Борбата с корупцията – възможна ли е?
Излишните страхове от промените в Наказателния кодекс
Защо искащите "румънския модел" се отричат от него?
Излишните страхове от промените в Наказателния кодекс

През миналата седмица на първо четене в правната комисия на парламента бяха приети промени в Наказателния кодекс (НК). Най-общо става дума за препоръките, които получихме в анализа от европейските прокурори за функционалността на българската прокуратура. Те предвиждат осъвременяване на мерките относно разследването на злоупотребите със служебно положение не само в публичния, но и в частния сектор.

Защо говорим за осъвременяване? По две причини.

Първо – Наказателният ни кодекс е половинвековен, това го знаем всички. Опити за изготвяне на чисто нов нормативен акт имаше преди години, но усилията не се увенчаха с успех.

Второ – в Наказателния ни кодекс и сега са инкриминирани нарушенията на административни ръководители в частни фирми. Груба лъжа и съзнателна манипулация са заглавията, че "държавното обвинение ще се намесва в работата на частни субекти".

Казвам това, за да оборя категорично "бедствената безпросветност", в която ни удавиха бивши правосъдни министри, контролирани от тях НПО-та и придворни анализатори, позволяващи си да истеризират, опошлят и омаскарят опита на правосъдното министерство да предложи законодателни промени в унисон с препоръките на иначе много уважаваните от нас европейски съветници в сферите на правосъдието и вътрешния ред.

Нека повторим отново – и сега Наказателният кодекс се намесва в частния пазар. И към настоящия момент е възможно повдигането на обвинение и респективно произнасяне на осъдителна присъда за висшия мениджмънт на дадено търговско дружество. Не е вярно, че приетите от правната комисия текстове за първи път дават на правораздавателните органи на Републиката възможност да се намесват със силата на закона в работата на свободния пазар. Те и сега могат да го правят. Проблемът е в осъвременяване на текстовете. И в повишаване на тяхното качество и функционалност. Посочвам само примера с осъдителната присъда на бившия вицепремиер Александър Томов, в последствие отменена, след което оправдан на трета инстанция. Тогава казусът не бе дали държавата може да се намесва, а дали Томов е извършил престъпление. В крайна сметка ВКС реши, че е невинен.

Груба лъжа е и че под ударите на закона ще попаднем, ако дадем шише ракия на майстора или кутия бонбони на лекаря. Не става дума изобщо за това. Лансираните страхове от поправките в НК са, меко казано, пресилени и напълно излишни.

Ето и препоръките на Брюксел:

"Корупционните престъпления трябва да попадат под ударите на закона и в частния сектор, така както в обхвата на закона попадат държавните институции."

В публичното пространство бе тиражирана и друга лъжа. Ако някой на някого не върне пари, то ще попадне под ударите на закона. Това не е вярно. Не е вярно и че всяко неизпълнение на договор, произтичащо от пазарните взаимоотношения, ще бъде обект на наказателно преследване.

Обвинения ще бъдат повдигани, когато:

1. Налице е пряк умисъл на извършеното деяние.

2. Налице са значителни вреди, които произтичат от това умишлено деяние с пряк умисъл.

Или казано в обобщение: част от описаните деяния и сега са инкриминирани, но е необходимо осъвременяване на разпоредбите за това. Борбата с корупцията пък е нещо, за което Брюксел всяка година ни критикува в редовните си мониторингови доклади. Припомням, че относно борбата с организираната престъпност и отнемането на незаконно придобито имущество Еврокомисията даде отлична оценка на работата на родните правораздавателни органи. Що се касае до борбата с корупцията – не само не отчитаме някаква трайна тенденция или напредък, но липсват дори малки резултати.

Такава беше картината към миналата година, малко след предсрочните парламентарни избори, на които всички обещаха, че ще борят корупцията.

Малко след тях управляващите приеха промени в НПК, насочени към битката с корупцията и най-вече към преодоляване на усещането за несправедливост в българските граждани и чувството им, че законът не се прилага еднакво за всички.

Промените в НПК доведоха до реални изменения в посока увеличаване на бързината на процеса и възможност за борба с корупцията по високите етажи на властта. Благодарение на поправките, корупционните престъпления вече се разглеждат в специализираните институции – прокуратура и съд, които са единствените обекти на изцяло положителни констатации от европейските ни партньори. Да не говорим за огромния процент от осъдени лица (около 90%), както и за куриоза – правосъдното министерство се оплаква, че поради действията на спецсъда и спецпрокуратурата срещу организираните престъпни групи, местата в столичните арести били кът.

Видно е, че специализираните органи се справят в битката с организираната престъпност, а дали ще се справят и с корупционните дела? От работата им дотук можем да изкажем предположение в положителна посока. Защо тогава съдиите от ВКС, адвокати и медии на подсъдими лица вкупом атакуваха преместването на корупционните дела от СГС в Специализирания съд? Защо съдии, мощни адвокатски кантори и едни от най-богатите хора в страната (но и клиенти на Темида) са от едната страна на барикадата? А спецсъдиите и спецпрокурорите са от другата?

Промените в НК пък са насочени към борбата с корупцията не само в публичния сектор, но и в частния. Защото корупцията е навсякъде, не само в парламента или правителството, както се опитват да ни обяснят депутати от една политическа сила, напоследък сякаш взета на концесия от укриващ се в Белград фараон.

В крайна сметка, управляващите чуха желанието на Брюксел и на българския народ да вземат мерки срещу корупцията. Но срещнаха ожесточен отпор от (явно) лица с гузна съвест. И все пак – само си представете, че поправките бяха предложени от един бивш правосъден министър (известен с предложеното от него електронно гласуване за членове на ВСС, от което се отрече в последствие сто пъти), днес лидер на маргинална политическа формация с еднопроцентово обществено влияние. Законодателните промени щяха да бъдат посрещнати с всенародни тържества в някои редакции, НПО-та и телевизионни студия. А техните противници – заклеймени като мафиоти, бранещи статуквото, уплашени от борбата с корупцията и страхуващи се от "румънския модел".

Апропо - защо искащите "румънски модел" се отрекоха от него? Нали даването на нови инструменти за борба с корупцията в ръцете на държавните институции е пар екселанс "румънски модел". Какъв е проблемът тогава?

И все пак, воля за борба с корупцията има. Видно е от последните промени в НПК и предложените поправки в НК. И нека всеки сам решава от коя страна на барикадата желае да бъде.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са в областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

"Правен свят" е готов да публикува и други мнения по темата.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
21 март 2018, 12:19
0
0
И все пак, Петров, днес НС спря разглеждането на законопроектите.
Как ли ще се изкажете утре?
11
RRR
|
нерегистриран
19 март 2018, 18:07
5
0
Петров, Петров, само се замисли какво значи корупция/каквото и да значи термина/, в частния сектор.Там просто няма как да има такова животно, прави се опит да се пришие в движение.Имало бърз процес след измененията -има го само в главите на невлизалите в зала.
10
|
нерегистриран
19 март 2018, 17:54
6
0
Това, че всички коментари са изтрити показва нивото на компетентност на автора Даниел Петров. Както се казва коментарът е излишен.
9
Брей
|
нерегистриран
19 март 2018, 17:16
7
0
Този сайт се коментира само от расисти или невъзпитаници. Глей колко коментара изтрити като такива
8
*******
|
нерегистриран
19 март 2018, 14:33
4
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
|
нерегистриран
19 март 2018, 13:36
6
0
Когато законите се правят от черна серия правосъдни министърки блондинки си е нормално народа да е много притеснен от всеки техен нов законопроект.
Защото след законотворчеството на черната серия блонди-министърки последва и една доста черна серия от убийства.

Подходът към частния сектор обаче трябва да е много внимателен. Защото страхът от стопанския риск е катастрофален за икономиката. Борсовите сделки напр. винаги са въпрос на риск и само големият риск носи големи печалби.

Хората са напълно прави да се страхуват, че се готви закон-убиец на българската икономика!
6
*********************************
|
нерегистриран
19 март 2018, 12:17
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
|
нерегистриран
19 март 2018, 11:02
5
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
****************
|
нерегистриран
19 март 2018, 07:49
8
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
**********
|
нерегистриран
19 март 2018, 06:51
9
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно