Главният прокурор поиска обявяване на промените в Закона за частната охранителна дейност за противоконституционни
Според Цацаров, въвеждането на частна охрана на цели населени места противоречи на принципите на правовата държава и засяга правомощията на МВР
Главният прокурор поиска обявяване на промените в Закона за частната охранителна дейност за противоконституционни

Главният прокурор Сотир Цацаров, снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров отправи искане до Конституционния съд за обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност поради  противоречието им с принципите на правовата  държава.

В средата на януари т.г. парламентът прие изцяло нов Закон за частната охранителна дейност, който въведе частната охрана на урбанизирана територия. Така на практика кметовете могат да сключват договори с охранителни фирми, които да се грижат за сигурността на целите населени места.

Законът предвижда и нов лиценз, който се дава за "охрана на урбанизирани територии". Тя включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули.

В момента практиката е кметовете на по-малките населени места да подписват договори с частни фирми за охрана на училища, паркове, водоеми, отделни общински сгради и др., защото там, за разлика от големите градове, няма общинска полиция. Общинските полиции са подразделения към МВР, като областните дирекции на вътрешните работи сключват договори с кметовете за поемане на определени дейности по сигурността. Полицаите получават заплатите си от МВР, подчиняват се на вътрешния министър, но изпълняват и заложените в договора задължения, за които общината плаща определена сума на МВР. Новият закон направи възможно кметовете да сключват договори с частни фирми за охрана на цялото населено място.

Според Цацаров обаче с въвеждането на такава частна дейност се засягат (се прехвърлят) правомощия на държавата, реализирани от МС и ресорно от Министерството на вътрешните работи (МВР) по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци.

Ето и пълния текст на искането на главния прокурор до Конституционния съд:

УВАЖАЕМИ  КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Моля, Конституционният съд да обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност /обн., ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г./ поради  противоречието им  с  принципите на правовата  държава /Преамбюл,  чл. 4, ал. 1/ и с чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) урежда условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, която в чл. 2, ал. 1 е дефинирана като търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.

С този закон за пръв път в чл. 5, ал. 1, т. 6, като нов вид охранителна дейност е предвидена охраната на урбанизирана територия. Последната, съгласно § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗЧОД, представлява селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището.

Уредбата, посветена на охраната на урбанизирани територии, се съдържа в раздел VI от ЗЧОД, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 и регламентира същността и начина на осъществяване, сключването на договори за охрана и обособяване на екипи за реализирането на тази охрана.

Намирам, че с въвеждане на частна дейност за охрана на урбанизирани територии се нарушава конституционно предвидената предметна компетентност на Министерския съвет /МС/, уредена в общата клауза на правомощията му в чл. 105, ал. 2 от Конституцията. Наред с това се засягат (се прехвърлят) правомощия на държавата, реализирани от МС и ресорно от Министерството на вътрешните работи /МВР/ по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци.

Сравнителният съдържателен анализ на понятията "дейност на МВР"[1], "охранителна дейност"[2] (чл. 14 ЗМВ), "частна охранителна дейност"[3] (чл. 2, ал. 1 ЗЧОД), "охрана на урбанизирани територии"[4] (чл. 27 ЗЧОД) дава достатъчно основания обосновано да се приеме, че се касае за дейности с общ предмет.

І. Съгласно чл. 1, ал. 2 КРБ държавната власт се осъществява чрез органи, предвидени в Конституцията. Чрез разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КРБ конституционният законодател е възложил изрично на Министерския съвет да осигурява обществения ред и националната сигурност, като това се осъществява посредством дейността на МВР, уредена в Закона за МВР. В последния са разписани кореспондиращи на конституционното положение норми (чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 14), съгласно които една от основните дейности на МВР е охранителната, включваща и опазването на обществения ред.

Конституционният съд е имал повод да се произнесе по въпроса за прехвърляне на държавни функции на правни субекти, които не са държавни органи[5]. Като е приел, че то принципно не противоречи на Конституцията, освен изискването да бъде извършено със закон, КС е посочил необходимостта да бъдат съобразени следните обстоятелства:

1. "Характерът на правните субекти, на които се възлагат държавните функции, предназначението на самите държавни функции, както и в каква степен самото прехвърляне е подчинено, съответства или противоречи на демократичните ценности и принципи на Конституцията"[6].

Наред с обоснованото становище относно характера на правните субекти /юридически лица с нестопанска цел или такива, осъществяващи стопанска дейност/, особено съществен е анализът на характера на държавните функции, преценяван с оглед отношението им към държавния суверенитет. На тази основа Конституционният съд е счел, че те могат да се обособят в две групи и първата от тях, обхващаща правомощията на държавните органи да гарантират сигурността на всички правни субекти на територията на страната, "съставляват ядрото на държавния суверенитет и чрез тях се реализира и поддържа легитимният монопол върху насилието в националната държава. По своята природа те съставляват изключителен домен на държавата, а възможността за прехвърлянето им извън системата на държавните органи води до разпад на държавността. Преди всичко това са правомощия, свързани с опазване на обществения ред, основните права, живота и собствеността на гражданите, гарантиране на сигурността и правния мир"[7].

2. Принципът на пропорционалност - "при възлагането на държавни функции на правни субекти, които не са държавни органи, следва да се отчита действието на принципа на пропорционалността". Макар и в друг аспект /с оглед на монополно положение/ този принцип е съобразяван[8] през преценката да не бъдат засегнати основни права на гражданите.

Предвидената в чл. 28 ЗЧОД възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от страна на кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля[9] дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по Конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред.

Допълнителни усложнения биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия. Още повече и сега съществува възможност по ЗМВР да се изграждат звена "Общинска полиция" за  опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н. /вж. чл. 94 ЗМВР/, които функционират при ясна законова уредба.

С атакуваните разпоредби на законово[10] ниво се позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот и имущество, упражняването на политически права, икономически дейности или други.

Създава се непропорционална (и затова недопустима) зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частно правни субекти, а не от предвидените по Конституция и съответните закони държавни органи. Опазването на обществения ред, който включва и защитата от престъпни посегателства спрямо гражданите и техните имущества, както бе отбелязано и по-горе, е конституционен и законов ангажимент на МС и МВР.

ІІ. Като е допуснал, че при определени условия е възможно възлагане от Народното събрание чрез закон на известни държавни функции на недържавни правни субекти, вкл. "някои сфери от опазването на обществения ред и спокойствие"[11], КС изрично е отбелязал, че "[н]а законово ниво трябва да се регулират точно и ясно характерът и обемът на възлаганите функции, както и изискванията към сдруженията, на които те ще се възлагат"[12]. Констатирал е също така, че посоченият принцип се накърнява с "[н]есъвършенството на закона и противоречията между неговите норми" и обратно - спазването му би се осигурило "само ако съдържащите се в нормативните актове разпоредби са ясни, точни и непротиворечиви"[13].

Атакуваните разпоредби не създават ясна и безспорна регулация по следните съображения:

1. Мотивите към закона не обосновават необходимостта от новия вид охранителна дейност (на урбанизирани територии), като в тях преимуществено се обсъжда незасягането на финансовите интереси на кандидатите и  притежателите на лиценз.

2. Извън вниманието на законодателя е останало обезпечаването на необходимия синхрон на законовата уредба, относима към охраната на обществения ред и практическото гарантиране на основните права на гражданите от съответната урбанизирана територия ("населението").

3. Нормите в глава втора, раздел VI от закона (вкл. с препращането) дават лаконична, непълна и противоречива уредба. Когато разписва същността на охраната на урбанизирани територии (чл. 27) законът борави с неопределени по съдържание понятия: "комплекс от дейности", включващ "защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението", която ще се осъществява чрез общо назовани способи "наблюдение[14], контрол[15] и реакция с мобилни охранителни патрули[16]". Нееднозначното и непоследователно използване на понятията ще затрудни и субектите на охраната и гражданите от съответната територия.

4. Налични са и противоречия в разпоредбите[17] от естество да създадат затруднения по правилното приложение и да препятстват законосъобразното осъществяване на охранителната дейност.

5. Законът определя урбанизираната територия като цялостен обект на частна охрана[18], с което би могло да се допусне тълкуване, че се дава възможност за осъществяване на цялостен контрол и наблюдение върху всички действия, осъществявани в нейните рамки[19]. Всички права и задължения на лицата, извършващи частна охранителна дейност, уредени в глава четвърта от ЗЧОД, ще могат да се осъществяват по отношение на населението и правомерността на действията ще зависят от преценката на частни лица, извън компетентните държавни органи, които по правило /след издаването на лиценза/ практически постфактум биват уведомявани[20] за осъществено задържане, използване на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие.

Предвид изложеното и на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията на Република България внасям настоящото искане за обявяване на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от Закона за частната охранителна дейност /обн., ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г./ за противоконституционни.

Моля да определите като заинтересовани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 18, ал. 5 от ПОДКС прилагам преписи от искането за предложените заинтересовани институции.



[1] Чл. 2,  ал. 1: "Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението."

[2] Чл. 14, ал. 1: "Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България."; вж. и ал. 2 относно способите.

[3] Чл. 2, ал. 1: "Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия."

[4] Чл. 27: "Охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия посредством наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули."

[5] Решение № 10 от 1994 г. по к.д. № 4 за 1994 г., Решение № 3 от 2000 г. по к.д. № 3 от 2000 г., Решение № 5 от 2005 г. по к.д. № 10 от 2004 г.

[6] Решение № 5 от 2005 г. по к.д. № 10/2004 г.

[7] Цитираното решение.

[8] Пак там: "В това дело принципът на пропорционалността се разкрива и в друго измерение, което се изразява в това да не бъдат засегнати основни права на гражданите при прехвърляне на държавна функция за осъществяване от правни субекти извън системата на държавните органи. Делегирането на държавната функция следва да бъде подчинено на идеята за максимализиране на защитата на обществения интерес и основните права, а не да води до намаляване на гаранциите за защита на обществения интерес и основните права, което може да се достигне със създаване на монополни структури извън държавната администрация."

[9] Кметът като орган на изпълнителната власт в общината принципно има отговорности по охрана на обществения ред, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

[10] Предвижда се издаването на наредби по силата на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4 ЗЧОД, което /независимо от съдържанието/ няма как да осигури необходимите гаранции.

[11] Решение № 10 от 1994 г. по к.д. № 4/1994 г.

[12] Пак там.

[13] Вж. Решение № 9 от 1994 г. по к.д. № 11/1994 г.

[14] Вж. чл.чл. 7, 14, 17, 19, 21, 56 как е използвано понятието "наблюдение". Същото има своята адекватна законова уредба в ЗМВР, когато се отнася за правомощие на държавни органи – например чл. 91.

[15] Вж. чл. чл. 1, 11, 14, 16, 22, 24, 56, 67 как е използвано понятието "контрол". От своя страна контролната дейност, възложена на държавни органи, е изрично разписана – вж. например чл. 30 ЗМВР.

[16] Вж. чл. 15, към който мълчаливо се препраща.

[17] Напр. мълчаливото препращане при дефинирането в чл. 27 - "реакция с мобилни охранителни патрули", и изричното препращане в чл. 29 за обособяване на екипи по чл. 13, ал. 2, включващи и постове и охранителни групи

[18] Вж. § 1, т. 2 "охраняван обект" от Допълнителната разпоредба

[19] Вж. как е използвано понятието в закона – чл. 14, 56, 57, 58 и пр.

[20] Вж. чл. 63

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
ЗЧОД дава разрешение на охранители да бият и пребиват по преценка-чл 59 ЗЧОД
|
нерегистриран
13 март 2018, 08:06
0
0
Целия ЗЧОД-нов е проблемен(като и стария законт)!!!


ПРоверете правомощията на охранителите!


Опранителите получават правомощие да бият-когато те решат(написано е ,когато е абсолютно необходимо, но дали е абсолютно необходимо решанвва биячът-охранител), да използват помощни средства-когато те решат, за да улеснят боят, да задържат лица-по тяхна преценка, като задържането не подлежи на оспорвание пред никой.


5
x
|
нерегистриран
13 март 2018, 07:18
1
0
ТОЗИ ЗАКОН ГО ПРОКАРАХА В НС КАТО ПР..НЯ ИЗ ГАЩИ,ТИХИЧКО,МИРИЗЛИВО, ПО ТЕРЛИЦИ,БЕЗ НИКАКВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ.ЕДВА ДНЕС ЗА ПЪРВИ ПЪТ РАЗБРАХ,ЧЕ Е ПРИЕТ И ОБНАРОДВАН.ЖУРНАЛЯТА ИМАТ ПРИНОС ЗА ТОВА МЪЛЧАНИЕ.ЕДВА ДНЕС,13.03.18 Г. ЗЕЙНАХА ВСИЧКИ ВКУПОМ,ПО ПОВОД ОБЖАЛВАНЕТО ОТ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ПРЕЗИДЕНТА.КООРДИНИРАНО МЪЛЧАНИЕ,БЕЗ НИКАКВО СЪМНЕНИЕ!!!!!
4
x
|
нерегистриран
13 март 2018, 06:53
3
0
ИЗКАРАЙТЕ ПОЛИЦИЯТА НА УЛИЦАТА И ВСИЧКО СИ ОТИВА НА МЯСТОТО.ПРОМЕНЕТЕ МАНТАЛИТЕТА НА ПОЛИЦАЯ-КАТО ГИ ПИТАШ НЕЩО ТЕ ГЛЕДАТ С БЯЛОТО НА ОКОТО,СЯКАШ ТИ СИ БАНДИТ.ТРЯБВА ДА СА СЛУГИ НА НАРОДА!!! КАЗВАМ НА ЕДИН ДА ЗАЛЕПИ ФИШ НА КОЛА,ПАРКИРАНА ПРЕД ВРАТАТА МИ,А ТОЙ МИ КАЗВА"ДАЙ СИГНАЛ ПО ТЕЛЕФОНА ДО ДЕЖУРНИЯ".ДРУГ ПЪТ ВИКАМ ПАЯК ПО ТЕЛЕФОНА,А ПОЛИЦАЙ-ТЕЛЕФОНИСТЪТ МИ ОТГОВАРЯ,ЧЕ ПАЯКЪТ НЕ МОЖЕЛ ДА ВЗЕМЕ ЗАВОЯ/НЯКАКЪВ ВЪОБРАЖАЕМ МЪРЗЕЛАШКО-ПОЛИЦЕЙСКИ ЗАВОЙ/-УЛИЦАТА НЕ Е ПРОМЕНЕНА ОТ МНООООГО ГОДИНИ,А И ТУК СА ИДВАЛИ МНОГО ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА МНОГО ПАЯЦИ...НАРОДЕ????
3
Цацаровичар
|
нерегистриран
12 март 2018, 14:09
2
-5
До коментар [#1] от "Vanko ":
Този човек има много свободно време !
Аз не знаех, че ТОЗИ ЧОВЕК работи, от вас го чувам?!
2
Партньори в престъпността:
|
нерегистриран
12 март 2018, 11:54
13
0
Според всеки нормално мислещ човек, а не само според Цацаров, въвеждането на частна охрана на цели населени места противоречи на принципите на правовата държава и засяга правомощията на МВР. А според нас, юристите, Закона за частната охранителна дейност, частната охранителна дейност, Закона за частните съдебни изпълнители, частните съдебни изпълнители са противоконституционни поради противоречието им с Конституцията на Република България и принципите на правовата държава. Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата, нарушавайки задължението и неправомерно лишавайки се от правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове, е предоставила в грубо нарушение на Конституцията това си право на частни съдебни изпълнители. Със Закона за частната охранителна дейност държавата, нарушавайки задължението и неправомерно лишавайки се от правото си на охранителна дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица, и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства, е предоставила в грубо нарушение на Конституцията това си право на някакви си криминално проявени бивши полицаи и мутри - тъй наречени “частни охранители“. Така наречените “частни съдебни изпълнители“ и тъй наречените “частни охранители“ нямат качеството на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Съгласно класическото разбиране за делегация, делегираният няма право да пределегира - "Delegatus non potest delegare" - дeлегатът не може да делегира. Този, комуто е делегирано нещо( държавен орган ), няма право да го делегира другиму ( на частни охранители и частни съдебни изпълнители), т. е. на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму. Конституцията не "овластява". В демократичната държава овластява единствено народът, а Конституцията е инструмент за (контролирано) управление.
1
Vanko
|
нерегистриран
12 март 2018, 11:45
2
-5
Този човек има много свободно време !
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно