Становище на Асоциацията на прокурорите по Конституционно дело №2/2018 г.:
Временно отстраняване от длъжност на обвиняеми магистрати е инструмент за саморегулиране на съдебната власт
"Не споделяме и категорично отхвърляме изразеното от Пленума на ВКС мнение, че отстраняването от длъжност може да се инициира безконтролно", пишат от организацията
Временно отстраняване от длъжност на обвиняеми магистрати е инструмент за саморегулиране на съдебната власт

След като през февруари Върховният касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд (КС) искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230, ал. 1 – ал. 6 от Закона за съдебната власт (изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2016 г., бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 65 от 2017 г., изм., бр. 90 от 2017 г.), а съдът допусна за разглеждане искане, Асоциацията на прокурорите в България бе сред поканените за становище организации.

Според тях специалната процедура за временно отстраняване от длъжност на обвиняеми магистрати е "един от инструментите за саморегулиране на съдебната власт, прилагането на който има за цел не само да съхрани нейния авторитет, но и да създаде гаранции за спазването на върховенството на закона, като  препятства възможността правораздаването да се осъществява от личности с компрометиран етичен стандарт на поведение".

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България не споределя изразеното от Пленума на ВКС мнение, че въпросната разпоредба е противоконституционна, както и че нейното прилагане може да се инициира безконтролно.

Магистратската организация е на мнение също така, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" подлежи на незабавно изпълнение (чл. 65, ал. 5 от НПК), а това от своя страна създава обективна пречка за съответното обвиняемо лице да изпълнява своите трудови функции. "Считаме че по силата на фикцията на чл. 230, ал. 6 от ЗСВ правното положение на магистрата, спрямо когото е наложена най-тежката мярка за неотклонение е приравнено с правното положение на магистрата с наложена принудителна административна мярка по чл. 230, ал. 1 и ал.2 от ЗСВ и следователно, тази фикция е в негов интерес. В противен случай следва да се допусна, че административния ръководител следва да търси дисциплинарна отговорност на задържания магистрат, поради неизпълнение на служебните задължения чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ", пишат от Асоциацията на прокурорите в България до конституционните съдии. 

Ето и цялото становище на организацията:

С определение от 13.03.2018 г.  по конституционно дело № 2/2018 година, Конституционният съд е допуснал за разглеждане искане от Върховния касационен съд за установяване на противоконституционността на чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), регламентиращ отстраняването на магистрат от изпълняваната от него длъжност. Със същото определение Асоциацията на прокурорите в България е поканена да представи становище относно депозираното в Конституционния съд искане. 

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България, след като се запозна с доводите на ВКС, изложени в искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ, намира че регламентацията за отстраняване на прокурор, съдия или следовател от длъжност не противоречи на Конституцията.  

Безспорно е, че в сравнение с общата уредба по НПК, специалният ред за отстраняване от длъжност на привлечен в качеството на обвиняем магистрат се явява по-рестриктивен по своя характер, тъй като налага в по-голям обем ограничаване на правата на магистрата. Предвид високите очаквания на обществото правораздаването да се осъществяват от личности с висок морален авторитет, намираме че интензитетът на рестрикцията е еквивалентен на легитимната цел на законодателя. Следва да се отбележи, че съдиите, прокурорите и следователите се ползват от функционален имунитет, което е гаранция за тяхната независимост и обезпечава възможността им свободно да изразяват вътрешното си убеждение. В тази връзка специалната процедура за временно отстраняване от длъжност на обвиняеми магистрати е един от инструментите за саморегулиране на съдебната власт, прилагането на който има за цел не само да съхрани нейния авторитет, но и да създаде гаранции за спазването на върховенството на закона, като  препятства възможността правораздаването да се осъществява от личности с компрометиран етичен стандарт на поведение. Рестрикцията на оспорваната пред КС разпоредба  намира своята обоснованост и в действащите вътрешни за съдебната власт контролни правила за поведение на магистратите, разработени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), съгласно който магистратите "поемат в свой ангажимент към българското общество да изпълняват и внедряват в професионалната си дейност и в личния си живот правилата за етично поведение". Предвид на ниския праг на доверие на обществото към дейността на съдебната власт, законодателят, посредством  устройствения за съдебната система Закон за съдебната власт, е вменил в задължение на българските магистрати да съблюдават спазването на етичните принципи, прогласени в КЕПБМ. Един от тях е принципът за благоприличие - "Благоприличието е въздържание от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото".  

Горното ни дава основание да заявим, че както при изпълнение на своите дори и най-рутинни служебни функции, така и в личната сфера, магистратът е задължен, по силата на заеманата от него длъжност, да  спазва установените в обществото нравствени норми на поведение. Нарушаването им, включително и чрез противоправно деяние, е недопустимо и не следва да бъде толерирано. Рестриктивният регламент на временното отстраняване от длъжност на магистрата се намира в корелативна връзка с установените в ЗСВ и КЕПБМ високи изисквания към съдиите, прокурорите и следователите, която връзка е условие обществото да делегира своето доверие по отношение на съдебната власт.  Изложените до момента аргументи ни дават основание да обобщим, че в своята съвкупност разпоредбите на чл. 230 от ЗСВ имат за цел да съхранят интегритета на съдебната власт. Оспорените пред КС норми не нарушават принципа за пропорционалност между обществения и личния интерес, поради което и не попадат в колизия с принципа за правова държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ). 

По своето естество временното отстраняване на магистрат от длъжност е принудителна административна мярка, която подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Процедурата започва по мотивирано искане на главния прокурор, внесено пред съответната колегия. Привличането на магистрат в качеството на обвиняем се явява правопораждащият юридически факт, предпоставил развитието на производството по чл. 230, ал. 1 или ал. 2 от ЗСВ. Съгласно чл. 230, ал. 5 от ЗСВ, в искането на главния прокурор за временно отстраняване от длъжност следва да бъдат изложени  фактическите основания, обуславящи отстраняването на магистрата от длъжност, както и съображенията за налагане на предложената принудителна административна мярка. Да се  възложи по законодателен ред на съответната колегия на ВСС (респ. на ВАС по реда на обжалването), в рамките на административна процедура, правомощието да извършат преценка за обосноваността на предявеното срещу магистрата обвинение, на неговата правилност и доказателствена обезпеченост, означава на посочените органи да бъдат делегирани правомощия за ревизия на правомощия, които са иманентна част от изключителната конституционна компетентност на прокуратурата – да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление (чл. 127, т. 3 от КРБ), като преценява кога да привлече обвиняемо лице и на базата на какъв доказателствен материал, както и каква да бъде съответната правна квалификация. Такова законодателно решение би противоречало на разпоредбата на чл. 127, т. 3 от КРБ. Поради това то би създало само привидна гаранция за спазване на установената в  чл. 31, ал. 4 от КРБ  конституционна забрана да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. 

Не споделяме и категорично отхвърляме изразеното от Пленума на ВКС мнение, че отстраняването от длъжност може да се инициира безконтролно, без оглед на действителната доказателствена обезпеченост на обвинението, което обстоятелство е от естество да генерира заплаха от произвол и застрашава независимостта на съдебната власт. В своята практика Конституционният съд отхвърля аргументи, навеждащи твърдения че оспорваната норма би могла да предпостави хипотетично недобросъвестно поведение и злоупотреба с властнически правомощия от страна на държавен орган.  "Подход, който въвежда или създава представа относно презумпция за злонамереност на действия на органи на съдебната власт, е непродуктивен и не може да бъде споделен. Конституционният съд намира за необходимо да потвърди изложеното в тази връзка в Решение № 10/2011 година по к. д. № 6/2011 година, че "добросъвестността на органите на власт, в т. ч. и на органите на съдебната власт следва да се предполага", както и отразеното в Решение № 8/2005 година по к. д. № 8/2004 година разбиране за неприемливост на конструкция, при която съществува хипотетична възможност прокурорът да е недобросъвестен." (решение № 6/ 2017година по к.д. № 10/ 2017 година).

Както вече посочихме временното отстраняване от длъжност на магистрат е принудителна административна мярка, чийто последващ съдебен контрол се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В процесуалния закон се съдържат достатъчно гаранции за осигуряване на ефективна защита на лицето, оспорило решението на административния орган по съдебен ред.  Съгласно чл. 127, ал. 2 от АПК, съдът не може да откаже на заинтересованото лице правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да бъде решено искането.  Предвид засиленото диспозитивно начало (чл. 126 от АПК) видът на търсената съдебна защита, респ. нейния предмет, се определят от лицето, отнесло спора за решаване пред компетентния съд. Следователно, ефективността на съдебния контрол в производства по обжалване на  актове на ВСС се намира в пряка зависимост и във функционална взаимовръзка с начина по който жалбоподателят организира своята защита. 

Действащата процесуална нормативна уредба ни дава основание да застъпим становището, че оспорваната пред КС разпоредба на чл. 230, ал.1 и ал. 2 от ЗСВ не нарушава и  не застрашава конституционното правото на защита на привлечения в качеството на обвиняем магистрат, тъй като не препятства провеждането на справедлив процес. 

Следва да се изтъкне, че съгласно принципа на съразмерността, прогласен в чл. 6 АПК, при вземане на решение при условията на оперативна самостоятелност (каквато е хипотезата на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ) административният орган следва да съобрази всички релевантни обстоятелства относно вида, характера и тежестта на деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем съответния магистрат, като при преценка на необходимостта от налагане на принудителната административна мярка се въздържа от актове и действия, които биха причинили вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от АПК вменява в задължение на съда при последващо обжалване да извърши проверка и на законосъобразното приложение на принципа на съразмерносттта. Това законодателно решение се явява допълнителен довод в подкрепа на изразената от нас теза, че  законодателят е предоставил достатъчно гаранции за спазване и съблюдаване на  конституционно право на защита на заинтересования магистрат, поради което и не го нарушава. 

Относно разпоредбата на чл. 230, ал.3 и ал.4 от ЗСВ: 

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България застъпва становището, че разпоредбата на чл. 230, ал.3 от ЗСВ не се намира в противоречие с конституционни принципи и норми. Изложените от Пленума на ВКС доводи за противоконституционност на оспорената норма поради липсата на процедура, при която магистрата да се защити от прекомерна продължителност на отстраняването от длъжност в случаите, когато делото е внесено в съда или когато е отпаднала нуждата от поставената мярка, разкриват законодателна празнота, която би следвало да бъде отстранена  de lege ferenda. По наше мнение критикуваната липса  на изрична законодателна уредба не допуска ограничения на правата на обвиняемия магистрат, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4 от КРБ), не нарушава и не застрашава от нарушаване основното конституционно правото на защита (чл. 56 от КРБ), от което се ползва и  привлеченият в качеството на обвиняем магистрат. В подкрепа на изразеното от нас становище следва да изтъкнем и обстоятелството, че в ЗСВ не се съдържа забрана за заинтересования магистрат да сезира компетентната колегия на ВСС с искане за възстановяване на длъжност на основания, които са  различни от изброените в нормата на чл. 230, ал. 4 от ЗСВ. Отказът на административният орган да отмени наложената принудителна мярка подлежи на обжалване пред ВАС, който дължи произнасяне по спора, съобразно прогласената в чл. 127, ал.2 от ЗСВ  забрана за отказ от правосъдие. 

Относно разпоредбата на чл. 230, ал. 5 от ЗСВ: 

Управителният съвет на АПБ не споделя изразеното от Пленума на ВКС схващане, че  нормата на чл. 230, ал. 5 от ЗСВ създава основание за неравно и произволно третиране на обвиняемите магистрати, както и че е налице неяснота дали главния прокурор притежава правомощието да прецени дали е налице необходимост от отстраняване, въпреки че е сезиран с предложение от наблюдаващия прокурор за налагане на съответната принудителна административни мярка спрямо обвиняемия магистрат.  Решението на съответната колегия на ВСС за временно отстраняване от длъжност е правопроменящият юридически факт, който влече като последица невъзможност за привлечения обвиняем магистрат да продължи да изпълнява своята длъжност. По своята същност това решение носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като засяга права на заинтересованото лице и подлежи на съдебен контрол. От своя страна предложението на главния прокурор по чл. 230, ал. 1 или ал. 2 от ЗСВ има за единствена последица откриването на процедура за временно отстраняване от длъжност. Това предложение не засяга права или законни  интереси (включително и конституционно установени такива) на магистрата срещу който е започнало процедурата. То не притежава характеристиките на индивидуалния административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Поради това намираме за ирелевантна към настоящото дело липсата на изрична нормативна уредба на процедурата, по която  наблюдаващият прокурор предлага на Главния прокурор да внесе в съответната колегия на ВСС искане за отстраняване от длъжност на магистрат. По същите съображения приемаме, че разпоредбата на чл. 230, ал. 5 от ЗСВ не създава предпоставки за неравно третиране на привлечените в качеството на обвиняеми магистрати. 

Относно разпоредбата на чл. 230, ал 6 от ЗСВ: 

Управителният съвет на АПБ не открива в нормата на чл. 230, ал. 6 от ЗСВ противоречие с конституционни разпоредби.  Следва да отбележим, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" подлежи на незабавно изпълнение (чл. 65, ал. 5 от НПК), а това от своя страна създава обективна пречка за съответното обвиняемо лице да изпълнява своите трудови функции. Считаме че по силата на фикцията на чл. 230, ал. 6 от ЗСВ правното положение на магистрата, спрямо когото е наложена най-тежката мярка за неотклонение е приравнено с правното положение на магистрата с наложена принудителна административна мярка по чл. 230, ал. 1 и ал.2 от ЗСВ и следователно, тази фикция е в негов интерес. В противен случай следва да се допусна, че административния ръководител следва да търси дисциплинарна отговорност на задържания магистрат, поради неизпълнение на служебните задължения чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. 

По изложените съображения Асоциацията на прокурорите в България застъпва мнението, че не противоречи на Конституцията регламентираната в  чл. 230 от Закона за съдебната власт процедура за временно отстраняване на съдия, прокурор или следовател от длъжност.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
16
|
нерегистриран
18 април 2018, 13:56
1
0
Позицията на Асоциацията показва за пореден път, че съществуващия социалистически модел на българската съдебна система трябва да бъде разграден. За съжаление декомунизацията на съдебната система замря още в начален етап с формалното обособяване на съдебна власт. В системата обаче останаха съществените елементи на зависимост и на решаващата роля на командно-административния апарат. Най-показателен пример за плачевната липса на промяна беше откарването под строй и нареждането на гнилите ябълки в тоги пред стъпалата на съда от Лозан, за да "протестират" за тясно партийни мераци, а не за решаване на наболели професионални проблеми, като например заплащането на дежурствата.

За съжаление Асоциацията на прокурорите се оказа един дол дренки със ССБ, щом на нея възложиха пропагандата на подобно безобразие (защото от изпълнение на подобни поръчки ССБ е толкова компрометиран, че вече всичките му инициативи се приемат на нож от цялото общество).

Отстраняването от длъжност за години наред, при това без право на магистрата да работи в този период, нито да получава обезщетение, че в разрез с презумцията за невинност е третиран като осъден е абсурдно.
15
|
нерегистриран
16 април 2018, 10:41
2
-1
Честит професионален празник "юристи"!
Иначе си се упражнявайте анонимно на чужд гръб, колкото си искате.
Как не ви омръзна! Добре, че я има прокуратурата, защото в противен случай нямаше за какво да си чешете езиците!
14
Re:
|
нерегистриран
16 април 2018, 09:40
3
0
До коментар [#13] от "Прикриватурата":
Можеш да си играеш на "редукцио ад абсурдум" колкото си искаш , но фактите ги знаем всички . Безкрайна серия от провалени "знакови дела" , безкрайна серия от явни престъпници оправдани и осъдили Прокуратурата .... Защо не оставиха следствието да се занимава с разследването , а го "шитнаха" на 99 % на полицията ? Прокуратура , следствие - това си е полицейска работа и изпълнителна власт , ако ще да ви направят не магистрати , а богопомазани. Разбира се , че правомощията на прокуратурата - ако отиде в изпълнителната власт - няма да са същите .
Отговорност трябва да има и за адвокатите - има вече доста осъдени адвокати за провалени дела и все повече ще стават .
За съдиите - също трябва да има оставки при отменени присъди - ако се констатира явна некадърност и простотия . Въобще в нормалните държави има голям авторитет в правната професия , но издъниш ли се - има отговорност, има чест .
Така , че не ми минавай с ченгеджийските похвати за сепуко и пр.
Прокуратурата си е един срам за България и това скоро няма да се промени .
Че прокуратурата си е един срам, си е срам! Но че и ако такива като тебе юди /Бойкикев и с-ие/ яхнете прикриватурата ще стане ТРАГИКОМИЧЕН СРАМЪТ!

Юдо, не се прави на Христос, понеже само той е безгрешен!

13
Прикриватурата
|
нерегистриран
15 април 2018, 19:49
8
-5
Можеш да си играеш на "редукцио ад абсурдум" колкото си искаш , но фактите ги знаем всички . Безкрайна серия от провалени "знакови дела" , безкрайна серия от явни престъпници оправдани и осъдили Прокуратурата .... Защо не оставиха следствието да се занимава с разследването , а го "шитнаха" на 99 % на полицията ? Прокуратура , следствие - това си е полицейска работа и изпълнителна власт , ако ще да ви направят не магистрати , а богопомазани. Разбира се , че правомощията на прокуратурата - ако отиде в изпълнителната власт - няма да са същите .
Отговорност трябва да има и за адвокатите - има вече доста осъдени адвокати за провалени дела и все повече ще стават .
За съдиите - също трябва да има оставки при отменени присъди - ако се констатира явна некадърност и простотия . Въобще в нормалните държави има голям авторитет в правната професия , но издъниш ли се - има отговорност, има чест .
Така , че не ми минавай с ченгеджийските похвати за сепуко и пр.
Прокуратурата си е един срам за България и това скоро няма да се промени .
12
А със съдиите и адвокатите...как е?!
|
нерегистриран
15 април 2018, 17:31
4
-6
До коментар [#9] от "Прикриватурата":
Може би авторите на Конституцията са имали добри намерения като са вкарали прокуратурата и следствието в съдебната власт - да няма злоупотреба от изпълнителната власт , да не се повтарят политическите гонения от комунизма и преди него и пр. Свидетел съм , така се разсъждаваше 1990 -1991 г...

Какво обаче се случи ? Създаде се един нов и безконтролен център на власт , Френкенщайнът -главен прокурор . Той създава цяла пирамида от подчинени и подлизурковци и почва да търгува с влияние , да изнудва и плаши , най-вече да не си върши работата . Няколко главни прокурори сменихме и винаги е едно и също , защото моделът е сбъркан . Обаче от друга страна на политиците така им е много удобно . Правят си чики-рики с главния прокурор , оправдават се с него и въобще с независимата прокуратура , че борбата с престъпността не върви. Питам - ако прокуратурата се ръководи от министъра на правосъдието , тогава с кого ще се оправдаваме , след като и МВР и следствието минат към изпълнителната власт. Каква отговорност имат сега "магистратите"-прокурори , че са издънили безброй важни дела ? В САЩ те са нещо като адвокати на държавата - осъдят ли някого са героите на нацията , но издънят ли се по важно дело , подават си оставката и повече не се чува за тях . У нас може да си тъпанар-прокурор и сто години да си "несменяем" , защото за глупост не уволняват .

Понеже претендирате да сте информиран за САЩ, разкажете какво е там положението със съдиите. Когато осъдят някого, а след това следващия съд го оправдае, какво става - оставка/харакири?! А, когато всичко това се случи сле 15-20 и повече години реално лишаване от свобода?!
Ами, ако оправдаят някого, а след това по гражданска процедура го осъдят за същото деяние, тогава какво правят на съдията от накзателното дело?
А адвокатите-когато осъдят техен клиент..?! А ако оправдят клиента на противната страна?
А,по гражданските дела, как стои въпроса?!
А, каква е функцията на прокурора в САЩ и има ли изобощо нещо общо с тази на прокурора в България?
Ами тук, в България, какво става със съдиите когато отменят тяхна присъда?!
Ето Ви въпроси, за размисъл, а не за преписване от "опорки"!
11
123
|
нерегистриран
15 април 2018, 11:44
13
-6
Нямат юридическа мисъл.Популиско становище.
Жалко,че са прокурори.
10
Практиката
|
нерегистриран
14 април 2018, 22:27
15
-5
Има един прокурор, от военните, към четири години е отстранен от длъжност. Заради дела, по които е оправдан. Едно от тях е, че объркал процесуалното качество на разпитваното лице и датата на разпита. Та същият човек сега съди ПРБ и държавата и е ясно какво ще стане. Ей такива „хипотетични възможности” нямат никакво значение.
9
Прикриватурата
|
нерегистриран
14 април 2018, 21:28
18
-10
Може би авторите на Конституцията са имали добри намерения като са вкарали прокуратурата и следствието в съдебната власт - да няма злоупотреба от изпълнителната власт , да не се повтарят политическите гонения от комунизма и преди него и пр. Свидетел съм , така се разсъждаваше 1990 -1991 г...

Какво обаче се случи ? Създаде се един нов и безконтролен център на власт , Френкенщайнът -главен прокурор . Той създава цяла пирамида от подчинени и подлизурковци и почва да търгува с влияние , да изнудва и плаши , най-вече да не си върши работата . Няколко главни прокурори сменихме и винаги е едно и също , защото моделът е сбъркан . Обаче от друга страна на политиците така им е много удобно . Правят си чики-рики с главния прокурор , оправдават се с него и въобще с независимата прокуратура , че борбата с престъпността не върви. Питам - ако прокуратурата се ръководи от министъра на правосъдието , тогава с кого ще се оправдаваме , след като и МВР и следствието минат към изпълнителната власт. Каква отговорност имат сега "магистратите"-прокурори , че са издънили безброй важни дела ? В САЩ те са нещо като адвокати на държавата - осъдят ли някого са героите на нацията , но издънят ли се по важно дело , подават си оставката и повече не се чува за тях . У нас може да си тъпанар-прокурор и сто години да си "несменяем" , защото за глупост не уволняват .
8
мунчо
|
нерегистриран
14 април 2018, 19:52
19
-8
Каквото каже Цацарон,това пригласят и цацарончетата.Цацаратурата е като МНО,само дето нямат униформи.Мнението на шефа е задължително за редовото цацаронче.
7
|
нерегистриран
14 април 2018, 13:22
26
-9
Трябва да се въведе пълен съдебен контрол на действията на прокуратурата - включително привличане и отказ за образуване
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно