Начало
Давността в административнонаказателното производство
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК означава, че абсолютната давност е четири години и половина от датата на извършването на нарушението
Давността в административнонаказателното производство

Снимка: The Levin Firm

Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици - невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред (погасителна давност) или придобиването на правото на собственост или друго вещно право (придобивна давност). Общите правила на давността са уредени в чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите, но те не се прилагат в административнонаказателното производство, въпреки че в практиката е широко разпространено схващането, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват публичните задължения на административнонаказаните лица, тъй като често не се взимат под внимание специалните правила, които важат за производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Конкретно за давността ЗАНН регламентира уредба в две хипотези: в разпоредбите на чл. 34 ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното производство в частта, която се развива пред административнонаказващия орган и по отношение на изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание "глоба" (чл. 82 ЗАНН).

В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати – ако до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от извършване на нарушението (в закона изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е две години) не е съставен акт за установяване на административно нарушение, то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Що се отнася до съдебната фаза, ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл. 11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва, не е три години, каквото мнение съществува в практиката, а четири години и половина от датата на извършването на нарушението. Важно е и обстоятелството, че за изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно. Тоест, с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Що се отнася до изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно постановление, чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН посочва, че наложеното административно наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена. Важно е да се направи уточнението, че съгласно Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 и ал. 3 ЗАНН не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно постановление. В съдебната практика няма спор, че цитираната норма е специална спрямо общия срок по чл. 171 ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Хипотезата на това допустимо изключение е именно давността по чл. 82, ал. 1 ЗАНН. Тази норма е достатъчно ясна и приложението й не се изключва от разпоредбата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, която визира само приложението на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 от същия закон по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Важно е да се знае, че след прекъсване на давността, включително и чрез образуване на изпълнително дело, специалните правила на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не се дерогират (както вече се посочи общият закон в чл. 171 ДОПК го допуска). Тоест, нормите за давността по отношение на глобата не са валидни само до момента на образуване на изпълнително дело, тъй като и по време на публичното изпълнение на глобата, за давността като материалноправен институт важат правилата на ЗАНН (чл. 82 в цялост на уредбата), докато за реда за събирането (действията по изпълнението) е приложим реда на ДОПК (чл. 79 ЗАНН).

Лично според мен при анализ и тълкуване на правната уредба няма основание да се приеме, че след като чл. 82, ал. 4 ЗАНН изключва приложението на абсолютната давност по ал. 3, изключва приложението на погасителната давност и по ал. 1, който, ако е изтекъл без да е спиран и прекъсван, погасява възможността за изпълнение на наказанието "глоба". Погасява се изпълняемостта, ако в срока не са настъпили основания за прекъсване и/или спирането на давността. Но, ако са настъпили такива основания и давността е прекъсвана или спирана, то наказанието глоба ще е дължимо дори да е изтекъл по-голям срок от нормативно установения. Все пак не трябва да се омаловажава и фактът, че по отношение на публичните вземания за наложени административни наказания "глоби" се погасява изпълняемостта им (правото на носителя им да ги търси принудително), ако в рамките на две години: от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието или от завършване на действието за прекъсване на давността, не са настъпили основания за спирането й или прекъсването й чрез действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Това означава, че административното наказание "глоба" ще може да се изпълни дори и да са изтекли над три години (абсолютната давност по ал. 3), тъй като изрично чл. 82, ал. 2 ЗАНН указва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, а след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Тук трябва да се посочи и чл. 225, ал. 1, т. 7 ДОПК, съгласно който изпълнителното производство, освен в изброените случаи по т. 1 - 6, се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител в други предвидени в закона случаи. Безспорно изтичането на давността за изпълнение на административното наказанието е такъв, предвиден в закона случай. Както вече многократно се цитира разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН, която изрично предвижда, че административното наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли (без действия за спиране или прекъсване) две години от съответния меродавен момент: влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието или в случая завършване на действието за прекъсване на давността – изпращането на съобщение за доброволно изпълнение. Освен това давността е и способ за погасяване на задължението, съгласно чл. 168, т. 3 ДОПК, който гласи, че публичното вземане се погасява по давност и без годно за принудително изпълнение задължение, изпълнителното производство е лишено от предмет.

Изложеното по-горе би следвало да промени широко разпространената заблуда, че давността в изложените хипотези е три години и след изтичането на този срок задълженията се погасяват автоматично.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
23
|
нерегистриран
26 март 2018, 08:33
4
0
Именно. Но не и обща 4,5 години. Затова става въпрос.
22
чл.34, ал.2 от ЗАНН
|
нерегистриран
24 март 2018, 20:54
3
0
До коментар [#21] от "нерегистриран":
Да, аз също смятам, че е неприложима абсолютната погасителна давност в ан процес именно по тази причина. Имам подобни актове в тази насока. Затова и повдигнах въпроса. Нямам нищо против автора на статията, на не мога да се съглася с такава идея. Въпреки опитите на ВАС да законодателства. Които не са и винаги издържани правно, за жалост.
АУАН и НП ако са били съставени и издадени в регламентирания в чл.34, ал.2 от ЗАНН петгодишен срок, може би следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, съобразявайки нормата на чл.11 от ЗАНН, касаеща абсолютната погасителна давност, която в случая е седем години и половина от извършване на нарушението. Доколкото преследването на престъпленията винаги е ограничено в определени от законодателя времеви рамки, необосновано и нелогично е неограниченото преследване на административните нарушения. Подобна хипотеза е недопустима, тъй като би приравнила по правни последици административните нарушения с посегателствата против мира и човечеството по НК (престъпни състави с изключително висока степен на обществена опасност, чието преследване единствено не се погасява по давност съгласно чл. 79, ал. 2 НК). Да се приеме за дерогирано субсидиарното приложение на НК по отношение на абсолютната давност би създало категория противоправни деяния, подлежащи на административно наказване неограничено във времето. Отричането на института на абсолютната давност в административно-наказателното право би породило несигурност в правния мир поради неизвестността относно момента, в който държавата ще реализира правомощието си да наложи санкция на нарушителя с влязъл в сила акт, а идеята за висящност на административно-наказателното правоотношение при отсъствието на времеви предели не може да бъде споделена. По този начин биха се компрометирали и целите на генералната и личната превенция, постигането на които е обусловено и от своевременното осъществяване на отговорността. Допълнителен аргумент в полза на приложението на абсолютната давност може да бъде почерпен и от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, предвиждащ като основание за прекратяване на образувано наказателно производство погасяването на отговорността поради изтичането на предвидената в закона давност.
21
|
нерегистриран
24 март 2018, 20:29
3
-2
Да, аз също смятам, че е неприложима абсолютната погасителна давност в ан процес именно по тази причина. Имам подобни актове в тази насока. Затова и повдигнах въпроса. Нямам нищо против автора на статията, на не мога да се съглася с такава идея. Въпреки опитите на ВАС да законодателства. Които не са и винаги издържани правно, за жалост.
20
Решението е окончателно, но неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон.
|
нерегистриран
24 март 2018, 03:49
3
-2
До коментар [#16] от "..." във връзка с коментар [#18]:разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща удължен срок който дори надвишава този на абсолютната давност по НК за образуване на административно-наказателно производство от момента на извършване на нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит. Съществуването на противоречие между посочената разпоредба и приложимостта на абсолютната давност по НК, обаче, би следвало да се отстрани по законодателен, а не по тълкувателен път. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнина е недопустимо да се преодолява по аналогия или с тълкуване, ето защо: Решение от 13.02.2014 г. по н. д. № 15 / 2014 г. на Административен съд - Хасково Следва да се отбележи, че в последната си трайна практика съставите на Административен съд - Хасково приемат, че институтът на абсолютната погасителна давност, уреден в НК, не намира приложение в административнонаказателното производство. Съображенията на касационната инстанция са следните: Материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение, е кодифицирана в ЗАНН. Този закон съдържа изрична уредба по въпросите за сроковете, в които би могло да се възбуди административнонаказателното производство, както и по въпроса за сроковете, в които би могло да се изпълни административно наказание, наложено с влязло в сила наказателно постановление. Съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно разпоредбите от общата част на НК по въпроса за обстоятелствата, изключващи отговорността, намират субсидиарно приложение само доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно нарушение, като тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението. В тази норма е определен и срока за издаване на наказателното постановление - шестмесечен от съставяне на акта. Общият срок относно съставянето на АУАН е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. В ал.1, изр.първо, е предвиден удължен срок от две години за съставяне на акта при извършени митнически, данъчни, банкови, екологични и др. нарушения, а в ал.2 срокът за съставяне на АУАН, за нарушенията по посочените в нея закони, е удължен от 3 на 6 месеца от откриване на нарушението, а спрямо извършване на нарушението срокът е удължен от една на пет години. Тези срокове са преклузивни и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административнонаказващият орган - да издаде наказателното постановление. В чл.82, ал.1 от ЗАНН са предвидени сроковете, след изтичането на които административното наказание не се изпълнява. Тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а в ал.3 е регламентиран и абсолютен срок, след изтичането на който административното наказание не се изпълнява, независимо от спирането или прекъсването на давността. Обстоятелството, че Наказателният кодекс урежда по различен начин и в различни срокове изключването на наказателното преследване по давност за извършено престъпление - в разпоредбите на чл.80 и чл.81 от НК, в сравнение с уредбата и сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, при изтичането на които не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, не означава, че в ЗАНН няма изрична уредба за сроковете, при изтичане на които се погасява правото на държавата да възбуди и поддържа административнонаказателно преследване за извършено административно нарушение. Наличието на тази изрична уредба е пречка да се приложи субсидиарно правилото на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80 от НК. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда и при съпоставянето на разпоредбите на чл.80 от НК и чл.34, ал.2 ЗАНН. Административните наказания, които могат да се налагат за извършени административни нарушения, са лимитативно изброени в чл.13 от ЗАНН - това са глоба, обществено порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. При прилагане нормите на НК в административнонаказателното производство, на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК /изм.ДВ, бр.26 от 2010 г./, давностният срок за преследване на административните нарушения би бил три години, като с оглед разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, той не би могъл да надвиши 4,5 години и започва да тече от довършването на деянието. Четири и половина години би бил срокът на абсолютната погасителна давност за всички административни нарушения, поради вида на наказанията, предвидени в чл.13 от ЗАНН. Прилагането на това правило от общата част на НК би довело до изключване приложението на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН в случаите на административни нарушения по посочените там закони. В тези случаи абсолютният давностен срок за наказателно преследване от 4,5 години, изчисляван съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, би бил винаги по-къс от преклузивния срок от 5 години за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като и двата срока започват да текат от извършване на нарушението. Същото важи и за срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК преди изменението на нормата, който е бил 2 години, а надвишен с една втора - 3 години. Ако се счете, че давностните срокове, респ. абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК имат приложение относно отговорността за административните нарушения, безсмислено би било предвиждането на по-дългия от него срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Прилагането правилата на абсолютната погасителна давност по НК би означавало, че административнонаказателното преследване за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, както и на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, е погасено по давност още в сроковете, в които може да се състави АУАН, което не е разума на закона. За да уреди по различен начин и с различни срокове правилата за възбуждане и поддържане наказателното преследване от това на административнонаказателното, законодателят е изходил от спецификата на двете различни производства. Обстоятелството, че в НК е предвидена абсолютна давност, която изключва наказателното преследване, независимо от това дали е възбудено или не наказателно преследване, а в ЗАНН са предвидени различни срокове в зависимост от това дали е съставен АУАН, дали е издадено НП и не се предвижда погасяване по давност на административнонаказателно преследване след като е издадено в законоустановените срокове наказателното постановление, не означава, че в ЗАНН съществува празнота, която да се попълва с прилагането на съвсем друг институт, предвиден за извършени престъпления. В тази връзка изрично с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. по н.д. №96/82 г. на ОСНК на ВС е възприето, че за давността по чл.34 от ЗАНН се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл.81 НК, но тълкуването не засяга въпроса за приложимостта в административнонаказателното производство на правилото за изключване наказателното преследване, уредено в чл.81, ал.3 от ЗАНН и това правило, за т.нар. абсолютна погасителна давност, следва да се отрече като приложимо. Няма законово основание реализираната с наказателното постановление отговорност на касационния жалбоподател да се счита погасена по давност, предвид което съдът не намира основания за отмяна или изменяне на обжалваното решение. Димитровградският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №279/27.11.2013 г., постановено по НАХД №320 по описа на Димитровградски районен съд за 2013 година. Решението е окончателно.
19
|
нерегистриран
24 март 2018, 02:26
2
-3
До коментар [#15 ] от "нерегистриран": Да видим колко си прав...
До коментар [#14 ] от "нерегистриран": Да видим колко си прав...
E, щом е ти да видиш! ТОГАВА ВИЖ коментар [#18], но прочети и Решение № 14787 от 04.12.2017 г. по адм. д. № 9517/2017 на ВАС. В производството по обжалване е изследван и въпросът относно абсолютната погасителна давност.
18
Решение № 14787 от 04.12.2017 г. по адм. д. № 9517/2017 на ВАС
|
нерегистриран
24 март 2018, 02:02
5
0
До коментар [#16] от "...":
За колегата не знам, но аз, № 3 и 4, имах конкретно питане - как се решава този въпрос, който повдигнах?
Като приложим механично абсолютна давност от НК /да не споменавам и аз, че този срок е преклузивен, а не давностен, но за това авторът на статията, писах, няма вина, така се прие от върховния сад, за жалост/ в административнонаказателния процес стигаме до абсурда общата погасителна давност да е по-кратка от специалната давност за образуване на административнонаказателно производство, след което текат фази по оспорване - две съдебни. Едно такова дело може да се проточи реално 6-7 години. На какво основание ще орежем правомощията на административния орган да търси отговорност за такива сериозни нарушения, за които не случайно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН предвижда по-дълги срокове за преследване? Каква абсолютна давност за тях ще приложим? Очевидно тази е неподходяща!
Лично за мен тезата за механично приложение на 4,5 г. за всички административни нарушения обща давност яко издиша.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/ е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС. Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена теза, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административнонаказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение. "Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност", заявяват върховните съдии. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност", пише в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него се приема, че тази липса се преодолява с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. В мотивите на съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС се приема, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази липса обаче се преодолява, според висшите магистрати, а не според законотвореца, с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/ е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. С изменението на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК (ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.)срокът за изключване на наказателно преследване по давност се удължава от 2 на 3 години, а оттук и срокът на абсолютната давност - от 3 години на 4 години и 6 месеца(чл. 81, ал. 3 НК). Във всички случаи отговорността по чл. 6 ЗАНН давностно се погасява 4 години и половина след извършване на деянието по чл. 2, ал. 1 ЗАНН. Това разрешение е общо и важи независимо от вида на нарушението и субекта на отговорност. Изключенията му са изрично предвидени в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и са приложими единствено за нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската, отчетната и хазартна дейност. АУАН и НП ако са били съставени и издадени в регламентирания в чл.34, ал.2 от ЗАНН петгодишен срок, може би следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, съобразявайки нормата на чл.11 от ЗАНН, касаеща абсолютната погасителна давност, която в случая е седем години и половина от извършване на нарушението. Доколкото преследването на престъпленията винаги е ограничено в определени от законодателя времеви рамки, необосновано и нелогично е неограниченото преследване на административните нарушения. Подобна хипотеза е недопустима, тъй като би приравнила по правни последици административните нарушения с посегателствата против мира и човечеството по НК (престъпни състави с изключително висока степен на обществена опасност, чието преследване единствено не се погасява по давност съгласно чл. 79, ал. 2 НК).
Заключение - разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща удължен срок който дори надвишава този на абсолютната давност по НК за образуване на административно-наказателно производство от момента на извършване на нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит. Съществуването на противоречие между посочената разпоредба и приложимостта на абсолютната давност по НК, обаче, би следвало да се отстрани по законодателен, а не по тълкувателен път. Да се приеме за дерогирано субсидиарното приложение на НК по отношение на абсолютната давност би създало категория противоправни деяния, подлежащи на административно наказване неограничено във времето. Отричането на института на абсолютната давност в административно-наказателното право би породило несигурност в правния мир поради неизвестността относно момента, в който държавата ще реализира правомощието си да наложи санкция на нарушителя с влязъл в сила акт, а идеята за висящност на административно-наказателното правоотношение при отсъствието на времеви предели не може да бъде споделена. По този начин биха се компрометирали и целите на генералната и личната превенция, постигането на които е обусловено и от своевременното осъществяване на отговорността. Допълнителен аргумент в полза на приложението на абсолютната давност може да бъде почерпен и от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, предвиждащ като основание за прекратяване на образувано наказателно производство погасяването на отговорността поради изтичането на предвидената в закона давност. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнина е недопустимо да се преодолява по аналогията, тъй като тази юридическа техника, не трябва да има приложение в областта на наказателното право. Тази празнина е недопустимо да се преодолява и с тълкуване и Тълкувателно постановление, дори и то да е на ВКС и ВАС, защото задължително тълкуване на нормативен акт е в компетентността на "органът, който е издал акта" по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗНА, а не е в компетентността на ВКС и ВАС. Никаква отговорност от санкционен характер не може да се обосновава с правилата за приложимостта по аналогия на сходни за съответните случаи разпоредби, съгласно Тълкувателно решение № 39 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 11/87 г., ОСГК
Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА забранява обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, когато въпросът за налагането й не е уреден законодателно.
17
Съобразно Закона
|
нерегистриран
23 март 2018, 12:29
2
-2
До коментар [#14] от Сит търбух за наука глух, глух, но послушен "Миглена Христова ":
До коментар [#15] от Сит търбух за наука глух, глух, но послушен "Миглена Христова ": Защо смяташ, че на всеки недоучил и добрал се да напише коментар в този сайт, трябва да изнасям лекции и да му преподавам алфата и бетата в правната наука. Правната наука се изучава не по форумите, а в Юридическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски” . Обучението по специалността право е с продължителност 5 години за студенти редовно обучение и 6 години за студенти задочно обучение. Придобиването на квалификация „юрист” и степента „магистър по право” става след успешно положени държавни изпити. Завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след стаж и полагане на изпит.
16
...
|
нерегистриран
23 март 2018, 11:07
5
0
За колегата не знам, но аз, № 3 и 4, имах конкретно питане - как се решава този въпрос, който повдигнах?
Като приложим механично абсолютна давност от НК /да не споменавам и аз, че този срок е преклузивен, а не давностен, но за това авторът на статията, писах, няма вина, така се прие от върховния сад, за жалост/ в административнонаказателния процес стигаме до абсурда общата погасителна давност да е по-кратка от специалната давност за образуване на административнонаказателно производство, след което текат фази по оспорване - две съдебни. Едно такова дело може да се проточи реално 6-7 години. На какво основание ще орежем правомощията на административния орган да търси отговорност за такива сериозни нарушения, за които не случайно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН предвижда по-дълги срокове за преследване? Каква абсолютна давност за тях ще приложим? Очевидно тази е неподходяща!
Лично за мен тезата за механично приложение на 4,5 г. за всички административни нарушения обща давност яко издиша.
15
|
нерегистриран
23 март 2018, 09:58
1
-2
До коментар [#8] от "Изумителна правна неграмотност!":
Миглена Христова, по-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупава и недоучила, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения в правната си неграмотност, която може би не е само правна…


Ей, много злоба, много нещо!
Като си толкова правно грамотен и ерудиран, колега, що не кажеш с какво не си съгласен? Да видим колко си прав..., пък тогава ще се види кой грамотен и кой не!
14
|
нерегистриран
23 март 2018, 09:54
0
-3
До коментар [#11] от "Който е навсякъде в правната наука, никъде не е.":
Единният дигитален пазар на ЕС и системата на косвеното данъчно облагане, ВREXIT и влиянието му върху системата на ДДС, Отговорността на управители и съдружници по чл. 19 от ДОПК, а сега нов бисер на глупостта - Давността в административнонаказателното производство.
Миглена Христова, такова мятане е признак за болен дух. Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо. И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш. "Но ще ми се – казваш - да прелистя ту една, ту друга книга." За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди. А като прехвърлиш много, избери си едно, което да смелиш през този ден. Аз самият го правя - от многото прочетено усвоявам едно.
Сенека - Из "Нравствени писма до Луцилий"

Имам си цитатче и си търся повод да се направя на голям интелигент...
Ама нещо срещу статията по същество?!! Нямааааа!!!
Хейт му е майката!!!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно