Д-р Николай Николов, Институт за модерна политика:
Проектът за наредба за проверка на декларациите за конфликт на интереси се нуждае от сериозни корекции*
Търпи критика и липсата на уредба и изобщо на позиция дали проверяващите комисии ще имат достъп до данъчна и осигурителна информация, както и банкова и застрахователна тайна
Проектът за наредба за проверка на декларациите за конфликт на интереси се нуждае от сериозни корекции*

Д-р Николай Николов, Институт за модерна политика

Д-р Николов, днес Институтът за модерна политика изпрати становище по проекта за подзаконова уредба на декларирането на конфликт на интереси. Какви проблеми констатирахте?

Целта на становището е анализ на проекта на база, на който се правят и предложения за допълнения и усъвършенстването му и за повишаване на ефективността му като действащ нормативен акт. Документът съдържа коментар по почти всеки текст на проекта и над 25 мотивирани предложения за подобряването му.  

Колко служители засяга закона?

Режимът на ЗПКОНПИ се отнася към над 130 000 лица, заемащи публични длъжности на всички нива на държавния апарат. Всички те са длъжни да подават предвидените в закона декларации за имущество и интереси и за несъвместимост и да спазват 28-те забрани, нарушаването на които води до конфликт на интереси. Законът раздели задължените лица на две големи групи. Проверката на декларациите за имущество и интереси и производството за конфликт на интереси по отношение на т.нар.лица, заемащи висша публична длъжност е възложено на комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. За останалите над 120 000 лица, които заемат длъжности на ниско и средно ниво, изчерпателно определени в § 2, ал.1 от закона функциите по проверка на декларациите и за конфликт на интереси са предоставени на над 1 000 органа по избор или назначаване, постоянните комисии към общинските съвет, както и на Съвета на нотариусите и Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.

Кои са основните моменти в проекта за наредба?

Наредбата трябва да регламентира правилата за провеждане на проверките на декларациите за имущество и интереси и несъвместимост, както и за конфликт на интереси по отношение на тези над 120 000 държавни служители. Интересно е, че тази цифра обхваща и всички нотариуси и частни съдебни изпълнители. Формално те принадлежат към частния сектор, но по отношение на които законодателят разпореди да спазват предвидените в закона правила. Значението на качеството на правилата в този подзаконов нормативен акт е голямо. То се определя от факта, че както режима за деклариране, така и този за конфликт на интереси, са много важни антикорупционни фактори. Целта на наредбата е даде ясни правила за приложението на тези две процедури от над 1 000 държавни органа, на които за първи път са приложени тези две функции. Институтът за модерна политика намира, че представеният за обществено обсъждане проект е добра основа за разработване на ефективен краен акт, но са необходими съществени допълнения и промени до изработването на крайния акт. Съвсем естествено двете проектирани процедури /за проверка на декларации и производство за конфликт на интереси/ следват логиката и инструментариума на аналогичните правила, предвидени в закона, по отношение на лицата, заемащи висша публична длъжност. Като надграждане в сравнение със закона могат да бъдат определени правилата, които предвиждат директно директен достъп до публични регистри относно имуществено и семейно състояние на държавните служители при проверка на имуществените им декларации. Добре развито е и колективното начало и в двете проверки. Балансът на функциите, предвиден от законодателя е спазен и развит. Проверката на декларациите и производството за конфликт на интереси се провеждат от постоянно действащи комисии от служители или от инспекторатите, които представят резултата от двата типа проверки чрез доклад на съответния орган по избор или назначаване. Последният е в позиция на решаващ орган за резултата от тези две проверки.

А положителните моменти в проекта за наредба?

Добре уредено и с допълнителни в сравнение със закона елементи е правото на защита на лицата, проверявани за конфликт на интереси. Същевременно в проекта липсват правила за проверка на декларациите за несъвместимост, които са много важен фактор за интегритета на държавните служители при изпълнение на задълженията им. Търпи критика и липсата на уредба и изобщо на позиция дали проверяващите комисии ще имат достъп до данъчна и осигурителна информация, както и банкова и застрахователна тайна на тези над 120 000 служители. В техните декларации за имущество и интереси подлежат на деклариране подобни факти. Липсва инструментариум за проверката за съответствието на тези декларации в частта за банковите им сметки доходи от свободна професия, направени застраховки със спестовен ефект и т.н. Този въпрос е комплициран, защото достъпът до този тип публични регистри може да бъде осъществен след изменение на редица закони които да дадат правомощия на проверяващите органи. Последователността изисква тези промени да бъдат направени. В противен случай съществена част от декларациите за имущество и интереси на тези над 120 000 служители ще има само формален характер при липса на механизми за проверка на съответствието. С оглед създаване на динамика при изпълнението на закона следва да бъдат предвидени срокове за приемане на всички вътрешни правила, които органите по избора и назначаване трябва да утвърдят на ведомствено ниво по силата на наредбата, както и за формиране на постоянно действащите ведомствени комисии. Белег на уважение към правата на задължените лица би било изричното възприемане в проекта за наредба на предвидената в закона норма по отношение на заемащите висша длъжност, според която всеки служител в едномесечен срок от подаване на всяка декларация може по собствена инициатива да я коригира и отстрани пропуски или неверни данни.

Д-р Николай Николов - председател на КПУКИ (2011-2018), автор на научни трудове в областта на конфликта на интереси и гражданската конфискация, член на Научно-експертния съвет на Института за модерна политика.

*Интервюто препечатваме от Агенция "Фокус" 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
21 юни 2018, 15:06
6
-1
Някой има ли списък на всички бюджетни паразити-безделници - то не е ИВСС, НИП, Би-Пи ... сега сега се появи и Институт за модерна политика.

"Проверката на декларациите и производството за конфликт на интереси се провеждат от постоянно действащи комисии от служители или от инспекторатите"

Ей, тази държава и съвсем без икономика да остане, пак ще се намери оправдание да се плаща на едни наши хора, които не стават за нищо, освен да са шефове и проверяващи с неясни функции.

1000 органа щели да правят постоянни комисии и инспекторати, т.е. по минимум 3 души на комисия, туй прави 3000 чиновника по досиетата, простете - по декларациите.

При 3000 нови чиновника в полето на засилени корупционни интереси се откриват златни перспективи за разрастване на корупцията в България. Колкото повече органи, толкова повече корупция. Колкото по-излишни са тези органи, толкова повече време могат да отделят на собственото си облагодетелстване с рушвети.

Малко ни бяха институтите като НИП, Би-ПИ и Института за модерна политика, ами сега ще назначават поне още 3000 безполезни чиновника.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно