След решението на Конституционния съд
По кои актове на МС и на министрите Конституцията задължава ВАС да се произнася като първа инстанция?
Извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, законодателят има правото да определя друга подсъдност за възникнали правни спорове
По кои актове на МС и на министрите Конституцията задължава ВАС да се произнася като първа инстанция?

На 23 април 2018 г. Конституционният съд постанови Решение № 8 по к. д. № 13/2017 г. по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията на Република България.

Конституционният съд прие, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.

Това не означава, че Върховният административен съд е компетентен да упражнява всеобщ и неограничен съдебен контрол за законност спрямо всичките актове на Министерския съвет и на министрите.

Според конституционните съдии в кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Тези актове не са обикновени административни актове. Те са правни актове, чрез които Министерският съвет и министрите осъществяват възложените им от Конституцията и детайлизирани в закони функции. Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени на първо място като административни актове, но и да са израз на политическите им концепции за управление.

Съдът приема, че това са актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционноустановените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации.

Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията не обхваща актовете, издавани от Министерския съвет и от министрите, с които не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията и съдът е посочил тези актове. Примери за това са актовете на висшите органи на изпълнителната власт, които поради естеството си не подлежат на оспорване пред Върховния административен съд. Примери за това са актовете с чисто политически характер, с които Министерският съвет и министрите приемат програми, стратегии, концепции, насоки и пр. Такива са и актовете на Министерския съвет за упражняване на правото на законодателна инициатива, актовете на Министерския съвет и на министрите, които имат характер на отправени към други органи на държавна власт предложения, актовете на Министерския съвет за сезиране Конституционния съд.

Актовете на Министерския съвет и на министрите, които те издават не като орган на власт, а като равнопоставена страна в правоотношения по повод управление и разпореждане с държавно имущество също не попадат в обхвата на тълкуваната разпоредба, защото те имат гражданскоправни последици и компетентни да се произнасят по тях са общите съдилища.

Такива се и наказателните постановления, които макар да са актове, издавани от министър-председателя и от министрите подлежат на обжалване като първа инстанция пред съответния районен съд по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Актовете на министър-председателя и на министрите, издавани при назначаване, наказване и освобождаване на лица от администрацията им, работещи по трудово правоотношение по реда на Кодекса на труда се обжалват също пред съответния районен съд.

Административните актове на министър-председателя и на министрите, които те издават като орган по назначаването относно създаване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители, също са административни актове и подлежат на съдебен контрол за законност, но те са насочени към организиране на дейността на помощната администрация на Министерския съвет и на министрите и са сходни по съдържание с актовете на всички други органи по назначаването и от трите власти. Те не са свързани с правомощията на посочените органи по осъществяване на държавното управление.

Следователно, за да попадат в обхвата на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията, относно чиято законност Върховният административен съд се произнася задължително като първа инстанция, е необходимо актовете да са издадени от посочените в разпоредбата висши органи на изпълнителната власт при упражняване на възложените им от Конституцията функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление; да притежават белезите на административен акт; да засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица и разбира се да не са изключени изрично със закон от пряк съдебен контрол. Извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, законодателят има правото да определя друга подсъдност за възникнали правни спорове.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
|
нерегистриран
25 април 2018, 09:58
0
-3
За да ограбят семейството ни публичния изпълнител и гл. публичен при НАП Враца умишлено проявяват бавност й пълно бездействие по изфабрикувани изпълнителни дела№№21938/02г.и 26436/02г., доколкото в продължение на ПЕТ години няма дейност й не сме уведомявани за тях.Умисъла е:за да придобият , начислят и принудително съберат,чрез опис и възбрана на недвижим имот през 2006г. , ,.лихви в размер но осем хиляди лева ,,въпреки ,че при систематическото, логическо и граматическо тълкуване на чл. 175, ал.1 ДОПК, е ясно, че лихвите не са част от публичните задължения, а се дължат само при забава ,която забава в случая е умишлена.. Тоест бездействието е с цел , да предизвика изкуствено забава ,за да станат лихвите част от публични задължения. Принудата е извършени без съдебен контрол ,въпреки че жалбите ни до окръжен “съд” Враца ,й административен “съд” Враца -ОСЕМ НА БРОЙ ,умишлено са изключени от пряк съдебен контрол ,,поради което НАП Враца се разпорежда с парите ни ,като със собствени средства.
Въпреки ,че събирането не е от тяхната компетентност .Тъй като сумите представляват 4%ДТ по чл.-10 ал.-2 от ЗОДВПГ,които окръжните съдилища Враца ,Видин и Монтана, като правораздаватели й заинтересовани страни, публичен взискители й обезпечени кредитори по изпълниелните дела са си ,самоприсъдили в тяхна полза и сметка .
Услужливо й без правно основание,сумата от 16 хиляди лева,ведно с незаконно предизвиканите от публичния и гл.публичен изпълнител лихви са преведени на ВСС , ,без ВСС да има процесуална легитимация,като взискател, й без да е страна в правоотношението , без да има съдебно признато вземане в негова полза ,и без ВСС да е бил страна в изпълнителното производство . Препятствало изпращането на парите ни ,,тъй като няма съдебно решение по което семейството ни да му дължи суми. Което е задължавало блюстителя на реда в съдебната власт -ВСС, да реагира незабавно ,да проследи маршрутът на преведените му пари, от къде и за какво идват,й да ги върне. Но не е,като незаконно задържа сумата наши пари,подарени му от НАП Враца ,без да има съдебно решение за това,и без да има изпълнително основание в полза на т.н. висш съдебен съвет.Гореописаното е укривано до сега от така наречения административен “съд” Враца, ведно с така наречения върховен административен “съд,”отказали изцяло по изпълнението съдебен контрол,оставяйки жалбите ни БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ без да са изключени от пряк съдебен контрол. На лице е отказ от достъп до съд по изпълнителните производства на НАП Враца ,което е в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията,й означава ,че прищевките на съдебната мафия ръководят държавата,в случая.
1
Много хубаво тълкуване!
|
нерегистриран
24 април 2018, 18:02
8
-1
Трябва да го включат в следващото помагало за студенти по право.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно