Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни:
Ако ви пращат нежелани реклами, дайте ни сигнал*
Новият регламент за защита на личните данни не цели да затруднява бизнеса
 Ако ви пращат нежелани реклами, дайте ни сигнал*

Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, снимка: "Труд"

Нов европейски регламент за защита на личните данни влезе в сила у нас. Дали това е добра новина? Шефът на българския регулаторен орган Венцислав Караджов определено смята, че е така. Той е сигурен, че са неоснователни страховете от новите правила, по които всеки гражданин на ЕС ще бъде защитаван от злонамерено записване, обработване, прехвърляне и съхраняване на ЕГН-то и другите сведения за личността му.

Г-н Караджов, как новите правила за защита на личните данни ще засегнат вас, мен и баба на село? Как ще ги усетим на първо време?

Новият Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), който е в сила от 25 май, има две основни цели. Първата е да повиши защитата на европейските граждани при обработване на личните им данни в интернет социалните мрежи, а втората – да създаде еднакви правила за бизнеса, който обработва тези данни, независимо от мястото, където той се развива и предлага своите стоки или услуги. Условията за бизнес ще са еднакви за всички. Това е предпоставка и гаранция за по-добра конкурентна среда. По принцип GDPR не въвежда изцяло нов режим. Той стъпва на основни положения от досегашната регулация, но в него има и надграждане на защитата на физическите лица, най-вече в сферата на услугите. Ще се намалят и възможностите за профилиране от страна на фирмите.

Възможностите за профилиране? Какво е това?

Профилирането е автоматизирано обработване на лични данни с цел оценяване на лични аспекти, свързани с дадено лице, анализиране или прогнозиране на поведението му, изпълнението на професионалните му задължения, икономическото му състояние, здравето, личните му предпочитания, интереси, местоположение, движение. В голямата си част то се извършва в онлайн среда. Използва се най-често за целите на директния маркетинг, за оценка на кредитоспособността, за набиране на персонал и др. Профилирането поражда висок риск за правата и свободите. Лицето, което е обект на профилиране, трябва да бъде информирано за извършването му и последствията от него. Информацията може да му бъде предоставена графично, например чрез "икони", така че да е видна, ясна и разбираема. Като се запознае с планираното профилиране, лицето има право да възрази срещу него по всяко време. То не бива да води до дискриминация въз основа на раса, етнически произход, политически възгледи, вероизповедание, членство в синдикати, здравен статус или сексуална ориентация. И не може да се прилага спрямо деца. Като цяло, обработването на лични данни засяга всеки човек, независимо от пола, възрастта, вероизповеданието, местоживеенето или дейността му. И всеки от нас трябва да усети, че има право на информираност. И че има забрана за тези, на които сме дали съгласие да обработват личните ни данни, да правят това за цели, различни от законосъобразните, за които сме им го дали.

Припомнете ни основните злоупотреби с данни, от които страдат българските граждани. Вярвате ли, че новият регламент ще ги премахне?

Основна злоупотреба беше включването на лични данни на отделни хора в подписките на инициативните комитети на партиите, без тяхно знание и съгласие, при което те се оказват симпатизанти на различни политически сили. Тази злоупотреба я имаше при всички избори. Покрай нея излезе наяве и друг наболял проблем – този с достъпа до единните граждански номера (ЕГН) на физическите лица и предоставянето им тук или там. Новият регламент дава възможност на страните-членки да заложат изисквания в местното законодателство, ограничаващо употребата на ЕГН. България се възползва от нея при промяната на Закона за личните данни. Смятам, че всички такива разпоредби, които залагат допълнителна защита и разписват подробно задълженията на администраторите на данни, ще ограничат злоупотребите.

Онлайн търговци се притесняват от проверките на ръководената от вас Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) и от санкциите, които ще им налагат по новия регламент.

Какво ги притеснява?

Чуйте какво сподели един млад търговец от Варна: "Аз продавам гривни и гердани от кожа, които съпругата ми изработва. Ако ме глобят с 10 000 лв, ще бъда убит. А не знам дори за какво бих могъл да бъда санциониран."

Основанията за налагане на глоби и техният размер, са разписани подробно в новия регламент. Той ще се прилага във всички 28 страни членки на ЕС, а не само в България. В него са предвидени и други форми на контрол- задължителни предписания, указания и препоръки за защита на личните данни. Глобите стигат до 20 млн. евро, но те нямат за цел да затрудняват бизнеса или да го фалират. Целта им е превантивна. Ще се прилагат, като се установи, че не може с други механизми да се отстрани определено нарушение или когато то е станало вече съществено. Комисията разглежда всеки случай поотделно. И винаги, когато може да се отстрани някакво неспазване на правилата, без да се налага глоба, това ще става. Кажете го на младия търговец, който не е наясно.

Аз самата също не съм наясно трябва ли да позвъня тия дни на една фирма, от която един-единствен път си купих парфюм, но оттогава тя пълни електронната ми поща с реклами? Трябва ли да й кажа, че от 25 май няма право да го прави?

Ако нямате договор с тази фирма, в който е заложено получаването на рекламни съобщения, вие имате право да поискате да не ви се изпращат. Новите правила задължават фирмата да ви даде възможност да се отпишете от списъка с клиенти, на които праща такива съобщения. Ако продължава да го прави, моят съвет е да подадете сигнал при нас, в Комисията за защита на личните данни.

А какви възможности ми дава "правото на забрава"?

"Правото да бъдеш забравен" ви дава възможност, когато не желаете данните ви да бъдат обработвани и няма законни основания те да се съхраняват, да поискате да бъдат заличени на определено основание, като например, че вашите данни вече не са необходими за целите, за които са били събрани, че са обработвани незаконосъобразно и др. Правото на изтриване не е абсолютно. Администраторът може да откаже да изтрие данните, когато обработването им е необходимо за определени цели, примерно – за упражняване правото на свобода на изразяване или за установяване на правни претенции. Правото да бъдеш забравен в онлайн средата изисква от администратора, който е направил личните ви данни обществено достъпни в интернет, да уведоми другите администратори, които ги обработват, да изтрият всякакви връзки към тях или техните копия и реплики. Това се отнася преди всичко за интернет търсачките.

А какво да очакваме от институциите, които разполагат с личните ни данни? Например от банките?

Ако досега те са спазвали всички разпоредби за защита на личните данни, следва само да актуализират документацията си и мерките за защита. Очаквайте да продължат своята работа както досега, но като въведат завишени условия за обработване на личните ви данни. Новият регламент не цели да спира работата на бизнеса и държавната администрация, а да ги задължи да опазват по възможно най-добрия начин обработваните от тях данни.

Новите мерки за защита няма ли да се окажат пречка за разследващата журналистика? Чухме, че сте глобили вестник, публикувал нотариален акт, като доказателство за корупция?

Явно и в журналистиката, и в бизнеса, заради големите глоби се раждат легенди за несъществуващи забрани. Не се притеснявайте и не се презастраховайте. И сега при използване на данни за журналистическа дейност трябваше да се намери баланс между трите основни човешки права: на свободно изразяване, на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Затова са дадени указания в Закона за изменение и допълнение на Закона за личните данни, които целят улесняването на журналистите, а не спирането на техните предавания и разследвания. Относно глобата за вестника, нещо ще уточня. Комисията за защита на личните данни е взела решение за налагането й през 2011, но през 2014 г., то е отменено от Върховния административен съд. Той е преценил, че данните на жалбоподателя са публикувани в публични регистри. Предоставянето на информация относно нотариалния акт в конкретната публикация не надхвърля правилата за обработване на данни за целите на журналистическата дейност.

Носи се и слух, че ще затворят за журналисти имотния регистър. А ние с него си служим при повечето от разследванията за незаконно забогатели.

Не съм чул този слух, не знам да има намерение за ограничаване на достъпа на журналисти до имотния регистър. До комисията не е пращано искане за становище по тази тема. Не е подаван и сигнал с подобно съдържание. Имотният регистър е публичен и Законът за защита на личните данни няма да промени тази публичност.

Но правозащитници предупреждават, че промените в Закона за личните данни ще ограничат достъпа ни до обществена информация.

Не виждам основания за такива опасения. И сега Законът за достъп до обществена информация изключва предоставянето на данни, които могат да бъдат определени като лични. В тези случаи ще продължи да се прилага Законът за защита на личните данни. Новата правна рамка не въвежда нищо ново във връзка с това.

Когато бе оповестена тази рамка, вие заявихте, че "Европа става модел за подражание за целия свят". Защо мислите така?

Така е, да. Защото правото на личен живот и правото на защита на личните данни, са основни човешки права, които трябва да бъдат гарантирани. За съжаление, дори в държави с действаща демократична система, невинаги има достатъчно гаранции. Причините са много. Най-често срещаните са свързани със транснационалните заплахи, тероризма и организираната престъпност. Новият регламент за защита на личните данни, с директивата за обработването им от органите на общността, са определено в интерес на всеки отделен човек. Гражданите на ЕС, независимо къде са, могат вече да получават защита на своите данни по ясни правила.

С новия регламент се създаде Европейски комитет за защита на личните данни (EDPB), а вие бяхте избран за негов зам.-председател. Предполагам, че това е признание за постигнато от българската комисия, на която сте председател?

Да, аз бях избран за зам.-председател на първото заседание на EDPB. Българската комисия винаги се е стремяла да образова и подпомага и администраторите на лични данни, и физическите лица, както и да наблюдава дали се спазват заложените разпоредби за защита на данните. Това наблюдение винаги е било независимо и обективно. Освен това ние постоянно и успешно си сътрудничим с другите регулаторни органи в международен план. Нашата комисия винаги е участвала активно в изготвянето, съгласуването и приемането на важни правни актове, като например споразумението "Щит за личните данни", което се отнася за трансфера на данни за търговски цели между САЩ и Европа. Активно участваме и в подготовката на документи, които ще подпомогнат прилагането на новата правна рамка. Положихме доста усилия у нас, за да популяризираме правата на гражданите и те да започнат да разпознават комисията като инструмент за тяхната защита. Показателно е, че над 7000 души се обърнаха за съвети и разяснения към нас миналата година.

Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 г. в Бургас. Завършил е право в СУ. Натрупал солиден юридически опит в неправителствения сектор, като старши консултант по международни проекти за противодействие на корупцията и конфликта на интереси. Член е на Централната избирателна комисия от 2011 до 2014 г. Главен експерт в комисията за контрол на СРС в 41-то и 42-то Народно събрание. От пролетта на 2014 г. е председател на Комисията за защита на личните данни. А тази пролет бе избран за зам.-председател на Европейския комитет за защита на личните данни (EDPB).

*Интервюто препечатваме от в-к "Труд"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
*************************************************
|
нерегистриран
03 юни 2018, 09:55
2
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно