Проф. Джузепе Консоло – адвокатът на Сергей Антонов:
Нещастници клеветят България за папата*
Министърът на правосъдието ми се обади, американският посланик в Рим ме заплаши, че е по-добре да оставя историята с българите, иначе ще ме изтрият от списъка с техни доверени адвокати, спомня си защитникът
Нещастници клеветят България за папата*

Джузепе Консоло и Сергей Антонов

Утре, на 13 май, се навършват 37 години от атентата срещу папа Йоан Павел II на площад "Свети Петър" в Рим. Вие бяхте защитник на Сергей Антонов и още двама българи, обвинени в съучастие за неговото организиране. Какво си мислите и какви спомени имате всяка година на този ден, професор Консоло?

Спомням си абсолютно всичко. Помня 13 май 1981 година – деня на самия атентат. Както и всички дати, свързани с горкия Антонов, който беше несправедливо обвинен. Спомням си, когато го освободиха след това, и когато го пуснаха под домашен арест. Помня и денят, когато срещнах дъщеря му Ани и съпругата му Росица. Помня и колко трудно беше в самото начало да се защитава Сергей Антонов. Имах приятели, които престанаха да ме поздравяват, посолства, които вече не се обръщаха към мен за помощ като адвокат, заради защитата на българина… Спомням си наистина много неща, макар че сигурно е по-хубаво човек да ги забравя…

Това дело ли е най-емоционалното в професионалната ви кариера?

Със сигурност "Антонов" е най-емоционалното ми дело като адвокат, като университетски преподавател и като политик.

Книгата ви "Атентатът срещу папата. Истинската история" излезе в Италия миналата година и беше един от бестселърите. Анализатори я сравняват с най-добрите юридически трилъри. Това ли е цялата истина, професоре?

Тези анализатори не грешат и причината е, че най-накрая можахме да разкажем без проблеми на всички истината и как стоят нещата по този случай. С голяма трудност, но истината най-накрая излезе. Сега съм много щастлив, че президентът и министър-председателят на България се поинтересуваха, усещам, че имат желание – и то със сърцето си – да се изтрие това петно, хвърлено върху България. А то можеше да остане в книгите по история с лъжата, че българи са участвали в атентата срещу папата. Нещо, което никога не е било вярно. Казвам го с цялата си убеденост – българите никога не са имали отговорност в извършването или измислянето на това пъклено дело.

През март се разгоря скандалът с отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и доста анализатори у нас направиха паралел между двата случая – Скрипал и Антонов. 

Анализаторите могат да кажат каквото искат. Аз зная каква е истината и според мен е правилно и справедливо да я покажа в моята книга. Защото всички млади хора е необходимо да знаят и да бъдат горди за това, че принадлежат към българския народ. А тази клевета, която бе хвърлена върху българския народ тогава, макар и след толкова много години, трябва да бъде премахната.

Тук все още има група хора, които вярват, че България и службите й има вина в този случай. Какво мислите по въпроса за срама от миналото и за липсата на памет?

Тази групичка може да си говори, каквото иска. Но пак повтарям – аз знам истината. И съм един от много малкото, които знаят цялата истина. Излишно е да хвърлят кал по българския народ и по страната си, чиято единствена малка вина е, че не реагира твърдо веднага. България трябваше да го направи, но всичко беше абсолютно неочаквано за нея. В началото тези, които започнаха да се интересуват, бяхме аз и адвокат Алфонсо Ларуса от италианска страна, временно управляващият посолството ви г-н Любомир Попов, който беше току-що пристигнал в Италия и трябваше да понесе цялото това тежко бреме. Защото всички в един глас казваха: "Да, българите сигурно са имали нещо…"

Звучите ядосано, проф. Консоло, дори и толкова години след това…

Ако има нещо, което ме дразни и от което побеснявам, е точно това твърдение, казано от хора, които не са прочели нито един документ. А аз съм прочел 80 000 документа. Всичките – от край до край! Разбирате ли – 80 000 документа! Затова мога да им кажа – българите нямат общо с атентата. И този театър, който се разигра в онези години, превръща в нещастници онези, които говорят лошо за България. Затова се обръщам с апел към вашите лидери – към държавния глава и към министър председателя: да продължават да се борят за истината. За това да няма нито едни българин, който да се съмнява в нея. Антонов, за съжаление почина, но аз съм жив. И ще се боря докато имам сили, за да се възстанови истината. Това трябва да се направи. Дължим го заради паметта на тези, които ги няма вече. И го дължим от уважение към един народ, който е страдал много. Това е българският народ. Тъжно е, че все още има такива хора, такива политици, които смятат, че Сергей Антонов, че България е виновна. Дори те да са все по-малко и по-малко, това е много, много жалко.

Историята на случая "Антонов" е пълна с изненадващи обрати, тогава и международната обстановка беше много сложна, случи се в разгара на Студената война. Кой от всички обрати беше най-важният за вас?

Така е. Италианските съдии тогава бяха повлияни от Студената война. И много от нещата, които се случиха, бяха свързани с нея. Тогава имаше война между двата лагера – източния и западния. Затова и обратите бяха наистина изненадващи. Едно от най-важните неща беше, когато Росица – съпругата на Антонов, ми каза, че на 10 май тя си е тръгнала от Италия, а Мехмет Али Агджа каза пред съдията Иларио Мартела, че тя – Росица, е била там на 13 май в самия ден на атентата и ги е почерпила с чай. Но тогава тя не е била там. Бях я посочил като свидетелка и й казвах: "Росица, трябва да дойдете да свидетелствате, че сте била със съпруга си." А тя ми каза: "Не мога, на паспорта си имам печати. Тръгнах си от Италия на 10-и. И тогава разбрах, че има някой, който подшушва и дава инструкции на Агджа какво да каже. Имаше, разбира се, и много други обрати.

Тогава ли разбрахте, че Антонов е невинен?

Не. Още, когато поех защитата на Антонов, бях сигурен, че Антонов е невинен. Защото вестниците пишеха открито за т.нар. "Българска следа". Още първите дни започнах да събирам доказателства, които го оневиняваха, и трябва да кажа, че в член 27 от нашата конституция, която е свещена, е записано, че обвиняемият не се счита за виновен до издаването на съдебно решение, в което признат за виновен. И затова бих казал: непротивоконституциоснователствувайте, нали така беше вашият израз (казва го на прекрасен български и с усмивка, бел. авт.). Парадоксално беше всичко това. Атентатът стана на 13 май 1981 г., а Антонов го арестуваха през ноември 1982 г. – година и половина след това. И аз се питам, питам и вас – ако вие бяхте виновна и въвлечена в това, нямаше ли да избягате още на следващия ден, а не да стоите в Рим още година и половина? И освен това щяхте да имате под ръка поне адвокат.

А той нямаше никого. 

Да, никого. Това са все факти, които ме накараха да разбера, че Антонов е наистина невинен. Това, което ме е вбесявало и тогава, и сега, е когато кажат: "Ти говориш така, защото си адвокат на Антонов". Но аз им отвръщам веднага: "Вие не сте нормални. Казвам ви, че Антонов беше, Антонов е и ще бъде завинаги невинен в този случай, защото съм проучил всички документи". Ето – вие сега можете да направите свободно интервю за всичко онова, но през 1981-а веднага след атентата срещу папата, малцина – дори и журналистите от руска страна и от страните на Източния блок, не можеха.

Професор Консоло, защо вие – италианецът, се захванахте със защитата на един гражданин на комунистическа държава? Не беше ли за вас това "изгубена кауза" в очите на колегите ви в Италия?

Никога не съм имал никакви предразсъдъци по отношение на политическите убеждения на моите клиенти. Пак ще повторя – още в самото начало бях убеден в невинността на Антонов. Затова се и заех със защитата му. Аз го приех, подобно на всички приятели, които искаха да докажат, че Антонов не е виновен. Постепенно всички медии и общественото мнение се убедиха, че той не е направил нищо. Но бе много, много трудно. Ставам защитник на клиенти, само ако храня уважение към тях. Никога не съм се занимавал с наказателни дела, защитавайки криминални престъпници. Подбирам си клиентите – защитавам така наречените бели якички, политици… Благодаря на Господ, че мога да си позволя това от финансова гледна точка. И затова сега съм и тук, за да кажа това нещо в интервюто пред вас.

Но вие тогава сте били прекалено млад и амбициозен, може би затова смелостта не ви е липсвала, били сте непокорен и бунтовно настроен. Със сигурност сте получавали заплахи от италианска страна да не поемате този случай, нали?

О-оо, малко ли беше натискът тогава? Министърът на правосъдието ми се обади, американският посланик в Рим ме заплаши, че е по-добре да оставя историята с българите, иначе ще ме изтрият от списъка с техни доверени адвокати. Баща ми, който е морски адмирал, също беше против. Той беше човек с висока позиция и ме помоли да оставя този случай. Каза ми: "Досега не съм те питал нищо за твоята работа, но този път ми направи това удоволствие." Аз обаче отговорих на баща ми: "Ще ти издам една малка тайна – поех ангажимента към българския посланик Венелин Коцев. Споразумението ни с него е такова: Ако установя, че Антонов е виновен, ще се откажа от случая. Но посланик Коцев ме погледна усмихнат и ме увери: "Казвам ви, че Антонов е невинен и вие трябва да ми повярвате, че това е така". И приех този риск. Той беше прав.

В книгата си разказвате за един разкаял се мафиот Пандико, който свидетелства срещу Агджа. Каква е тази история?

Отказах свидетелстването на Пандико, защото според мен това беше фалшиво свидетелстване. Много мои колеги адвокати ми казаха: "Но защо отказа да го чуем Пандико, може да ти бъде полезен". Отговорих им, че нямам нужда да се занимавам с боклука. Знам, че Антонов е невинен и не ми трябва никакво свидетелстване на този мафиот. И направих добре, защото след това разбрах от съдебните заседатели, че са оценили това мое решение като правилно. Всъщност Пандико е първият разкаял се мафиот в Италия, той беше дясната ръка на кървав мафиотски бос. С неговите показания се пропука вековната царуваща омерта – предаде ли някой, мафията оставя всичко настрана, докато не го накаже и него, и близките му. Но аз не вярвах на Пандико. Нито когато свидетелстваше за Антонов, нито когато говореше срещу Агджа.

Вие самият имали ли сте среща с папата?

Да, но не за да говорим за атентата. Говорих дълго за атентата с кардинал Агостино Казероли, то беше като изповед на един католик. Това разказвам и в моята книга.

Когато процесът свърши, тогава ли си отдъхнахте? Как преживяхте края му – няма как емоцията да не ви е завладяла? Простете за въпроса, но случвало ли ви се е да се разплачете по време на тези няколко години? 

(Мълчание.) Благодаря ви за въпроса… развълнувах се и сега… Когато тогава съдията прочете крайното решение, аз наистина заплаках, но не зная дали някой забеляза това. Разплаках се така, както и сега в момента, простете ми за което… (адвокат Консоло не крие вълнението и сълзите си, бел. авт.) Човек трябва да преживее тези ситуации, за да ги разбере.

Нека да ви насоча към времето сега – вие сте и политик. Виждайки какво се случва сега в световната политика, правите ли паралел с годините на Студената война през миналия век? Макар че Обединена Европа е факт, разделението на Изток и Запад все още съществува. За съжаление нещо не е както трябва, за да бъде точно като мечтата на французина Робер Шуман, нали?

Политиката днес е по-зле от едно време, когато беше Студената война и атентата срещу папата. Всеки политик трябва да остави нещо от себе си, а не само да мисли как да бъде преизбран, или пък как да си сложи любовницата или приятелката на престижно или топло местенце. Човек трябва да се жертва за политиката и да прави всичко по начин, с който се спазва конституцията. Защото всички конституции в света малко или много си приличат. Политиците трябва да прилагат конституцията, но за съжаление не всички го правят.

Знаете ли, че нашите политици от години обещават да има улица на името на Сергей Антонов, но това още не е факт. Как го тълкувате?

Те обещаха и, че ще има площад на името на Джузепе Консоло, но още ли няма? (Смее се.) Не зная дали лъжат, но отлагат. Ще видим… Искам да се обърна към всички българи: Бъдете горди със Сергей. Аз съм горд, че бях негов защитник. На българина Антонов.

*Препечатваме интервюто от в-к "Труд"Подзаглавието е на "Правен свят".

Проф. Джузепе Консоло е роден през 1948 г. Неаполитанец по произход, той е преподавател по конституционно право в Римския университет "Гуидо Карли".Преди 32 години, на 29 март 1986 г., тогава младият и амбициозен адвокат от Рим Джузепе Консоло постига невъзможното – оправдателна присъда за българина Сергей Антонов, обвинен несправедливо и без никакви улики за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г., извършен от турчина Мехмет Али Агджа. Консоло удържа един изцяло политически процес и успява да измъкне не само Антонов, а да постигне оправдаване за България. Днес той е начело на една от най-престижните кантори в Рим, с клонове и зад граница. Освен с право, Джузепе Консоло се занимава и с политика. Бил е депутат и сенатор от десницата – привърженик на Джанфранко Фини, ръководител на партията "Бъдеще и свобода за Италия".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
|
нерегистриран
15 май 2018, 11:27
1
0
"Знаете ли, че нашите политици от години обещават да има улица на името на Сергей Антонов, но това още не е факт."

А няма ли да кръстят някоя улица на Иванчева - напр. оная на която светна като червена звезда на зелена коледна елха?
Щото и нейния адвокат казва същите хубави неща за нея, че даже и по-хубави. Да не говорим, че обходи всички медийни бухалки.
4
Ristreto
|
нерегистриран
13 май 2018, 23:59
2
0
Всеки истински адвокат така трябва да говори за клиентите си.
3
Има си ХАС
|
нерегистриран
12 май 2018, 21:40
3
0
Човекът на Големия Сатана да не се обади! И днес им гледаме номерата, ама Ким не е глупак и знае прекрасно как се преговаря с тези мошеници.

2
Иванов, военен съдия
|
нерегистриран
12 май 2018, 11:23
4
-5
Защо Гоци Първанов - доносникът на политическата полиция откри тържеството с италианския адвокат в Университета ? Товатрябваше да бъде някой човек със заслуги. - Например бившия зам.председател на Софийския градски съд Трендафил Данаилов(брат на съдията Младен Данаилов), известен сред юристите като "Тренди". Тренди разпита в София по делегация Ахмед Али Агджа и други. Тренди има големи заслуги за справедливото решаване на казуса. Вместо него набутаха в СУ-то Параванов - този жалък предател на всичко и долен подлец.
1
888az72da
|
нерегистриран
12 май 2018, 11:01
15
-2
Като нямаме герои на нашето време, ще си внасяме. Поклон пред проф. Консоло! Жалко, че чужденци, по някакъв правят опити да ни върнат самочувствието на българи. А тук в България-нихилизъм, тишина. Единствено Кеворк-арменецът се мъчи по някакъв начин да ни събуди.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно