Чужди мафиотски кланове насред Германия*
Кланове от кюрдски, ливански и арабски произход въртят престъпен бизнес с наркотици, проституция и рекетьорство и се имат за недосегаеми
Чужди мафиотски кланове насред Германия*

снимка: DW/DPA

Една от най-големите поуки, свързани с бежанската криза, според Райнер Бургер гласи, че приемът на мигранти в никакъв случай не бива да води до създаването на т.нар. паралелни светове. Проблемът обаче е в това, че подобни паралелни светове всъщност отдавна съществуват в Германия, констатира авторът на "Франкфуртер" Алгемайне Цайтунг.

Най-опасните тези паралелни структури били някои големи кюрдски, ливански и арабски фамилни кланове, каквито се срещат особено често в Бремен, Берлин, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Членовете на тези криминални и тясно преплетени с чужбина кланове живеят в  затворени общности, в които всичко е подчинено на архаични представи за родова чест и достойнство. Обикновено това са хора, свикнали да източват облаги от социалната система в Германия и да се обогатяват от кражби, рекетьорство, проституция и търговия с наркотици. 

Паралелни светове със собствено правосъдие

От няколко години насам тези престъпни кланове инвестират печалбите си в недвижими имоти, защото те са идеално средство за пране на пари, а и дават допълнителни възможности да се "дои" държавата. Например, когато в тях се настаняват бежанци или наематели, които живеят от социални помощи – т.е. разполагат с гарантиран месечен доход, отпускан от германската държава.

Въпросните кланове  се отнасят с презрение към правилата на демократичната, правова държава и към разбиранията за равноправие между мъжа и жената. Всичко, което е извън семейния клан, се осъзнава като чуждо и вражеско. Тези т.нар. "паралелни" обществени структури съзнателно се капсулират и "размножават" чрез бракове в рамките на същия семеен клан или на сродени фамилии.

Личните конфликти и спорове в тези среди се уреждат без инструментите на правовата държава - в рамките на тяхно "паралелно правосъдие". Ако все пак се стигне до съдебен процес, свидетели, следователи и дори съдии биват подлагани на силен натиск и опити за оказване на влияние.

Междувременно някои от тези фамилии се чувстват толкова силни, че не се притесняват да използват и насилие срещу органите на властта. Такъв случай имаше например през 2015 година в Хамелн, където членове на един престъпен семеен клан направиха опит да освободят задържан за грабеж техен роднина.

Да се ограничи престъпността, произтичаща от големите мигрантски кланове, е изключително трудна задача. Тя се усложнява допълнително от това, че въпросните паралелни структури са привлекателни и за някои от пристигналите в Германия бежанци. Повечето от тези новодошли мигранти също идват от патриархални общества със слаби държавни институции.

Според Райнер Бургер, полицията е длъжна да си извоюва съответния респект и сред хората от въпросните криминални среди с помощта на солидно присъствие и твърда решителност. Дотук държавата се проваля в изпълнението на задачата да разбие клановите структури, обвързани с организираната престъпност, констатира той и препоръчва да има по-солиден контрол над паричните потоци, свързани с нелегалния бизнес на чуждите кланове.

Шансовете за успех в това отношение се увеличиха, особено след като миналото лято законът беше променен. Той вече дава възможност да се отнема имущество, придобито по престъпен начин, дори и без да се знае от кое конкретно наказуемо деяние са произлезли средствата.

Сгрешена политика спрямо чужденците

Историята на тези криминални "паралелни светове" е христоматиен пример за напълно сгрешената политика на Германия по отношение на чужденците. При това - двойно сгрешена. Когато след избухването на гражданската война в Ливан през 1970-те и 1980-те години много такива семейства започнаха да пристигат в Германия, на тях първоначално им беше отказано убежище. За да бъдат накарани да се върнат обратно, им бяха орязани социалните помощи, макар да беше пределно ясно, че тези семейства не могат да бъдат прогонени. Така те се оказаха в ролята на жертви и по принуда започнаха да се обособяват в кланови структури, отделени от останалата част на обществото.

Когато по-късно все пак им бе дадено убежище, за интеграция вече беше станало прекалено късно: много от тези семейства бяха станали част от организираната престъпност. Тогава държавата трябваше да се задейства и да предложи на тези хора модели за интеграция. Това важи с особена сила за жените в тези общности, които бяха принесени в жертва на клановите структури. Но идеологията на мултикултурното общество замъгли погледа на политиците за реалността. И политиката или не искаше, или не се осмеляваше да се захване с клановете. А това се оказа фатално, защото днес вече не може със сигурност да се каже кой все пак ще удържи надмощие – клановете или правовата държава.

*Анализът препечатваме от Дойче Веле

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
Izy
|
нерегистриран
09 март 2018, 13:40
1
0
То нашата държава ги води по документи българи, защо другите да не ги водят също. Само си пишеш...
1
и български кланове
|
нерегистриран
09 март 2018, 09:07
6
0
Трябва да признаем, че в Германия действат и престъпни български кланове. Става дума за циганска престъпност-джебчийство, източване на германската социална система, кражби, измами . Един от центровете на циганската престъпност е Франкфурт, бандите се ръководят от български цигани, които не живеят постоянно там, пътуват да контролират нещата и да прибират плячката. Българската държава трябва да вземе мерки, защото тия банди създават негативен имидж на България, тъй като по документи немците ги водят българи. Цели семейства се регистрират като безработни или социално слаби и прибират доста пари от немската социална система. Излиза ,че немците като порядъчни и дисциплинирани хора, работят и за българските цигани-престъпни елементи.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно