1
До коментар [#16] от "+-":

В МВР дават и фиш и по 35 ст. на час.
Но парите за дрехи са 400 лева, а заплатата 1000 - 1500 лева.

Само дето в МВР се плаща и нощен труд, и за звание, и за длъжност, имат стол с храна на народни цени и получават за всяко дежурство купон за безплатна храна от стола, и се дава ползва почивен ден след дежурство, и тъй като давали дежурства имат ранно пенсиониране ...

Да изброявам ли още или и това стига?
16
+-
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 14:23
0
-1
До коментар [#6] от "нерегистриран":
А някой има ли фиш за заплата, в който да пише, че са му изплатили 10-те стотинки?
За какво върховенство на закона говорим, щом няма съдия дето да може да покаже фиш, че са му платили иначе дължимите 10 стотинки.
Да не говорим за нощен труд, да не говорим за задължителна междудневна и междуседмична почивка по КТ и по Директивата.

Шоуто ще стане ако някой вземе интервю от Верчето Юрова по въпроса и после се поиска вот на недоверие на Захариева, Цачева и Горанов.

Защото те съдиите не могат да си вземат своите 10 стотинки от Горанов, та какво остава да опазят милионите на ЕС дето идат по линия на еврофондовете.
За каква съдебна ВЛАСТ в България изобщо говорим?

В МВР дават и фиш и по 35 ст. на час.
Но парите за дрехи са 400 лева, а заплатата 1000 - 1500 лева.
15
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 10:58
4
0
До коментар [#12] от "ИВСС":
А инспекторите от Светата инквизиция дават ли дежурства?

Още малко ще поискаш депутатите като взимат толкова тлъсти заплати да започнат редовно да ходят на работа по 8 часа като всички в България, а не да се приемат законите с 40 гласа и 200 липсващи в залата депутата?

Алоооо, председателят на ССБ, де си бе? Нали беше почнал да пишеш писма? Или те вълнува само когато става дума за проблеми на шепа отбрани съдии, а за проблемите на всички съдии не ти пука хич?
14
do 8
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 10:09
2
0
Ti me ubi ot smqh , administrativnite rakovoditeli i inspekciqta po trida ...da im puka...hahahha....! Incpekciqta kato osvobodena ot sdaben kontrol nali se seshtash kakvo pravqt ....,a za velmojite ti si prostosmarten !
13
BRAVO !
|
нерегистриран
23 февруари 2018, 10:02
4
0
Ako chakame VSS sami da se koregirat ,nqma da e ! Zatova dela do dupka i do Strasburg ! U nas komunisticheskia manier da ne se plashta e po jiv otvsqkoga ,vreme e da bade izkorenen !
12
ИВСС
|
нерегистриран
22 февруари 2018, 21:37
6
-1
А инспекторите от Светата инквизиция дават ли дежурства?
11
|
нерегистриран
22 февруари 2018, 19:14
1
-18
Спрете да ни занимавате с това съдийче и делото му срещу съда, в който клечи. Член на ССБ ли е или имплантирано от Цацаров, че през три месеца за него пишете?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно