Из мотивите за отхвърления иск на "Черният лебед":
Криминалната регистрация на Елисавета Панова е факт, наличието й може свободно да се интерпретира
Как с цитати от Насим Талеб съдия защити конституционното право на свобода на словото по дело, заведено от съпругата на председателя на ВКС
Криминалната регистрация на Елисавета Панова е факт, наличието й може свободно да се интерпретира

Насим Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Книгата му „Черният лебед“ е била оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война.

Преди по-малко от месец съдия Мария Запрянова от Софийския районен съд отхвърли иск на съпругата на председателя на Върховния касационен съд, която искаше да бъде обезщетена с 30 000 лв. за публикации в изданията "Телеграф" и "Монитор", разкриващи нейна криминална регистрация и цитиращи думите на бившия правосъден министър Христо Иванов, изречени на сбирка на групата "Арго": "Ако има "Черен лебед", това е жената на Лозан". 

Позовавайки се на факти по делото, а именно справка от Столичната дирекция на вътрешните работи за регистрация от месец юли 2004 г. на Елисавета Панова в качеството й на извършител на деяние по чл. 325, ал. 2 от Наказателния кодекс - хулиганство – съпротива орган на властта, практиката на Върховния касационен съд по дело за причинени вреди от изнесена от журналист информация с цитати от книгата "Черният лебед" на американо-ливанския икономист и есеит Насим Талеб, съдия Запрянова мотивира решението си, с което отхвърля претенциите на съпругата на Лозан Панов. 

"Наличието й (криминална регистрация – бел.ред.) може свободно да се интерпретира, доколкото интерпретацията не стига до изводи, които са обидни или позорящи за лицето. В случая в статията такива изводи по отношение на ищцата няма – на две места е посочено, че има криминална регистрация, което представлява интерпретация на цитираната част от изисканата от съда справка от МВР, без същата да е клевета", посочва в решението си съдийката.

С акта си магистратът защитава правото на свободно изразяване на оценки и мнения, стига те да не са обидни. За целта са използвани и множество цитати от книгата "Черният лебед" на Насим Талеб, в която авторът "подробно обяснява схващанията си относно склонността на хората да се (само)заблуждават без да го осъзнават и по този начин да правят прогнози, които в съществените си части не се реализират. Първата причина, която той сочи, е предвиждането въз основа на повторили се в миналото положителни факти, в основата на което е очакването, че тези факти ще продължат да се повтарят и в бъдеще, втората причина е т.нар. "повествователна заблуда" и т.н.

Съдът намира, че в случая е подходящо да цитира части от книгата, касаещи идеите на автора за повествователната заблуда, доколкото те по един ясен начин обясняват и дейността на медиите по информиране на обществото, както и в конкретния случай. Авторът сочи: "Заблудата на разказа се отнася до способността ни да разглеждаме поредици от факти, без да си съчиняваме обяснения към тях или, което е равностойно, да им приписваме принудително логическа връзка, определена стрелка на отношение". Обясненията спояват фактологията. С тяхна помощ тя се помни по-лесно; с тяхна помощ е "по-смислена". Тази склонност обаче може да произведе объркване, когато усилва впечатлението ни за разбиране."

Съдия Запрянова посочва и други цитати от Талеб, с които се защитава правото на журналистите да интерпретират фактите, без да ги преиначават. "Проблемът на свръхпричинността не е у журналистите, а у аудиторията. Никой не би платил и долар за абстрактна статистическа поредица, напомняща скучна колежанска лекция. 

Искаме да ни разказват истории и в това няма нищо нередно – освен че трябва по-щателно да проверяваме дали историята сериозно преиначава реалността. Възможно ли е художествената измислица да разкрива истината, а документалистиката да е убежище за лъжци? 

Възможно ли е басните и приказките да са по-близо до истината, отколкото новините на "Ей Би Си" с техните щателно проверени факти? Просто си помислете за това, че вестниците се стараят да постигнат безукорна фактология, но я вплитат в разказ по начин, който да създава впечатление за причинност (и познание). Има служители, отговорни за проверката на фактите, а не за проверката на интелекта. Уви!", пише Насим Талеб.

По отношение на твърдяното от разпитания по искане на Елисавета Панова по делото свидетел, който разказал за последиците от журналистическите публикации върху ищцата, в съдебното решение се посочва: "Какви изводи внушава един журналистически материал е въпрос на субективно възприятие (например, свидетелят по делото е възприел твърдението "мистериозен е не само първият й брак, който приключва с още по-изненадващата смърт на съпруга й.." като обвинение, че ищцата "едва ли не е убила бившия си съпруг"), познания и конкретно лично отношение към реалността на възприемащия информацията. Внушенията, които един писмен материал провокира, са индивидуални и уникални вътрешни преживявания, които съдът не може да преценява като праворелевантни факти".

Съдийката е приела, че изразът "Черен лебед" по адрес на Елисавета Панова представлява оценка, а не факт, дадена първоначално от бившия правосъден министър Христо Иванов, като отново е използван, за да се създаде журналистически материал, чрез "повествование". 

Съдебното решение подробно разглежда и защо всъщност сравнението на Елисавета Панова с "Черен лебед" не следва да се разглежда като обидно. "Определянето на ищцата като "черен лебед" обективно не представлява негативна оценка. Не представлява негативна оценка и в смисъла, който влага Насим Талеб в това понятие, а именно крайно невероятно, но значително по своите последици събитие, чиито причини могат да бъдат посочени едва след като се е случило. Нещо повече – той смята, че всяко човешко същество, предвид нищожната вероятност от появата му, при това със съответните му конкретни и уникални особености, представлява "черен лебед", мотивира решението си първоинстанционният съд. 

Така съдия Запрянова отхвърля иска на Панова, че сравняването й с "Черен лебед" е довело до негативни последици. За съда не представлява клевета и друго твърдение в статиите на "Телеграф" и "Монитор" от април месец 2017 г., че заради криминалната й регистрация, трети лица "я държат с компромати"и съответно могат да влияят върху дейността на председателя на ВКС."Определянето на ищцата от автора на статията като "непридвидимо събитие с негативни последици" за кариерата на съпруга й представлява негативна оценка, но не и обида.

Предвид изложеното, съдът намира, че публикуването на статията от ответниците, част от която е цитираното съдържание, не представлява противоправно поведение - това съдържание не съдържа обиди и/или клевети, а изразява негативно отношение на автора към коментираните в тях лица. Предвид липсата на противоправност, като елемент от фактическия състав на деликта, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда наличието на останалите предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на ответниците.

Ето защо съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени", заключава съдия Запрянова от СРС.

Елисавета Панова е имала възможност в рамките на две седмици да обжалва решението пред Софийския градски съд.

"Правен свят" публикува съдебното решение на първата инстанция:

Решение № 380457 от 09.04.2018  град София

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32-ри състав, в открито съдебно заседание на 9.3.2018 година, в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА

При секретаря К. К., като разгледа гр.дело №25192 по описа на съда за 2017 година, взе предвид следното:

Ищцата Е. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. С., [улица], ап.13, е предявила осъдителни искове срещу ответниците  [фирма] с ЕИК[ЕИК] и  [фирма] с ЕИК[ЕИК], двамата със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за сумите от по 15000лв. срещу всеки от ответниците – обезщетения за неимуществени вреди от увреждане на професионалната й репутация и засягане на доброто име и честта й, вследствие от обидни и клеветнически твърдения, изразени в статии в издаваните съответно от ответниците в. "Монитор" и вестник "Телеграф", в броеве от 12.4.2017г.

В исковата молба твърди, че на 12.4.2017г. на първа страница с подчертани плътни букви във в. "Монитор" и във в. "Телеграф" са публикувани заглавия на статии "Ч. лебен на Л. П. с кримидосие" и подзаглавия "Х. И. държи жената на шефа на ВКС с компромати" и "Щерката на К. Мина – най-добра приятелка на Б. П.". Същите заглавия били възпроизведени на стр.2 и стр.3 на в. "Монитор", както и на стр.4 и стр 5 на в. "Телеграф", където едно от подзаглавията било спестено.

Ищцата твърди, че в статиите е наречена "черен лебед" за кариерата на съпруга си, като под това понятие авторът имал предвид "непредвидимо събитие с негативни последици". 

Твърди, че в статиите е посочено, че е извършила престъпление в началото на 21 век, както и други неприемливи действия и/или бездействия, които са причина трети лица "да я държат с компромати"; че участва в специално организирана група като лице, което да  "направи по-приемлива за обществото" евентуална номинация на съпруга й за висок политически пост;  че дейността на групата е квалифицирана като "организирана престъпна група" за дестабилизиране на държавата, създадена от И. К., а ищцата е посочена като лице, което е част от тесен приятелски кръг на семейството на организатора на тази "престъпна група" и негова марионетка при реализиране на целите му за овладяване на държавата, в частност – на прокуратурата; че има негативна роля в "още по-изненадващата смърт" на първия си съпруг; че е придобила имущество при различни от пазарните условия и съзнателно го е укрила.

Ищцата твърди, че тези твърдения не са верни.

В срока по чл.131 ГПК ответниците в. "Монитор" и в. "Телеграф" са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват исковете. 

Възразяват, че: публикуваната статия е буквална препечатка от статия от 11.4.2017г. на електронното издание "А. Монитор", което се издава от  [фирма] и на която са се позовали; че статиите са израз са гарантираната от чл.40 КРБ свобода на печата, като не накърняват правото на защита на честта и доброто име на ищцата, по отношение на която, като публична личност, е допустима критика в по-широки граници; че изразът "черен лебед" представлява оценка за личността на ищцата, а не факт, и е употребен за пръв път от Х. И. в станалите публично известно стенограми "А."; че ищцата действително има полицейска регистрация; че никъде в статиите не се твърди ищцата да е участва в "организирана престъпна група", както и да е "извършила други обществено неприемливи действия и/или бездействия, които са основание за компрометирането й като личност, професионален журналист и уважаван издател."

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД.

За да бъдат основателни исковете, ищецът е следвало да докаже: противоправно поведение от страна на служител на ответника – същият е казал, публикувал или направил нещо унизително за честта или достойнството на ищеца или е разгласил позорно обстоятелство или му е приписал престъпление; вреди; причинна връзка между поведението и вредите.

По направените възражения ответникът е следвало да докаже: наличие на полицейска регистрация на ищцата.

По делото са приети писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира. 

От представените писмени доказателства се установява, че процесната статия е публикувана в електронното издание "А. Монитор" на 11.4.2017г., а на 12.4.2017г. - на първа страница на в. "Монитор" и във в. "Телеграф" със заглавия "Ч. лебен на Л. П. с кримидосие" и подзаглавия "Х. И. държи жената на шефа на ВКС с компромати" и "Щерката на К. Мина – най-добра приятелка на Б. П.". Установява се, че по отношение на ищцата в статията са употребени посочените в исковата молба изрази: "Ч. лебен на Л. П. с кримидосие", "Х. И. държи жената на шефа на ВКС с компромати", "Щерката на К. Мина – най-добра приятелка на Б. П.", "Кримидосие на съпругата на Л. П...."; цитат на Х. И.: "Ако има черен лебед, това е жена му"; "криминална регистрация от началото на 21ви век, когато настоящата половинка на Л. П. Б. П. още е била женена за бившия издадел на немскоезичния "Виршафтсблат България" И. Г.. Тя се разминала без присъда за престъплението си, но следите от това са останали...", "Самата Б., чието име всъщност е Е. Т. по баща, Г. по първи мъж, който се споминал през 2005г., и П. по втори, е обвита в тайнственост личност. Мистериозен е не само първият й брак, който приключва с още по-изненадващата смърт на съпруга й, но и настоящата й женитба. Макар да е законна половинка на шефа на ВКС от повече от една година, Л. П. се венчава за нея без да го обяви не само публично, но дори и пред колегите си.". По-нататък в статията се посочват имотите, които притежават ищцата и Л. П., както и че "според източниците на агенцията, репутацията на "черен лебед" на Б. П. не е попречила на Л. да сключи брак с нея....В сметките обаче явно не е влизала криминалната регистрация на г-жа П.". В края на статията е посочено, че "черен лебед" е понятие, въведено от ливанско-американския икономист Н. Т., за да илюстрира непредвидимо събитие с негативни последници.

По делото е приета справка от МВР СДВР, в която е посочено, че за ищцата в автоматизираните информационни фондове на МВР се разполага със следните данни (които са релевантни за настоящото производство): "Заявителски материал: Извършител/8.7.2004г./14.7.2004г., регистриран в СДВР-РУ 01, зм. № 043492, от 14.7.2004г. състояние: разкрито; деяние: чл.325, ал.2 хулиганство – съпротива орган на властта; получено в СДВР-РУ 01 на 14.7.2004г. в час 11,00; решение: ДО 04.06 – обр. дознание, дата 14.7.2004г.; срок за изпълнение 4.8.2004г.; резултат: с мнение за ДО 04.06 – Обв. чл.408Б, ал.3 НПК-дознание; дата 21.7.2004г., разкрито от СДВР-РУ 01 на 21.7.2004".

Представена е неоспорена разпечатка от статус, публикуван от Х. И., в който сочи, че той е неволен източник на фразата за "черния лебед".

От свидетелските показания на св. Й. се установява, че след публикациите ищцата била видимо бледа, изтощена, плачеща, винаги със зачервени очи, страдала от главоболие и безсъние, което водело до несправяне и липса на концетрация; публикациите се отразили зле на емоционалното и здравословното й състояние, отразили се на читателите и рекламодателите на издавания от ищцата вестник, на професионалната й репутация – не била поканена на голям форум в Германия, на който винаги преди публикацията я канели, на отношенията в семейството й – синът й се страмувал да каже коя е майка му, както и на отношенията й с познати и съседи, от които започнала да страни.

Съгласно постановеното по реда на чл.290 решение №12/6.02.2013г., гр.д. № 449 по описа за 2012 г., на ВКС, ІІІг.о., "при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КРБ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди."

В конкретния случай фактите, посочени в статията и касаещи ищцата, са: ищцата и Л. П. са сключили брак; притежават изброеното в статията имущество; първият съпруг на ищцата е починал; ищцата има "криминална регистрация"; тя не е осъдена за престъплението, за което е регистрирана. Следва да се посочи, че статията не съдържа твърдения за участие на ищцата в организирана престъпна група, както и твърдения, че има негативна роля във връзка със смъртта на първия й съпруг.

Фактът в случая, който би могъл да се определи като позорящ, е наличието на "криминална регистрация". Следва да се посочи, че в статията не е изполван нормативният термин "полицейска регистрация", който е дефиниран в действаща към 2004г. Наредба № I-221 от 13.10.2003г. за реда за извършване на полицейска регистрация (отм.), издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 95 от 28.10.2003г., в сила от 29.01.2004г., отм., бр. 56 от 10.07.2007г., в сила от 11.10.2007г. Съдът намира, че следва да подчертае, че наличието на полицейска, криминална или каквато и да е регистрация от органите на МВР не означава, че лицето е виновно за престъплението, за което е регистрирано, нито че има каквото и да било участие в него. В статията обаче няма и такива твърдения за осъществили се факти – изнесените факти касаят само регистрация от МВР и неосъждане на ищцата в тази връзка, а такава регистрация, доколкото само тя е положителен факт,  действително се установява. Наличието й може свободно да се интерпретира, доколкото интерпретацията не стига до изводи, които са обидни или позорящи за лицето. В случая в статията такива изводи по отношение на ищцата няма – на две места е посочено, че има криминална регистрация, което представлява интерпетация на цитираната част от изисканата от съда справка от МВР, без същата да е клевета.

Останалите, посочени по-горе факти, не са позорни, поради което и тяхното публикуване в статията не представлява клевета. Действително, тези факти са поднесени и коментирани по начин, който изразява негативно отношение към ищцата, съпруга й и други лица, но негативното отношение, доколкото не представлява обида или клевета, не е противоправно деяние. Например, изречението: "Макар да е законна половинка на шефа на ВКС от повече от една година, Л. П. се венчава за нея без да го обяви не само публично, но дори и пред колегите си" и изречението "Преди повече от година Е. и Л. П. се венчаха на прекрасна церемония в тесен семеен и приятелски кръг" съобщават един и същи факт: че ищцата и Л. П. са сключили брак преди повече от година, но в първия случай отношението на автора към този факт може да се определи като негативно, а във втория – като позитивно. По същия начин и твърденията "тя се разминала без присъда за престъплението си" и "тя е неосъждана" обективират отрицателния факт, че по отношение на лицето не е постановявана влязла в сила присъда, но в първия случай се привнася и убеждението на автора, че "тя" е извършила престъпление, но не е понесла последиците, предвидени в закона. Субективните убеждения, доколкото не са съобщени като самостоятелни неверни факти, могат да се изразяват свободно от всеки гражданин - те не променят съобщавания факт, а отразяват единствено вътрешното отношение на изказващия ги към този факт. Убежденията като елементи от вътрешния му живот не подлежат на доказване, тъй като те представляват оценка на факти, а оценките не са правнолевантни, дори и да са негативни и да са обективирани устно или писмено (ако не са обидни).             

В първа част  книгата си "Ч. лебед" Н. Т. подробно обяснява схващанията си относно склонността на хората да се (само)заблуждават без да го осъзнават и по този начин да правят прогнози, които в съществените си части не се реализират. Първата причина, която той сочи, е предвиждането въз основа на повторили се в миналото положителни факти, в основата на което е очакването, че тези факти ще продължат да се повтарят и в бъдеще, втората причина е т.нар. "повествователна заблуда" и т.н. Съдът намира, че в случая е подходящо да цитира части от книгата, касаещи идеите на автора за повествователната заблуда, доколкото те по един ясен начин обясняват и дейността на медиите по информиране на обществото, както и в конкретния случай. Авторът сочи: "заблудата на разказа се отнася до способността ни да разглеждаме поредици от факти, без да си съчиняваме обяснения към тях, или, което е равностойно, да им приписваме принудително логическа връзка, определена стрелка на отношение". Обясненията спояват фактологията. С тяхна помощ тя се помни по-лесно; с тяхна помощ е "по-смислена". Тази склонност обаче може да произведе объркване, когато усилва впечатлението ни за разбиране." (Т., Н. Н.. "Ч. лебед. Въздействието на слабо вероятното". С., 2011, изд. къща  [фирма], 115 с. )...."Нужно е значително усилие, за да видиш фактите (и да ги запомниш) и в същото време да се въздържаш от оценка и да се съпротивляваш на обясненията" (пак там, 116 с.)...."Дори анатомически за мозъка ни е невъзможно да види каквото и да е в суров вид без известна интерпретация. Невинаги е възможно да осъзнаем това" (пак там, 117 с.). По-нататък авторът сочи: "За да визуализирате силата на разказа, вземете предвид следното твърдение: "Кралят умря и кралицата умря". С. го с "Кралят умря, а после и кралицата умря от мъка". Това упражнение, представено от романиста Е.М. Ф., разкрива разликата между проста информационна поредица и сюжет. Но забележете дребния проблем – въпреки че прибавихме информация към второто твърдение, ние всъщност редуцирахме измерението на цялото"...."вече имаме само един сегмент информация, вместо два. Така, както можем да го запомним с по-малко усилие, можем да го продадем и на другите, т.е да го пласираме по-добре като опакована идея. Това накратко е дефиницията и функцията на разказа". ...."Проблемът на свръхпричинността не е у журналистите, а у аудиторията. Никой не би платил и долар за абстрактна статистическа поредица, напомняща скучна колежанска лекция. Искаме да ни разказват истории и в това няма нищо нередно – освен че трябва по-щателно да проверяваме дали историята сериозно преиначава реалността. Възможно ли е художествената измислица да разкрива истината, а документалистиката да е убежище за лъжци? Възможно ли е басните и приказките да са по-близо до истината, отколкото новините на "Ей Би Си" с техните щателно проверени факти? Просто си помислете за това, че вестниците се стараят да постигнат безукорна фактология, но я вплитат в разраз по начин, който да създава впечатление за причинност (и познание). Има служители, отговорни за проверката на фактите, а не за проверката на интелекта. Уви!" (пак там, 130 с.)....."Вестниците трябва да наблъскват причинни връзки в текстовете си, за да ви накарат да харесате разказите им..." (пак там, 188 с.). (Авторът освен това сочи, че повествованието може да отдалечи наблюдателя от истината, тъй като го разфокусира от фактите, затова и още в младежките си години престанал да чете вестници и да гледа телевизия.)

В тази връзка какви изводи внушава един журналистически материал е въпрос на субективно възприятие (например, свидетелят по делото е въприел твърдението "мистериозен е не само първият й брак, който приключва с още по-изненадващата смърт на съпруга й.." като обвинение, че ищцата "едва ли не е убила бившия си съпруг"), познания и конкретно лично отношение към реалността на възприемащия информацията. Внушенията, които един писмен материал провокира, са индивидуални и уникални вътрешни преживявания, които съдът не може да преценява като праворелевантни факти. 

По отношение на израза "черен лебед" очевидно авторът на статията дава оценка, а не сочи факт. Към оценката, дадена първоначално от Х. И., статията прикрепя определен факт, в случая регистрацията от МВР, за да бъде обяснена тази оценка, тоест използва се подробно цитирания по-горе метод за създаване на журналистически материал чрез "повествование".  Изразът е възпроизведен не само като цитат, но и като оценка за личността на ищцата на няколко места в статията. Следва да се посочи, че доколкото се касае не за факт, а за оценка, е и без значение дали тя е цитат или не – обидата не подлежи на проверка за истинност. Значението на израза "черен лебед", така както го разбира авторът на статията, е обяснено в края й, като "непридвидимо събитие с негативни последици". Съдът намира, че в случая необходимостта от обяснение на метафоричен израз поради това, че не е обществено популярен, сама по себе си изключва обидния му характер. Обидата е дума, израз, жест, дествие, който обективно (а това означава от по-голямата част от обществото) се възприема като нещо унизително за честта или достойноството на другиго. Разбира се, всяка негативна оценка в определена степен засяга честта и достойноството на личността, но правнорелевантни са тези негативни оценки, които представляват и обида, тоест при които интензитета на засягане на честта и достойнството е достатъчно висок, за да се въприемат като обида не само от този, по отношение на когото са отправени, но и от мнозинството от участниците в конкретните обществени отношения.          Определянето на ищцата като "черен лебед" обективно не представлява негативна оценка. Не представлява негативна оценка и в смисъла, който влага Н. Т. в това понятие, а именно крайно невероятно, но значително по своите последици събитие, чийто причини могат да бъдат посочени едва след като се е случило. Нещо повече – той смята, че всяко човешко същество, предвид нищожната вероятност от появата му, при това със съответните му конкретни и уникални особености, представлява "черен лебед".  

Определянето на ищцата от автора на статията като "непридвидимо събитие с негативни последици" за кариерата на съпруга й представлява негативна оценка, но не и обида.

Предвид изложеното, съдът намира, че публикуването на статията от ответниците, част от която е цитираното съдържание, не представлява противоправно поведение - това съдържание не съдържа обиди и/или клевети, а изразява негативно отношение на автора към коментираните в тях лица. Придвид липсата на противоправност, като елемент от фактическия състав на деликта, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда наличието на останалите предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на ответниците. 

Ето защо съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора разноски се дължат на ответниците, но такива не са претендирани.

Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Е. Н. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. С.,  [улица], ап.13, срещу ответниците  [фирма] с ЕИК[ЕИК] и  [фирма] с ЕИК[ЕИК], двамата със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], искове за сумите от по 15000лв. срещу всеки от ответниците – обезщетения за неимуществени вреди от увреждане на професионалната й репутация и засягане на доброто име и честта й, вследствие от обидни и клеветнически твърдения, изразени в статии в издаваните съответно от ответниците в. "Монитор" и вестник "Телеграф", в броеве от 12.4.2017г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Черният вълк
|
нерегистриран
08 май 2018, 10:17
20
-11
Черният лебед всъщност е героиня от "Лебедово езеро" на Чайковски и безспорно е негативен образ - коварна прелюбодейка, с пагубна роля по отношение на съдбата на положителните - сестра й (белият лебед) и принцът (нейният възлюбен). От обща култура би трябвало да се знае от всеки средно интелигентен човек. Именно това значение е в основата на идеята на публикацията, а не книгата на някакъв си Насим Талеб. И щом за съдията-докладчик не е обиден израз, то с оглед твърде интересните мотиви на решението, възниква въпросът дали би й харесало да бъде оценена и наричана "Черният лебед" на СРС?
2
Съдия
|
нерегистриран
08 май 2018, 10:55
20
-5
Само Христо Иванов би могъл да каже, дали е имал предвид "Лебедово езеро" или явлението, описано от Насам Талеб. И в двата случая ми се струва пресилено да съдим хора за това, че са сравнени с художествени герои. Тях всеки си ги интерпретира различно - например Мунчо, Бай Ганьо и др. Трябва да го приемаме с усмивка 😁
3
|
нерегистриран
08 май 2018, 10:57
14
-7
До коментар [#1] от "Черният вълк":
Черният лебед всъщност е героиня от "Лебедово езеро" на Чайковски и безспорно е негативен образ - коварна прелюбодейка, с пагубна роля по отношение на съдбата на положителните - сестра й (белият лебед) и принцът (нейният възлюбен). От обща култура би трябвало да се знае от всеки средно интелигентен човек. Именно това значение е в основата на идеята на публикацията, а не книгата на някакъв си Насим Талеб. И щом за съдията-докладчик не е обиден израз, то с оглед твърде интересните мотиви на решението, възниква въпросът дали би й харесало да бъде оценена и наричана "Черният лебед" на СРС?


Ако се е обидила от "Черен лебед", не би ли трябвало тогава да съди Христо Иванов - защото той я е нарекъл така? Медията само го цитира и търси обяснение на причината да бъде наричана така от Христо Иванов. А това е общественозначим интерес, защото е "и.д. булка на преТЦедателят" както сама се е дефинирала.
4
и още нещо
|
нерегистриран
08 май 2018, 11:03
10
-10
КОЙ# е "Черният лебед" на свободата на словото в България - миналата година на 109 място, тази - на 111, догодина...? Може би точно защото на тази територия конституционното право на свобода на словото се възприема като възможност за списване на поръчкови публикации в определени медийни бухалки, съдържащи негативни оценки на преекспонирани факти и целящи манипулация на общественото мнение по отношение на съответното лице, което според СРС обаче не е противоправно - извод, който противоречи, както на основни принципи на правото, така и на елементарната житейска логика?
5
Ще съди Х.И...
|
нерегистриран
08 май 2018, 11:13
11
-7
До коментар [#3] от "нерегистриран":


Ако се е обидила от "Черен лебед", не би ли трябвало тогава да съди Христо Иванов - защото той я е нарекъл така? Медията само го цитира и търси обяснение на причината да бъде наричана така от Христо Иванов. А това е общественозначим интерес, защото е "и.д. булка на преТЦедателят" както сама се е дефинирала.

...ако иска, не е длъжна. И ако някой ви нарече глупак, а аз после започна да ви наричам така и всеки път, когато ме попитате защо, казвам, че цитирам оня първия, дали няма да се обидите? Смисълът се извлича от целия контекст на публикацията и съдът следва да направи тази преценка - в случая идеята е очевидна за всички, само на докладчика не е станала ясна...
6
лика-прилика
|
нерегистриран
08 май 2018, 11:16
19
-15
Какъвто съпругът, такава и съпругата...
7
черна котка бял котарак
|
нерегистриран
08 май 2018, 11:34
12
-8
До коментар [#2] от "Съдия":
Само Христо Иванов би могъл да каже, дали е имал предвид "Лебедово езеро" или явлението, описано от Насам Талеб. И в двата случая ми се струва пресилено да съдим хора за това, че са сравнени с художествени герои. Тях всеки си ги интерпретира различно - например Мунчо, Бай Ганьо и др. Трябва да го приемаме с усмивка 😁
Не става въпрос само за сравнението, а за цялата публикация и внушенията, които се правят с нея. И хората трябва да си търсят правата в съда, защото често биват нарушавани, дори прегазвани, от т. нар. "медии", които всъщност не са никакви такива. В днешно време всеки може да си направи сайт и да ръси в него врели-некипели, търсейки сензация или за да очерни поръчково някого. После се пише "журналист" и започва да реве за свобода на словото. Тези порочни практики следва да бъдат пресечени твърдо по предвидения в закона ред и затова е добре, че гражданите все по-често сезират съда с подобни деликти.
8
И защо е тая дандания?
|
нерегистриран
08 май 2018, 12:09
10
-7
У нас няма справедливост, а правосъдната система е затлачена. Това е важното. Всеки опит да се промени нещо попада на яростна съпротива.
9
ЧерниЯт лебед за Пеевския свят
|
нерегистриран
08 май 2018, 13:15
9
-6
Това е нивото на медийната империя към която прояви интерес с цел закупуването й ... Америка на Пеевски, разбирай ... ЦРУ. Всички катастрофи в живота на председателя на ВКС са случайни. Пропагандата е основно оръжие на информационната война. А фалшификаторите на историята трябва да бъдат съдени като фалшификаторите на пари, е казал Сервантес.

10
До 9, или как го правят професионалистите на СУВЕРЕННА ТЕРИТОРИЯ още от Вестфалския мирен договор
|
нерегистриран
08 май 2018, 13:22
9
-2
Главната прокуратура на Русия обяви за „нежелателна“ дейността на две чуждестранни неправителствени организации, свързани с американския финансист и дарител Джордж Сорос, съобщи РИА Новости.

Това са Фонд „Отворено общество“ (Open Society Foundations) и „Институт Отворено общество – фонд за съдействие“ (OSI Assistance Foundation). И двете са част от мрежата неправителствени организации, създадени с финансовата подкрепа на Сорос.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно