След питане на президента, КС реши:
СЕТА може да бъде ратифицирано с обикновено парламентарно мнозинство
Съдът допусна за разглеждане по същество и още две дела
СЕТА може да бъде ратифицирано с обикновено парламентарно мнозинство

След като президентът Румен Радев отправи четири въпроса до Конституционния съд (КС), касаещи Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), с искане за тълкуване на Конституцията, днес съдиите се произнесоха с решение по три от тях.

Искането на президента гласеше: "Моля да дадете задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 4, ал. 3, чл. 85, ал. 1, т. 9, чл. 19, ал. 2 и чл. 20 от Конституцията на Република България относно смесени международни договори на ЕС, какъвто е ВИТС , като отговорите на следните въпроси:

1. При какви условия смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава, стават част от вътрешното право на Република България и придобиват предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи?

2. Зависи ли временното прилагане, предвидено в смесени споразумения, от изпълнението на условията по чл. 5, ал. 4 от Конституцията?

3. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията с оглед на това:

3.1. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията към смесените споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета държава (каквото е СЕТА бел.ред.)?

3.2. Как следва да се разбира изразът "правомощия, произтичащи от тази Конституция", употребен в чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията - само до правомощия, предвидени в Конституцията, или като правомощия, уредени в Конституцията и законите?

3.3. Прилага ли се чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията за смесени споразумения, които предвиждат създаване на институции, в които участва ЕС, но не участват държавите членки, при условие че в компетентността на тези институции се включват правомощия, произтичащи от Конституцията?

4. Как следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл. 5, ал. 4 от Конституцията и съотношенията между тях с оглед на:

4.1. За защитата на кои конституционни ценности могат да се допускат отклонения от чл. 19, ал. 2 от Конституцията?

4.2. Допускат ли се изключения и при какви условия от принципа за равнопоставеност на икономическите субекти при осъществяване на стопанска дейност, за да се постигне балансирано развитие на отделни райони от територията на Република България?

4.3. В какви предели са допустими отклонения от принципа на чл. 19, ал. 2 от Конституцията при предимство в прилагането на международен договор съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията ?"

В искането на президента се твърди, че е налице потребност от тълкуването, тъй като ясното определяне на съдържанието на указаните разпоредби от основния закон, относими към посоченото в искането споразумение, а именно – смесено споразумение, каквото е Всеобхватното и икономическо и търговско споразумение (ВИТС), има важно значение както за националната правна система, така и за изпълнението на конституционно предвидения ангажимент на Република България по чл. 4, ал. 3 да участва в изграждането и развитието на Европейския Съюз (ЕС). Правният интерес от тълкуването вносителят основава и на обстоятелството, че в бъдеще между ЕС и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга, могат да бъдат сключвани споразумения с аналогична правна природа като ВИТС, поради което поисканото тълкуване ще допринесе за решаването на важен конституционен въпрос, пред който България ще се изправя многократно.

По отношение на първия въпрос на президента Радев КС смята, че "Разпоредбите от смесените споразумения, сключени съвместно от Европейския съюз и държавите членки с трета страна, каквото е ВИТС, в частта им, която се отнася до правомощия на Европейския съюз, от момента на влизането им в сила, стават част от правото на Съюза и на това основание придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Разпоредбите от такива споразумения, които попадат в компетентност на Република България, придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат, при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията".

На втория въпрос на Радев конституционните съдии отговарят: "Временното прилагане на разпоредби от смесените споразумения, попадащи в компетентност на Европейския съюз, не зависи от изпълнението на условията по чл. 5, ал. 4 от Конституцията".

По част от третия въпрос на президента от КС се произнасят, че: "Разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията не се прилага за смесените търговски споразумения по т. 1." Кoнcтитyциoннитe cъдии смятат, че чрез cпopaзyмeниeтo c Kaнaдa нe ce пpexвъpля cyвepeнитeт и зa  paтифиĸaциятa мy в пapлaмeнтa e дocтaтъчнo  oбиĸнoвeнo мнoзинcтвo.

Четвъртият въпрос на президента, както и т. 3.2 и т. 3.3 са отклонени от КС и делото е прекратено в тази му част.

Решението е взето с осем гласа за, като съдиите Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов и Анастас Анастасов са с особено мнение по допустимостта на делото.  

Междувременно днес КС допусна за разглеждане по същество и искането на омбудсмана Мая Манолова за обявяване на противоконституционност на текста от Закона за енергетиката, който не дава възможност на гражданите да обжалват в съда решенията на КЕВР за пределните цени за доставка на топло и електрическа енергия, природен газ и вода.

Допуснато за разглеждане по същество бе и искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията  (обн. – ДВ, бр. 138/1998 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7/2018 г.).

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
проф. Атанас Семов
|
нерегистриран
17 април 2018, 22:46
0
0
Това решение е не само приносно, то е нов етап в (най-сетне...) правилното разбиране и прилагане на Правото на ЕС в България! За подобни решения на някои конституционни съдилища им бяха необходими десетилетия, на българския - все пак само едно. И може да послужи като добра основа, "развързваща ръцете" и дори окуражаваща българския съдия правилно (и именно в качеството си на съюзен съдия) да тълкува и прилага правото на ЕС!
1
проф. Атанас Семов
|
нерегистриран
17 април 2018, 22:46
0
0
Това решение е не само приносно, то е нов етап в (най-сетне...) правилното разбиране и прилагане на Правото на ЕС в България! За подобни решения на някои конституционни съдилища им бяха необходими десетилетия, на българския - все пак само едно. И може да послужи като добра основа, "развързваща ръцете" и дори окуражаваща българския съдия правилно (и именно в качеството си на съюзен съдия) да тълкува и прилага правото на ЕС!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно