Проф. Пламен Киров:
Тепърва може да се постави въпрос – дали СЕТА противоречи на Конституцията*
КС беше поставен пред доста сериозно изпитание. Това беше първото искане на президента за тълкуване на текстове на Конституцията. Все пак не вървеше КС да го отклони като недопустимо. Щеше да бъде и много сериозен шамар не по отношение на президентската институция, а по отношение на правния екип на президента, коментира бившият конституционен съдия
Тепърва може да се постави въпрос – дали СЕТА противоречи на Конституцията*

Проф. Пламен Киров, снимка: в-к "Труд"

На 17 април Конституционният съд се произнесе по искането на президента Румен Радев за СЕТА. Затова стана ли ясно дали текстовете на международния договор противоречат на конституцията разговаряме с проф. Пламен Киров. Като член на КЗК той обяснява и защо има рекорден брой обжалвани търгове в комисията.

Президентът поиска Конституционният съд да се произнесе по СЕТА. На 17 април КС се произнесе по искането на държавния глава. Бихте ли коментирали решението?

Първо трябва да обясним няколко неща. СЕТА като международен договор не беше атакуван, за да се произнесе Конституционният съд (КС) по законосъобразността на текстовете преди ратификацията. Искането на президента имаше съвсем друга цел и друг смисъл. Всъщност, малко предистория: още в хода на своята политическа кампания президентът Радев заяви, че ако бъде избран, той ще сезира КС да се произнесе по конституционосъобразността на нормите на този договор.

Това какво точно означава?

До каква степен държавата би се оказала в положение да бъде съдена от арбитражни съдилища, до каква степен ще бъдат защитени правата на българските граждани като потребители, до каква степен ще бъде защитена конкуренцията и конкурентните възможности на български фирми от навлизането на чужди фирми, които ще доминират българския пазар и така нататък, и така нататък. Все много важни и общественозначими въпроси. Всъщност, обаче, след като започна своя мандат, президентът Радев, не попита дали нормите на СЕТА не противоречат на Конституцията, а попита какъв е редът за ратификация на този международен договор, тъй като той е особен международен договор – той спада към типа на т.н "смесени договори" по Европейското право с оглед членството на България в Европейския съюз. Тук има една двойна компетентност – както на националния представителен орган в България да ратифицира споразумението, така и след като е сключено от името на Европейския съюз, има непосредствено действие от гледна точка, че се превръща в част от Общностното право.

Какво точно попита президентът Конституционния съд?

Много интересно е, че президентът зададе много широк кръг въпроси във връзка именно с ратификацията на споразумението, по-точно с процедурата и ефекта от ратификацията на това споразумение. КС се раздели в мненията си относно допустимостта на това искане и по определението за допустимост на искането за тълкуване на конституционния текст, а не на текста на самия международен договор, конституционните съдии написаха осем особени мнения. В крайна сметка от четирите искания на президента, едно не беше допуснато още в началната фаза в рамките на приетото определение за допустимост. КС при постановяване на своето решение по същество на искането, отклони част от въпросите, които президента зададе. Всъщност КС се произнесе по половината от зададените въпроси и това трябва да е ясно на изкушените в правната материя, пък и на останалите български граждани. КС беше поставен пред доста сериозно изпитание и струва ми се, че съдиите, които поначало бяха против допускането на това искане за тълкуване, имаха известно основание. Всъщност съдът подходи малко дипломатично. Дотолкова, доколкото това беше първото искане на президента за тълкуване на текстове на Конституцията. Все пак не вървеше КС да го отклони като недопустимо. Щеше да бъде и много сериозен шамар не по отношение на президентската институция, а по отношение на правния екип на президента. В крайна сметка КС се произнесе с решение по същество, което прие единственото възможно тълкуване на текстовете. Прави впечатление, че решението се състои буквално от 4 изречения. По всеки въпрос отправен от президента, точно по едно изречение беше отговора на КС.

В крайна сметка става ли ясно дали по този договор противоречат текстовете на Конституцията?

КС изобщо не се произнесе по този въпрос. Той каза, че ратификацията на СЕТА ще се осъществи по обща процедура с обикновено мнозинство от народните представители, при положение че в залата, разбира се, присъства необходимият кворум. Т.е., че няма да се приложи текстът на чл.85, ал.2, т.9, при което Народното събрание следва с квалифицирано мнозинство от 2/3 да ратифицира международния договор, но това беше ясно за всички юристи, така че на мен ми се струва, че няма спор, който да налага тълкуване на конституционния текст. КС съвсем коректно си свърши работата, но както се казва: на глупави въпроси недейте да очаквате кой знае колко мъдър отговор.

Какво все пак каза Конституционният съд?

КС каза: Когато СЕТА бъде ратифицирана от националния парламент, т.е от Народното събрание, то текстовете на този международен договор ще имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство. На главния въпрос, дали парламентът може да ратифицира със закон СЕТА, не беше даден отговор, защото той не беше зададен на КС. Тепърва, когато предстои ратификационната процедура, за която е достатъчно обикновено мнозинство, може да се постави въпрос пред КС – дали текстовете на СЕТА противоречат на Конституцията.

Не беше ли по същия начин поставен въпросът и пред Конституционния съд по международния договор за защита на жените от насилие?

Става въпрос за Истанбулската конвенция, но тук народните представители от мнозинството, които изпратиха въпроса в КС, действаха коректно. Те решиха преди да ратифицират документа, КС да се произнесе, за да стане ясно дали текстовете в Истанбулската конвенция противоречат на конституцията. В случай, че КС констатира противоречие, Народното събрание ще каже, че не може да наруши конституцията и няма да ратифицира Истанбулската конвенция или първо ще измени конституцията и след това ще ратифицира въпросния документ, какъвто е редът, по който се отстраняват напреженията между нашата национална Конституция и един договор, към който искаме да се присъединим. Нещата в случая стоят по съвсем различен начин. По отношение на Истанбулската конвенция беше подходено коректно, а в крайна сметка КС ще излезе с решение дали има противоречия между текстовете на конвенцията и тези в Конституцията. В случая със СЕТА, КС беше сезиран за по- скоро тълкувателни въпроси, защото се иска тълкуване на Конституцията с оглед на СЕТА, а не констатиране на противоречия между текстовете на СЕТА и текстовете на българската Конституция.

Всъщност има ли противоречия между текстовете на СЕТА и българската Конституция.

На този въпрос само КС може да отговори. Трябва да се извърши сериозен преглед, защото става въпрос за голям по обем и сложен по своето нормативно съдържание международен договор. Това ще бъде нелека задача, с която ми се струва, че в крайна сметка КС отново ще се сблъска и този път въпросът ще бъде по същество, а не с оглед на процедурата, с която следва да действа парламентът при евентуалната ратификация на този акт.

Някой занимавал ли се е с това какви ще бъдат правните последици за България, ако ратифицираме СЕТА?

Засега всички мълчат по този въпрос. Преди известно време той беше поставен с особена острота от гледна точка на неговите икономически измерения, но дебатът заглъхна. Обществото остана с впечатлението, че президентът е изпратил СЕТА в КС, но всъщност няма нищо такова. КС коректно си е свършил работата, но в крайна сметка съдът се произнася само по онова, за което е бил питан. КС не може да излезе извън питането, което е било отправено към него. В случая запитването беше да се тълкува конституционния текст във връзка с една бъдеща и евентуална процедура по ратификация на СЕТА. Тук подчертавам, че на глупави въпроси не трябва да се очакват свръхинтелигентни отговори. Президентът трябва сериозно да се замисли за действията му от гледна точка на правният му екип, защото до сега те не блестят с особена далновидност и точност.

Няма как да не ви задам и няколко въпроса свързани с КЗК. Масово предприемачи се жалват за това, че големи обществени поръчки биват спъвани. Колко са обжалванията в КЗК за миналата година?

За миналата година приключихме с около 1300 преписки по обжалвани обществени поръчки на различен етап от развитието им. Това значи средно по около 100 поръчки на месец, които се атакуват пред Комисията, а това е много. Причината за такова обжалване се крие и във факта, че като че ли българската икономика се върти около обществените поръчки. Това не е добре, защото излиза, че най-големият инвеститор в страната е прякото инвестиране на публичен ресурс или средствата по европейските програми. Като че ли друг бизнес няма.

Всеки ли може да обжалва обществена поръчка?

Практически може всеки, който е заинтересован от евентуалното си участие в обществена поръчка, но в зависимост от етапа, в който се атакува тя. Тоест дали се атакуват условията при откриването на обществената поръчка с оглед на евентуално участие на друг стопански субект, или в хода на процедурата, когато някой е недоволен при обявяване на крайното класиране за спечелване на обществената поръчка.

Има ли някаква такса, която трябва да се плати, за да се подаде жалба?

Има такса, но в общия случай минималният й размер е 850 лева. Ако се замислим това е цената на неособено богата вечеря в прилично заведение, така че всеки е склонен да похарчи тези средства, включително и с очевидното намерение да шиканира процеса по осъществяването на обществена поръчка и по този начин практически поръчката се спира за не малък период от време, тъй като процедурата на Комисията трае от порядъка на месец до месец и половина. Често пъти изпадаме в забава, но се стремим да наваксваме в зависимост от това колко натрупани производства има. В крайна сметка Комисията има човешки капацитет и прекомерното натоварване на екипите, често води до известно забавяне на нашите произнасяния. Предвид и това, че решенията ни се атакуват пред Върховния административен съд се получава допълнително забавяне, тъй като недоволните страни във всички случаи преминават и към процедура в Прокуратурата.

Защо беше намалена тази такса?

Беше намалена, защото в миналото беше прекомерно висока и практически беше възпиращ момент към хората, които искаха да водят спорове за законосъобразност на актовете и действията на възложителите и изобщо към другите участници в процедурите. По силата на ефекта на махалото от прекомерно висока стана прекомерно ниска, но това е въпрос на преценка дали трябва да се повиши таксата, за да има възпиращ момент при намерението да се шиканира процесът на обществена поръчка.

Загубва се една немалка сума европейски пари именно заради подобно обжалване на поръчки. Какво трябва да се направи, за да няма такъв голям процент жалби?

Това е сложен въпрос и при всички случаи той няма просто решение. От една страна, трябва да се опростят процедурите, а от друга страна, трябва да бъдат публични и на трето място – за определен тип поръчки следва да се прилага по-особен ред. Не може всички поръчки от доставка на канцеларски материали до строителство на магистрали или неотложни ремонти, които касаят инфраструктура, процедурата да бъде една и съща. Тук трябва да се намери баланс. Целта е бързо да бъдат осъществявани процедурите с оглед постигането на желаният проект. Бързите процедури в известна степен поставят участниците в неравностойно положение и когато имат съмнение за незаконосъобразни действия трябва да се осигури възможност на заинтересованите лица да отстояват своите интереси. Трябва да се намери оптимален вариант, в който да бъде защитен общественият интерес и интересите на участващите в съответната процедура с оглед на законосъобразното протичане на процедурата.

Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

*Препечатваме интервюто от в-к "Труд", заглавията са на "Правен свят".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно