Правната комисия прие промените в АПК на второ четене:
70 лева такса за касационна жалба във ВАС за граждани и ЕТ
Да има опция за закрито заседание в касационната инстанция, предлагат още депутатите
70 лева такса за касационна жалба във ВАС за граждани и ЕТ

Петото поредно заседание по обсъждане на предложенията за изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) премина в парламентарната правна комисия при бурни дебати. Две бяха спорните теми, а именно – как да протичат заседанията по административни дела в касационната инстанция (публично или не), както и какви да са параметрите на таксите, които плащат жалбоподателите в касационното производство.

В настоящата регламентация на държавните такси е записано, че по жалби срещу административни актове се събира такса, както следва:

- за юридически лица с нестопанска цел и физически лица, които не са търговци заплащат такса в размер на 10 /десет/ лева.

- за юридически лица, без посочените по-горе, и физически лица, търговци (ЕТ) по смисъла на Търговския закон заплащат такса в размер на 50 /петдесет/ лева.

При подаване на касационна жалба срещу решение на административен съд до Върховен административен съд, както и по молбите за отмяна на влезли в сила съдебни актове, таксата по т. 1 и т. 2 се заплаща в половин размер - 5 /пет/ лева и съответно 25 /двадесет и пет/ лева. При подаване на частна жалба държавна такса не се дължи.

Според последната редакция на предложението за изменения в §74 от АПК се предвижда създаването на чл. 227а, според който касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за граждани и еднолични търговци и 370 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, както и организации, предоставящи обществени услуги.

Още в началото на дебата една от разпоредбите от цитирания член разбуни духовете - предложението държавните и общински органи да дължат такса. Според Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) такова предложение е напълно нецелесъобразно."Движението на таксите в рамките на държанвния бюджет не гарантира равнопоставеност на страните в административното производство", смятат от КЗК. Според Комисията с налагането на такси на държавните и общински органи, ще се ограничат правомощията им, възможно е да се ощети и държавният бюджет.

От името на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) становище изрази и председателят на съда Георги Чолаков. Пленумът на ВАС смята, че редакцията е удачна и подкрепя предложението, включително това да се плащат такси от държавните и общинските органи.

Зам.-председателят на правната комисия в парламента Христиан Митев заяви, че с колегата му Емил Димитров имат и алтернативно предложение: "Нашето предложение е плащането да се извършва с тарифа, а не в кодекс. Ние също смятаме, че таксите трябва да се променят до намаляване до 50 лв. за граждани и 200 лв. за организации", заяви Митев и уточни, че с Димитров не споделят идеята за пропорционални такси в административния процес, каквито има в гражданското право.

Проф. Дончо Хрусанов също подкрепи увеличението на таксите, но в разумни граници. "Бъдете сигурни, че, ако увеличите таксите, жалбите ще намалеят, но не бива да има необосновано високи такси, за да не спъват гражданите да атакуват администрацията. Освен това, не в кодекса е мястото, в което трябва да се определят таксите", подчерта той.

Трето алтернативно предложение за изменение на първоначалния проект на АПК по отношение на §74 бе направил и депутатът от левицата Крум Зарков. То беше и най-радикалното – таксите напълно да отпаднат. Идеята на народния представител от БСП не се прие. Предложението на Христиан Митев и Емил Димитров също бе отхвърлено. В крайна сметка мнозинството възприе визията за държавните такси в касационното обжалване на Данаил Кирилов с 13 гласа "за", 0 "против" и 6 "въздържали се".

Вторият спорен момент, сред обсъжданите поправки в проекта преди второ четене, бе този - как да се провеждат заседанията в касационната инстанция - открито или закрито. Според вносителите на законопроекта за изменение на АПК заседанията в касационната инстанция трябва да са закрити. "Винаги когато една страна поиска да има открито заседание, съдът безотказно назначава такова. Петчленните заседания винаги са открити. Ако съдът не види причини да гледа делото в закрито заседание – няма смисъл да го прави", предложи корекции проф. Иван Тодоров. "Нека оставим тази възможност, когато наистина има нужда от нея", призова той.

Георги Чолаков обясни, че Пленумът на ВАС е категоричен в становището си, че няма причина да се променя публичността и уточни, че 67 от 72-ма съдии са подкрепили този вариант. Съдия Теодора Николова от ВАС, която присъства на дебата, пък направи паралел с френското законодателство, където заседанията са публични, с изключение на случаи, в които съдията прецени, че е необходимо обратното. "Там дори пледоариите са публични. Аналогично е положението и в Германия", заяви Николова. От БСП се присъединиха към становището на ВАС.

Намеси се съдията във ВАС и председател на Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) Любомир Гайдов, който обяви, че има забележки по първоначално преложения текст. "От името на АБАС заявявам, че предложението на проф. Тодоров е добро и приемливо – тук не се въвежда принципът на закрито заседание, а се дава възможност на съда да прецени на база сложността на делото. Тук не става дума само да разтоварваме съдиите, а и обществото да покачи доверието си към съда. Животът и инерцията ни е показал, че най-вероятно повечето заседания ще са открити. Живият живот ще ни го покаже, колеги, в момента само теоретизираме", обяви Гайдов.

Депутатът от ДПС Хамид Хамид каза, че ще подкрепи новото предложение на Тодоров, но поясни, че трябва да се запише, че искането от някоя страните за закрито заседание трябва да бъде направено до момента на касационното обжалване. Митев се солидализира с колегата си Хамид.

Крум Зарков от своя страна посочи, че е категорично против закритите заседания и промените в закона в тази му част. "Не бива да отнемаме възможността на граждани, жалбоподатели, журналисти да станат свидетели на заседанието. Освен това, аз като жалбоподател как ще разбера какво се е случило. Защо да го причиняваме на българските граждани, на път сме да изградим един добър и полезен АПК. Правната комисия трябва първо да реши дали трябва въобще да се променя законът. Трябва да балансиране искането за бързина с изискването за публичност. Хората искат бързина, но ако бързо отхвърлите неговото искане без те да разберат кой и кога – едва ли ще са доволни. Точният баланс е намерен в сега действащите разпоредби", смята Зарков

Данаил Кирилов подкрепи виждането си като един от вносителите на идеята за провеждане на закрити заседания. "Страните ще продължат да очакват от съда възможността да пледират изчерпателно и пунктуално. Но знаем как се развива процесът в касационната инстанция – там имаме и производство по допустимост. Общата цел е да разтоварим ВАС, да не бъде "Районният административен съд на Република България". Всеки адвокат иска да бъде слушан, но междувременно, освен съдията, ще слуша и Иван Петров, който пише по 10 жалби на ден. Касационното производство е контролно", поясни Кирилов.

В крайна сметка първо бе гласувано процедурно – открито или закрито ще е заседанието.

"За" това да има опция за закрито заседание в касационното съдоброизводстово по принцип бе подкрепено от 13 народни представители, с което предложението се прие.

Всеки от участниците (заедно със съда) да може да иска заседанието да бъде открито, бе второто уточение, за което гласуваха членовете на парламентарната правна комисия, което също получи 13 гласа "за" и бе прието.

Най-рано това искане трябва да бъде направено в началото на касационното производство, приеха още депутатите от правната комисия. Крайното решение ще е на пленарната зала. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
|
нерегистриран
21 юни 2018, 12:54
6
-1
"как да протичат заседанията по административни дела в касационната инстанция (публично или не)"

Най-добре под формата на телефонен разговор с Красьо Черничкият със златните ланци.

Съдът е съд, защото работи публично. Като няма да е публично делата да се решават направо още в прокуратурата, а съдилищата да се закрият като излишни.
4
отдолу да се чете
|
нерегистриран
21 юни 2018, 08:12
4
-3
единствената защита на гражданина
3
закон, насочен срещу конкретен гражданин, защото води десетки дела по ЗДОИ?!
|
нерегистриран
21 юни 2018, 08:07
3
-8
Административното правораздаване е единствената защита на държавата от държавния произвол. То следва да е достъпно, а не скъпо. 70 лева такса , особено в Северозапада, където бедността е потресаваща, и във всяка паланка властват местни велможи нарушаващи законите биха спрели хората да се жалват в съда. Явно това е целта-местните феодали съвсем да се окопаят.
Административното правораздаване следва да е или безплатно, или със символични държавни такси-както сега.

-----------------

Друго-в статията неизвестния за мен депутат недоволства от това ,че лицето Иван Петров подава множество жалби до съда. Защо бе Даниеле? Примерът му не е със случайно име. Лицето Иван Петров е реално, и наистина е известен в сред съдиите в административните съдилища с гражданската си активност-той има десетки подадени жалби пред АССГ, и пред ВАС по различни поводи-основно дела срещу МВР, и срещу разните органи на Столична община, както и по ЗДОИ.
Лицето Кирилов няма право, и съобразно новия европейски реагламент да изнася личните данни на Иван Петров. Дали Иван Петров ще подава жалби и води десетки дела(което е факт), и ще присъства в заседание като слушател не е твоя работа.
Лицето Иван Петров има и награда от една фондация за активно използване на ЗДОИ за да отправя питания. Той е отправил питания по ЗДОИ до десетки инситуции, предполагам и до парламента. Е за да бъде спрян Иван Петров ли се прави закона. Явно това е закон срещу Петров?


Ето срещу този Иван Петров е насочен закона, по признание на депутат
http://www.aip-bg.org/news/%D0%9F%D0%94%D0%98_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC/20150928005959/
Награда „Златен ключ” се присъжда на


"Иван Петров, София – за дългогодишно използване на ЗДОИ, включително водене на съдебни дела, в резултат на което Столична община променя практиките си."


2
|
нерегистриран
20 юни 2018, 23:28
18
-5
А има логика и в това, да се събира по-висока такса за жалба. Сега се правораздава буквално безплатно и се отговаря на всяка глупост. Никъде правораздаването не е без пари.
1
Днес за ВАС , утре и за въззивните съдилища
|
нерегистриран
20 юни 2018, 21:51
22
-5
Има логика не във всички случаи да се насрочва публично заседание във ВАС. Според мен това може да се приложи и за въззивните граждански дела пред окръжните и апелативните съдилища . Ако няма доказателствени искания и спорът е чисто правен какъв е смисълът от открито заседание и да се чака за него за след половин или една година . Явяването в зала нищо не променя , много по-добре е ако има добри въззивни жалби и отговори ….но такива рядко има . Обикновено и писмените защити на адвокатите са абсолютна боза , да ме извиняват , и почти никой съдия не ги чете по тази причина .
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно