Доц. д-р Наталия Киселова:
Неизбежната отбрана не е право за неограничено засягане на нападателя
"В правовата държава не можем да си позволим призиви за саморазправа и лична мъст", смята преподавателят по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
Неизбежната отбрана не е право за неограничено засягане на нападателя

Доц. д-р Наталия Киселова

Госпожо Киселова, предполагам сте запозната със случая с д-р Иван Димитров, който уби крадец в дома си, което от своя страна предизвика и огромен обществен отзвук. В отговор  управляващите инициираха законодателни промени по отношение на института на неизбежната отбрана. Необходими ли са подобни промени в Наказателния кодекс (НК)

Не познавам пловдивския случай извън медийно оповестеното, но той повдигна отново въпроси за наказателната политика на държавата, която може да бъде осъществявана чрез различни инструменти. Един от тях е криминализация на правонарушения, повишаване / намаляване на наказанията за престъпления, както и модификация на отделни институти на наказателното право, какъвто е "неизбежната отбрана". Изисква се политически кураж при липса на усещане за справедливост, за да се противопоставиш на призивите за криминализиране на всяко правонарушение. Както пише един уважаван колега пеналист "Популизмът не е непременно нещо лошо, но в областта на наказателното право трябва да бъде напълно забранен". 

Това ли е начинът за справяне с битовата престъпност – да се даде възможност на всеки да убива или наранява друг човек, който е по една или друга причина в дома му? Доколкото знам, преди повече от 20 години Конституционният съд обяви за противоконституционни някои от тогавашните поправки в НК, които се отнасяха до същия институт. Налага ли се сега отново да се връщаме към въпрос, който вече е решен, при това на най-високо ниво?

Усещането за липса на справедливост в хората, жертви на престъпления, забавеното правосъдие вместо  разумен срок, пораждат както жажда за възмездие, така и недоверие в полицейските и в правораздавателните органи. Правото на живот е висше лично право на всеки човек и отнемането на човешки живот не може да бъде въвеждано в правна норма. Своеобразно средство за защита на човека, на неговите основни права, включително и на правото на живот, са не само наказателноправните норми, които определят кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Такова средство, позволяващо защитата на обществените отношения от увреждане и предотвратяването на накърняването им, е и неизбежната отбрана. Тя има за цел запазване на застрашеното право и допуска то да бъде защитено от засягане. Затова е адресирана не към субекта на престъпно посегателство, а към застрашения от непосредствено противоправно нападение или трето лице, и като изключва обществената опасност на извършеното при условията й деяние, дава правна възможност за защита чрез причиняване вреди на нападателя. Неизбежната отбрана обаче не е право за неограничено засягане на нападателя. Личността и правата на последния продължават да са обект на правна защита и след като той е предприел непосредствено противоправно нападение.

Неизбежната отбрана и крайната необходимост (също включена в НК[1]) са две ограничени възможности на гражданите да реагират в момент много преди държавните органи да разследват и разкрият престъплението, да не говорим за налагане и изтърпяване на наказание от извършителя (-лите).

През 1997 г. в "условията на повишена криминална активност" е приета разпоредба с "важни превантивни функции", вярно в по-различни икономически и политически времена, която поражда подобни въпроси както днес. Какъв е спорът, предмет на конституционно дело № 13 от 1997 г. тогава - с допълнения в чл. 12 на НК са разширени случаите, в които е било възможно да бъдат превишени пределите на неизбежната отбрана. В създадената нова ал. 3 на чл. 12 НК (§ 1, т.1 ЗИДНК, ДВ, бр. 62 от 1997 г.) са предвидени следните шест отделни хипотези, при които законодателят приема, че независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две и повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Конституционният съд се произнася с Решение № 19 от 1997 г. (Обн., ДВ, бр. 120 от 16 декември 1997 г., в сила от 20.12.1997 г.). В основата на мотивите на Съда е разбирането, че като вероятност за увреждане на даден правно защитен интерес опасността на нападението зависи от множество обстоятелства. Съображенията на КС във връзка с оспорените 6 точки в чл. 12, ал. 3 НК му позволяват да обобщи в мотивите към Решение № 19 / 1997 г., че съдържащите се в тях квалифициращи признаци не изчерпват целия фактически състав на онези конкретни особености на отделните случаи, които в своята съвкупност определят характера и опасността на нападението. За това само от тези признаци не може да се направи обосновано предположение, че при наличието им причинените вреди са всякога в рамките на необходимите предели. Ето защо изключването на приложението на чл. 12, ал. 2 НК[2] във всички случаи, които се обхващат от посочените в т. 1-6 на ал. 3, създава правна възможност за субекта на неизбежната отбрана да отблъсне нападението посредством увреждане на нападателя, което значително и явно надхвърля нужната защита.

Признаците, които се съдържат в оспорените разпоредби (посочените т. 1-6) и които се отнасят до противоправното нападение, не определят характера и опасността му изцяло и достатъчно пълно, според Конституционния съд. Въпреки наличието им в отделните конкретни случаи може да се окаже незначителен застрашеният интерес или ниска степента на вероятност за увреждането му, а вредите, причинени за отблъскването на такова нападение, да превишават необходимите предели. Но нанасянето им, дори когато съставлява посегателство върху човешкия живот, не е престъпление поради изключването на явното несъответствие между защитата и нападението, а оттук и на обществената опасност на деянията, с които е увреден нападателят. От това следва, посочват в мотивите към Решението конституционните съдии, че тези разпоредби (т. 1, 2, 4 и 5 на ал. 3) допускат и оправдават при определени условия убийството или опита за убийство, чието извършване надхвърля границите на защитата по чл. 12, ал. 1 НК[3]. По такъв начин те засягат и накърняват правото на живот и ограничават гаранциите за защитата му. Поради това искането е частично уважено и разпоредбите на т. 1, 2, 4 и 5 на чл. 12, ал. 3 НК са обявени за противоконституционни[4].

По отношение на т. 6 и т. 3 "нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище, вилен имот или стопански обект" сред съдиите има спор относно "вилен имот или стопански обект", получилото се е равенство на гласовете и липса на мнозинство за отхвърляне на искането или за обявяване на противоконституционност. Защо? Причина за това е разбирането на шест от съдиите, че няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, даже когато нападателят е убит, ако той е проникнал в жилището на нападнатия чрез насилие или взлом. Така очертаното нападение се характеризира чрез особена решителност и интензивност. То пряко и грубо нарушава неприкосновеността на жилището. Неговата неприкосновеност е изрично прогласена от чл. 33, ал. 1, изр. 1 на Конституцията, защото жилището е част от неприкосновеността на личността или както посочват съдиите "особено ценно право и благо". Поради това, днес третата алинея на чл. 12 НК (Изм., ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) гласи, че "няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище".

Другите шест съдии т. 3 съдържа квалифициращи обстоятелства за мястото на нападението и за наличието на препятствия и начина на преодоляването им с оглед извършването на това нападение. Те, макар и недостатъчно, непълно и без да изчерпват всички особености във връзка със съотношението на силите, очертават високата опасност на нападението. Такива обстоятелства досежно обекта, за засягането на който нападателят е пристъпил към насилие или взлом обаче липсват. Поради това застрашени от нападението при тази хипотеза могат да бъдат всички интереси, които се обхващат от чл. 12, ал. 1 НК.

Шестата точка, според една част от конституционните съдии, не прегражда конкретната преценка на съда, пред когото е повдигнато обвинение, дали използваната от нападания отбрана е била наистина единственият начин, за да бъде отблъснато противоправното нападение. Според другата част от съдиите без използването на конкретни квалифициращи обстоятелства т. 6 обобщава интензивността на нападението като изключваща възможността да бъде отблъснато по друг начин, който е различен от приложения от отбраняващия се. Тя не определя обаче към какво е било насочено и какво е застрашавало нападението. Ето защо и по тази разпоредба, чиято редакция поначало не отговаря на нямащата субсидиарен характер неизбежна отбрана, обект на нападението могат да бъдат всички обхващащи се от чл. 12,ал. 1 НК интереси.

А може би нещо в практиката на въпросния институт по неизбежна отбрана нещо не е наред? За повече от 20 години няма как да не е имало противоречиво прилагане на закона в това отношение. Така поне твърдят предложителите на промени в НК.

Така е. Преценката, че няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана през 1997 г. остава в два случая: когато нападението не може да бъде отблъснато по друг начин (т. 6) и когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище (т. 3). През 2006 г. третата алинея е променена и към настоящия момент е останал текста само по отношение на нападение в жилището. Поради това ми се иска да се разясни, какво разбира Конституционния съд под "жилище".  Понятието трябва да се тълкува широко. "Жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това:

аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т.н.);

бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях – напр., хижа, фургон за работници и т.н.);

вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарни и други изисквания и

гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.

Има известни интерпретативни затруднения при прилагане на разпоредбата в случаите, които проникването не е с насилие или не е с взлом, напр. през отворен прозорец, отключена врата се прониква в жилище.   

След случилото се с доктор Димитров и най-вече поради факта, че прокуратурата му повдигна обвинения не само за незаконно притежание на огнестрелно оръжие, а и за превишаване пределите на неизбежната отбрана, премиер Бойко Борисов нареди на министрите на правосъдието и вътрешните работи да готвят промени в НК, при това в спешен порядък. Тези призиви за законодателни изменения  популизъм ли са, нарекоха ги "спекулация с човешкия гняв"?

Не познавам конкретният случай в Пловдив и не би следвало да го коментирам като юрист. В отговор на остри публикации / репортажи в медиите беше създадена почва за бъдещи промени в НК. Повече от 20 дни минаха и уличните призиви за правосъдие отстъпиха на разбирането, че държавните органи трябва да си вършат работата – те са създадени за това. В правовата държава не можем да си позволим призиви за саморазправа и лична мъст. Спешността се налага от напрежението, което се създаде в обществото при тежки, жестоки престъпления. Временно беше потушено напрежението. Но то ще избухне отново при поредното тежко престъпление, което ще ни шокира. Медиите и социалните мрежи допълнително спомагат за това. 

Инак беше оповестено преди седмица, че към министъра на правосъдието има създадена експертна група, която работи вече. Едновременно с това в постоянната Комисия по правни въпроси на Народното събрание се обсъждат 7 законопроекта за изменения и допълнения в НК – вносители са правителството и народни представители. Разнообразни са предложенията, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане в сряда (28 март), но тези законопроекти не засягат промяна в уредбата на неизбежната отбрана.

От сайта на Народното събрание виждаме, че са поканени експерти (в наказателноправната доктрина, членове на Консултативния съвет по законодателство), но и представители на държавни органи (председателят и членовете на Комисията по правни въпроси, народни представители, министъра на правосъдието, съдии от Върховния касационен съд, прокурори, представители от администрацията на президента на Република България), заинтересовани страни (представители на Висшия адвокатски съвет, на работодателските организации, представители на Центъра за изследване на демокрацията и на други неправителствени организации). По правилата на ЗНА преди обсъждане на законопроектите трябва да бъдат направени както оценка на въздействието (за внесения от правителството има, за другите е кратка и формална), така и обществени обсъждания. Но може да има практическа полза.

Учудвам се защо членове на Консултативния съвет по законодателството ще присъстват, техните функции по смисъла на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са други.

Каква е реално разумната сила на противодействие на определена вреда?

Обществената опасност на деянието трябва да предопределя  криминализирането и наказуемостта в НК. А по отношение на конкретно нападение, отвръщането е винаги конкретно (фактическа обстановка, физическо и психическо състояние на нападнатия и други фактори). В никакъв случай не оправдавам извършването на престъпления, но разбирането на всеки от нас трябва да е, че човешкият живот е благо и не сме всесилно божество за да раздаваме върховна справедливост, нито всички сме полицаи, за да се въоръжаваме, и да се саморазправяме помежду си. Но причините за повишената престъпност са социални, икономически и едва тогава правни. Ниското ниво на образованост влече безработица, липсата на достойна житейска реализация са предпоставка за престъпления срещу собствеността на гражданите и така пак се връщаме в началото – образование, работа и правна култура.         

Междувременно изненадващо и вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи свои изменения в НК, часове след като задачата по изготвяне на текстовете бе поставена на министър Цецка Цачева и министър Валентин Радев. На какво, според Вас, се дължи цялото това бързане? Не би ли следвало такива съществени изменения, при това в толкова стари правни постулати, да се случват едва след широк дебат между експертите?

В правителството всеки министър може да предложи законодателна идея. Това е част от същината на изпълнителната власт в парламентарната република. Дали предложението ще бъде подкрепено предстои да видим. Но вчера (25 март) в свое интервю министър Цачева е казала, че няма да има промени в чл. 12 от НК.

Моята препоръка в случай, че се стигне до формулиране на законодателна идея, е да се извървят стъпките, които ЗНА е предвидил за проекти на закони – преценка за съответствие с Конституцията и международните актове, по които Република България е страна, оценка на въздействието и обществено обсъждане преди да бъде внесен проекта в Народното събрание.

В проект на вицепремиера обаче не става ясно нищо друго освен, че е премахнато условието за наличие на "противоправно действие" когато говорим за неизбежна отбрана. В предложенията на Каракачанов фигурира условието за "противозаконно влизане в жилището". Има опасения, че това би могло да доведе до ръст на ежедневните битови престъпления, а и по-лошо – хората масово да започнат да се избиват помежду си.

Замяната на "проникване с насилие или взлом в жилище" с "противозаконно влизане в жилище" едва ли ще повлияе на ръста на ежедневните престъпления нагоре, по-скоро може да се очаква, че ще има спад. Но според мен при промяна в уредбата следва да бъде отчетена втората алинея на чл. 33 от Конституцията – "Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.".

Какъв очаквате да е правният ефект, ако все пак бъдат приети промени в НК и бъде разширен обхватът на института на неизбежната отбрана?

Политическата воля на мнозинството ще предопредели, дали ще има промени в чл. 12 НК относно неизбежната отбрана, но аз се надявам, че подходът на народните представители ще бъде основан на разбирането – човекът, неговият живот, достойнство и сигурност ще бъдат водещи критерии при законотворчеството в правовата държава, както всички искаме България да бъде. Всеки друг критерий ще създаде  още по-големи проблеми.

Доц. д-р Наталия Киселова е завършила специалност "Право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (2002 г.), със специализации по "Правораздаване" и "Публична администрация". Доктор по право (2007) с тема на дисертацията "Парламентарен контрол". От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а от 2006 г. - по Конституционно право на Република България в Академията на Министерството на вътрешните работи. Автор на монографията "Политически права на българските граждани" (С.: Сиела, 2017) и на множество публикации в областта на конституционното и административното право. Наред с преподавателската си дейност работи последователно като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в Народното събрание (2006-2009 г.), държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство" в Министерство на правосъдието (2010 - 2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012 - 2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016 - 2017 г.).


[1] Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

[2] Втората алинея на чл. 12 НК гласи, че "рревишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението".

[3] Първата алинея на чл. 12 НК гласи, че "не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели".

[4] При гласуването съдиите Живко Сталев, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов, Георги Марков и Маргарита Златарева застъпват разбирането, че т. 3 (без случаите на вилен имот или стопански обект) и т. 6 на ал. 3 на чл. 12 НК не противоречат на Конституцията. Становище, че двете разпоредби са противоконституционни, застъпват съдиите Асен Манов, Димитър Гочев, Стефанка Стоянова, Иван Григоров, Тодор Тодоров и Александър Арабаджиев.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
27
ИЗВИНЕТЕ СЕ НА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА
|
нерегистриран
03 април 2018, 00:00
2
0
Довършвам коментара си с номер 26- извинявам се за правописните грешки, но възмущението ми повлия на бързината на писането...на един дъх!
26
ИЗВИНЕТЕ СЕ НА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА
|
нерегистриран
02 април 2018, 23:57
2
0
КОЛЕГА СЪМ НА ДОЦЕНТ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА. СЛУЧАЙНО СЕГА ПРОЧИТАМ ВСИЧКО ТОВА И ИЗРАЗЯВАМ КАТЕГОРИЧНО ВЪЗМУЩЕНИЕ ОТ "ПИСАЧЪТ", КОЙТО Е СЪБРАЛ В ЕДНО КВАДРАТЧЕ ДРЕБНИЧКИ, ЖАЛКИ И БЕЗЗЪБИ СЛОВА, ПОНЕЖЕ ТРУДНО СЕ ПИШЕ КНИГА КАТО "ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ", 2017Г!
ПОКАНВАМ "ПИСАЧЪТ" НА ДЕБАТ ПО КНИГАТА НА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА- ДАНАО ПЪРВО ИМАТЕ СМЕЛОСТТА ДА Я ПРОЧЕТЕТ, ДАНО Я ОСМИСЛИТЕ, И ДАНО С ИМЕТО СИ ИЗЛЕЗЕТЕ НА ДЕБАТ, А НЕ СКИТИЧКИ ДАЗ/ПОД КОМПЮТЪРЧЕТО...
А МЕДИЯТА СЪЩО СЛЕДВА ДА СИ ОСМИСЛИ ПОЛИТИКАТА НА ЗАПАЗЕНИТЕ КОМЕНТАРИ- ВСЕ ПАК АВТОРИТЕТЪТ ДЪРЖИ АУДИТОРИЯТА...
25
**********************************************************
|
нерегистриран
02 април 2018, 10:13
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
23
генерал Бонев
|
нерегистриран
31 март 2018, 17:49
1
-1
Киселова, много те моля прати на Нонка модната рецепта за киселото зеле от киселина. На ухо ще ти кажа, че си много зле мило. Първобитно преписване и посредствено интелектуално равнище. Това е твоят случай, Киселинова. Не пиши, не говори. И не си показвай колхозната физиономия. Прави рецепти, произвеждай кисело зеле и го продавай на колхозния пазар. И тогава ще получиш висока обществена оценка, Киселинова.
22
надявам се коментариите да не са от прависти,иначе ви считам пуцаджии,
|
нерегистриран
31 март 2018, 11:21
1
-1
като врачанин правораздавали му от 1991г.до сега пуцаджии ми беше непосилно да не напиша каква напаст сме българите-зависчии .не защитавам градската но съм сигурен ,че е много ,много преди вас,така ,че при един подбор на прависти киселото зеле ще го догаждате ВИЕ.
20
От 16
|
нерегистриран
29 март 2018, 15:21
1
0
Къде е коментарът ми... Явно под тази статия се толерират само просташките коментари
19
|
нерегистриран
29 март 2018, 13:50
1
-1
"Ниското ниво на образованост влече безработица, липсата на достойна житейска реализация са предпоставка за престъпления срещу собствеността на гражданите и така пак се връщаме в началото – образование, работа и правна култура."
Аз пък що си мисля, че безработицата у нас се дължи на обстоятелството, че другарите директори на заводи и партийни секретари приватизираха, окрадоха и фалираха "общонародните" предприятия, които ръководеха.
Що доцентката не вземе да изброи 30 големи работещи предприятия в България. Аз макар да не съм професор мога да изброя 30 такива на най-известни марки от автомобилостроенето и други, които се само в град Истанбул.

А от статията не разбрах, дали избата, в която е кацата със зелето е част от жилището или е част от градския булевард?
18
***********************
|
нерегистриран
29 март 2018, 10:04
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
17
втора братовчетка на проф. д-р НИКОЛЕТА ЛОЗАНОВА, академичка
|
нерегистриран
29 март 2018, 10:01
1
-2
Кислова, много хубавичко пишеш. Прочетох го три пъти и нищо не разбрах. Оназ рецепта дето ми я даде за кисело зеле от киселина, много ни ареса. Пак ще прайме, ако останем живи. А иначе твоето съчинение по хореография за отбраната на държавата много ни хареса. Нищо не му се разбира - значи е много умно. Не е за прости ора, Киселинова. Пиши пак и давай на простолюдието да чете. И за теб убаво, може да те земат пак нейде да съветваш за големи пари. Пиши Кислова, пиши...
15
*********************************
|
нерегистриран
28 март 2018, 14:06
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно